Ангелов: Това, което съм правил е правилно и не се отказвам да правя нещо повече!

Pan.bg 05 яну 2013 | 13:09 views (5579) commentaries(7)
img Публикуваме втора част на интервюто с министъра на отбраната Ангелов във в.Българска армия:


- А кои години бяха най-хубавите за вас?
- От гледна точка на реализация – 1984-1987 г., когато бях командир на зенитно-ракетната бригада в Стара Загора. Това са години на придобиване на нова техника, на изучаване, на подготовка, на стрелби в бившия Съветски съюз. Това бяха много напрегнати две години и половина, след което естествено друг период, който ме удовлетворява изцяло е този в ръководството на МО - от 27 юли 2009 г. до сега.

- А като военен аташе във Великобритания?
- Това е удоволствието да преминеш част от своята служба в една друга сфера – тази на военната дипломация, да познаваш много хора, да имаш възможност да им помагаш със съвети – а аз имах тази възможност като военен аташе в Лондон по време на Косовската криза. И най-вече да научиш онова, което никъде в никой колеж не могат да ти го преподават – как работи системата на отбраната на една държава като Великобритания. Какъв е парламентарният контрол, как той се осъществява, какви отговорности носи държавата, каква е структурата на управление. Това бяха незабравими три години.

- Да се върнем още по-назад – в родното Хасково. Ходите ли често там, имате ли силни спомени?
- Имам, разбира се. Тази година ходих на гроба на майка ми и баща ми. Имам първи братовчеди, които със своите семейства продължават да живеят там, синове на чичо ми. Иначе в Хасково се връщам с удоволствие, защото виждам, че и този град се развива и няма нищо общо с онова 30-хилядно Хасково, което напуснах за постоянно през 1960 година, когато отидох войник.

- Посягате ли понякога към цигулката?
- О, какво да ви кажа? Цигулката захвърлих – и дълбоко съжалявам за това – като курсант. Не намерих време, обучението беше много напрегнато. Освен това ми откраднаха една изключително ценна цигулка, италианско производство, подарък от чичо ми, с прекрасен звук. И това буквално ме срина да се занимавам по-нататък с цигулка. Оттогава не съм и свирил…

- Но съм ви виждал на концерти…
- Да, ходя с удоволствие.. Класическа музика звучи тихичко и в моя офис – Шопен, Моцарт, Рахманинов, Прокофиев, слушам с удоволствие Шостакович – любимия валс номер две. Също така слушам с удоволствие и опера. В интернет намерих един сайт, където има много записани опери, което е прекрасно и дава възможност да се види и друг начин на изпълнение на нещо, което съм гледал и слушал в България или в друга държава. Явно че тази тайна не е останала скрита за военните аташета и имах щастието да получа от тях може би 20 компакт диска от страната на всеки от тях – Дворжак, Джордже Енеску, руски композитори и аз наистина им благодаря. Това ми дава възможност да разнообразявам фона на моята работа.

- Често телевизионни камери ви улавят по стадионите…
- Е, да. Като ученик играех малко футбол, по едно време тренирах бокс, след това баскетбол, въобще доста голямо разнообразие, но нищо особено не постигнах. Важното беше, че спортът допринесе за физическото ми развитие. След това във военното училище не се занимавах със спорт. А първият ми любим футболен отбор беше „Локомотив” София. Но с оглед на работата ми станах привърженик и на Централния спортен клуб на армията. Сега остана само името, няма нищо общо с армията, но ние си го приемаме като свой. Аз се стремя да помагам там където мога, но и базата не е наша вече. Ходя на мачове на ЦСКА, не мога да кажа, че съм редовен зрител. Благодаря им, че ме посрещат с удоволствие и знаят, че имат моята подкрепа във всяко едно отношение. Но на коледния благотворителен бал (разговаряме в разгара на този бал в неделя, б.а.) един до друг бяха представители на Левски и ЦСКА – Кубрат Пулев, Дани Боримиров, Руми Нейкова. От тази гледна точка ние сме свързващо звено. Кубрат е едно много приятно и интелигентно момче и аз му пожелавам да стане световен шампион.

- Музиката ли е главното ви хоби или имате и други?
- Музиката е за удоволствие. Хобито ми е кореспондентски шах, когато намирам време, предимно вечер. Сега съм със среден рейтинг.

- Какво интересно прочетохте напоследък, остава ли ви време за това?
- Почти завършвам една много интересна книга на г-н Даскалов, който беше заместник-министър на отбраната (книгата „Славното време” на Никола Даскалов, от която в. „Българска армия” публикува откъси в пет поредни броя през октомври, б.а.). Тя дава една достоверна картина на онова, което е станало у нас в периода след 1989 г. Аз винаги съм бил привърженик на демократичния път на развитие, на промените, които ставаха през 90-те години и в края на миналия век. За съжаление сега се вижда, че далеч не всичко е било успешно – има малки върхове, но като че ли спадовете за доста повече. Загуби се тази политическа енергия на българския народ, която политическата класа узурпира. Тази класа непрекъснато влиза в ежби за конкретни политически дивиденти, а не се гледа напред, какво е нужно за народа. Ето сега случаят с Конституционния съд и други негативни неща, които се случват ме карат да мисля, че демокрацията ни е още много млада. Може би трябва да минат сто години…

- В книгата на Никола Даскалов става въпрос и за вашата помощ в изработването на Закона за отбраната и въоръжените сили…
- Това беше началото всъщност, при Даскалов се започна работата по този закон. Аз участвах много активно като заместник-командващ на Сухопътни войски. За съжаление този закон не видя бял свят. След това продължихме работата по време на служебното правителство и при правителството на Жан Виденов, министър на отбраната тогава беше Димитър Павлов. Имаше крещяща нужда от този закон. В него имаше недостатъци от гледна точка на ръководството на министерството и на политическата сила, която управляваше тогава държавата, но той определено беше прогресивен и си остана основополагащ. Може би това бе първият демократичен закон, който не е преписан отникъде, писан на чисто бяла хартия. Аз ръководех този екип и съм горд с това постижение. Бог да го прости Николай Добрев, той като председател на Комисията по национална сигурност бе главната причина този закон да мине успешно. Това бяха повече от 30 дълги заседания на самата комисия, всеки се мъчеше да докаже своето становище и това продължи и в пленарната зала. Така че аз съм сядал на банките без да съм бил депутат – тогава това не бе забранено, да мога да защитавам това, което МО влага в този закон. И в края на краищата на моя рожден ден – 22 декември 1995 г. този закон стана факт. След това се правиха някои нужни и ненужни промени в него. И аз като министър направих две важни промени, за да заработи интегрираното министерство на отбраната. Смятам, че това бе една успешна реформа на закона, както виждате, от 2010 г. вече не внасям промени, въпреки че има какво още да се промени. Ще се наложи в пролетната сесия на Народното събрание да предложа промени в закона за да се знае, че това, което остава за следващото правителство, е наистина най-доброто.

- Г-н министър, познавате отлично Варшавския договор и НАТО. Най-кратко, какви са приликите и разликите между тези два военни съюза?
- Мога да кажа, че ако става въпрос за управление на обединените сили на Варшавския договор, имаше много по-строга командна система, която произтичаше от факта, че всъщност една страна доминираше над всички останали. Там нямаше принципа на консенсуса, това бе огромен недостатък на тази система. Там решенията се вземаха на практика между т.нар. партийни и държавни ръководители, но каквото кажеше ръководителят на съветската страна, това и ставаше – като в Чехословакия, Афганистан. За разумните хора беше ясно – да, това е удобно от гледна точка на компактност на силите, които имаш при противопоставянето на два лагера. Но работата в НАТО е съвършено различна. Там и най-малката държава, например Люксембург, има правото да не даде своя глас и край. Така стана и с избора на някои ръководни длъжности в Европейския съюз. От една страна консенсус се постига много трудно, но когато се постигне, той е твърд и последователен. Това е огромната разлика между двата блока. Освен това, двата блока се различаваха и по това, че НАТО не наричаше Варшавския договор агресивен, докато Варшавският договор, който възникна по-късно, наричаше НАТО агресивен. Но в края на краищата това бе един баланс на силите, който историята извика и който на практика свърши и полезна работа, защото войната остана само студена, а не стана гореща. Накрая социализмът загуби всякаква почва и рухна. Това рухване не е толкова победа на другата страна, просто всички недостатъци на развития, зрял и т.н. социализъм бяха видими и зад тези определения на практика нямаше нищо.

- Къде ще празнувате рождения си ден?
- Поканил съм приятели, колеги на 22 вечерта, въпреки че това е първият ден…

- На Новия свят…
- … И на коледната ваканция. Надявам се да дойдат. Все пак това е един юбилей, който навява тъжни мисли, но достигането на тази възраст ми дава правото да кажа, че онова, което към правил, е било правилно и … съвсем не се отказвам да правя нещо повече!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 7

  1. #1
    Главен Редник на БА 05 яну 2013, 14:41
     
    0
     
    0

    Обаче има пропуснати неща в заглавието......."Ангелов:Това, което съм правил е правилно ЗА БОЙКО и не се отказвам да правя нещо повече ЗА БОЙКО!"

  2. #2
    bashmaistora 05 яну 2013, 15:31
     
    0
     
    0

    Абе,министре що не си признаеш ,че сега ти харесва повече заради комисионните които гушкаш,щото във Варшавския договор го нямаше това лапане,как не се срамуваш да се наречеш офицер.Ти ако си дал поне малко на тая армия в сравнение с това дедо присвои,ашкосук мангал хасковски.

  3. #3
    Харманлийски 05 яну 2013, 17:50
     
    0
     
    0

    Като го слушаш си мислиш едно, като гледаш как разсипа армията, пробута маса близки фирми на хранилката, уреди свои хора на възлови длъжности - виждаш едно съвсем друго (истинско) същество. На недоверчив, злобен, отмъстителен, самовлюбен дядка.
    Дано по-бързо изчезне от хоризонта.

  4. #4
    sponge_bob 05 яну 2013, 23:29
     
    0
     
    0

    Стига си правил геноцид, а направи нещо достойно - например суицид...

  5. #5
    Възхитен 06 яну 2013, 07:08
     
    0
     
    0

    Тази мила родна картинка ме трогва. Отказал се от блестяща, може би, музикална кариера, за да влее малко романтика в сивото военно ежедневие. Каква саможертва! Но музиката му е в сърцето.
    Лапай кавала, Аню! Там ти е силата.

  6. #6
    Незнайко 06 яну 2013, 09:58
     
    0
     
    0

    Е бива ли така, човека е рожденник а какви пожелания само ... ама каквото повикало - голяма е любовтта на признателните военни, доволни от "безгрешния" и самодоволен гАню

  7. #7
    наблюдател 07 яну 2013, 11:45
     
    0
     
    0

    "и … съвсем не се отказвам да правя нещо повече!"
    Аз не мога да разбера, какви гадости повече от тези, може да направи г-н генерал-министъра Аню Ньойски????

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка