Погледът на специалистите
Интервюто взе Димитър СТАВРЕВ
Снимки ВВС на Португалия и Виктор Барейра

Подп. Франциско „Сейкър” Дионисио
Роден на 31 декември 1971. Женен, с 1 дете. Постъпва в Академията на ВВС през 1989 г. Завършва през 1994 г. със специалност „Авио- и военни науки” и положен пилотски изпит. През 2000 г. завършва базов курс за лидерска подготовка преди получаване на чин „капитан”. През 2004 г. завършва военновъздушната академия на Португалия и получава чин „майор”. През 2005 г. завършва „Международни отношения”, а през 2006 г. курс за пилот-изпитател в САЩ.

Пилотското си обучение започва през 1993-94 г. в авиобаза №11 Байя на ВВС на Португалия в ескадрила 101 Epsilon на самолет Alfa-Jet. През 1995 г. се приучва на F16 в авиобаза №5 „Монте Реал” в 201-ва ескадрила.
От 18 години е пилот на F16 с нальот от 2500 часа като младши пилот, водач на двойка, водач на звено, командир на ескадрила 201 „Фалконите”, изпитател на ремонтирани самолети и инструктор. В момента е тест пилот за модернизираните до MLU стандарт машини в авиобаза „Едуардс” в Калиформия (САЩ), като участва в разработването на стандарта MLU tape 5.1. От април 2012 г. работи в щаба на Португалските ВВС в отдел „Операции”.
Участвал е в операциите „Съюзна сили” над бивша Югославия, в ученията Red Flag, преминал е през програмите NATO TACEVAL и TLP - Tactical Leadership Program


- Какви са настоящите бойни способности на португалските F-16 Block 15 MLU предложени на България по отношение на задачи „въздух-въздух”, „въздух-земя”, разузнаване, патрули над море?
- F16 MLU е изтребител от 4-то поколение, модернизирана платформа със силна ориентация към мисии в съответствие с най-високите изисквания на НАТО. Всички модификации в рамките на модернизационната програма MLU имат за цел да поддържат изтребителя на най-високо ниво, за да може той да отговори на сегашните и бъдещите изисквания на бойното поле. Това с особена сила важи за спазване на строгите правила за бойно използване (Rules Of Engagement) чрез използване на високоточни оръжия, работа в мрежова среда и оперативна съвместимост в комуникациите.
По мисията „въздух-въздух” F16 MLU е способен да действа ефективно през деня и нощта, във всякакви метеоусловия. Модерният му радар съвместно с високотехнологичния запитвач на системата „свой-чужд” позволяват да се обстрелват цели отвъд видимия хоризонт с използването на ракети с голям обсег с активно самонасочване. F16 MLU е един от най-маневрените изтребители и тази му характеристика му позволява да използва всеракурсни ракети с малък обсег при близък въздушен бой.
В мисията „въздух-земя” F16 MLU също има способности да изпълнява, по всяко време на денонощието и във всякакви метеоусловия, непосредствена авиоподдръжка на сухопътните части и изолиране на театъра на бойните действие с използването на широк набор от оръжия с лазерно и/или GPS/инерциално насочване.

По отношение на тактическото разузнаване, въпреки че F16 MLU имат опция за интегриране на специален разузнавателен контейнер, португалските ВВС решиха да не използват самолета за такива мисии.
F16 MLU не е морски патрулен самолет, въпреки това неговите способности за мисии „въздух-повърхност” могат да се използват за борба с надводни цели. Това се използва интензивно от португалските ВВС поради обширната морска зона на отговорност на страната. За това спомагат малкият визуален силует на самолета, високата маневреност и скорост, като и бордовите сензори напълно интегрирани с авиониката и въоръжението, което позволява самолета да се използва пълноценно за такава мисия.
За мен F16 MLU най-способният самолет, отговарящ най-стриктните и важни правила за бойно използване по мисиите „въздух-въздух” и „въздух-земя” – прецизност, многофункционалност, през цялото денонощие и при всякакви метеоусловия.
В допълнение самолетът изцяло отговаря и на условията „пълна оперативна съвместимост”, „висока степен на еднаквост” и „забележителна устойчивост”. Дозареждането във въздуха е способност която позволява значително да се повиши времето за престой във въздуха, което от свояа страна позволява изпълнението при нужда на пълния спектър от задачи.
- Каква е сегашното ниво на модернизация на самолетите пердложени на България, каква авионика има инсталирана на тях?
- При евентуална сделка с България нивото на предоставените самолети ще е MLU tape 5.2, като способностите на самолета ще са като на по-новите машини от семейството на F-16 Block 50. Идентичността със самолетите на ВВС на САЩ и на европейските страни от EPAF (Белгия, Холандия, Дания, Норвегия) позволява чрез разумни инвестиции на всеки 2-3 години да се провежда ъргрейд (т.нар. М tape) с цел да се поддържат оперативните способности на високо ниво на нищожна цена от тази за придобиването на нов самолет
Що се отнася до авиониката, освен тази което вече е монтирана и споменах в предишния си отговор, ще се опитам да ви представя какво прави самолетите F16 MLU tape M5.2 толкова привлекателни за пилотите.

В стандарта M5.2 влиза:
• Значителни подобрения в пакета за управление на РЕБ способностите. Те са напълно интегрирани и това позволява напълно автоматично, полуавтоматично или ръчно управление на контейнера за електронно противодействие, системата за радарно облъчване, системата за активна РЕБ, системата за изстрелване на радарни и ИЧ капани. В допълнение има тренировъчни модули, които могат да се пренастройват и да симулират по време на полет различни заплахи;
• Нова навигационна система (интегрирана инерциална и GPS), която дава по-висока точност за новите високоточни оръжия;
• Ъргрейд на радара APG66V2 за мисии „въздух-въздух”;
• Интегриране на нови двурежимни GBU (EGBU) бомби;
• Подобряване на капацитета на канала за пренос на данни Link 16 до ниво 6016C свързаност и подобрения във вече съществуващите способности;
• Значителни подобрения по отношение на вече интегрираните „умни” оръжия;
• Нов високотехнологичен прицелен контейнер с подобрени и нови способности.
В обобщение мога да ви кажа че пилотите от португалските ВВС са изключително доволни от подобренията в способностите на MLU стандарта.
- Какъв оръжеен пакет (въздух-въздух, въздух-повърхност), прицелни системи, системи за самозащита и РЕБ са интегрирани на португалските F16 и се използват от ВВС на страната?
Общите системи които се използват за всички видове мисии са Link 16, прицелен контейнер ATP Litening AT, нашлемна прицелна система Helmet Mounted Cueing System, пълни способности за нощно виждане, запитвач „свой-чужд” IFF interrogator mode 5, както и напълно интегрираната и автоматична система за самозащита от РЕБ. Основните оръжия за борба с въздушни цели са ракетата с голям обсег и активно самонасочване AIM-120 AMRAAM и тази за близък бой AIM-9. За борба с наземни цели ВВС на Португалия използат широк набор от прецизни и обикновени оръжия, включително такива с лазерно и инерциално/GPS насочване, както и такива с двурежимно лазерно/инерциално/GPS насочване.
- Можете ли да сравните оригинално закупените от Португалия F16 A/B Block 15 и машините преминали през MLU модернизация?
- При Block 15 кокпита е основно с аналогова авионика, при F16 MLU M4.3 авиониката е почти изцяло цифрова. Това включва цветни дисплеи, пълна интеграция между отделните сензори, оръжия и навигационната система
F16A Block 15OCU беше подобен на МиГ-29 с каквито летят сега българските ВВС – дневен изтребител за хубаво време със способности за борба с цели в рамките на видимия хоризонт. Способностите за борба с наземни цели са ограничени и са възможни отново в рамките на деня, при хубаво време.
Модернизацията до стандарта MLU увеличава способностите многократно. На практика единственото което остава от OCU стандарта при достигането на MLU е платформата и нейната отлична маневреност и надеждност. Всичко друго се променя – сензори, авионика, оръжия и оборудване. Както и начина по който пилотите използват самолетите в тактически план. Модернизацията до стандарта MLU превърна F-16 OCU в модерна оръжейна система адаптирана към изискванията на бойното поле и от изключителна полза на командващия операцията.
Link 16 е прекрасен пример за мултипликатор на бойните способности получен в резултат на MLU модернизацията, който осигурява по-ефективни и в реално време C3 способности, повишава ситуационната информираност на пилота, дава допълнителна информация за приятелските сили, повишава безопасността на полета в зони на висока опасност, тнт. С една дума това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО условие по време на всякакви операции.
- Имат ли F16 MLU на ВВС на Португалия боен опит от мироопазващи операции на НАТО, ЕС, международни и двустранни учения?
- Откакто самолетът е оперативен във ВВС на страната, те участват в Силите за отговор на НАТО (NRF), в „Еър полисинг” над Балтика и Исландия. Участвали сме също така в традиционните учения NATO Tiger meet, NATO Air Meet, тренировъчни курсове за инструктори по използване на оръжията и други.
- Как е организирана системата за приучване на пилотите, какви симулатори се използват?
- ВВС на Португалия имат собствен симулационен център, който се използва за усвояване на оперативните процедури, процедури за нещатни и аварийни ситуации, инструментално кацане и ограничено тактическо използване на самолета. Сегашната симулаторна инфраструктура е следната – в ескадрилите има т.нар. „Viper station” (Къща на пепелянките) в които може спокойно да се усвоят ограничен набор от процедури и използване на самолета.
- Колко часа годишно нальот имат португалските пилоти, колко от тях са на симулатор, колко на4спарки4 и колкона бойн и машини?
- По време на годишния тренировъчен цикъл един пилот на F16 MLU от ВВС на Португалия „навърта” между 20 и 30 часа на симулатор и 15 до 20 часа на „спарка”, в зависимост от това дали става въпрос за оперативен пилот или такъв който се приучва. Общият нальот варира в широки граници в зависимост от много фактори, но като цяло може да се каже че ВВС на Португалия напълно покриват стандартните изисквания на НАТО в тази област.
- Има ли специализация между пилотите за мисии за въздух-въздух, въздух-повърхност, разузнаване?
- Всички пилоти са подготвени за всички видове мисии. Считаме че експлоатацията на F16 MLU за единични задачи орязва с 2/3 способностите на пилота, като в същото време снижава само с 1/3 годишните разходи за летателни часове. Причината е че разликата в необходимите летателни часове между пилот подготвен за 1 мисия (Combat Ready Single Role) и такъв подготвен за всякакви мисии (Multi Role Combat Ready) е около 30-40 часа годишно.

- При евентуална сделка с България, какви способности ще придобият българските пилоти след обучението, колко дълго ще е то, има ли някакви начални изисквания към пилотите (налетени летателни часове, т.н.т.) които ще започнат курса за приучване?
- Пилотите от българските ВВС ще получат подобно обучение и приучване каквито получават нашите пилоти. Искам да подчертая че ние ще обучаваме португалските и българските пилоти рамо до рамо, с едни и същи курсове и процедури. Що се отнася до изискванията държим кандидатите да имат предишен опит на боен изтребител или завършен курс по начално обучение на изтребител (Fighter Lead in Training - FLIT).
Що се отнася до самия курс (Initial qualification Training - IQT), той отнема малко по-малко от година, като в края обучаемите се дипломират като пилоти на F16. След IQT, пилотите преминават още един курс – за начално обучение за бойно използване (Initial Mission Qualification Training - IMQT). Той е с продължителност малко над 6 месеца и след успешното му завършване обучаемите стават пълноценни младши пилоти с пълни способности за действия в дневни/нощни и всякакви метеоусловия.
Животът на пилота на F16 е непрекъснато обучение и подготовка. За това след тази началната квалификация пилота постъпва в ескадрилата, където трупа опит като след достигането на нальот от 400 часа става водач на двойка. Водач на звено (4 самолета) се достига след още 200 часа.


------------------------------------------------------------------
Подп. Педро Салвада е авиационен инженер в португалските ВВС със стаж от 20 години. Завършил е висше образование със специалност „машиностроене”, има завършени няколко курса по авиационни науки и управление. Заемал различни постове в командване „Логистика” и е отговарял за управление на качеството, инженеринга и надеждността.
Като лейтенант се включва в програмата за придобиване от португалските ВВС на изтребители F16 известна като Peace Atlantis I, като отговаря за програмата за структурния интегритет на конструкцията (Aircraft Structural Integrity Program), бил е и мениджър по конфигурацията на системите и въоръжението. В период от 3 години е офицер за връзка на португалските ВВС в авиобаза „Хил” в САЩ. Подп. Педро Салвада от октомври 2007 г. е програмен мениджър на програмата F16 в Щаба на португалските ВВС, като отговаря за поддръжката и модификациите на самолета. Награждаван е с ордени и медали.


-Каква е историята на използване на португалските F16 предложени на България?
-Те са от партида от 25 самолета получени от САЩ през 1999 г. Те са летели в Националната гвардия от 1982 до 1992 г., след което са консервирани и складирани в AMARC (Aerospace Maintenance And Regeneration Center). Там машините са подбрани от екип от португалски инженери и техници, след обследване доказало че са в много добро състояние. В периода 1999-2000 г. самолетите са разглобени в AMARC и са превозени с кораб до Португалия заедно с цялата им документация. Складирани са в авиобаза №11 „Байя” (АВ11). Там елементите от конструкцията и системите които са били подложени най-много на въздействието на природата по време на складирането в пустинята са демонтирани, основно хидравликата и горивните помпи. Оригиналното окабеляване с полиамидно покритие показва влошени характеристики и затова всички кабели и жици са заменени с нови с тефлоново покритие, като това по принцип е част от модернизацията до стандарта MLU. След това самолетите са транспортирани до авиобаза №5 „Монте Реал” (АВ5). Там 200 компонента и 110 кабела са свалени за тестване, модернизация, регенерация, а катапултните седалки и оръдието са изпратени за ремонт. Конструкцията на самолета е инспектирана изключително подробно. Радарът е модернизиран, а 35 контролни панела и превключвателни схеми са трансформирани от конфигурация OCU в MLU.
Останалата част от модификациите по самолета са осъществени в OGMA (португалски аналог на ТЕРЕМ), като орган предвиден на осъществява основния ремонт на самолетите в Португалия. Общият период на складиране на самолетите в САЩ и Португалия е 10 години. След модернизацията до стандарт MLU, самолетите предлагани за експорт са налетели около 500 часа.
-Какви ремонти и модернизации са претърпели самолетите?
-Модернизацията включва програма за усилване на конструкцията (Structural Enhancement Program), като след нея назначеният ресурс е 8000 летателни часа. Програмата се състои от модулите Falcon Up/SLIP (Structural Life Improvement Program), Falcon Star и MLU (Mid Life Upgrade). В кабината е монтирана изцяло нова авионика. Португалия е първата държава която едновременно подлага своите F16 на мащабна модернизация на електрониката и едновременно с това усилва конструкцията. Ето защо целия процес трае 14 месеца, създадени са 1200 модификационни контролни карти, като в хода на работите са сменени и модернизирани 100 електронни системи и 205 кабела. Общият обем работа е 1600 работни смени. MLU модернизацията наложи да се създадат 5 дока:
док 1 – разглобяване на самолета (AMARC)
док 2 – разглобяване на системи и подготовка (AB11 и AB5)
док 3 – усилване на фюзелажа (OGMA)
док 4 – финално сглобяване (AB5)
док 5 – боядисване (OGMA).
Крилата и стабилизаторите преминават пълен ремонт в авиобаза „Хил” в САЩ. Всички самолети доставени по програмата Peace Atlantis II са модифицирани в периода 2005 - 2010 г.
-Освен остатъчния ресурс до 8000 летателни часа, има ли други лимитиращи фактори за експлоатацията на самолетите?
-Не, F16 няма ограничение по време. Дори наскоро имаше проучване на производителя Lockheed Martin, който издаде документ след атестирането, който декларира че сертифицирания жизнен цикъл на португалските F16 е 10,800 еквивалетни летателни часа.
-Каква е концепцията за поддръжката и ремонта на F16 в португалските ВВС?
-Концепцията за поддръжка предвижда инспекции на всеки 300 часа, това става в базата. В основни линии ние следваме концепцията за поддръжка на ВВС на САЩ. В ескадрилата се провежда базова поддръжка (ниво 1), в авиобазата се осъществява поддръжка на средно, а в някои случаи средно+ ниво (ниво 2/2+), а индустрията осъществяват модернизациите.
-На база на дългия ви опит поддръжката на F16 MLU скъпа ли е, колко струва тя през годините?
-Португалските ВВС имат 20-годишен опит в ремонта и поддръжката на тези самолети. В сравнение с другите платформи които експлоатираме цената на летателния час е равна или по-ниска. При 4000 изтребителя F16 в целия свят винаги има достатъчно много източници на ремонтни услуги на добра цена.
-Какво ще бъде нивото на подготовка на българските техници и инженери ако се стигне до договор?
-Предложената програма за обучение включва престой от 2 години в Португалия и след това още 2 години в България ще има мобилен португалски тренировъчен екип. След края на тези етапи нивото на българските кадри заети с ремонта и поддръжката ще е същата като на португалските им колеги – на най-високото възможно. Идеята е българските ВВС да имат същата система за поддръжка каквато имат португалските ВВС плюс опита и научените уроци натрупани през тези 20 години на експлоатация на F16.
-Ще може ли закупените от България F16 в бъдеще да се модернизират, имали някаква международна група към която ще можем да се присъединим?
- Историята на F16 е на непрекъснато усъвършенстване и модернизация и ние силно препоръчваме българските ВВС да поддържат самолетите на най-високо ниво. Има планове да продължи модернизацията в рамките на програмата MLU заедно с партньорите от EPAF (European Participating Air Forces). Португалия е част от EPAF заедно с Белгия, Холандия, Дания и Норвегия. България трябва да обмисли да поиска да стане част и от програмата F-16 MNFP – MultiNational Fighter Program.
-До кога ще летят F16 в португалските ВВС и в другите страни?
-Планираме да използваме самолетите до 2030-2035, за другите страни знаем че ще ги използват до 2026-2030.
-Може ли да гарантирате че в следващите 15-20 години ще има достатъчно резервни части и доставчици на системи?
Да, страните от EPAF работят заедно с ВВС на САЩ и производителите така че да се гарантира достатъчно производители на резервни части, а в случай на поява на дефицити да има достатъчно алтернативи.
Накрая искам да кажа че миналата година имах възможност да посетя авиобаза Граф Игнатиево и трябва да ви кажа че открих че между България и Португалия има доста прилики, главно в традициите и културата.
Разбрах че българските ВВС имат добър опит в приемането на самолети F16 за учения. Приемането на въоръжение разбира се ще е предизвикателство, но в същото време ще донесе развитие на българските ВВС което ще осигури еднаквост и оперативна съвместимост с партньорите от НАТО. В обобщение F16 ще донесе на България не само техническо развитие във военната област, но и в обществото.