Русия никога не забравя!

Pan.bg 03 яну 2015 | 18:19 views (5916) commentaries(38)
img rusofili.bg


Всеки, който внимателно следи информационния поток от последните месеци сигурно е забелязал, че разплитането на „украинската криза“ може да се окаже съдбоносно за Европа, а вероятно и за света. Идва зима, а напрежението в Украйна нараства. Нито резултатите от извънредните избори в Украйна, нито САЩ, нито Евросъюзът са в състояние да осигурят съществуването на 45 милиона украинци. Нито да гарантират сигурен транзит на руския газ към Европа.

Точно в този момент, когато Европа изпадне почти в панически страх от непредсказуеми вълнения в Украйна и прекъсване на газовите доставки, а в САЩ „културата на измамата“ все повече се подлага на изобличаване, търпението на Путин ще бъде възнаградено: Западът ще бъде принуден да помоли дипломатично, „на тепсия със синя салфетка“, Русия да се ангажира с възстановяването на Украйна. Ирелевантни са начинът и формата, с които ще бъде поискан такъв ангажимент.


Путин обаче ще постави условия. В дипломацията, както и в живота, когато поискаш нещо, трябва също да дадеш. Условията са Западът безвъзмездно да участва, първо, във възстановяване на украинското стопанство, за разрушаването на което има определен дял; и второ, във възраждане на световния икономически и социален ред в съответствие с Атлантическата харта, принципите на която съставляват основата на съвременното международно право. Това означава глобалното сътрудничество да гарантира възходящо мирно развитие и социално подпомагане. Защото народите все по-настоятелно искат справедливост, истинска справедливост, според старозаветния принцип: „уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право.“

След изтребителната война на киевската хунта срещу собствения си народ, федерализирането на Украйна вече не може да бъде на дневен ред. Наложителни са промени в съответствие с новите реалности. А те определено навеждат към възстановяване на историческата справедливост. Да не забравяме, че историята на Русия започва през 9 век от Киев; че от 17 век Украйна неизменно е част от Русия; че преобладаващата част от населението й – било то руско или малоруско – се чувства като единно цяло от велик народ на велика държава; че в Украйна руснаците имат кауза; докато официален Брюксел изпълнява хегемонистичните поръчки на официален Вашингтон, на Империята на лъжата. Считам, че разплитането на украинския възел е само повода, който ще отприщи лавината от процеси, които неизбежно ще доведат до необратими стъпки към сбъдване на лелеяната с хилядолетия мечта на народите за справедливост, взаимно подпомагане и социално добруване.

Версайският диктат

Не се спори, че голяма част от причините довели до днешните проблеми на Европа са заченати от несправедливата Версайската система. По-точно – от Версайския диктат. Известно е, че в Европа политическите граници не съвпадат с етническите. Те са наложени от факторите на реалната политика през ХХ век, от т.нар. велики сили и отразяват геополитическите им интереси, не интересите и волята на заинтересованите народи.

На 8 януари 1918 г., когато Първата световна война още е в разгара си, американският президент Удроу Уилсън призовава воюващите страни към прекратяване на кръвопролитията чрез сключване на справедлив мир и полагане основите на международна организация – Общество на народите, която да гарантира териториалната цялост и суверенитета и на големите, и малките нации. Специално за България, на последвалите мирни преговори американският президент отстоява в държавните предели на страната да останат Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Царибродско и осуетява плана, лансиран в Ньои, за разделяне на България на три района, подчинени на Румъния, Гърция и Югославия. За дейността си в защита на мира президентът Уилсън е удостоен с Нобелова награда за мир за 1920 г.

Призивите на президента Уилсън, съдържащи се в известните „14 точки”, не са чути на т. нар. мирна конференция. Разумната политическа програма среща късогледия отпор на империалистическите сили-победителки. Този отпор, узаконен от диктата на Версайската система, води до икономическото разрушаване на Германия, Голямата депресия, възникването на националистически, реваншистки и фашистки движения и в крайна сметка става причина за избухване на най-опустошителната и кръвопролитна Втора световна война.

Разпад на Версайската система

Частично преодоляване на несправедливостите, наложените във Версай, се извършва с международно съгласие след края на Втората световна война. Съветска Русия, която не е допусната до т. нар. Версайска мирна конференция, си възвръща териториите на изток от линията, начертаната през 1920 г. от британския министър на външните работи лорд Джордж Кързън. Впрочем, още на 8 декември 1919 г., с декларация на Върховния съвет на съюзниците (Великобритания, САЩ, Франция, Италия и Япония), „линията Кързън“ е призната за източна граница на възстановената полска държава. Смята се, че тя е и граница между православието и католицизма. С двустранния договор между Полша и Съветския съюз от август 1945 г. тази линия – с незначителни корекции в полза на Полша – и днес е източната полска граница.

Истинското разпадане на Версайския диктат започва в началото на 90-те години на ХХ век под натиска на друг диктат – този на САЩ. С рухването на берлинската стена САЩ започват да разширяват контрола си над европейския континент. Според американското разбиране създаването на нови, несъществуващи дотогава, държави в Европа би улеснило тези им намерения. Правната обосновка е налице: американците не са обвързани с Версайските договори, през 1920 г. американският Сенат отказва да ги ратифицира; САЩ не може да съблюдават международноправни клаузи, по които не са страна; създаването на нови държави преодолява несправедливостите, наложени във Версай; възстановяват се суверенните права и правото на самоуправление на ония народи, които са били лишени насилствено от тези права. Тези аргументи са в духа и принципите на Атлантическата харта от 1941 г., приети през 1945 г. от Организацията на обединените нации като основополагащи.

Така, с разпарчетосването на Югославия и разделянето на Чехословакия, а и след разпадането на Съветския съюз, на картата на Европа се появяват нови държави. Суверенитетът и границите им обаче не са гарантирани. Нито Полша, нито Унгария, нито Германия са подписали с Чехия или Словакия договори за „исторически приети граници“, а това е дипломатически инструмент, който е ключов за запазването на границите при евентуални следвоенни преговори. С наследниците на бивша Югославия нещата са още по-критични. Границите на нито една от седемте нови образования на Балканите не са възприети от съседите им. Сходно е положението и с деветте държави – Латвия, Литва, Естония, Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан – отделили се от Съветския съюз. Гаранциите, които военно-политическият блок НАТО уверява, че предоставя, са декларативни, както ни убеждава съдбата на Кипър. В рамките на Евросъюза пък брюкселската администрация налага такова „либерално разбиране“, което обслужва диктата на отвъдокеанския хегемон и води до заличаване на националните специфики. Със създаването на нови държави, проблемите на Европа не само не се решават, но драстично се задълбочават.

Народите на Европа обаче все по-настоятелно искат да съхранят националната си специфика и самостоятелност при решаването на социално-икономическите и политическите си проблеми; искат справедливост, истинска справедливост. Но сервилната брюкселска бюрокрация отказва да сe съобразява с волята на европейските народи, влиза в драстично противоречие с интересите им и това противоречие все повече се задълбочава. Считам, че то неизбежно води до отхвърляне на диктата, както и на системата върху която се гради самата бюрокрация.

Атлантическата харта

Хартата е съвместна декларация на американския президент Рузвелт и британския премиер Чърчил от 14 август 1941 г. С нея се прави опит за ревизия на Версайската система. Всъщност, тя е по-нататъшно развитие на „14-те точки“ на американския президент Удроу Уилсън от януари 1918 г. СССР приема хартата на 24 септември 1941 г., а малко по-късно още 26 държави я приподписват. По такъв начин се формира мощна антихитлеристка коалиция. Принципите заложени в хартата стават основата на учредената през 1945 г. Организация на обединените нации.

Атлантическата харта отразява виждането на президента Рузвелт за следвоенното устройство на света. През август 1941 г. на борда на крайцера „Огъста“ край бреговете на Нюфаундленд Чърчил е притиснат да признае правото на независимост на колониите в замяна на ангажимента на САЩ да се включат във войната. Двамата ръководители декларират, че:

– страните им не се стремят към териториални или други завоевания и няма да се съгласяват с каквито и да било териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразената воля на заинтересованите народи;

– зачитат правото на всички народи сами да избират формата на държавното си управление;

– суверенните права и самоуправлението на ония народи, които са лишени насилствено от тези права, да бъдат възстановени;

– националното освобождение да бъде основен камък на следвоенния нов ред;

– равноправен достъп до търговията и световните суровинни източници на всички страни;

– плодотворно сътрудничество в икономическата област;

– на всички страни да се осигурят по-високо жизнено равнище, икономическо развитие и социални гаранции;

– изграждане на свят без нищета и страх;

– да бъде установен мир, който да даде възможност на всички народи да живеят в сигурност на своята територия;

– държавите да се откажат от употребата на сила, а ония държави, които застрашават или могат да застрашават с агресия, да бъдат разоръжени до установяването на по-широка и надеждна система на всеобща сигурност.

В Атлантическата харта намират отражение редица прогресивни, демократични принципи за следвоенното устройство на света. За съжаление почти нищо от декларираните цели на Хартата не е осъществено. Вярно, след края на Втората световна война се разпадна колониалната система. Но в създалия се „вакуум“ САЩ заеха лидерска роля. На мястото на колониалните администрации се настаниха мултинационалните корпорации. Под маската на глобално икономическо сътрудничество в действителност се осъществи глобално икономическо заробване. Седем десетилетия след края на Втората световна война години светът отново е заплашен от глобална катастрофа. Орязани са социалните гаранции. Завърна се нищетата и страхът. Застрашена е околната среда. Загърбени са фундаментални принципи на международното право. Употребата на сила и агресията са основен инструмент на тази хегемонистична политика. Атлантическата харта по такъв начин си остана едно пожелание, един идеал. Но остави и завет към следващите поколения за нейното осъществяване.

Развръзката

Защо считам, че днес са назряли условията за демократично преустройство на света в съответствие именно с принципите на Атлантическата харта? И че Русия, заедно със страните от BRICS, ще поведат „международната общност“ към материализиране на тези принципи?

Основен акцент във Валдайската реч на Путин бе виждането за мисията на Русия като защитник на международното право; не само на юридическите норми, но и на „моралните принципи като справедливост, равноправие, истина“, вкл. справедливост в международното разпределение на благата; да се гарантира суверенитета и на малките държави, защото днес суверенни могат да се нарекат само неколцина големи държави, които разполагат с оръжие за масово поразяване; все по-голяма роля в международните отношения да играят новите центрове на силата – Китай, Индия, Бразилия, защото устойчивост може да има само при възстановяване баланса на силите, разумно самоограничаване, отговорно лидерско поведение.

Путин пристигна на срещата на G20 в Брисбейн, не толкова като руски лидер, колкото като неформален говорител на BRICS. Дори даде да се разбере, че защитава интересите на развиващите се страни. Именно в това си качество, Путин директно заяви, че САЩ са нарушили споразумението за трансформиране на МВФ, че политически фактори (разбирай ястребите във Вашингтон) оказват давление върху цената на петрола. Нека припомним, че през април т. г. G19 (деветнадесет от участниците в G20) поставят своего рода ултиматум на САЩ: Вашингтон трябва да сдаде контрола над МВФ преди края на годината, тоест до декември 2014 г. Ултиматумът е отразен в официалните съобщения на медиите. В замяна, международната общност ще подпомогне американската икономика да излезе сравнително безболезнено от дълбоката криза. Това вероятно е имал предвид Путин, когато във Валдайската си реч преди месец спомена, че справедливото международно разпределение на благата няма да мине без „земетръс в основата“.

Американските ястреби обаче отказват да приемат компромиса за МВФ. Конгресът го блокира. Белият дом обяви отказ от тази договореност и пристъпи към реализиране на мащабни регионални войни и майдани само и само да съхрани статуквото на Вашингтонската хегемония. Свидетели сме как ескалират агресивните акции на САЩ (в съучастие с някои от натовските им съюзници) в Близкия изток, Северна Африка, Украйна, срещу Сирия, този път с инструмента Ислямска държава, както и организирането на „протести“ в Хонгконг, Москва, Будапеща, Прага…

Но Русия е подготвена за всякакви възможни сценарии. Държавите от BRICS започват да създават паралелна финансова структура която да замени МВФ – банка за развитие и валутен резерв. Данните за състоянието на руската икономика сочат, че страната е в състояние да удържи още по-крути санкции, вкл. нова вълна на глобални сътресения. Валутните й резерви възлизат на 421,4 милиарда долара, дори след чувствителния спад, следствие от изкуствено занижаваната цена на петрола; златните резерви са 1149.8 тона. По-важното според нас е, че търговският й баланс е положителен; днес Русия продава на други страни повече, отколкото купува. Енергийният й баланс също е положителен; енергоносителите й са значително повече, отколкото потребява руската икономика; докато САЩ, Япония, Китай и цяла Европа не могат да се похвалят с енергийна самодостатъчност. Продоволственият й баланс също е положителен; Русия произвежда толкова, колкото й трябва; дори остава за износ. В момента Русия е един от най-големите износители на зърно в света, с което Съветският съюз на времето не можеше да се похвали. Иначе казано, Русия е самодостатъчна в трите трите ключови области на икономиката. И за слепеца е ясно, че дори без айфони може да се живее, но без нефт и зърно не може, коментира сайтът http://politikus.ru

И във Валдайската си реч, и в Брисбейн, изявленията на Путин почти напълно отразяват принципите на Атлантическата харта, тоест, онези „западни“ принципи залегнали и в устава на ООН, които Империята на лъжата отказва да отстоява. Демонстрациите й на сила в действителност са признак на слабост, реакция на страха. Защото въпреки яростната пропаганда и дрънкането на оръжие, официален Вашингтон се страхува да започне „топла война“. Знайно е, че САЩ никога не са воювали на собствена земя.

Загубите за Русия при една „топла война“ сигурно ще са колосални. Но Русия винаги се е възраждала след всяка поредна агресия. Което едва ли ще се случи на САЩ. Нека припомним предупреждението на бившия президент на САЩ Джордж Буш-старши: „Русия никога не забравя!“

Автор: Радко Ханджиев, научен работник и публицист, доктор по история. Председател е на правозащитната неправителствена организация Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България”.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 38

  1. #1
    Иво Банчев 03 яну 2015, 19:02
     
    3
     
    0

    Напишете ,че е с леви убеждения и работи във вестник "ДУМА"

  2. #2
    Cyber 03 яну 2015, 19:35
     
    0
     
    3

    Много добър коментар, независим и точен анализ на историята.
    Сега платените кравари ще ни запознаят с идеите на автора, вместо истините в материала.
    Честита нова година на всички патриоти.

  3. #3
    Мърморкото 03 яну 2015, 20:00
     
    0
     
    2

    Изключителен коментар!

    БРАВО - БРАВИСИМО!!!


    И какво от това, че е с леви разбирания този Радко Ханджиев и още - че е журналист във в. ДУМА? Нима не живеем (или се залъгваме че живеем) в "ДЕМОКРАЦИЯ", при която всеки може да има каквито си иска убеждения? Стига тези им убеждения да не водят до тероризъм, разбира се! А нима в. ДУМА е забранен вестник, та журналистите в него да са в режим на нелегалност?

    Честита Новата 2015 година, колеги форумци.
    Дано тази година ни донесе малко повече спокойствие, разум и мирна воля. И разбира се - много здраве, щастие и веселие, поръсени с добра доза късмет. Всичко това - тъпкано вътре в торбата.

  4. #4
    ukrainec 03 яну 2015, 20:03
     
    2
     
    0

    Чисто ,неприкрито и незамаскирано путиноидсво и лакейство.Със сигурност са му платили добре в рубли( все пак -пара е).Цялата статия е около 80 процента цитиране на добре известни исторически факти тоест цитиране на други автори и останалите 20 процента е вмъкнато между преразказването на историята чисто путиноидство.Смешен и жалък е злеприкритият опит да изкара зловещият деспот и диктатор Путин като нормален политик от световна величина.Късно е чадо-хората по света отдавна асоциират Путин с Хитлер.

  5. #5
    ТНТ 03 яну 2015, 20:28
     
    0
     
    2

    Браво много добра статия.
    Щом талибаните се плюнчат и скимтят яростно в коментарите значи всичко написано е чиста истина..............

  6. #6
    Ей ukrainec 03 яну 2015, 20:28
     
    0
     
    2

    Не се хаби с простотиите си. Да, вярно е - това е добре известна информация. Ама да я бяхте смлели в тъпите си майдански глави. Не да се хвърляте в мижаво платените американски игрички а да си пазите националните интереси. Поне да бяхте гледали каква я свършихме тука в България. Абе, защо ли се хабя изобщо ..........

  7. #7
    ukrainec 03 яну 2015, 20:38
     
    2
     
    0

    Наште национални цели другарю на първо място са-освобождаване пълно от руско и от комунистическо робство,пък после-къквото сабя покаже!

  8. #8
    Черният Интернационал 03 яну 2015, 20:52
     
    0
     
    0

    Автор: Радко Ханджиев, научен работник и публицист, доктор по история. Председател е на правозащитната неправителствена организация Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България”.
    + типична жидовска физиономия време е Разузнавателно Отделение 2 пак да заработи както преди 1944 г.

  9. #9
    до #8 03 яну 2015, 20:53
     
    0
     
    0

    Вие сте обречени винаги да бъдете в робство. Ама винаги. Само робовладелеца ви ще се сменя от време на време.

  10. #10
    bash delibash 03 яну 2015, 20:59
     
    0
     
    1

    Когато дойде този момент а той е много близо, след Украйна е редно да се потърси сметка и на нашите убавци който с лека ръка и малко пот на челото разрушиха това което съградиха нашите бащи деди и прадеди.И това няма да е реваншизъм ,когато съди народа му се вика възмездие и справедливост а за да не са голословни думите ми ще спомена че 80 процента от населението а в по голямата си част то е видяло и хубаво, ще подкрепи и ще бъде участник в такъв процес.Все още има стърчащи скелети от разрушеното ни икономическо минало ,и видими и такива загнездили се в съзнанието на същите тези 80 процента.Ще се помоля само за едно съгрешилите да попаднат в ръцете на истински православни християни с бистър ум и желязна правосъдна система.С НАМИ БОГ.

  11. #11
    ТНТ 03 яну 2015, 21:14
     
    0
     
    1

    Все по-често руснаците остават в България и през зимата, съобщи bTV.

    По данни на генералното консулство на Руската федерация руски граждани притежават около 500 хил. имота в Източна България. Временно или постоянно пребиваващи руснаци има в областите Варна, Добрич, Шумен, Бургас, Ямбол и Сливен.

    За руснаците от средната класа, които се опитват да избягат от стреса в големите градове, България е привлекателно място за закупуване на втори дом, писа британският всекидневник Financial Times в началото на декември. Според данните на изданието около 400 хил. руснаци притежават имоти в България, а броят на пребиваващите в страната целогодишно се увеличава.

    Обемът на руски корпоративни капиталовложения в българската икономика през последните 10 години е почти 5 млрд. долара. А през миналата година петима руски граждани са получили български документи за самоличност срещу инвестиция от 1 млн. лв., както изисква българското законодателство, съобщи още bTV.

    Руските граждани са основна група купувачи на ваканционни имоти в България.
    Според някои експерти негативната политика на България към Русия и след обвиненията на Плевнелиев че Русия е агресивна държава започна масова продажба на закупените вече апартамети! Позната история както с Англичаните дойдоха купиха обидиха се на Българи я продадоха всичко с 50% по евтино. Сега обаче трагедията е по голяма цените ще паднат -с повече от 60% . Много от инвеститорите в Сл.бряг Влас Равда Несебър Поморие Созопол незапочнаха строителство на подготвените нови проекти защото знаят че немогат да ги продадат. Почти всеки апарамент в Сл.бряг Влас Равда Несебър Поморие собственост на Руснаци се продава. Обявените цени след позвъняване и проява на интерес веднага падат с 35% , ако сте малко по настоятелен могат да ви свалят и с 50%. Както и англичаните така и Руснаците останаха крайно разочаровани първо от отношението на нашето правителство към Русия и второ от големите лъжи за добрата инвестиция която щяла да си възвърне парите след 3 години чрез преотдаване под наем! Оказа че това преотдаване под наем лятото не може дори да покрие таксата подръжка с която нашите алчни инвеститори мислят че ще забогатеят много бързо. Тази такса варира от 10 до 18 евро на кв/м в различните комплекси. В крайна сметка се получи така че Руснаците си купиха апартаменти а преотдаването им под наем не е достатъчно-да покрие таксата подръжка. Много от постоянно живеещите тук през зимата са пенсионери който живеят прекрасно с тяхната скромна Руска пенсия от 800 евро в нашата "богата" Европейска България!

  12. #12
    ТНТ 03 яну 2015, 21:33
     
    0
     
    1

    "The National Interest", САЩ

    На 1 декември в Нюйоркския университет със спонсорската поддръжка на Центъра за съвременни руски изследвания Джордан и Съвета за етика в международните отношения на института “Карнеги” премина дискусия на тема “Русия в глобалния контекст“. Предлагаме на нашите читатели речта, подготвена за тази дискусия от професора по политология от Университета Роуд Айлънд Николай Петро.

    Напълно съм съгласен с нашия първи посланик в Русия Джек Метлок, с бившия посланик на Великобритания в Русия Тони Брентън, с бившия посланик на Канада в Русия и Украйна Крис Уестдал, с бившите канцлери на Германия Герхард Шрьодер и Хелмут Шмит, както и с бившия президент на Чехия Вацлав Клаус.

    Конфликтът в Украйна е конфликт между групите от коренното население, които имат много различна представа за това какво означава да бъдеш украинец. Това е война за украинското самосъзнание.

    За най-западните области (Галиция) да бъдеш украинец означава да потъпкваш руската култура, за да може вместо нея да прогресира украинската култура. Там, творението Украйна, което се явява пълна противоположност на Русия, обикновено се смята за “цивилизационен избор“ в полза на Европа.

    За осем рускоезични области в Източна и Южна Украйна (която наричам Другата Украйна) да бъдеш украинец означава да бъдеш представител на отделен народ, който въпреки всичко си остава много близко до Русия. Тези украинци не желаят да се присъединят към Русия, но те също не искат и силом да ги заставят да се отказват от руската култура, за да бъдат считани за верни на своята страна украинци. Те не са съгласни с идеята, че е нужно да избират между някакъв цивилизационен избор. Но, ако ги принудят да избират между Украйна в състава на НАТО или ЕС и Украйна в съюз с Русия, те ще отдадат предпочитание на Русия в съотношение две към едно.

    Следователно, в своята основа този конфликт е заради това, дали Украйна да бъде монокултурна или мултикултурна нация и мирът не ще се възцари там, докато украинската политика не бъде в съотвествие с културните реалии на страната.

    Защо сега?

    Повече от две десетилетия тези две регионално базирани версии на национална самоидентификация много трудно, но все пак успяваха да живеят съвместно. Поред поставяха на власт свои президенти и възпрепятстваха парламентарната дейност, за да може противоположната страна да не реализира на максимум своя политически дневен ред.

    Вярно е, че такава безизходна ситуация изключваше провеждането на реформи, но това беше такъв украински начин за предотвратяване на гражданска война- която, както считаха мнозина, ще се разрази обезателно, ако една от страните започне напълно да доминира- превръщащ техните дефиниции за украинска идентичност в тест за гражданска лоялност.

    Много украинци мислят, че точно това се е случило на 22 февруари 2014 г (На този ден Върховната Рада приема постановление за отстраняване на президента на Украйна Виктор Янукович от изпълняване на конституционните му задължения и определя извънредни избори за държавен глава на 25 май 2014 г.). Те оцениха свалянето на Янукович като нарушение на крехкото равновесие между Галиция и Донбас, поради което прецениха това за пряка заплаха за ключовите интереси на рускоезичните украинци. В началото на май е било проведено социологическо проучване, като две трети от респондентите заявяват, че “властта е свалена по насилствен начин, организиран от опозицията с подкрепата на Запада“.

    В този същия ден три хиляди местни ръководители от източните и южните области се събират в Харков и гласуват да се вземе политическата власт в тези области в техни ръце, докато в Киев не се възстанови “конституционния ред“.

    Кримският парламент стига още по-далеч опитвайки се да поправи старата грешка, за каквато той смята отмяната на конституцията от 1992 г (б.р. Става дума за приетата на 6 май 1992 г. от Върховния съвет на Крим конституция на република Крим). Насрочва референдум за предоставянето на Крим на голяма автономия в състава на Украйна. В отговор Киев изпраща в оставка министъра на отбраната и прехвърля армията на пряко подчинение на новия изпълняващ длъжността спикер на Върховната Рада и президент Александър Турчинов, който веднага се опитва да подмени в Крим местните армейски командири и сътрудници на спецслужбите.

    Тогава кримските власти се обръщат за помощ в осигуряването на сигурност към руския Черноморски флот, който е дислоцииран в Крим. Аргументирайки се със заплахата за гражданите на Русия, военнослужещите и живеещите в Крим съотечественици, Путин получава пълномощия за използването в Украйна на руски войски. Една седмица по-късно се провежда референдум, като въпросът за него се променя от автономия в състава на Украйна до отделяне на Крим с намерението да се присъедини към Русия. Останалото, както се казва е история.

    Такъв сценарий започва да се разгръща и в Донбас, но там Русия действа другояче.

    Първо, Русия се дистанцира от въстаниците и се изказва срещу провеждането на референдума за предоставяне на региона на голяма автономия в състава на Украйна (не за отделяне)- въпреки че бунтовниците все пак го провеждат.

    Второ, провеждайки през февруари военни учения, Русия в края на април обявява, че връща войските по казармите, точно когато Киев започна своята военна компания на изток.

    И накрая, след избирането на Порошенко, когато украинската военна кампания на изток започва да набира скорост, Путин моли парламента да му отнемат пълномощията за използването на армията извън пределите на Русия.

    Ето защо аз не вярвам в това, че стратегията на Русия е насочена към дестабилизацията на Украйна. Тя вече трябва да приеме половин милион бежанци. Усилването на нестабилността ще доведе само до икономически крах, до несъстоятелността на държавата (б.р. фалит) и до нови милиони бежанци. Считам, че на Русия е нужна стабилна Украйна, която да може да ? върне 30-те милиарда долара дълг- частен, корпоративен, държавен.

    Но Русия е абсолютно несъгласна със Запада за това как може да се достигне тази стабилност.

    Западът съвсем не се тревожи от културните различия в Украйна и за това как те влияят на политиката. Западът смята, че ако корупцията намалее, икономиката ще започне да се развива и културните различия просто ще изчезнат.

    От друга страна, Русия смята, че в културен план в Украйна е налице дълбоко разединение. Това разцепление подхранва корупцията, което води страната до политическа безизходица. Следователно, мирът и стабилността изискват легитимация на тези културни различия.

    Това е малко по-различно от тази гледна точка, която аз изразих в самото начало- че мирът и стабилността ще зависят от привеждането на украинската политика в съотвествие с реалността.Фактически да се постигне това е възможно по два начина.

    Първи начин- в Украйна да се създаде културен плурализъм, при което малцинствата получват равни с всички права в рамките на украинската политическа самоидентификация. Всъщност, именно на това решение отдават предпочитание Русия и рускоезичното население в Украйна.

    Вторият- да се създаде еднородна в културен план Украйна, където малцинствата ще получат подчинен статус и ще бъдат лишени от политически възможности да променят това състояние на нещата.

    Вариантът с културния плурализъм беше отхвърлен от президента Порошенко и мнозинството от новоизбрания украински парламент. А поради събитията от тази година монокултурният вариант получи нов старт. Причините са очевидни. Сега под контрола на правителството са шест милиона по-малко рускоезични украинци. Това е 28 процентно съкращаване на рускоезичното население на Украйна (без да броим бежанците).

    Освен това, доколкото военният конфликт носи ярко изразен локален характер, рускоезичната Украйна загуби 43 % от своя БВП и 46 % от експортния си потенциал. Доминиращите някога рускоезични региони повече нямат това богатство и политическо влияние, което би им помогнало да осъществяват национална политика в благоприятно за тях русло.

    Последните парламентарни избори демонстрират ново разпределение на силите. Загубата на избирателите в Донбас и в Крим, както и 17 процентното намаление на участието в изборите в останалите рускоезични региони на страната заедно с 3 процентното увеличаване на избирателната активност в Галиция доведе до това, че 90 % от местата получиха партии, които се застъпват за украинското културно превъзходство.

    Дали ще могат или не да постигнат успеха на монокултурния подход в украинската политика, преди всичко ще зависи от това как страната ще започне да се отнася със своето рускоезично малцинство, което почти при всеки сценарий ще съставлява една трета от населението.

    Много изтъкнати учени изразяват мнение, че рускоезичното население трябва да бъде превъзпитано, за да цени то повече своята подтисната украинска идентичност. Професорът от Донецкия университет Елена Стяжкина нарича този процес “позитивна, мирна колонизация“.

    Но за постигането на тази цел на Киев ще се наложи да прокара в тези региони нов политически и икономически елит, така както направи Северът с Юга след гражданската война в Америка. Фактически в парламентарните споразумения подписани на 21 ноември, едно от ключовите места се явява реорганизацията на военните сили за осигуряване на “постоянно военно присъствие на изток“.

    Както и в американския Юг, узаконената субординация на малцинството може да доведе до субкултура на недоволство по отношение на “окупаторите“, в резултат на което ще се появи нелиберална демокрация.

    Какво следва?

    Нашето сегашно отношение към Украйна ми напомня за Соломоновия съд. Но вместо да се държат като майката, която дава детето си заради неговото спасение, Западът и Русия се държат като жената, която се съгласява детето да бъде нарязано на две, отколкото да позволи другата страна да го вземе.

    В действителност ние имаме двойни интереси в Украйна. Първият- да се гарантира съществуването на жизнеспособна Украйна. Вторият- Украйна да не се превръща в предмет nа разногласие между Русия и Запада.

    Оптималният шанс за съхраняване на Украйна в нейните днешни граници е програма за възстановяване надхвърляща и най-смелите мечти на Джордж Маршал (в периода от 1948 до 1951 г. САЩ предоставя на Европа стоки и услуги за 13 милиарда долара, което при сегашни цени се равнява на около 90 милиарда долара). Програма в такива мащаби ще изисква обединяването на ресурсите на Русия, ЕС и САЩ, както и на международни организации, които да работят съвместно в продължение на много години.

    За съжаление шансове за реализация на такава програма просто липсват, главно заради това, че започва да се признава очевидното- важността на Русия в опазването на световния ред. Днес много наричат това “възнаграждаване на Русия“, въпреки че това е просто здрав разум.

    Струва ми се, че ще ни се наложи да си плащаме за недалновидността ни до края на това столетие. На ум ми идват две възможни последствия.

    Първо, това е крахът на Украйна като държава, доколкото днес страната се разпада на тези сфери на влияние, против които толкова пламенно се изказват политическите лидери.

    Второто последствие бих го назовал Великото придвижване на Изток. Под това имам предвид, че Русия ще обръща все по-голямо внимание на своето неизползвано азиатско наследство. Много геостратези предупреждават западните лидери за недопустимостта на такава промяна и настояват лидерите да направят всичко възможно за обвързването на руските интереси към Европа. Няма съмнение, че много от тях помнят известната реч на Михаил Ломоносов, че “ Арктическият океан и Сибир са предназначени да засилят руската мощ“.

    Опасявам се, че при сегашната политика на Запада, през 21 век това пророчество може да се осъществи .

  13. #13
    До ukrainec 03 яну 2015, 21:46
     
    0
     
    2

    Искрено се надявам, да разберете в пълната мощ двуличието на покровителите си ФАЩ. Да сторят, с Окрайна така като, сториха с Афганистан. Честита нова година на несъществуващата вече държава Окарайна.

  14. #14
    Манлинхер 03 яну 2015, 22:02
     
    2
     
    0

    как беше по вашему а да незабравим - непростим :
    1.1878 година
    2.1885 година
    3.1913 година
    4.1915-1916 година
    5.1944 година
    "Всякой тържество на България е смърт за русия"

  15. #15
    Мунчо 03 яну 2015, 22:11
     
    0
     
    2

    Ukrainec, хората по света не асоциират Путин с Хитлер. Някои соросоиди се опитват да им внушат такива асоциации, но им се хващат само тролове с ограничено мислене срещу определено минимално парично възнаграждение. Путин не е нито деспот, нито диктатор. Той е най-влиятелният лидер и политик в момента и това историята ще го потвърди след време.

  16. #16
    Kiro K 03 яну 2015, 22:46
     
    1
     
    0

    Средната пенсия в Русия е 10000 рубли. Вие калкулатори нямате ли да сметнете на колко лева/евро е равно това по сегашният курс или по-предният курс (от преди 2 месеца). Какви са тези 800 евро?!

    Ето информация на руски език http://www.interfax.ru/business/404855

  17. #17
    Cyber 04 яну 2015, 02:35
     
    0
     
    2

    До №16
    Никой не ти говори за средна пенсия. По днешен курс излиза 10898/70.5=155 евро което е около 300 лева.
    Което е 35 процента от средната им заплата. Или там средната заплата е 440 евро, което не може да се каже за България.

  18. #18
    KOREKTOR 04 яну 2015, 20:11
     
    0
     
    1

    До #1 Пуснато от Иво Банчев

    Иво Банчев,

    **********

    "Напишете ,че е с леви убеждения и работи във вестник "ДУМА".

    И какво, ще го сложиш на гилотината ли затова?

  19. #19
    KOREKTOR 04 яну 2015, 20:53
     
    0
     
    1

    До #16 Пуснато от Kiro K

    Kiro K

    "Средняя зарплата в России в 2014 году составила 30 тысяч рублей.
    http://finansiko.ru/srednyaya_zarplata_rossii_2014/"

    "Средняя пенсия в России составила 11 тысяч рублей
    http://www.rg.ru/2014/07/30/pensiya-site-anons.html"

    Курс Болгарского лева на сегодня (04.01.2015)

    1 BGN = 34.9562 RUR Динамика курса Болгарского лева к Российскому рублю

    Приемаме 1 BGN = 35 RUR

    Средняя зарплата в России в 2014 году составила 30000
    рублей или 857,15 лв.

    Средняя пенсия в России составила 11000 рублей или 314,29 лв.

    И имай предвид, че тези средни заплати и пенсии са от преди месец преди проблемите на рублата. Тогава беше нещо такова 1 BGN = 21,97... RUR

    Сега при всички случаи ще се вземат мерки да се корегират и заплатите и пенсиите в Русия.

    Сега да видим как е в нашата Родина

    СРЕДНА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА НА НАЕТИТЕ ЛИЦА ПО ТРУДОВО И СЛУЖЕБНО ПРАВООТНОШЕНИЕ ПРЕЗ 2014 ГОДИНА*
    (левове)

    Месеци Общо
    I 794
    II 780
    III 813
    IV 834
    V 816
    VI 802
    VII 815
    VIII 793
    IX 820

    Няма визия да сме забогатяли особено последните 3 месеца

    А сега пенсиите.

    307 лв. средна пенсия през 2014 г.

    Е какво излиза "скъпи" ми Kiro K, че дори и в този "труден" за рублата момент пак сме по-доло от руснаците.

    Като се отчете, че вече рублата тръгва нагоре лека полека, а изкуствения лев не само, че нагоре не може , а ще е надоло тогава си прави изводи.

    Като се имат в предвид и съвсем несъизмеримите разходи на руснака и на българина за комунално битови услуги и разходи и цени на храни и стоки и др., то резултата съвсем няма да е в наша българска полза от това сравнение на заплати и пенсии.

    И забележи. Това за руснаците ще е ВРЕМЕННО, а за нас българите е ПЕРМАНЕНЪНО.

    Схващаш ли разликата

  20. #20
    Тези с високите пенсии 05 яну 2015, 13:25
     
    1
     
    0

    Вървете си в Русия, работете си там за пенсия, пък после елате и си купете апартамент на морето ако щете! Приберете се най - после в своята майка Русия ни отървете от своето присъствие! Аман вече от проливане на крокодилски сълзи по несбъднатите Ви посткомунистически блянове... Като не се вписвате в сегашното общество - чемодан, Терминал 2 и прямой перелет в Шереметьево!
    P.S. А като е тоооооооолкова хубаво в Русия защо всеки който може бяга от там? Бягат от там за да дойдат тук? И то при положение, че много хора искат и от тук да избягат!

  21. #21
    KOREKTOR 05 яну 2015, 17:01
     
    0
     
    0

    До #20 Тези с високите пенсии

    ***********

    Както виждаш купуват хората. Факт неуспорим.

    Що не купуваш ти ************** като си в ЕВРО************ СЪЮЗ?

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  22. #22
    модератор 06 яну 2015, 09:49
     
    1
     
    0

    До кога ще се тъпят обидите и крещенето на KOREKTOR. Във всеки един нормален форум щеше да бъде баннат.
    Относно статията беше вече пускана минала година и си е пропагандна тъпня. Внушението че някой иска да води война с Русия е тотално невярно. Русия е тази която се проявява като агресор и се опитва да убеди другите че го прави за да се защитава коеот е нонсенс

  23. #23
    KOREKTOR 06 яну 2015, 10:21
     
    0
     
    0

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  24. #24
    Тези с високите пенсии 06 яну 2015, 12:08
     
    1
     
    0

    Коректоре, аз си имам и къщи, и бая други имоти, така че мен не ме мисли! Да съм жив и здрав още ще си купя! А ти като не можеш да си купиш и не ти харесва "Еврогейския съюз" - чемодан, Терминал 2 и обратно в СССР!

  25. #25
    Моряк88 06 яну 2015, 16:14
     
    1
     
    0

    За много години!
    Като гледам тук нищо не се е променило от 2014-та - свърталище на мурзилки и путински комисари.
    А има промяна де - колсентъра в Москва май е минал на 4 смени при 8 дневна работна седмица:)))))))))

  26. #26
    KOREKTOR 06 яну 2015, 18:54
     
    0
     
    0

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  27. #27
    KOREKTOR 06 яну 2015, 18:56
     
    0
     
    0

    Коментарът е цензуриран, заради обиди/нецензурни изрази. Admin

  28. #28
    Моряк88 06 яну 2015, 19:08
     
    1
     
    0

    Коректорче, да те удари дамлата от безсилна злоба - човек на години си все пак....
    Пък аз що диря тук - отчет не дължа никому, особено на изтрещяли комуноиди.

  29. #29
    Моряк88 06 яну 2015, 19:14
     
    1
     
    0

    Грешка - да НЕ те.....
    Чак злото не ти мисля, за разлика от теб по адрес на всички с различно мислене.

  30. #30
    KOREKTOR 06 яну 2015, 20:31
     
    0
     
    1

    До #29 Моряк88

    Занеш ли колко ми дреме какво мисиш ти?

    Само си корегирай ЛИЦЕМЕРИЕТО и ДВУЛИЧИЕТО.

    Уж не мислиш зло на "по адрес на всички с различно мислене."

    А БЕЗСИЛНАТА СИ ЗЛОБИЧКА ЗАЩО ТАКА НЕ МОЖЕШ ДА ПРИКРИВАШ към "свърталище на мурзилки и путински комисари.
    А има промяна де - колсентъра в Москва май е минал на 4 смени при 8 дневна работна седмица" и към "особено на изтрещяли комуноиди."

    Е сега кога си искрен ТРОЛЕ ДВУЛИЧЕН И ЛИЦЕМЕРЕН?

  31. #31
    Тези с високите пенсии 07 яну 2015, 10:04
     
    1
     
    0

    Коректоре, на тази твойта работа, моята прабаба /бог да я прости/ и викаше "Намерило, че се наср*ло"! Липсата на аргументи е очевадна, а обидите въобще няма да ги коментирам...

  32. #32
    KOREKTOR 07 яну 2015, 12:50
     
    0
     
    1

    До #31 Тези с високите пенсии

    Ей МНОГОИМОТНИЯТ СУПЕРНСХАЛНИК,

    Точно ти ли ще ми говориш за аргументи бе ДЕБИЛИНО.

    Ами това в

    #19
    KOREKTOR 04 яну 2015, 20:53
    До #16 Пуснато от Kiro K

    Какво е бе ЛИГЛЬО СМОТАН?

    Тези числа и съпоставки какво са бе РЕВЛЬО СОПОЛИВ?

    Тези числа и съпоставки какво са бе НАХАЛНИКО БЕЗОЧЛИВ освен факти и аргументи.

    А вашите ДЕМОПЕДЕРАСКИ факти и аргументи къде са бе ДЕБИЛ.

    После пък и ТЪНКООБИДНИ го раздават СОПОЛИТЕ ГАДНИ.

    Е в крайна сметка кой се е намерил, че се е н@срал, ако не ти?

  33. #33
    Тези с високите пенсии 07 яну 2015, 13:39
     
    1
     
    0

    Коректоре, с риск да се повторя - върви си в ССС..., пардон Русия, изкарай си голямата пенсия, върни се тук и си живей сладко. А още по - добре - ако можеш направи нещо добро тук и си гледай живота. А ако не можеш - виси си по форумите и пиши глупости. Казах!

  34. #34
    KOREKTOR 07 яну 2015, 16:49
     
    0
     
    1

    До #33 Тези с високите пенсии

    Там е работата , е че дори някой да направи нещо хубаво в нашата България то вие ДЕМОПЕДЕРСАКАТА ПСМИНА го осирате.

    Разбра ли бе ОТВОРКО ИМОТСКИ?

  35. #35
    Тези с високите пенсии 07 яну 2015, 21:41
     
    1
     
    0

    Не знам за теб, но аз се старая да правя нещо хубаво всеки ден. Не винаги успявам но не спирам да се старя вместо само за обиждам и омаловажавам мнението на другите.
    А и ако не друго поне 2-3 хубави деца все още мога да направя :-)

  36. #36
    KOREKTOR 08 яну 2015, 07:54
     
    0
     
    1

    До #35 Тези с високите пенсии

    То да направиш "поне 2-3 хубави деца" , ама се съмнявам с твоите мисли и съждения дали ще съумееш да запзиш и душичките им чисти и хубави.

    Дълбоко се съмнявам, че и техните душички ше осереш.

    Както правят тебе подобните с обществото на България.

  37. #37
    Тези с високите пенсии 08 яну 2015, 10:41
     
    1
     
    0

    С риск да се повторя - намерило, че се наср*ло. А и за още едно се сещам - ти му говориш то ти пър*и.
    Абе въобще какво ли си губя времето да обяснявам на някакъв комуноид, че водата е мокра...

  38. #38
    KOREKTOR 08 яну 2015, 11:07
     
    0
     
    0

    До #37 Тези с високите пенсии

    *****

    Пази боже тези "поне 2-3 хубави деца" дето се каниш да ги правиш.

    Най-добре не се мъчи. От това по-зло не можеш да направиш?
    Ще ги освиниш и ше замърсиш Земята само..

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка