Какво би променил ударът срещу Иран?

Pan.bg 05 авг 2012 | 00:00 views (3580) commentaries(3)
img Вестник ПРЕСА

В началото на годината бившият командващ Черноморския флот на Русия адмирал Комоедов даде шокиращо интервю пред „Независимая газета“. Той посочи, че вероятността „в най-скоро време“ да бъде нанесен военен удар срещу Иран е „200%“. Комоедов не е случаен човек, той е един от критиците на Путин, обвиняващи руския президент за отслабване на военната мощ на Русия. Член е на комунистическата партия на РФ и председател на Комисията по отбрана на руската Дума. Едва ли адмиралът се опитва да плаши някого, по-скоро той бие тревога за нещо, което притеснява руския политически елит във връзка с развитието на ситуацията в Близкия изток след т.нар. арабски революции.

Американско превъзходство

Общият ход на „революциите“ очертава тенденцията към намаляване на влиянието на Русия в този геостратегически значим регион на света. Комоедов посочва в цитираното интервю, че „САЩ в момента имат значително военно превъзходство над Русия“. Дванадесетте самолетоносача, с които разполага Америка, са въоръжени с 2500 крилати ракети „Томахоук“, които според адмирала са способни да поразят цели в 80% от европейската територия на Русия и да унищожат 60% от руския военно-промишлен комплекс. Тези ракети „са насочени към нашите стационарни ракетни установки, които ние не можем да преместим по никакъв начин, а американците прекрасно знаят точните им координати“.
Казано иначе, макар и все по-упорито да изразява подкрепата си за Сирия и Иран, Комоедов признава, че Русия трудно ще се намеси при една военна интервенция срещу тези страни.

Предпазлив Китай

Другата световна сила - Китай, ясно дава сигнали, че силната петролна зависимост от Близкия изток ще застави китайското ръководство да следва умерена или предпазлива външнополитическа линия по отношение на региона. След бойкота на иранския износ от страна на европейците Иран днес изнася едва 1,5 млн. барела петрол дневно за разлика от 2,5 млн. барела през лятото на 2011 г. И сега близо 20% от петрола, необходим за функционирането на китайската икономика, вече се осигурява от Саудитска Арабия и страните от Арабската лига, а не от Иран. Дипломатическата и военната изолация на Иран е факт. Вероятно оперативно-стратегическото планиране на възможна операция срещу Иран отдавна е приключило. За това говорят много факти, включително усилването на Пети американски флот, чието командване е разположено в Бахрейн, с бойна група на Седми американски флот, предислоцирана от Индийския океан в зоната на Персийския залив. В зоната на Ормузкия залив американците удвоиха броя на миночистачите, така че всеки опит на Техеран да блокира транспорта на петрол през Ормуз няма да е ефективен и ще има сериозни последици за иранския флот. Американците предислоцираха допълнителен брой F-22 и F-15C, за да имат при евентуална въздушна операция по-удобни позиции спрямо иранската противовъздушна отбрана.

Обама ще се втвърди

Предстоят президентски избори в САЩ и едва ли кандидатът за втори президентски мандат Барак Обама ще покаже пред съгражданите си, че САЩ могат да позволят на един фанатичен ислямски режим да създаде стратегически балистични ракети, способни да поразяват обекти на територията на Америка.
Една възможна военна операция, ако има такава, ще бъде ограничена с високоточни въздушни удари, покриващи всички стратегически обекти на страната и преди всичко двата важни стратегически центъра за производство на обогатен уран в Техеран и Натанц. Израелските военновъздушни сили не са в състояние сами да проведат такава операция, тъй като за целта е необходима многоцелева, координирана във времето и пространството операция, за чието реализиране израелците не разполагат с необходимите съоръжения за управление, разузнаване, комуникация, координация, командване и контрол.
Ако такава операция бъде проведена, иранската ядрена програма за военни цели ще бъде спряна. Главният проблем обаче е друг: как биха се развили нещата след една военна операция срещу Иран?
В състояние ли е Иран след свалянето на днешния режим да поеме по-демократичен курс на развитие? Притежава ли Техеран необходимия политически потенциал за това? И още по-важният въпрос: в състояние ли е Западът да подпомогне тази ислямска страна да промени политическия си режим, като трансформира своите религиозни и цивилизационни ценности, разделяйки например държавната и светска власт от религиозната?
Подобни въпроси стоят и за войната в Афганистан, както и по отношение на Ирак (2003) и на прибързано обявените за (арабска) „пролет“ социални политически вълнения в Египет, Либия, Тунис, сега Сирия. Те са дело на добре образовани млади хора, интернет поколението на Арабския свят. Нито една от тези „революции“ обаче не би била успешна без западната помощ. Близо 10 г. демократизацията на Близкия изток е в ход, бяха сменени тежки авторитарни, традиционалистки, религиозни режими. Най-важното, което бе постигнато, е свързано с надеждата на Запада, че геополитическата ориентация на този регион е сменена и настъпилите промени работят в прозападна посока.
Последното генерира няколко важни геополитически последици и тенденции. Първо,

изтласкване на Русия

от Близкия изток. Едва ли Асад е интересен за Путин, но Сирия е важна от гледна точка на единствената военна база, с която Русия разполага в Средиземно море и радара в близост до нея. Подкрепата за Сирия е от значение и за авторитета на руската държава, чийто президент се стреми да покаже, че Москва не изоставя своите приятели.
Втората геополитическа последица е свързана с ислямския Близък изток и по-конкретно с отношението между демокрация и ислямизъм. „Революциите“ поставят един ключов за Арабския свят въпрос: В състояние ли са авторитарни религиозно-политически режими в региона да се демократизират?
„Революциите“ в Близкия изток са свое образен геополитически инструмент за привеждане на този регион в съответствие с реалностите след студената война. Има ли обаче Западът стратегия за периода след тяхното извършване? Знае ли Западът как да се справи с нарастващата ислямизация, която идва на мястото на събаряните от тези „революции“ диктатури? Има ли Западът поне теоретичен модел за това, което следва да се прави при опита за демократизиране на ислямския свят в контекста на силно религиозните ислямски общeства, разделени на остро съперничещи си за политическо влияние етнико-религиозни групи?

Ролята на Турция

Третата геополитическа последица е свързана с нарастващия авторитет на Турция в региона. Анкара си е поставила мащабни геополитически задачи и следва гъвкава и внимателно разработена стратегия в Близкия изток. Нейната крайна цел е чрез Близкия изток Турция да започ не своя поход към световната геополитическа сцена. Разбира се, тези амбиции имат и обратна страна - колкото повече Анкара се домогва до лидерска позиция в ислямския свят, толкова побързо това я превръща по-скоро в съперник, отколкото в партньор на ЕС.
Четвъртата геополитическа последица има отношение към „военния баланс“ в региона. Този баланс е нарушен не от вчера, а от момента, в който Израел прие на въоръжение ядрено оръжие. В този смисъл в американските издания за външна политика се появи тезата, че кризата в Близкия изток ще приключи едва след като посоченият баланс бъде възстановен. Това може да стане по два начина: или като Израел се откаже от ядреното си оръжие, или като това оръжие бъде балансирано в региона. Тези две решения, разбира се, са неприемливи за различни части на международната
общност.

Пето, в посочения контекст иранските амбиции за регионална хегемония, заявявани включително чрез стратегическата програма на Техеран, стават напълно реални. Развитието в перспектива на тези амбиции и един възможен успех на Асад в Сирия биха укрепили геополитически важната ирано-сирийска ос в региона, която при наличието на военно слабия и политически неуверен Ирак би могла да играе важна роля срещу интересите на САЩ и Европа.
Ако Русия загуби позициите си в региона, Кремъл ще фокусира усилията си в Централна Азия и развитието на Шанхайската организация, като запази търговско-икономическите си отношения с Европа. Китай ще продължи икономическото си развитие, като постоянно балансира отношенията си с Вашингтон и Кремъл. САЩ ще продължат демократизирането на Близкия изток, без обаче неговата крайна цел да стане по-ясна за преобладаващата част от населението в този регион, а крайният му резултат - по- видим.

Румен Кънчев е бивш зам. министър на отбраната и член на Съвета по сигурността при МС (1997-2000 г.). Преподава "Геополитика", "Геостратегия", "Управление на международни кризи и конфликти" и др.

Румен КЪНЧЕВ
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    VALTIMOR 05 авг 2012, 01:46
     
    0
     
    0

    Изключително неадекватна статия, написана от индивид, който явно не е разбрал, че сега ще му ръкопляска само Соломон Паси. А това да те поздрави един шизофреник никак и за никого не е интересно! На този "експерт" ще кажа, че трябва да се преквалифицира. Първо, ако беше толкова просто досега Иран щеше да бъде ВЕЧЕ жестоко ударен и унищожен. Нашите чобански експерти тука изобщо не си правят труда да се замислят за фактите и обстоятелствата по даден проблем - военен примерно. Излизат, и написват нищо с користна цел, като си мислят, че ще направят голамо впечатление, и ще заемат важен държавен пост в бъдеще. И между другото не грешат, защото в нашата държава министрите се назначават от един посланик - бивш артист и то от български сериал. Кой ще е посланика - няма значение. Та на този "експерт" искам да кажа, че просто няма как и откъде Иран да бъде ударен без наистина жестоки загуби на евентуалния противник. Израел или САЩ.И този цитат на някакъв бивш командващ на Черноморския флот, вероятно актуален алкохолик е много глупав. Всъщност Иран и Сирия представляват една огромна и добре обучена и въоръжена сила. Примерно Иран може да бъде атакуван само по море или въздух, сухопътна инвазия е НЕВЪЗМОЖНА.И сега следва въпросът, как ще стане тази явно въздушна атака срещу Иран? Значи, първо ВВС на тази държава не са като тези на Либия или която и да е било друга държава от арабската пролет. Дори и Египет. И да не забравяме, че иранците въобще не са араби..Добре структурирани, разсредоточени на множество летища, предимно гражданско-военни, авиацията на Иран е сериозна заплаха за която и да е държава, включително и САЩ, пък Израел още повече!При евентуална въздушна операция на съюзниците - САЩ, ИЗРАЕЛ и може би С.Арабия загубите на тези държави ще бъдат много големи. ЗАЩО??? Първо, иранската ПВО ще посрещне противниковите самолети чрез своите ЗРК С 200 "Вега" с радиус на действие на ракетите над 200 км. Насочвани от иранските радари за далечно откриване и съпровождане, които изграждат така наречената единна система за ПВО, подпомогната от руски средства за информация, както и спътници на Русия и Китай ще утежни работата на атакуващите изтребители още преди да са влезнали в Иран. Още тогава ще бъдат загубени около 8% от атакуващите самолети. Навлизайки в дълбочина, нападащата авиация ще бъде пресрещната от опасните и мобилни установки ХОУК - модернизиран, както и китайски образци на "ВОЛХОВ" и "Кротал", които ще свалят още около 5% от самолетите. Долитайки до обектите на удара, нападащите самолети ще бъдат посрещнати от най-опасното оръжие на иранцине - мобилните ракетни комплекси ТОР М1, които ще свалят още около 10% от атакуващите самолети. Силно изнервени и уморени коалиционните пилоти пускайки оръжията си и изчезвайки ще бъдат догонени от иранските прехващачи МиГ 29, около 24 броя годни за полет, както и Ф 14 - около 20 броя, които ще патрулират ниско над терена /иранците са майстори на това/ в североизточните части на страната. Ще се завърже маневрен въздушен бой с ескортиращите ги изтребители Ф 15, като загубите на американците ща бъдат около 3% от самолетите. Така общите загуби на коалиционните самолети, или евентуално само на израелските или американски ще бъде около 26%, което при наличие между 80 и 140 самолета при първия удар прави загуба на около 20 до 36 самолета. Дори и да има втора вълна с около 150 самолета,това са неприемливи загуби за американците. Затова и все още не са ударили Иран.Второ, обсега на американските ракети "Томахоук" ще бъде силно ограничен от заплахата на ирански ракети повърхност - вода, както и наличието на множество малки труднооткриваеми подводници, които са способни да нанесат чудовищни загуби на американския флот.И трето, никои не знае как ще реагира Иран след удара?? Иранските Су 24 са дълга и опасна ръка на алатоясите.Освен това само един организиран ракетен залп срещу Израел и столицата му, с около 120 ракети едновременно изтреляни, могат да причинят ужасни последици за атакуващата страна. Същото важи и за С.Арабия и базите на янките в Ирак, така че нещата не са толкова прости и лесни, какти иска да ги види нашия велик "експерт" Кънчев. Благодарение точно на такива "експерти" ние - българите останахме изобщо без армия и отбрана.Но възмездието никога не забравя мръсниците и предателите. То ги преследва докрай...

  2. #2
    .... 05 авг 2012, 13:03
     
    0
     
    0

    Г-н Кънчев вървете си купете един самолетен билет за САЩ и дим да Ви няма! Полюбувайте се на великите им демократи и на 12-те самолетоносача с 2500 ракети "Томахоук"

  3. #3
    ssvt 05 авг 2012, 13:28
     
    0
     
    0

    Г-н Кънчев...ходете да се ШИБАТЕ...смешници сдухани. Видях на какво е способна сдуханата американска Армия със собствените си очи.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка