Проф. д-р Стойко Стойков - otbrana.com

Демокрацията не е единичен акт, а система от правила и норми, която работи успешно само в нормално изградена обществена среда. Другото е принудителен избор при липса на алтернатива, т.е.- изнудване и диктатура.

Допитването – първото в най-новата българска история след демократичните промени през 1989г. – е за бъдещето на атомната енергетика в страната, а формулирания от парламента въпрос гласи: "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?" Законът предвижда висок праг за легитимност на бъдещия национален референдум - активността трябва да е поне колкото на предишните парламентарни избори, т.e. до урните да отидат поне 4 345 500 души, а за да е положителен отговорът от референдума, положително трябва да са гласували 50 плюс един процента от участвалите.

В 36 държави ще бъдат разкрити 45 секции, в които могат да гласуват български граждани на предстоящия национален референдум, като секции ще има единствено в българските дипломатически представителства (консулствата и посолствата на страната ни зад граница).

За да бъдат разкрити изборни секции обаче, са нужни поне 20 заявления чийто срок за подаване е 25 дни преди датата на допитването, насрочено за 27 януари.Военнослужещите от българския контингент в Кабул, Афганистанса подали нужния брой заявления за отваряне на секцияза гласуване в указания срок.

Референдумът е много пряка форма на демокрация. За да има смисъл от него обаче, принципно задължително условие е да има общодостъпна неманипулирана информация. Към момента обаче имаме държавен медиен картел, притежаващ една голяма част от медиите, което означава единствено, че референдумът е държавен инструмент за манипулиране на общественото мнение.

Така България под диктатурата на Бойко Борисов за последните четири години упорито се превръща в страна на абсурдите и Решение № 102-НР/ 4 януари 2013 г. на ЦИК е просто поредната стъпка в тази посока.Централната избирателна комисия е уведомена за висока степен на заплаха за живота, здравето и сигурността на българския контингент в района на гр. Кабул, Афганистан с писмо с вх. № НР-381 от 21.12.2012 г. на Министерството на външните работи, ведно с приложените към него писмо от 21.12.2012 г. на министъра на отбраната и докладна записка от 20.12.2012 г. на командващия на Съвместното командване на силите и не определя гр. Кабул, Афганистан, за населено място, в което да бъде разкрита секция за гласуване в посолството на Република България в националния референдум на 27-и януари, независимо от подадения брой заявления.

Явно разузнавателната информация е с изключителна степен на достоверност, щом позволява предвиждане с едномесечна давност към конкретната дата, за висока степен на заплаха за живота, здравето и сигурността на българския контингент в района на Кабул! Вероятно в този случай сезираната ЦИК вместо Президента, който е и върховен главнокомандващ на въоръжените ни сили ще вземе необходимите мерки за намаляване нивото на заплахата, внезапно ескалирала, след досегашните бодряшки рапорти на един от „най-реформаторските министри” - военния министър Аню Ангелов в последният доклад за състоянието на отбраната. В този предизборен отчет имаше толкова нереални изводи, че човек се отвращава от сервилността и арогантността на тези, които са го подготвили и преставили! Но ненадейно истината излезе – в Афганистан е опасно! За мисия не е, но за избирателна секция… Каква ли ще бъде реакцията на членовете на Консултативният съвет за национална сигурност към президента и ще бъде ли свикан незабавно?

„Висока степен на заплаха за живота на рейнджърите в района прави отварянето на секция за гласуване опасно.”, пише в доклад ЦИК. За кого е опасно –за българските военнослужещи, чиято служба за род и родина беше сведена по ниско от натоварването при стоенето с часове на пръсти от балерините на ресорния ни министър? Или за сгромолясващия се рейтинг на държавата ни, превърната в мишена за терористични атаки от неадекватните действия на авторите на тези писма?

А помислихте ли с този акт в какъв ад превръщате от тук нататък нощите на семействата на военнослужещите от контингента ни господа податели на писмата до ЦИК? По презумпция ЦИК е независима от властта. Тя е колективен орган, включващ обикновено представители на основните политически сили, както и независими експерти. Чудно какво ли прави шефката на Дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на отбраната г-жа Елена Маркова там като заместник председател? Чии ли партийни интереси във властта тя отстоява?

Или всички средства са допустими в борбата за успех на трите „НЕ” на партийния Ви шаман?

Не, не ама ДА!

Без да правим възможна бъдеща аналогия, изглежда страхът от референдум като този от 1922 г. (за наказване на виновниците, довели България до първата и втората национална катастрофа) вече не ви дава покой нито денем, нито нощем!

Прави сте да се страхувате, защото идва Видовден…

* Авторът е полковник от резерва, бивш заместник-началник на Военна академия „Георги С. Раковски”. В момента е експерт на партия "Нова алтернатива".