" alt="img" /> По Дунава

ПОСТРОЯВАНЕТО НА ШЛЕПА „ШУМЕН”

На 17 август 1935 г. е поставено началото на редовно българско държавно речно крайбрежно плаване (РКП), с което настъпва нов период в развитието на пристанищната работилница в Русе. Началникът на работилницата инж. Т. Делистоянов е енергичен и по-далновиден ръководител. Той има амбицията предприятието да се развива не само като кораборемонтно, но и като корабостроително

По собствена инициатива той започва проучване на възможностите за постройка на нов шлеп. В него все повече се утвърждава убеждението за възможността и целесъобразността от усвояване на постройката на нови кораби в предприятието. Предложението му пред отделение „Корабоплаване” – София, обаче е категорично отхвърлено. Ръководните и управляващи фактори подценяват необходимостта от създаване на родно корабостроене, което да служи като материална база за развитието на търговския ни флот...

ПЪРВИ СТЪПКИ

Независимо от това инж. Т. Делистоянов упорито поддържа своето схващане и пристъпва към изготвяне на чертежите. За прототип използва пътуващите по Дунав нова серия чешки шлепове.
По това време в русенското пристанище пристигат с товар два току-що построени в Чехословакия 650-тонни шлепа. Заедно с чертожника на работилницата Делистоянов пристъпва към правене на скици и разработване на чертежи за конструкцията на шлеп, който той разделя на три отсека: носова, средна и кърмова част. Отделно се правят чертежи на надстройките, на котвения рудан и на кърмилното устройство. След заминаването на двата шлепа някои детайли са снети от шлеповете на Захарната фабрика в Русе. До началото на 1936 г. е направена работната документация за строежа на 650-тонен шлеп. Готов е добре оформен макет, който е изложен, за да се запознаят с него работниците.
За да докаже възможността и целесъобразността от постройката на нов шлеп в пристанищната работилница Делистоянов изготвя калкулация за стойността му и същевременно е запитано в Чехия за цената на техните шлепове. Оказва се, че ако се построи в България, шлепът ще струва около 2,5 млн. лева тогавашни пари, а ако се закупи от Чехия – ще струва 5 млн. лева.

ПОДКРЕПАТА НА ГЕОРГИ СЛАВЯНОВ

При едно от редовните посещения в Русе на Г.Славянов, началник на отделение „Корабоплаване”, Делистоянов го запознава със своята идея да построи нов шлеп. Славянов я одобрява и дава указания проектът, заедно с всичките резултати, да се изпрати в София. Настроенията на отговорните лица в жепейското министерство не са благоприятни. Те не вярват в успеха на строителството и предпочитат доставка на шлеповете от чужбина. Славянов успява да ги убеди и само след 20 дена документите се връщат в Русе с писмено нареждане веднага да започне строежа на шлепа. За първата година са отпуснати 600 000 лева. Работата започва през 1938 г. със спестени от ремонта на шлепа „Янтра” материали.


Подкрепата на Георги Славянов изиграва решаваща роля за одобряването на проекта и получаването на разрешение за строеж на шлепа „Шумен”

СТРОЕЖЪТ НА ШЛЕПА

Постройката на шлепа се извършва в продължение на две години, в началото под ръководството на инж. Делистоянов.Тя била съпроводена с големи трудности, произтичащи от примитивната съоръженост и недостатъчния опит на предприятието в постройката на нови кораби, доставянето на всички материали, а така също поради непълното разработване на конструкторската документация.


Момент от строежа на шлепа „Шумен” – поглед към шпангоутите (сн. „Дунавски корабостроители”)

По количество и детайлизация чертежите са минимално необходимите, с които се определят главните размери и общият вид на шлепа, на някои устройства и механизми. Поради това строежът фактически се извършва без работни чертежи, като са изваждени шаблони на съответните детайли от шлеповете на Захарната фабрика в Русе.
При постройката на шлепа активно участие вземат котлярите (така се наричат корпусниците): Димитър Гърдев – много добър майстор, Кирил Шилев, Йордан Денев, Иван Даскалов, Пенчо Гроздев, Димитър Маринов, Кънчо Райков, Петър Бърдаров, Йордан Сретенов – които са предприемчиви и инициативни майстори. При изработването на дърводелската част участват упоритият и добросъвестен майстор Димитър Габровски, Кирил Билчив, Тодор Хараламбиев, ковачът Йордан Александров и др.


Момент от строежа на шлепа „Шумен” – поглед към кърмовата част и надстройката

СПУСКАНЕ НА ВОДА

Междувременно през 1939 г. Делистоянов е преместен на работа във Варна. През юни 1940 г. шлепът е завършен и спуснат на вода. Кръстник му е кап. Георги Купов – началник-отделение „Корабоплаване” в създадената през 1939 г. ДВС (Дирекция „Водни съобщения”). Той му дава името „Шумен”. В експлоатация шлепа дава отлични резултати.


Спускането на вода на шлепа (сн. „Дунавски корабостроители”)


Георги Купов, който наименува новия шлеп „Шумен”

Това е първият несамоходен сухотоварен металически шлеп, построен изцяло в България. Корпусът му е изпълнен на нитова конструкция и е разделен на четири товарни помещения.
Главните размери на шлепа са: дължина 65,20 м, широчина – 8,20 м, височина 2,45 м, газене празен – 0,40 м, товароподемност 800 тона. Върху палубата на шлепа са монтирани две свободно въртящи се товарни стрели с товароподемност до един тон и радиус на действие 5 м.
Успешното завършване и предаване в експлоатация на шлепа „Шумен” е факт с огромно значение в дейността на предприятието, който може да стане повратен пункт в неговото по-нататъшно развитие.
За съжаление шлепът остава първата и последна поръчка на нов товарен кораб в Русенската работилница в разглеждания период. Попълването на корабния парк на Параходство БРП (Българско речно плаване) с плавателни съдове построени в България е възстановено едва след Втората световна война.


Бараките на пристанищната работилница в Русе – 1921 г. (сн. „Дунавски корабостроители”)

(Избрани откъси от книгите „Морското търговско корабоплаване на третата българска държава” от Тремол Иванов и „Дунавски корабостроители” от Костадин Петров, Гинка Иванова и Продан Бенчев)
---
Една заслужена похвала

Сп. „Морски сговор”, 1940 г.

През месец юни т.г. в гр. Русе бе завършен и спуснат на вода от Русенската пристанищна работилница първият български товарен шлеп „Шумен”, построен изключително само от български работници. Това ни дава повод да отбележим тази проява, която не може да не радва всеки истински българин.
Корабостроението е познато твърде малко нас българите. През живота на нашите прадеди то е отбелязано на няколко пъти, обаче в черти твърде бледи, заличени може би от времето. Прояви от корабостроение са отбелязани едва при Иван Асен II и при Добротича през второто българско царство и при Александър Батемберг и Цар Борис през третото българско царство.
Тоя слаб интерес на българите към корабостроението идва да засили и издигне на голяма висота проявите от този род. Той идва да покаже, че направеният в русенската корабна работилница първи български товарен шлеп е едно голямо събитие за нас, което мина незабелязано от нашето общество, може би вследствие на големите световни събития, които се развиват около нас, а може би и вследствие скромността на неговите изпълнители, или поради двете причини заедно.
Построеният от русенската корабна работилница шлеп е замислен от скромния и деен наш инженер Тодор Делистоянов, възпитаник на морското ни училище и завършил инженерство в Бърно. Прекарал шест години на морето и Дунава, той не се отказва да им служи и когато става инженер. Още като стажант той отначало бива във варненската пристанищна работилница, а по-късно го виждаме в Русе, където чертае и изпълнява преустройството на влекачите „Искъръ”, „Витъ” и „Осъмъ” в пътнически кораби.


Тодор Делистоянов изпълнява преустройството на влекачите „Искъръ” и „Витъ” в пътнически кораби

Добрите резултати от неговия труд и вярата му в бъдещия възход на нашето корабоплаване на Дунава го въодушевяват и го карат да търси начин, по който да даде колкото се може повече на нашето корабоплаване.
Като началник на пристанищната работилница в Русе в неговата глава се заражда мисълта да построи само с българи първия български товарен шлеп на Дунава.
След извършването на някои сериозни ремонти на частни и държавни кораби, след като ремонтира сполучливо и почти наново построи шлепа „Янтра”, най-хубавият и удобен понтон на Дунава, осигурен с подготвените така работници, започва да проучва и чертае бъдещия български шлеп. Приготовлява един модел на шлепа и успява да получи разрешение за неговата постройка. Голяма била радостта на работниците и на инженера, когато скоро след изпратения от него доклад получили обратно изпратените чертежи, одобрени от дирекцията и с разрешение да се започне постройката му. Те се радвали при мисълта, че ще могат да създадат един плавателен съд, който да бъде първият по своите размери в корабостроителните прояви на българския народ.


Новопостроеният шлеп в лимана на пристанище Русе и неговия създател инж. Тодор Делистоянов (сн. Списание “Морски сговор”)

Линк към статията в PDF формат: