" alt="img" /> Историята на „Тамань” или кой е петият параход "подарен" от Русия на Княжество България

Калоян Панчелиев, сп. Клуб ОКЕАН, бр. 4 /142/, август - септември 2010 г.

Снимка - А. Семин, История их не забыла...(О первых русских пароходах на Дунае)

В броя си от 2 август 1879 г. вестник „Българин“ публикува кореспонденция от анонимен автор, която е озаглавена „Българска флота“. В нея се разказва за началото на Дунавската флотилия: „Господар по суша, българинът става господар и по море!... От два дена българското знаме се развява на български кораби, от два дена български моряци играят на вълните на водата, от два дена България е морска сила!“ В края на тази дописка от Русе авторът отбелязва: „В същата минута Варна била също така зрител на подобна сцена при освещаването на вапора „Тамань“. Какво знаем за парахода „Тамань“?

През януари 1847 г. (по други източници през 1846 г.) княз М.С. Воронцов внася предложение до адмирал М.П. Лазарев за строителство на два товаро-пътнически парахода („Еникале” и „Тамань”) с мощност на парната машина по 160-180 к.с., екипаж по 10-12 души и газене до 2,74 м. Корабите са от тип „река-море”, предназначени за експлоатация по р. Дунав и Черно море и по-специално по линията Галац-Одеса. Техническото задание и ескизният проект са разработени в Русия от капитан I ранг Корнилов и утвърдени от адмирал Лазарев. Предвижда се параходите да получат и въоръжение в случай на война. По отношение на материала на корпуса адмиралът нееднократно акцентира в свои писма до княза, че „в Англия вече предпочитат железните кораби”. Капитан I ранг В.А. Корнилов е командирован във Великобритания, за да контролира и инспектира строежа на „Еникале” и „Тамань”. В процеса на работа на Корнилов е възложено и наблюдение на строежа на още два парахода – „Владимир” и „Эльбрус”.
Колесният параход „Тамань” е спуснат на вода на 1 ноември 1848 г. (по други източници 18 ноември с.г.) в корабостроителницата Robinson & Russel в Милуол, Великобритания по поръчка на руското правителство. Има водоизместване 573 тона, железен корпус и парна машина с мощност 180 к.с. Разполага с места за настаняване на 70 пътници в първа, втора и трета класа, както и товарни трюмове. На горната палуба също е предвидено място за поставяне на товари.
Поради усложняване на политическата ситуация в Австрия и общата несигурност на р. Дунав е решено „Еникале” и „Тамань” да бъдат експлоатирани само на Черно море между Одеса, пристанищата, разположени на п-в Крим и кавказкия бряг. Към тях се присъединява и парахода „Андия” с мощност на парната машина 100 к.с. През 1950 г. в едно от първите плавания на „Тамань” по тази линия на екипажа гостува прочутия поет Я.П.Полонский. На борда той написва стихотворението „Нощ на източния бряг на Черно море”. През 1853 г. „Еникале” получава повреда и потъва.
По време на Кримската война (1853-1856) „Тамань” е включен в състава на руския Черноморски флот и въоръжен с три оръдия. Под командването на капитан-лейтенант (по-късно адмирал) Андрей Александрович Попов параходът преминава през блокадата на английските и френските кораби пред Севастопол и пристига в Одеса. Оттук са натоварени боеприпаси и храни за защитниците на Севастопол. „Тамань” се завръща успешно в обсадената крепост като се промъква през блокадата за втори път и изпълнява заповедите на вице-адмирал Нахимов. В средата на 1854 г. на кораба са поставени нови парни котли в Николаев (единият от котлите е доставен от парахода „Андия”). На 7 септември с.г. под командването на лейтенант Шишкин параходът пленява турски търговски ветроход (бриг) край нос Кремпе, сваля екипажа му и го потопява. През октомври с.г. „Тамань” пленява още два турски кораба и ги отвежда в Одеса. След войната параходът остава в Черноморския флот. През 1856 г. извършва плаване от Николаев до Одеса и Цариград, а негов командир е капитан-лейтенант Николай Иванович Гавришев. На следващата година между черноморските пристанища с парахода плава и лейтенант Александр Васильевич Житков (по-късно награден с орден «Св. Станислав» II степен).
Според едно съобщение, публикувано във в-к New York Times през 1858 г. „Тамань” участва в обиколката на югоизточната част на Руската империя, предприета от принцовете Николай и Михаил, братя на император Александър II (1855-1881). Корабът пристига в Поти през ноември с.г., където е посрещнат с оръдейни салюти, а височайшите гости са приети от княз Барятински.
През 1864-1865 г. командир на парахода е капитан 2 ранг Иван Семьонович Антипа. На следващата 1866 г. с „Тамань” плава Николай Павлович Игнатиев, посланик на Русия в Цариград (1864-1877 г.). Видният дипломат посещава един манастир с „цялата си свита”. Корабът участва и в превоза на „арменска светска и духовна дерегация” до Гемлек, но годината не се уточнява. Известно е, че „Тамань” е поставен в разпореждане на Николай Игнатиев в Цариград (годината отново не се уточнява). В случай на опасност той трябва незабавно да превози семейството на посланика и дипломатическия му екип до Одеса. Към този период трябва да се отнесе и командироването на юнкер Андрей Антонович Горенко (бащата на Ана Ахматова), кондуктор на корпуса на инженерите механици от флота, който плава с „Тамань” до Цариград през 1869-1870 г.
През 1871-1872 г. командир на парахода в Цариград е Александър Константинович Панферов. През 1879-1880 за мичман на „Тамань” е назначен Владимир Александрович Фон Мореншильд .
През 1880 г. корабен лекар на „Тамань” е Константин Карасевич. На 29 октомври с.г. (по-други източници 1881 г.) за командир на парахода е назначен флигел-адютант С.О.Макаров. От 1 януари 1882 г. той е произведен в чин капитан 1 ранг. По това време „Тамань” отново е поставен в непосредствено разположение на руския посланик Е.П.Новиков в Цариград като кораб-стационер. Изпращането на Макаров в Цариград има връзка с т.нар. секретен „План за Босфорската операция”. Свидетелства за този план откриваме в едно по-късно писмо на руския посланик в Берлин П.А.Сабуров от 1884 г. В него се говори за програмата, утвърдена през 1879 г. от император Александър II, която постановява „да съсредоточим всички наши бъдещи усилия и приготовления за главния вековен интерес на Русия: овладяването на Проливите, за да имаме в ръцете си ключа към Черно море.” Още през септември 1879 г. под председателството на император Александър II в Ливадия е организирана среща между военния министър Д.А.Милютин, зам.-министъра на външните работи Н.К.Гирс и П.А.Сабуров. Според изследователя Р.В. Кондратенко Милютин настоява в протокола от срещата да бъде включена следната точка: „Необходимо е да си поставим една идеална цел, която да бъде ясна и точна; към нейното постигане трябва да насочим нашата политика. Тази цел е овладяването на проливите в случай, че обстоятелствата доведат до унищожаване на турската държава в Европа.” Впоследствие в края на с.г. е взето решение да бъде възстановен руския Черноморски флот и да бъдат построени голям брой транспортни кораби за стоварване на десант от 20 000 души в района на Босфора. Започва детайлно проучване на възможностите на турската армия и флот и събиране на информация за укрепленията в Цариград и подходящите места за осъществяване на десанта.
През есента на 1881 г. флигел-адютант С.О.Макаров изпраща писмо до контра-адмирал А.А.Пещуров, министър на морските сили на Русия с молба „да прекара зимата на юг по семейни обстоятелства.” С височайшето разрешението на императора Пещуров назначава Макаров за командир на „Тамань” в Цариград. На 17 октомври с.г. Пещуров изпраща секретно писмо до посланик Новиков, в което му съобщава, че на Макаров е възложена важна задача за събиране на сведения за турския флот и моли да му бъде оказано нужното съдействие. На 22 октомври с.г. Макаров получава секретни инструкции от Пещуров за бъдещата си работа: „Да бъдат събрани хидрографски, метеорологични и топографски данни за бреговете на Босфора и да се изясни: а) възможно ли е да бъде стоварен десант на тези брегове, на кои места и с каква численост...г) да се проучат условията за поставяне на минни заграждения на различни места в Босфора; да се състави план за тези заграждения...”
На 2 (14) ноември с.г. Макаров телеграфира на Пещуров и го уведомява за благополучното си пристигане с „Тамань” в Цариград. Впоследствие успява да се сдобие с карти на пристанището на Цариград и европейския бряг на Босфора в близост до входа към Черно море, извършва измервания на теченията, солеността и температурата на водата в пролива, събира информация за турския флот и бреговите укрепления, отбелязва местата, удобни за десант и извършва експериментално поставяне на мини в Босфора (!) В писмо до Пещуров от 1 август 1882 г. Макаров докладва: „Поставянето на мини в Босфора е напълно осъществено. Неколкократно спускахме и изваждахме една от мините на дълбочина 30 сажена...” Честите плавания на „Тамань” в пролива и Черно море и дейността на командира му обаче стават подозрителни за турците. Освен това по преценка на Пещуров (вече назначен на длъжност Главен командир на Черноморския флот и пристанищата) „Тамань” се нуждае от сериозен ремонт. Ето защо на 6 септември 1882 г. Макаров се завръща с парахода в Николаев. На 3 май 1883 г. той предава в морското министерство в С.Петербург своя секретен доклад с описание на Босфора и план за десантната операция. В докладната си записка Макаров посочва: „Константинопол може да бъде завладян с бърз десант на нашите войски в района на самия Босфор или на черноморския бряг, в посока изток или запад от входа на пролива.”
През 1885 г. на базата на направените проучвания в Босфора Макаров публикува своя труд „Об обмене вод Чёрного и Средиземного морей”, който получава специална премия от Руската Академия на науките, а парахода „Тамань” е изваден от списъците на флота нарязан през 1896 г. след 48 години в строя.
До момента подробни проучвания за предаването на „Тамань” от Русия на Княжество България и кратката служба на парахода под български флаг не са правени. Споменаването на кораба в публикации е епизодично. Изследователите Атанас Панайотов и Иван Алексиев съобщават съответно за дописките във вестниците „Българин” и „Зорница” от 1879 г., които имат близко съдържание. Подобно на „Българин” в цариградския „Зорница” относно началото на нашия флот през 1879 г. се посочва: „В същата тая минута Варна е била също зрителка на подобна сцена при освещението на вапора „Таман”. Според Иван Алексиев съществуването (на парахода) е документирано само два дни след освещаването му във Варна...и той трябва да бъде прибавен към корабния състав на подарения флот, колкото и кратко време да е бил българско притежание.” За Алексиев най-вероятен изглежда варианта към 31 юли 1879 г. Русия да е подарила на Княжество България 5 парахода („Тамань”, „Взрыв”, „Опыт”, „Горный Студень” и „Пордим”). Атанас Панайотов цитира дописката в „Българин” и уточнява, че по повод вдигането на българския флаг над подарените кораби във Варна „никъде не става дума за военния параход „Тамань”, а само за шхуната „Келасуры” и за няколко катера”. В друга своя публикация обаче посветена на 107-ата годишнина на Военноморска база – Варна Панайотов отбелязва „...Преди 125 години, заедно с вдигането на флаговете на първите ни кораби в Русе, макар и много по скромна по размери, е имало и церемония във Варна. Тук български флаг се развява над парахода „Таман”, артилерийската шхуна „Келасуры” и катерите „Птичка” и „Варна”. Информация за служба на парахода под български флаг засега липсва, може да се предположи, че подобно на шхуната „Келасуры” (вж. по-долу) той е върнат на Русия след няколко месеца. Връщането на „Таман” вероятно е продиктувано от необходимостта да бъде подготвен за бъдещата секретна мисия на флигел-адютант Макаров в Цариград в периода 1881-1882 г. Възможно е под български флаг на „Таман” да е плавал и горепосочения Владимир Александрович, мичман на кораба през 1879-1880 г.