40 ДНИ ПО-КЪСНО: ОКУРАЖИТЕЛНА ЛИПСА НА НАПРЕДЪК
Обявената от властта перфектност в работата на службите след терористичния акт и след Консултативния съвет при президента е елементарен кризисен PR

28 август 2012 10:40 | Николай Радулов http://argumenti-bg.com/17827/okurazhitelna-lipsa-na-napredak/

Цветанов си тръгва окуражен след Консултативния съвет по национална сигурност при президента

40 дни след атентата на бургаското летище резултатът е все още „окуражителен“. Това е израз на министъра на вътрешните работи, който неотдавна призна, че няма напредък в разследването. Остава да виси сериозният въпрос: Окуражителен – за кого? За гражданите? За разследващите? За европратньорите или израелците? За извършителите?

За това време на медиите бяха подхвърляни парченца информация, често противоречащи си едно на друго, просто за да се демонстрира някаква активност. В крайна сметка признанието на Цветанов – „Очаква се, че разкриването на целия механизъм зад атентата ще отнеме време, понякога години. Но ние сме окуражени от работата, която свършихме в последните 30 дни“, демонстрира както антитерористична мобилизация, така и алиби за липсата на резултати (сега и за в бъдеще).

Повече от месец мина и от Консултативния съвет при Президента, който днес се среща с близките на загиналите израелски туристи и ще присъства на панахида. Съветът бе посветен на проблемите, индикирани от взрива. На него бяха направени пет предложения, свързани с подобряване на противодействието срещу тероризма. Без особен отзвук…

Нека обаче се върнем към тях, защото те дават храна за анализи за състоянието на националната сигурност. И отговор на въпроса – възможно ли е в обозримо бъдеще гражданите да бъдат сигурни за собственото си битие?

Първо предложение

Министерски съвет да организира и проведе нов задълбочен анализ на динамиката на средата за сигурност за изясняване на причинно-следствените връзки между отделните фактори, събития и действия, довели до терористичния акт на летище Сарафово. Да се направят изводи за тяхното развитие и оценка на комплексното им въздействие върху националната сигурност на Република България

Работата на анализаторите от специалните служби не се ли състои в това непрекъснато да анализират оперативната обстановка, свързана с националната сигурност? Би трябвало ежемесечно да се готвят материали, свързани с тактическото управление на сектор „Сигурност“ и на шестмесечие или годишно – анализ на промяната на средата. Тези материали са с адресат министър-председателя, президента и председателя на НС.

Това предложение показва:

Липсва задълбочен анализ на средата за сигурност.

Липсва актуална специфична информация, която да позволи такъв анализ. Всъщност от години аналитичните материали на службите за сигурност изглеждат заимствани от средствата за масова информация и си приличат, ако не като близнаци, то като братовчеди.

Оперативните служби не работят, не предоставят на аналитичните звена материал за анализи. Или пък работят, но работата им не е свързана с проблемите на националната сигурност. Че оперативните работници са некомпетентни, или са компетентни, но не им се разрешава да работят по сериозните проблеми, свързани с националната сигурност, или им се поставят несвойствени задачи. Какви ли?

Аналитичните служби не работят или не получават материал, с който да работят. Аналитичните служби не разполагат с компетентни специалисти или разполагат с такива, но не им се разрешава да работят по основни направления на анализа, свързани със стратегически и тактически проблеми на сигурността. На анализаторите им се дават други задачи, ангажиращи ресурсите им. Какви ли?

Може би са готвени такива доклади, в които динамиката на обстановката по линия на тероризма е била анализирана, но или адресатите не са си направили труда да ги прочетат, или просто не са им обърнали внимание. (Впрочем, това не е проблем само на нашите управляващи. Както стана ясно, специалните служби на САЩ многократно са предупреждавали администрацията за възможностите за терористични актове, вкл. и за този от 11.09., но просто аналитичните материали са игнорирани.)

Второ предложение

Да актуализира концептуалния национален модел за противодействие на тероризма в съответствие с промените на средата за сигурност и разполагаемите ресурси и го предоставя на вниманието на Народно събрание.

В НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА се казва, че „Съвременният тероризъм е комплексно и динамично явление, което успешно се адаптира към политическата и икономическата конюнктура.“ Вярно е, че комплексността и динамиката предполагат непрекъснато наблюдение, събиране на информация, разузнавателна и контраразузнавателна дейност и компетентен анализ на операционно тактическо и стратегическо ниво.

Въпросът е: Защо това не се е правило? Защо трябват специални решения и предложения към управляващите службите за сигурност, за да изпълняват присъщите си априорно задължения?

Ето един основен белег, показващ неподготвеността да се посрещне терористична заплаха и най-вече да се предотврати. Обявената от властта перфектност в работата на службите, след терористичния акт и преди, и след КСНС, е елементарен кризисен PR и издигане преграда пред опозиционните критики.

Всъщност за тази готовност може да се каже същото, което властта сътвори спрямо унищожителния по отношение на националната и гражданска сигурност доклад на ЕК. Решенията на КСНС са „изпълними“! Впрочем, дори и минимална самокритика и опит за честно отчитане на реалността не са свойствени за ръководството на сектор „Сигурност“.

„Активното участие на страната ни в световната антитерористична коалиция и наличието на български контингенти в различни кризисни точки по света прави България потенциален обект на терористични действия“ се отбелязва в същия този план за противодействие на тероризма.

Но очевидно Планът си е останал документ без практическо приложение – което е видно от неспособността на системата след преки сигнали в началото на годината да предотврати почти сигурен (съобразно собствения анализ), трагичен резултат.

Материалът отрича непосредствена заплаха за терористичен акт, но подробно описва предпоставки за извършване на такъв. Интересно защо сред предпоставките не е отбелязан туристическият поток, надхвърлящ 1,5 млн. туристи годишно. Въпреки че участниците в него са възможен обект на терористичен акт (израелци, руснаци, британци…).

Според Скот Стюард – бивш специален агент на службите за сигурност към Държавния департамент на САЩ, ако наистина се работи за издирването на терористи, в повечето случаи те могат да бъдат открити. „Проблемът е, че в много случаи службите не си правят усилието да търсят следи за предварителна оперативна подготовка на атентати, а точно така е най-лесно да се разкрият терористи, които планират удар.”

Трето предложение

Да се подобри работата на Националния ситуационен център към МС за управление при кризи.

И това пожелание е меко казано неточно. Как да се подобри работата на нещо, когато то съществува само на хартия? Ситуационният център, който започна Емел Етем, си е в същото зачатъчно състояние, в каквото тя го остави. Освен това, съществува един основен управленски въпрос, несъвместим с днешния модел.

Министър Добрев от
Министър Добрев от “кризисния” щаб на морето, успокоява израелските туристи. СНИМКА: bnews.bg

Такъв център предполага министър-председателят и съответните министри да управляват кризите от него, което ще попречи на избрания като основен псевдоуправленски подход – на мястото на национална криза вкупом да се изсипва целият Министерски съвет, да се снимат отделните министри и надълго и широко да дават интервюта.

Един действащ ситуационен център изисква перфектни комуникации, екип от експерти за спомагателната работа, ясни план-сценарии за преодоляване на съответните кризи, както и управленски познания и умения на ръководния екип, извън оправдателния PR.

За да има смисъл тази мярка, тя трябва да предвиди доизграждане на центъра, създаване на сигурна комуникационна среда, набиране на експертен екип, изготвяне на сценарии за различни ситуации, проиграване на отделните сценарии от ресорните управляващи.

Четвърто предложение

Да разработи подробни процедурни правила за работа в условия на криза на Съвета по сигурност към Министерския съвет и осигуряващите го органи.

Съветът за сигурност към МС е твърде широко образувание, за да може оперативно да управлява преодоляването на криза. Това е работа на съответен екип от управленци, в зависимост от характера на кризата, които да могат да взимат решения на базата на предварително изготвени алгоритми, както и да извършват наложителни корекции. Съветът по-скоро трябва да инициира създаването на действен Ситуационен център и да контролира работата по подготовката за антикризисно управление.

Пето предложение

Да анализира и актуализира Националния план за противодействие на тероризма с посочване на необходимите ресурси и доизграждане на способностите за ефективно противодействие на тероризма, като го представи на вниманието на Народното събрание.

Това, че е възможно такова решение, говори за не съвсем адекватната компетентност на ръководителите на сектор „Сигурност“, или пък за опита им да избягнат отговорността за ниското качество на съществуващата национална и гражданска сигурност.

И тук подтекстът е, че има антитерористична система, тя е добра, само че трябва да се доизгради. В него ясно си личи опитът да се прехвърли отговорността от изпълнителната към законодателната власт.

Както виждате всъщност, предложеното в резултат от брейн-сторминга при президента, е това, което отдавна е трябвало да бъде извършено, като специфична управленска дейност, свързана с националната сигурност и гражданската безопасност.

Отлагането на действени мероприятия, оставянето на плановете само на хартия, превръщането в зона на активност медийния, а не реалния свят, доведоха до човешки жертви и злепоставяне на страната в международен мащаб.
Доцент д-р Николай Радулов е преподавател в НБУ, секретар на МВР в служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Иван Костов.
Доцент д-р Николай Радулов е преподавател в НБУ, секретар на МВР в служебния кабинет на Стефан Софиянски и в правителството на Иван Костов.

По обсъжданите проблеми и произлизащите от тях задачи не е направено нищо, а предложенията постепенно потъват в забрава.

Ежедневни сериозни криминални престъпления – убийства, обири на банки, пожари, грабежи изместват в съзнанието на гражданите терористичния акт и пагубните му последствия. Тънката пропагандна линия на залъгване на гражданския интерес чрез фокуса на внимание на медиите върху поредното престъпление или поредната „успешна”, акция на силите за сигурност става все по-очевидна и и жалка.

Sic transit gloria mundi! (Тук не става дума за СИК! Тъй отминава земната слава! -перифраза на известния немски философ –мистик Тома Кемпийски („Подражание на Христа“), показваща преходността на нещата)