" alt="img" /> ЗАБРАВЕНИТЕ ПАРАХОДИ



или историята на някои от бившите баржи и шаланди от параходната компания на Османската империя, които влизат
в състава на Дунавската ни флотилия

Калоян ПАНЧЕЛИЕВ, сп. Клуб ОКЕАН

Снимка - Централен фотоархив на министерството на отбраната

Дунавската флотилия на Княжество България е създадена през 1879 г. и включва плавателни съдове, които са „оставени” или „подарени” от Русия. Непосредствено след създаването й обаче от р. Дунав са извадени и ремонтирани някои от бившите кораби на параходната компания на Османската империя, а две разбити шаланди, един потънал параход и една желязна баржа са приети като инвентар от капитан-лейтенант Александр Конкевич. Какво знаем за тези параходи и баржи?

Параход „Видин” (1880 г. – баржа “Лом”)

Първоначално е собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye (“Дунавска параходна компания на Османската империя”) под името Vidin. Потопен по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1880 г. е изваден от устието на р. Лом и продаден от правителството на търговеца Зис. Той го ремонтира в Будапеща, превръща го в баржа и отново го продава на правителството за 9000 франка, което през 1880 г. го включва в състава на Флотилията и Морската част като баржа „Лом”. Според изданието „Военноморските сили на България (1879-2006) със съставители Атанас Панайотов и Мариана Кръстева „Лом” има водоизместване - 300 т, дължина – 46 м, широчина – 5,25 м, газене – 0,6 м, мощност – 100 к.с., железен корпус и дървена палуба. Може да носи товар от 400 т и да превозва до 800 души. Разполага с три трюма и кърмово отделение. Екипажът на “Лом” се състои от 4 души. През 1921 г. е предадена на Морската полицейска служба.

Баржа „Искър”

Преди Руско-турската война (1877-1878 г.) е собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye под името Iskur (Isk’r). Потопена по време на войната. През септември 1879 г. по инициатива на капитан-лейтенант Конкеевич е извадена от дъното на р. Дунав в района на Черна вода с 130 т. доброкачествени въглища на борда. Новият кораб влиза в състава на Дунавската флотилия под името „Искър”.

Баржа (параход) „Янтра”

Преди Руско-турската война (1877-1878 г.) е собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye под името Yantra (Jantra). Сведенията за нея са противоречиви.
Според мичман С. Христов „Янтра” е „бивша турска баржа, ремонтирана във Флотския Арсенал - Русе през 1879-1880 г.” В своите „Бележки и спомени по морската ни част” К. Божков обаче твърди, че тя е закупена от кап.-лейт. А. Е. Конкеевич на 2 април 1881 г. за сумата от 2 250 наполеона. В един „Послужебен формуляр на баржа (шлеп) „Янтра” от 1888 г. се казва, че тя е преустроена през 1881 г. в гр. Пеща от потъналия в р. Русенски Лом турски параход „Видин” по време на Освободителната война”. Германският изследовател Йохан Крусман проследява в детайли историята на “Дунавската параходна компания на Османската империя” (1863-1878 г.), разглежда парахода „Видин” и баржата „Янтра” като два отделни плавателни съда и показва, че те са абсолютно различни един от друг. За Ради Боев „Янтра” „по време на Освободителната война бе извадена от турците на сухо на брега на р. Лом до ремонтната работилница”, където е ремонтирана през 1879-1880 г.
“Янтра” има товароподемност 400 т, дължина – 50 м, широчина – 5,88 м. Корпусът е железен, плоскодънен. Екипаж – 4 души. Може да превозва до 800 души. В своите спомени публикувани в Юбилеен сборник на Морско училище (1881-1931 г.) Яни Костов, възпитаник на Машинното училище (1897-1902 г.), съобщава че е постъпил на 8 декември 1908 г. за I механик и капитан на парахода „Янтра” и служил там до 15 февруари 1913 г. Костов уточнява, че е изпълнявал и двете длъжности.
Участието на „Янтра” в Балканската война (1912-1913 г.) е представено в детайли от кап. I ранг Сава Н.Иванов. „Към това време”, посочва Иванов „Дунавската флотилия се състоеше от яхтата „Крум” (невъоръжена, но можеше да се въоръжи с две малкокалибрени оръдия), транспортния параход „Александър I” и минния транспорт „Симеон Велики” (извадени временно от строя, но можеха да се вкарат след известно време в строя и да се въоръжат с по две малкокалибрени оръдия), миноноските „Хр. Ботев” и „В. Левски” (въоръжени с по две прътови мини и една картечница), парните катери „Борис”, „Любен Каравелов”, „Стефан Караджа” и „Стража”, от които само първите три бяха въоръжени с по една картечница, шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица”, 2 железни бота и 15 железни понтона, които можеха да се приспособят за минни плотове. Кап. I ранг Сава Иванов уточнява, че шлепът „Янтра” има водоизместване 300 тона, газене – 0,60 m и екипаж – 2 души.
Обобщавайки транспортната дейност на корабите от Дунавската флотилия през Балканската война Сава Иванов казва: „Още в деня на обявяването на мобилизацията, на 17 септември 1912 г....корабите, катерите и миноноските от флотилията започнаха да пренасят запасни войници по Дунава съгласно план „А” от Щаба на войската. Впоследствие намиращите се в строя плаващи съдове от флотилията бяха заети с транспортна служба по Дунава във връзка със съсредоточаването на мобилизираните вече войскови части, като ги пренасяха от едно пристанище в друго заедно с материалната им част и бойните им обози. В тази трудна, отговорна и обширна транспортна дейност на Дунавската флотилия, която продължи до началото на м. декември 1912 г., взеха най-деятелно участие: яхтата „Крум”, минният транспорт „Симеон Велики”, миноноската „Хр. Ботев”, парните катери „Стефан Караджа” и „Борис” и шлеповете „Янтра”, „Марица” и „Тунджа”. Участието на яхтата „Крум” във военновременните транспортни дейности е най-значимо. Обикновено тя влачи на влекало три шлепа (горепосочените „Янтра”, „Марица” и „Тунджа”) и в периода 17 септември – 2 декември 1912 г. извършва общо 15 рейса като изминава 3050 км.
Преди началото на Междусъюзническата война началникът на флота на Н.В. изпраща запитване до Дунавската флотилия относно задачите, които могат да й бъдат възложени в случай на война със Сърбия. С поверително писмо №763 от 21 май 1913 г. зам.-командирът на флотилията лейтенант Сава Христов съобщава:
„Донасям, господин подполковник, че в случай на война със Сърбия на поверената ми Дунавска част може да се възложи:
1. Яхта „Крум”, транспортът „Симеон Велики” и шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица” ще се използват за пренасяне войски и материали по Дунава.”
От 2 до 10 юли 1913 г. румънските войски преминават Дунава на няколко места, между които са Бекет, Рахово, Сомовит и Никопол. В 17:00 ч. на 2 юли 1913 г. началникът на 5-а Дунавска дивизионна област генерал Драндаревски дава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове от флотилията, за да не попаднат в румънски ръце. Заповедта е потвърдена и от зам.-командира на флотилията лейтенант Сава Христов. Всички плаващи съдове са потопени под ръководството на лейтенант Стр. Асенов (командир на „Симеон Велики”), и мичманите I ранг Ненчо Думанов (командир на яхта „Крум”) и Иван Джебаров (помощник-командир на яхта „Крум”). Яхтата „Крум”, минният транспорт „Симеон Велики”, транспортът „Александър I” и шлеповете са потопени при устието на р. Лом до тогавашния о-в Матей, а миноноските и катерите – в самото устие на р. Лом. Впоследствие през септември с.г. са извадени и ремонтирани. Миноноските, катерите и шлеповете отново влизат в строя на Дунавската флотилия.

Баржа „Свищов”

Първоначално е пътнически параход, собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye под името Zistovi*. Вместимост 97 BRT, дължина 36 м, мощност на двигателя 25 к.с. Потопен край Видин през в периода април-юли 1877 г. Според германския изследовател Йохан Крусман е изваден, ремонтиран и включен в състава на българската Дунавската флотилия през 1879 г.

Параход „София”

Преди Руско-турската война (1877-1878 г.) е кораб за каботажно плаване, собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye под името Sofya (среща се и като Sofia). Вместимост 95 BRT, мощност на двигателя 35 к.с. „София” се споменава в един рапорт на завеждащия Дунавската флотилия и Морска част капитан-лейтенант Александър Егорович Конкеевич от 3 септември 1881 г.: „Полковникът на турска служба, Мехмед-бей, ми предостави един инвентар, подписан от руски офицери, които приемаха Русенския порт...Друго: 1. Параход „София” с машина и котел изгорял отвътре, потънал на остров Лемна...(подписали) Пряпорщик Четхар, подпряпорщик Чепров, поручик Енгельне, капитан Дережински, капитан-лейтенант Машнин.”

Желязна баржа и две шаланди

В същия рапорт на капитан-лейтенант Александър Конкеевич се споменават още две шаланди и една желязна баржа. Първата шаланда е с неуточнен бордови номер и разбита носова част, а втората - с бордови номер 15 е изцяло разбита: „Полковникът на турска служба, Мехмед-бей, ми предостави един инвентар, подписан от руски офицери, които приемаха Русенския порт. Също и дадените 9000 фр. за купуването на парахода „Видин” и всички неща купени от мене за 21 500 фр., а именно: една баржа, желязна, дълга 148 фута, широка 17 ф...Друго: 1. Параход „София” с машина и котел изгорял отвътре, потънал на остров Лемна; 2. Шаланда с разбита носова част, потънала до половина на същия остров; 3. Шаланда №15, разбита...”