КООСО

Към част 1 - https://www.pan.bg/view_article-6-16803-Novata-viziq-za-razvitie-na-otbranata-i-vyoryzhenite-sili-%E2%80%93-ChAST-PYRVA.html

Продължаваме публикуването на пълния текст на „Визия за развитие на отбраната и въоръжените сили на Република България (2013-2017), разработена от Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО) с председател полковник от резерва Иван Иванов.

***

Визия

за развитие на отбраната и въоръжените сили на Република България (2013-2017) - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

2.20 Системата за подготовка на кадри не е реформирана до край. Началната и специалната военна подготовка на войниците е формална. Няма изготвена визия за подготовка на резерва. Рекламната кампания за привличане на кандидати за служба във въоръжените сили е епизодична и неефективна.

През последните три години и половина развитието на военните училища е спряло поради липса на финансови средства. Остарялата учебно материална база и лошите битови условия са причина за ниския рейтинг на военнообразователната система. Ограничените финансови средства, които се отпускат се изразходват по съмнителен начин. Така например през 2011 г. в Института по отбрана са изразходвани 3 700 000 лв., от които 2 588 000 лв. за заплати на личния състав, т.е. около 84% от общата сума. За 2012 г. са планирани 6 421 000 лв. от тях за заплати на персонал 4 765 609 лв., т.е. 74% от общата сума. Съгласно щатното разписание за заплати на академичният състав годишно са необходими 260 000 лв. Останалите около 2 328 000 лв. за 2011г. и 4 505 609 лв. за 2012 г. са изразходвани за заплати на личен състав, извън структурите на института, необвързан с разработването на научен продукт.



Извод:

Независимо от това, че почти всички нормативни документи, свързани с отбраната са разработени, качеството на работата не бележи положителни тенденции. В някои от секторите провежданата политика е неефективна, а в други почти не се провежда такава. Причина за това са формално изготвените документи, които често си противоречат, както и незачитане на военната и гражданска експертиза при вземане на управленски решения.

3. Цел на отбраната, мисия и задачи на въоръжените сили.

Националната сигурност е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитета и конституционно установения ред на страната, гарантирани са демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстояние на населението.

Отбраната е част от системата за национална сигурност и обединява дейностите на държавните органи, въоръжените сили, инфраструктурата, силите и средствата на министерствата и ведомствата, специализираните служби, териториалната администрация, органите на местното самоуправление, търговските дружества, държавните предприятия, организациите и гражданите за изграждане и използване на отбранителни способности за разкриване, възпиране, предотвратяване и противодействие на евентуална заплаха за националните интереси.

Основна цел на отбраната е гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защита на териториалната й цялост с използване на националните способности и прилагане механизмите на колективната отбрана.

За постигане целите на отбраната се извършва:

- планиране на отбраната;

- подготовка и поддържане в необходимата готовност на въоръжените сили;

- подготовка на територията на страната;

- изграждане и поддържане на система за управление;

- подготовка и поддържане на националното стопанство;

- поддържане на военновременни запаси;

- подготовка и поддържане на резерв;

- поддържане на система за мобилизация;

- подготовка на гражданите;

- поддържане на система за подготовка на кадри за отбраната;

- подготовка на държавните и местните органи за управление за изпълнение на военновременните планове;

- разузнавателна дейност;

- участие в общата отбранителна политика на НАТО и Европейския съюз;

- външнополитическа дейност за постигане целите на отбраната.

Въоръжените сили включват: Българската армия, служба „Военна информация”, служба „Военна полиция”, Националната гвардейска част, висшите военни училища и военна академия.

Ролята на въоръжените сили е да допринасят за защитата на националните интереси, гарантиране на териториалната цялост, независимостта и сигурността на страната заедно с войските на съюзниците и съдействат за запазване на международния мир и сигурност.

Мисиите на въоръжените сили са:

- Отбрана;

- Подкрепа на международния мир и сигурност;

- Принос към националната сигурност в мирно време.

По мисия „Отбрана” въоръжените сили осъществяват:

- наблюдение, контрол и защита на въздушно пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна отбрана на НАТО;

- наблюдение и защита на морските пространства;

- поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение и управление;

- поддържане на необходимите национални способности в състояние за функциониране в съюзната система за колективна отбрана.

За мисия „Отбрана” въоръжените сили изпълняват следните задачи:

-осигуряване на граждански ресурси в интерес на отбраната;

-поддържане, възстановяване и техническо прикритие на националната инфраструктура;

-осигуряването на пристанища, летища и гари за съсредоточаване на сили и средства на НАТО на българска територия;

-охрана на държавните граници с неучастващите във военния конфликт съседни държави където и когато това е необходимо;

-охрана и отбрана на особено важни обекти на територията на страната;

-борба с десантите, диверсионно-разузнавателните и терористични групи на противника; поддържане на обществения ред и вътрешната сигурност; оказване помощ при бедствия, аварии и катастрофи, възстановяване на разрушения и други.

Мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност” включва: изпълнение на международни и коалиционни ангажименти за участие в операции и мисии на НАТО и Европейския съюз в отговор на кризи, предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, участие в операции и мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати; дейности по контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение, техните носители и материалите за тяхното производство; международно военно сътрудничество, предоставяне на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сигурността.

Мисията „Принос към националната сигурност в мирно време” включва: поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по контрола на въздушното пространство и морските пространства; защита на стратегически обекти, включително на системите за производство, доставка и разпределение на енергийни ресурси; участие в операции по сдържане и неутрализиране на терористични, екстремистки и престъпни групи; защита на застрашени стратегически обекти; защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи; оказване на хуманитарна помощ; съдействие за контрола на миграцията; спасителни и евакуационни дейности; помощ при необходимост на други държавни органи и организации.

За изпълнение на мисиите въоръжените сили подържат определените в процеса на отбранително планиране, оперативни способности, който трябва да осигурят ефективно изпълнение на възложените им задачи.

Оперативните способностите са възможностите за изпълнение на действия за постигане на определени цели или желан краен резултат, при определени условия. Те включват доктрини и концепции; организационна структура; подготовка; материални средства; личен състав; командване и управление; инфраструктура и оперативна съвместимост.

3. Визия за развитие на отбраната и въоръжените сили.

Визията е разработена на основата на обстоен анализ на състоянието на отбраната и въоръжените сили и има за цел да предложи решения на основните проблеми в следните области:

3.1. Управление на отбраната и въоръжените сили.

3.1.1. Преглед на нормативна уредба свързана със сектора отбрана. Определяне на документите, които следва да се разработят наново и тези, които да се промененият или допълнят.

3.1.2. Запазва се интегрираният модел на управление, като длъжността постоянен секретар се трансформира в главен секретар. Функциите и задачите на постоянен секретар в Закона за отбраната и въоръжените сили се заличават. Главният секретар се назначава със заповед на министъра на обраната. Отговорностите му са свързани с ръководството на администрацията и се определят от министъра.

3.1.3. Структурата на Съвместното командване на силите се оптимизира и се включва в състава на Щаба по отбрана, като основно се използва за ръководство на контингентите, участващи в мисии извън страната. При необходимост от провеждането на съвместни операции за командващ се назначава един от командирите на видовете въоръжени сили.

3.1.4. Функциите на началника на отбраната по отношение ръководството на въоръжените сили се възстановяват. Той е най-старшият по звание и длъжност военнослужещ, който ръководи, представлява и еднолично упражнява пълната командна власт върху Българската армията. Той е пряко подчинен на министъра на отбраната и на върховния главнокомандващ.

3.1.5. Към началника на отбраната се създава Военен съвет, който е съвещателен орган и включва заместниците на началника на отбраната и командирите на трите вида въоръжени сили. Редът и условията за работа на съвета се определят със ЗОВС.

Чрез въвеждането на тези промени се издига ролята на началника на отбраната и значението на военната експертиза при вземане на управленски решения и се намалява броят на нивата на ръководство.



3.2. Структури, планиране, изграждане на способности и модернизация на въоръжението, техниката и оборудването на въоръжените сили.

3.2.1. Извършване преглед на структурите на администрацията на МО с цел премахване на дублиращите. Поставяне на ясни отговорности и задължения по политиките провеждани в сектора „отбрана”.

3.2.2. Повишаване ефективността на работа на Съвета по отбранителни способности и синхронизиране на работата му с Програмния съвет и Съвета по въоръженията.

3.2.3. На основание задълбочен анализ на средата за сигурност разработване на реалистични сценарии за развитие на военностратегическата обстановка,. Прецизиране на мисиите и задачите на въоръжените сили и определяне на необходимите способности за мирно и военно време. Извършване стратегически преглед на силите и определяне необходимостта от доокомплектоване с личен състав, бойна и друга техника. Определяне на необходимата степен на боеспособност и боеготовност на войските и силите за постигане на необходимите оперативни способности.

3.2.4. Преглед на инвестиционния план-програма в частта му за приоритетни инвестиционни проекти. Обвързване приоритети на проектите с постигане на необходимите оперативни способности.

3.2.5. Създаване на териториален резерв, подчинен в мирно време на областните управители за подпомагане на държавните и местни структури за защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и катастрофи.

3.2.6. Синхронизиране и интегриране на службата в резерва с тази в активните сили и определяне на реда за преминаване от една в друга. Регламентиране реда за провеждане на мобилизация.

3.2.7. Предприемане на стъпки на основата на допълнителните отговорности, поети от МО, както и настъпилите промени във военностратегическата среда, за увеличаване равнището на разходите за отбрана като част от БВП на страната.

С прилагането на тези мерки ще се създадат условия за достоверно определяне на необходимите способности и възможности за тяхното достигане.

3.3. Човешки ресурси

3.3.1. Издигане ролята на хората в отбраната, като основен фактор за повишаване на способностите на въоръжените сили. Реализиране в пълен обем на четирите функционални области за работа с личния състав: „набиране”, „задържане”, „поддържане” и „признание”.

3.3.2. Провеждане на нова медийна политика и реклама за представяне на армията в обществото, за привличане на кандидати за кадрови военнослужещи и за служба в резерва.

3.3.3. Създаване на Център за селекция на кандидатите за кадрови войници. В него се извършва подбор на кандидати за служба в трите вида въоръжени сили и се провежда начална военна подготовка. Като елемент на АСУ на човешките ресурси се изгражда единна информационна система, обхващаща процесите на набиране, подбор, индивидуално обучение и приемане на кандидатите за кадрови военнослужещи.

3.3.4. Създаване на нормативни правила за поддържане на предварително определено съотношение между броя на младшите и старшите офицери, както и йерархичната структура на старшите офицерски звания на основата на определените квоти.

3.3.5. Повишаване възнагражденията на военнослужещите до ниво, осигуряващо набирането и задържането на достатъчен брой подходящ за въоръжените сили личен състав.

3.3.6. Запазване досегашния ред за пенсиониране и получаване на парично обезщетение от 20 брутни заплати, както и социалните придобивки за пенсионираните военнослужещи, военнопострадалите и военноинвалидите. Предприемане на действия за премахване на тавана на получаваните пенсии.

3.3.7. Развиване на оборотния жилищен фонд в казармените райони или в близост до тях за военнослужещите без жилища. Осигуряване на подкрепа на военнослужещите прослужили най-малко десет години да закупят жилище собсвеност на МО, чрез предлагане на оптимални схеми за заплащане.

3.3.8. Създаване на нормативна уредба за безплатен достъп за преглед, лечение и рехабилитация на пенсионираните военнослужещи и техните семейства във военните болници и санаториуми.

3.3.9. Изграждане и поддържане на гъвкава система за социална адаптация на всички категории военнослужещи за успешно преминаване в цивилния живот.

3.3.10. Създаване на структура в МО, която да провежда политиката по отношение на офицерите, сержантите и войниците от резерва и запаса. Тя ще представя техните нужди както в МО, така и пред други министерства и ведомства. Ще събира и обобщава възгледите на бившите военнослужещи и техните организации по всички проблеми, свързани с отбраната и въоръжените сили.

С прилагането на тези мерки ще се създадат условия за задържане на военнослужещите, оптимизиране на баланса между инвестициите в личен състав и техника и повишаване рейтинга на професията „военнослужещ”.

3.4. Подготовка на кадри за въоръжените сили.

3.4.1. Повишаване рейтинга и конкурентноспособността на военно образователната система чрез повишаване качеството на учебния процес и научната работа, разширяване на международното сътрудничество, обновяване на учебно-материалната база, подобряване на условията за работа и провеждане на нова рекламна политика.

3.4.2. Въвеждане на нови технологии и форми на обучение.

3.4.3.Изготвяне на професиограми на военно отчетните специалности за войниците, както и на кариерните и професионални области и полета за сержантите и офицерите.

3.4.4. Създаване на система от курсове във висшите военни училища, военна академия, професионалните сержантски колежи и Центъра за селекция за подготовка на резервистите.

3.4.5. Изготвяне на необходимите регламентиращи документи, определящи реда, последователността и формите за провеждане на индивидуална подготовката на кадровите военнослужещи.

С прилагането на тези мерки се създават възможности за повишаване качеството на подготовка на кадрите и способностите на войсковите формирования.

3.5. Военна промишленост и военно научни изследвания.

3.5.1. Приоритетно снабдяване на Българската армия с въоръжение, техника и имущества от предприятията от отбранителната промишленост на страната.

3.5.2. Възстановяване на връзката между производителите на военна продукция и висшите военни училища с цел подготовка на кадри за военната промишленост.

3.5.3 Обединяване на научноизследователската и образователната дейност в рамките на военно-образователната система.

3.5.4. Създаване на необходимата нормативна уредба, която да позволи на научноизследователските звена във въоръжените сили да функционират пълноценно и в интерес на сигурността и отбраната.

3.5.5.Ефективното изразходване на финансовите средства от бюджета на Министерството на отбраната, предназначени за финансиране на изследванията и технологиите.

3.5.6.Определяне на приоритетите и насоките за развитие на науката и научните изследвания, свързани с развитието на Българската армия.

3.5.7.Изграждане на система за развитие и възпроизводство на научни кадри за системата на Министерството на отбраната.

3.5.8.Въвеждане на ефективна система за противодействие на корупционни практики.

3.6. Обществените поръчки.

3.6.1. Въвеждане на ново концептуално виждане за регулаторната рамка на обществените поръчки, насочено към модернизиране и осигуряване на по-голяма гъвкавост на съответните процедури. Планиране на поръчките в съответствие с утвърден годишен план, изготвен на основата на задълбочен анализ на потребностите на Министерството на отбраната през съответната година.

3.6.2. Създаване на нови вътрешни правила за провеждане на обществените поръчки, целящи насърчаване участието на малкия и среден бизнес в процедурите и осигуряващи предотвратяване на конфликти на интереси, както и облагодетелстване на определени икономически субекти. Въвеждане на критерий “съотношение цена/ефективност”, което ще позволи да се оцени най-добрата оферта, а не тази с най-ниска цена.

3.6.3. Разделяне на поръчките по обособени позиции и ограничаване изискванията за финансовото състояние на участниците в тях.

3.6.4. Гарантиране на пълна прозрачност и постоянен обществен контрол върху процедурите, провеждани за доставка на отбранителна продукция и военно оборудване.

***

Ролята на отбраната и въоръжените сили на европейския континент се е променяла нееднократно, както през последното столетие така и в наши дни. Промените в редица случаи са били противоречиви и дори полярно противоположни. Не е известен случай обаче, при който обществото, независимо от социалния си строй и степен на икономическо развитие, да се е отказвало от този инструмент за влияние върху международните отношения и гарантиране на собствената си и колективна сигурност. И това е резултат не на теоретични хипотези, а на хилядолетен опит, еднозначно потвърждаващ факта, че химерната съблазън от икономии на средства не гарантира не само националната сигурност, мира, свободата, независимостта, но и изграждане на общество, трайно основано на духовните и материални ценности на световната цивилизация.

В годините на тези промени българските въоръжените сили бяха редуцирани отвъд границите на разумната достатъчност. Тази тенденция, превърнала се в модерен отбранителен жанр продължава и сега. Подобри ли се от това икономическото състояние на страната? Възкръснаха ли социалните сектори – здравеопазване, образование, пенсионна система? Категорично не! Какъв тогава беше смисълът на безкрайните военни “реформи”, довели единствено до снижаване на оперативните способности на армията, демотивиране на младите хора за служба в нея и песимистични прогнози и перспективи за състоянието на отбраната и въоръжените сили в настоящия период и в дългосрочна перспектива.

Председател на Управителния съвет на КООСО

Полковник от резерва Иван Иванов

(Настоящата визия представлява интелектуална собственост на КООСО по смисъла на чл. 3 ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права!)

(Край)