Русия и Америка вървят към сблъсък, до който не трябва да стигнат

Pan.bg 06 май 2015 | 16:55 views (6565) commentaries(18)
img rusofili.bg


След разпада на СССР бившият американски президент Ричард Никсън отбеляза, че САЩ са спечелили Студената война, но още не са постигнали мир.

Впечатлението сега е, че мирът е твърде далеч. Най-голяма опасност носят разногласията за световния ред и прерогативите на различните държави в техните региони. В момента главният проблем е кризата в Украйна. Засега двусмислените, ограничени и непълни споразумения Минск-2 са валидни и има надежда, че те ще доведат до нови договорености и ще предотвратят пламването на война. Но случилото се до момента показва цялата дълбочина на противоречията, чието регулиране може да се случи, само ако САЩ честно и открито ги признаят.


Мнозина в САЩ и Европа смятат, че най-добрият начин да бъдат спрени нарастващите имперски амбиции на Русия е гаранцията за независимостта на Украйна. Западът трябва да направи всичко възможно, за да не допусне пряк или непряк контрол на Кремъл над тази държава. В противен случай, казват привържениците на това становище, Русия ще възстанови Съветската империя и ще застраши цяла Европа.

В Русия пък мнозина казват, че са готови да уважат суверенитета и териториалната цялост на Украйна (с изключение на Крим), но в същото време Москва изисква онова, което иска всяка световна сила за границите си. Безопасността на западните й граници изисква особени отношения с Украйна и уважително отношение към сферата на влияние на свръхдържавата. Русия твърди, че няма да се чувства сигурна, ако Украйна влезе в НАТО. От това следва, че неутралният статут на Украйна не може да бъде предмет за обсъждане за всеки руски лидер, който трябва да отстоява националните интереси.

Изследването на серията от прогнози на Вашингтон за едни или други външнополитически действия не може да не предизвиква безпокойство. Администрацията на Клинтън не схвана същността на проточилата се кървава война в Югославия, а след това наложи своето крехко решение, ядосвайки Русия и Китай. Когато президентът Джордж Буш-младши взе решение да свали режима на Саддам Хюсеин в Ирак и да го смени с демократично избрано правителство, той смяташе, че това ще послужи като пример за един регион, който отчаяно се нуждае от свобода. Екипът му не пренебрегна многобройните предупреждения, че от тази война Ирак ще се разпадне на враждуващите кланове и религиозни общности, всяко демократично избрано правителство ще бъде контролирано от шиитите, а от отслабването на Ирак ще спечели Иран. След това администрацията на Барак Обама подкрепи Франция и Великобритания в операцията срещу режима на Кадафи в Либия. В страната се възцари хаос, довел до създаване на огнище на ислямския екстремизъм, който застрашава съседните държави и САЩ много повече в сравнение с Кадафи. Днес нито администрацията на Обама, нито конгресмените вярват, че сирийската опозиция може да бъде контролирана от радикалните ислямисти.

Може ли американската реакция на събитията в Украйна да предизвика конфликт, който да доведе до американо-руска война? Това изглежда невероятно. Но трябва да се знае, че когато казваме “невероятно”, имаме предвид не реалните неща, а само собствената ни представа за тях. Ирак, Либия и Сирия показаха, че често политическите лидери не са в състояние да си представят неща, които им изглеждат неудобни, тревожни или невероятни.

Понеже отстраняването на режимите на Милошевич, Саддам и Кадафи изобщо не се отразиха върху САЩ, мнозина политици и аналитици във Вашингтон смятат, че ако САЩ се държат предизвикателно към Москва в Украйна, ако я изолират на международната сцена и й нанесат икономически щети, това няма да провокира такава ответна реакция, която би застрашила САЩ. Най-повтаряното изказване за Русия във Вашингтон звучи по следния начин: “Русия няма повече влияние”. Без съмнение Русия е уязвима икономически, зависейки толкова много от добива на нефт, а и няма истински съюзници. Нещо повече, мнозина представители на деловия и интелектуалния елит на Русия ще посрещнат оставката на Путин с не по-малък възторг от в. “Вашингтон пост”.

Въпреки това Русия много се различава от другите държави, в които САЩ подкрепяха смяната на режима. Първо, нейният ядрен арсенал може буквално да изтрие САЩ от лицето на Земята. Повечето американци смятат, че ядреният арсенал не играе повече важна роля в международната политика, но руските лидери имат друго мнение. Второ, руснаците смятат страната си за велика държава. А великите държави много рядко се съгласяват да играят ролята на обекти на чужда политика. Когато имат възможност, те вземат съдбата си в свои ръце – за добро или лошо.

Повечето политици и коментатори смятат една американо-руска война за много малко вероятна. Но нас ни безпокои самият ход на събитията. Съществуват три основни фактора, които могат да превърнат сегашния конфликт в истинска война: редът за вземане на решения в Русия, руската политика и състоянието на американо-руските отношения.

Относно вземането на решения трябва да се каже, че е прието Путин да бъде възприеман като едноличен управник, който решава всичко сам. Той залага на тесен кръг от съветници и никой от тях не е в състояние да оспори предложенията му. Такъв ред лишава Путин от възможността да взема добре обмислени решения и да отчита всички рискове и ползи от своите действия.

Нещо повече, политическите настроения сред елита и широката общественост тласкат Путин към засилване на изискванията, а не към отстъпки. Руският елит е разделен на два лагера – прагматичният, който сега е на власт благодарение на подкрепата на Путин, и “безкомпромисният”. Руското обществено мнение подкрепя привържениците именно на максимално твърдата линия, Путин ги нарича “горещите глави”. Трябва да се разбере, че благодарение именно на Путин руската реваншистка политика не е приела по-агресивни форми. Путин далеч не е най-радикалният лидер в Русия.

Никой от “горещите глави” не критикува Путин дори в частни разговори. Но наред с това все повече военни и хора от спецслужбите подкрепят втвърдяването на действията спрямо САЩ и ЕС заради украинската криза. Това личи от критичните им забележки към умерените политици като вицепремиера Игор Шувалов и външния министър Сергей Лавров. Критиците смятат, че умерените политици не осъзнават целия мащаб и тежест на предизвикателството, пред което САЩ и Европа са изправили Русия, смятат също, че положението може да се подобри без пълното подчинение на Русия спрямо неприемливия чужд диктат. Според тях играта трябва да се прехвърли в полето, където Русия е силна, да се използва военна сила за отстояването на руските интереси, както Путин направи в Крим, и в крайна сметка Русия да наложи на Запада своите условия. Неотдавна руските медии публикуваха предупреждението на бившия полеви командир Игор Стрелков, който каза, че нерешителната политика на Русия няма да удовлетвори никого и Путин рискува да завърши като Слободан Милошевич, отхвърлен както от либералите, така и от националистите.

Броят на привържениците на по-твърди действия се увеличава сред военните и гражданите, според които дрънкането с ядрено оръжие ще има положителен ефект. За тази група ядреното оръжие е не просто мощен щит, но и меч, с който може да се подчинят държави, които нямат такова оръжие и по тази причина не им минава и на ум мисълта, че може да се стигне до немислимото – използването на атомни бомби.

Директорът на руската телевизионна компания “Россия сегодня” (“Русия днес”) Дмитрий Кисельов се изказа по-ясно: “Русия е единствената държава в света, която може да превърне САЩ в радиоактивна пепел”. Приетата през 2014 г. военна доктрина гласи, че Русия ще бъде готова да използва ядрено оръжие в отговор не само на ядрена атака, но и против агресия срещу нея с използването на обикновените оръжия. И както показаха данни на аналитичния център “Европейско лидерство” (European Leadership Network), миналата година е имало около 40 случая, когато руски военни са спретвали провокации и това е могло да прерасне в катастрофа.

Колкото и да изглежда странно, но отслабващата руска икономика също не спомага за формиране на обществено мнение в полза на отстъпките. Напротив щетите, които понесе икономиката, смали пространството за маневри и отслаби гъвкавостта във външната политика на Путин. Руският президент трябва да покаже, че страната страда ненапразно. Отстъпките могат да подкопаят старателно изграждания образ на Путин като силен лидер, което е исторически стил за Русия, могат и да настроят срещу него ултранационалистите. Те смятат, че санкциите са ударили много по-силно обикновените хора и искат от Путин да не се предава. Мнозина смятат, че става въпрос за достойнството на Русия.

Главният въпрос е следният: ще продължи ли Путин да подкрепя прагматиците или ще предпочете “горещите глави”? Досега той действаше по друг начин. Подкрепата за сепаратистите в Украйна бе ефикасна, но ограничена – Русия се надява да оправи отношенията със Запада или поне с Европа. Путин се старае също да скрие факта за руската интервенция в Украйна, за да спечели време и да използва американо-европейските разногласия, както и разногласията между европейските страни.

В момента прагматиците са на власт. Външният министър Сергей Лавров и други привърженици на прагматичния подход смятат, че Москва може и занапред да контактува и да се договаря със САЩ и особено с Европа, ако сама не тръшне вратата на такъв подход. “Горещите глави” смятат иначе – според тях западните държави ще възприемат като слабост всяка проява на умереност от Русия. Наричайки себе си реалисти, те твърдят, че НАТО е изпълнена с решимост да отстрани Путин, да постави Русия на колене и вероятно да я доведе до разпад.

Нежеланието на Путин да променя радикално дипломатичния си подход обяснява хибридната война, която Русия води в Украйна – тя помага на сепаратистите, но официално се прави, че не участва в конфликта. С това са свързани и неубедителните опити на Русия да отрича оказването на помощ за сепаратистите.

Но опитите на Путин да преследва широките цели на прагматиците и заедно с това да опитва реализирането на вижданията на “горещите глави” не може да продължава вечно. Мнозина съветници на Путин смятат, че надеждите за възстановяване на отношенията със Запада са обречени на провал. Путин още не е достигнал до момента, когато ще трябва да прави избора между изпълнението на западните изисквания и прякото участие в конфликта, което може да предвижда и нанасяне на удари срещу западните интереси извън Украйна. Ако такъв момент настъпи, изборът на Путин може да не ни хареса.

Освен санкциите има още два фактора, които могат да повлияят върху избора на Путин: военно поражение на сепаратистите и присъединяването на Украйна към НАТО. Путин достатъчно ясно показа, че няма да допусне първия вариант. Всеки пък когато украинските правителствени сили вземаха връх, Путин засилваше помощта за сепаратистите, без да обръща внимание на предупрежденията и заплахите от западните държави.

Съвършено ясно е, че евентуалното членство на Украйна в НАТО тревожи Русия. Една от причините, поради които Путин иска Донецк и Луганск да останат в Украйна, получавайки разширена автономия, е желанието да съхрани голям проруски електорат в Украйна и да го превърне в главната спънка срещу присъединяването на Киев към НАТО. Руските политици масово не желаят до страната им да се появи враждебно настроена Украйна, която да има защита от НАТО. Това е свързано както с опасенията за националната сигурност на страната, така и с неконтролируемото сантиментално отношение към рускоезичното население на Украйна.

Не се изисква богато въображение, за да си представим вероятните причини за промени в политиката на Путин. Първото нещо, което идва на ум, е американската военна помощ за Украйна. По неговата логика доставката на оръжия ще направи явна американската дейност и ще оправдае ответната реакция на Русия – тя ще може да изпраща оръжие и дори войници, предизвиквайки такава ескалация на напрежението, която да отговаря на интересите й.

От стратегическа гледна точка това ще бъде ловък шахматен ход. Пренасяйки играта от икономическия терен, на който са силни САЩ и Европа, върху военния терен, Путин се превръща от слаб в силен играч. На военния терен Путин е много по-силен, няма такова изпратено в Украйна американско оръжие, на което Русия да не намери отговор. Путин може да изпраща оръжия по въздух, суша и вода през фактически една слаба граница, докато САЩ се намират на хиляди километри от Украйна. Путин има стотици, ако не и хиляди агенти в редиците на украинската армия. И както той вече показа, руските военни са готови не само да дават съвети на сепаратистите, но и да се сражават рамо до рамо с тях, да убиват и да загиват. Той смята, че САЩ никога няма да изпратят войници в Украйна.

Привържениците на твърдата линия смятат, че това е най-добрата възможност да се постигне стратегическа победа. Те смятат, че предимствата на Русия над САЩ и Европа са не в икономическата, а във военната област. Според тях европейците практически са разоръжени и не искат да воюват, така че няма защо те да влизат в сметките. Несъмнено американците имат най-мощната армия в света и често демонстрират своята готовност да воюват. Но нерядко побеждавайки във всички битки, те са губели войната – както във Виетнам или в Ирак. Привържениците на твърдия курс се надяват, че в Украйна Русия ще отвори очите на европейците и американците за горчивата истина.

Колкото повече Щатите затъват в Украйна, толкова повече ще се задължават в изпълнението на невъзможната задача по съхранението на териториалната цялост на Украйна, смятат руските “ястреби”. На украинското поле на бойните действия Русия ще има това, което по време на Студената война се описваше като “контрол над ескалацията” – предимство на всяко равнище да изостря положението. В такава война съюзниците на САЩ не могат да победят, а Русия не може да загуби, освен ако Америка непосредствено се включи във войната.

Главните зрители на тази драма са европейците. Русия иска постомодернистичното съзнание на европейците да проумее добре следното: нито европейските членове на НАТО, нито САЩ са в състояние да спасят Украйна. Когато това се случи, Русия чрез заплахи и обещания ще може да вбие клин между Европа и САЩ, да се отърве от най-тежките санкции и да си върне достъпа до европейския финансов пазар. Путин смята да използва изтичането на действието на европейските санкции, което трябва да стане през юли. Ако това не се случи, ако ЕС подкрепи затягането на санкциите заедно със САЩ и примерно лиши Русия от достъп до финансовата система SWIFT, Путин най-вероятно няма да отстъпи, а ще прекъсне цялото сътрудничество със западните държави и ще се опита да мобилизира народа за отразяване на “новата апокалиптична заплаха за майка Русия”. Както заяви един високопоставен руски политик, “ние сами издържахме срещу Наполеон и Хитлер. Нашите победи над агресора, а не дипломатическите усилия са разкъсвали вражески съюзи и са привличали към нас нови съюзници.”

В такъв момент Путин ще смени правителството, ще промени и риториката. Това ще означава по-войнствена руска политика по всички въпроси, свързани с това, което Москва нарича опити на Запада да смени режима или да доведе държавата до разпад. Това ще означава примерно спиране на сътрудничеството по всички проекти от типа на Международната космическа станция или стабилизацията на Афганистан, а също доставки на стратегически материали като титан на Иран. Това може да бъде последвано от изискване към държавите от Средна Азия да спрат военното сътрудничество със САЩ и от използване на разногласията в управляващата коалиция в Афганистан за подкрепа на остатъците от Северния алианс.

Ахилесовата пета на НАТО станаха Литва, Латвия и Естония. Тях ги защитава член 5 от Устава на НАТО, според който всяко нападение срещу член на алианса се смята за нападение срещу целия блок. САЩ носят пълна отговорност да защитават балтийските държави и да сдържан една агресия срещу тях. С оглед на техния размер, близостта до Русия и наличието на голямо рускоезично малцинство, това задължение става плашещо. Не е трудно да си представим сценарий, при който ходът на събитията стигне дотам, че американски и руски войници да се убиват един друг.

Привържениците на твърдата линия в Русия обсъждат способи за използване в интерес на страната на военното превъзходство в Източна и Централна Европа както в конвенционалните, така и в неконвенционалните въоръжения. Путин открито заяви, че е умувал за използването на ядрено оръжие в отговор на опитите Крим да бъде взет обратно. Това означава, че той е разчитал на ядрения потенциала още по време на кримската операция. В този ред на мисли мнозина се питат дали президентът Обама ще рискува да загуби Чикаго, Ню Йорк и Вашингтон заради спасяването на Талин, Рига и Вилнюс. Това е опасен въпрос. Ако искате да смаете събеседника или да настъпи пълна тишина в ресторанта, попитайте сътрапезниците какво да се прави. Ако руснаците тайно влязат в Естония или Латвия, как трябва да постъпят САЩ? Готови ли са те да подкрепят изпращането на американски войници на война за спасяването на тези държави?

Представете си следното положение: въстание на руското население в трите балтийски държави, независими дали стихийно или подготвено от руските спецслужби, безкомпромисни действия на иначе слабите полицейски и военни сили на тези държави, обръщение на етническите руснаци към Путин, който вече е заявил при анексията на Крим, че винаги ще се притече на помощ на руснаците, и повторение на хибридната война по украинския сценарии, но със сблъсъци с батальона от 600 американски и други войници на НАТО, дислоцирани в Прибалтика. Някои руснаци твърдят, че това ще даде на Москва предлог да използва тактическо ядрено оръжие

Днес алиансът се е превърнал в слабак за Русия. Русия няма нито един съюзник, който да я подкрепи при война. Но не бива да се залага много на дългосрочната изолация на Русия при продължителна конфронтация със западните държави. Тези, които залагат на изолацията на Русия, изпускат от внимание, че мощният алианс, който наистина е готов да защитава интересите си, може да предизвика появата на антитела. Днес Китай разширява връзките с Русия на фона на нейния конфликт със САЩ. Пекин възприема този конфликт като сериозна заплаха, така в резултат двете страни могат тясно да се сближат, което из основи ще промени глобалния баланс на силите. Нещо повече, в случай на руско-американска война трябва сериозно да се помисли за действията, които може да предприеме Китай срещу Тайван и дори срещу съседните Япония и Виетнам, които Пекин смята, че сътрудничат с Вашингтон, за да сдържат китайските амбиции.

Нито Русия, нито Китай ще нападнат първи могъщия съюз. Но и САЩ няма охотно да откликват на призивите на потенциалните партньори, които няма да повлияят значително на общите сили, а в същото време заради задълженията към тях значително ще увеличават риска за други членове на алианса.

За решаването на проблема с Русия се изисква съчетание на решимост и сдържаност. Когато жизнените интереси на САЩ са засегнати, ние сме готови да се сражаваме, да убиваме и умираме. За ефикасното сдържане са необходими три неща: ясни “червени линии”, чието пресичане е недопустимо (примерно, нападение срещу член на НАТО), способност да се отговори така, че загубите да са повече от всички очаквани ползи за агресора, и решимост, доказваща готовността ни да изпълним задължението пред съюзника.

Наред с това ние трябва да признаем, че един военен сблъсък между американски и руски войници ще наруши едно от главните ограничения от времето на Студената война, което зачитаха и двете страни, и може да провокира война, в която няма да има победители.

След Карибската криза в Куба президентът Кенеди много е мислил върху събитията, които са могли да предизвикат ядрена война. Един от главните му изводи гласи: “Защитавайки своите интереси, ядрените държави трябва да избягват ситуации, при които противникът трябва да избира между унизително отстъпление и ядрена война”. Този урок трябва да бъде приложен спрямо Русия и украинската криза. /БГНЕС
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 18

  1. #1
    Готиният1 06 май 2015, 17:29
     
    15
     
    4

    То най-вероятно Фащ ще я предизвика и света ще свърши в ядрена зима

  2. #2
    До N#1 Готиният1 06 май 2015, 18:09
     
    8
     
    6

    Вече 70 години са минали и до такава не се е стигнало, така че няма да станe скоро(да не кажа никога)!

  3. #3
    Готиният1 06 май 2015, 19:53
     
    11
     
    4

    Ако Сащ продължат да с сила по границите на Русия тя няма да чака втора покна директно ще удари без да пита никой.Тей че №2 не бъди сигурен че на Путин няма да му щукне да ги изтреби всичките утре или вдругиден.Ако се ядоса путин с едно изречение може почти напълно да изтрие човешката раса от лицето на Земята

  4. #4
    абв 06 май 2015, 21:47
     
    3
     
    3

    Нека стигнат. Явно хората са достатъчно алчни и глупави, че да се саморазрушим като вид.

  5. #5
    Съвременна Русия... 06 май 2015, 22:43
     
    10
     
    3

    ... се готви усилено за война, но тя самата, няма да я разпали никога!
    От друга страна, ако някой я нападне сериозно и има илюзийте да я побеждава, зле му се пише!

    Путин не е толкова елементарен, ей-така, че се бил "разсърдил", да унищожи ФАЩ!
    Контролът на ядреният арсенал е с три "ядрени куфарчета"! Постъпи ли сигнал от две едновременно, тогава се започва масиран ядрен удар по определените сценарии!
    Но дори и при много напечени ситуации, например когато САЩ удариха подводницата "Курск" по време на руско учение, слава Богу не се стигна до ядрена война! НО шефът на ЦРУ още на другият ден долетя в Москва и са говорили на "4 очи" само с Путин! В медиите не излезе нищо, какво са се договаряли, но след малко време САЩ опростиха едни милирдни дългове на Русия, може би като обезщетение за унищожената подводница и загиналите подводничари?
    Но ако САЩ или натовски страни стратират ракети към Русия, жестокият ответен удар много бързо може даже цялата планета да унищожи!
    Илюзия е, да се смята че с т.н. "масиран, еднозначен удар" може значително да се отслаби Русия и след това лесно да се превземе.
    Тя е огромна и армията и въоръжението й е мобилно, разпределено по цялата територия. И на практика САЩ не са в състояние да победят страна като Ирак, та камо ли Русия. Като смениха властта в Ирак и убиха много хора там, та какво? Обраува се ИДИЛ на техното място и истинска победа няма...
    С Русия проблемът е много по-голям! Те са умни, обучени, имат много по-сериозни оръжия и ако централната власт е унищожена, то военните по районите сами ще се организират и ще унищожат всеки противник. Дори цялото население ще ги поддържа! Там агресор няма изобщо никакъв шанс да победи този народ със сила.
    И това!
    Русия действително смята силното унищожително оръжие и готовността му да бъде използвано по всяко време, за главен гарант никой да не им досажда! И това е правилно!

  6. #6
    ukraininform 07 май 2015, 11:18
     
    2
     
    8

    Do Съвременна Русия...
    Tрябва само да цапнат Москва и Петербург и с Русия е свършено-на всички други места американците ще бъдат посрещани с хляб и сол като освободители.Щото Русия е диктатура и народа мрази изедниците милиардери в Москва.Така беше през Втората световна-даже организираха руска армия срещу Сталин-Славната РОА на генерал Власов.

  7. #7
    Готиният1 07 май 2015, 11:51
     
    3
     
    2

    Много си умен №6 украинчо затуй света щото мрази русия купува руска техника и оръжия щото са изедници и милиардери затуй купуват.Я се чуй кво говориш.Защо мислиш Китай стана съюзник със Русия щото са по-глупави от нас ли .Аре мери си приказките

  8. #8
    Кучетата си лаят 07 май 2015, 11:57
     
    3
     
    3

    Направо се претрепа света да купува руска техника.
    А що се отнася до отговор 2 - сакън да не ядосаме чичко Путлер, така ли?
    Робска нация.

  9. #9
    fox 07 май 2015, 12:29
     
    1
     
    2

    до 6 И как го виждаш това "цапване"? Ами после? Щото са взети мерки и това евентуално цапване не може да стане,но последствията зо опитващия ще са фатални!

  10. #10
    до #6 ukraininform 07 май 2015, 12:42
     
    1
     
    1


    "...американците ще бъдат посрещани с хляб и сол като освободители..."

    Ха-ха... Украйнец, не бъркай твоето (украинско) мнение, с мнението на руснаците. Ако беше така, то нямаше Путин да има най-големият рейтинг на президент в света. И това, че "американците били освободители" е пълна глупост на зомбиран мозък! Там, където американците са "освобождавали", там има масово убити цивилно население, текът реки от кръв, даже и след като са си отишли, там се образват още по-лоши обществени системи. Ирак например и сега на мястото на "диктатора" Хюсейн, дойде някаква си Исламската държава, дето колят всеки, който не живее по тяхната "демокрация"....
    И даже години след войната в Югославия и във Виетнам напр. населението страда от техните боеприпаси и безобразие... "Освободители" били? Ти изобщо нямаш реална представа за света! Пожелавам ти да те затворят американците в Гуантанамо за да им усетиш "демокрацията" в натурален вид!
    Там седят много чужденци, без съд и присъда! И кои са американците, че имат право някъде по света да хванат някого и да го затворят?
    И това не било "диктатура"? И те определят и политиката на ЕС... Каква е тази "европейска демокрация" тогава?

    "...Щото Русия е диктатура и народа мрази изедниците милиардери..." Знаеш ли какво е диктатура изобщо? Диктатура имаш в момента в Украйна. И там на власт е милиардерът Петро Валцман, поставен от САЩ на власт, след преврата миналата година... Нали забраняваха там и руският език? Нали не търпят чужди мнения? Убиха наскоро писателят Бузина, понеже критикува "Майдана" и сегашната власт в Киев!

    Виж му последното интервю... Човека си казва истината за ситуацията сега в Украйна а тя не се хареса на олигарсите и американските протежета там:


    И след интервюто, го убиха! И САЩ и ЕС са на мнение, че това в Украйна сега е "демокрация"! Но нищо чудно, "американската демокрация" с същата, за това признават и украинската за легитмна власт!

    А ти не мразиш ли Валцман? Или Сорос? Или като ти слушам глупостите, сигурно ги обичаш :)?
    Нали милиардерите като Коломойски и Валцман в Украйна са отговорни за гражданската война там и хилядите убити мирно население?
    В Русия милиардерите още не са направили война и Путин не е милиардер.

    Ти си противоречиш! От една страна си за американската система на капитализма и империализма (която е и в ЕС също), в която милиардерите - банкери са на власт, но от друга това в Русия било проблем? Е, какво искаш да кажеш с това? В Русия народът гори от желание да смени техните си руски олигарси с американски? И каква е разликата кой ще те ограбва? И вече е доказано, че американците не уважават никого другиго, освен себе си. Ако превземат и Русия, ще подложат руснаците на геноцид - 100% сигурно! Ще им унищожат армията, нацията, културата, историята, традициите, образованието, медицината... Ще се постараят, да изчезне руското населние. (Това, което правят и у нас, но без война, понеже ние сме съгласни с тяхната разрушителна дейност!)
    Това че, Путин се зае да направи Русия по-силна военно, за да може да си отстоява правото на независимост от САЩ, не го прави "диктатор", а патриот!

    Виж в Украйна какво направиха? САЩ убедиха населението, че в ЕС било по-добре, онези демонстрираха, демонстрираха, докато се стигна до гражданска война... И кой иска сега Украйна в ЕС? За какво им е? Разрушена и с някакви американско-ориентирани идиоти на власт? Нищо не умеят да управляват страната и я унищожиха!

    Ти имаш някакви си твои, лични мнения, които не се съобразяват с фактите! Не ги приписвай обаче на народа в Русия! Твоето мнение не е като тяхното!

  11. #11
    до #8 07 май 2015, 13:01
     
    2
     
    1


    "...Направо се претрепа света да купува руска техника..."
    Русия е на 2-ро място по експорт на оръжие в света, на 3-то е Китай! САЩ са лидери...

    Вижте кой купува руско оръжие в света, 2014-та г.!

    http://uk.businessinsider.com/where-the-world-buys-its-weapons-2015-3?r=US

  12. #12
    ukraininform 07 май 2015, 16:06
     
    1
     
    2

    Do nomer 10
    Първо да ти услужа с един спусък на президенти с рейтинг като на Путин :
    Хитлер,Мусолини,Садам,Кадафито,Милошевич и други.
    всички са свършили горе-долу по един и същ начин.
    Мусолини май беше най показателен-обесен с главата надолу като риба тон.Той и Кадафито не беш зле-плачещ,пълзящ,целия надупчен....
    Един съвет от мен-видиш ли държава с висок рейтинг на президента-бягай далеч.

  13. #13
    до #12 ukraininform 07 май 2015, 19:43
     
    0
     
    0


    Грешиш украйнец! Този път на ред са любимите ти кравари да загинат!
    Те унищожаваха навсякъде по света и президенти и мирно население. Те си сееха кървавата "демокрация"! И промиването на мозъците не им помогна много! Само такива като тебе, са им се хванали на въдицата! Нормални хора по света са против това, което вършат! И никой не иска да им се подчинява!
    Да, те уж имали "демокрация" и "свобода" и си свободен, но трябва да ги слушаш тях. Унищожи си оръжието (което си купил някога естествено и ти е на въоръжение) а след това събери пак милиони и милиони долари, за да си купиш само от тях същото или даже по-лошо оръжие...
    Не участвай в международни проекти, които могат да донесът на народа ти по-ефтина енергия, понеже тези са им врагове. Купувай много по-скъпа енергия ако си им приятел след това от прекупвачи....
    От такава американска "демокрация" можеш да се застреляш.... Ако не го направиш сам, те ще те убият! Всеки, който им е бил приятел някога, след време го убиват! За справка питай Бен Ладен, Садам Хюсейн и другите такива техни жертви....

  14. #14
    неназован съконспиратор 08 май 2015, 07:13
     
    1
     
    0

    "След разпада на СССР бившият американски президент Ричард Никсън отбеляза, че САЩ са спечелили Студената война, но още не са постигнали мир. "



    "Ричард Милхауз Никсън (на английски: Richard Milhous Nixon) е 37–ят президент на САЩ

    (Роден 1969 – Починал 1974)"

    Мандат
    20 януари 1969 – 9 август 1974

    Веднъж влязъл в офиса, той предлага "Доктрината Никсън", която има за цел възлагането на войната на виетнамците и намаляване на ролята на американците

    Уотъргейт
    Аферата Уотъргейт е свързана с незаконни действия на Комитета на Републиканската партия по време на избирателната президентска кампания през 1972 г. в САЩ .
    На 27 юли 1974 г. Конгресът на САЩ открива процедура по импийчмънт на избрания за втори мандат президент Ричард Никсън във връзка с тази афера.

    Ричард Никсън не успява да докаже убедително, че няма общо с аферата, и подава оставка като президент (август 1974), което е прецедент в американската политическа история.
    Конгресът на САЩ приема закон, с който се прекратява разследването на делото и се забранява Р. Никсън да бъде обект на разследване.

    Последвалият скандал Уотъргейт разкрива необузданата корупция, незаконните действия и лъжливостта на администрацията на Никсън. Самият президент се опитва да омаловажи скандала, но когато неговите помощници подават оставка, ролята на Никсън за поръчването на незаконните операции излиза на светлината на прожекторите на пресата, съда и разследванията на Конгреса. Никсън е избягвал плащането на данъци, приемал е незаконни дарения за кампанията, нареждал е поставяне на бомби, използвал е държавните агенции за оказване на натиск на политическите си врагове, нареждал е подслушвания и незаконни прониквания. Вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка през октомври 1973 г., понеже е заловен при получаването на подкуп, но Никсън остава на власт с думите ”Аз не съм измамник”. Тайните му записи на разговорите в Белия дом стават явни, когато след съдебно разпореждане са изискани и разкриват голямата схема за прикриване на нередностите. Наречен е от разследващата скандала комисия „неназован съконспиратор”.

    На 8 септември 1974 г. обща амнистия от президента Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория му мандат, слага ефективен край на всички възможности за привличане на Никсън към отговорност. Този акт е силно противоречив и критиците на Никсън твърдят, че общата амнистия е „услуга за услуга” заради оставката му.

    Амнистията наврежда на Форд политически и е една от основните причини за загубата му на изборите през 1976 г.

    Късни години и смърт

    По време на годините след напускане на президентството Никсън работи за възстановяване на обществения си имидж и има значително повече успех в това отколкото по време на подаване на оставката му.(Логично след като не е бил преследван до дупка ) Той (даже ) получава изключително уважение като съветник в областта на външната политика,

    дава съвети както на следващите републикански, така и на демократически президенти.

    Последвалите аудио записи, станали обществено достояние, изключват каквото и да било съмнение в участието на Никсън в опита за потулване на аферата Уотъргейт, в набирането на незаконни политически дарения и в шпионирането на политическите противници.

    Throughout the 1980s, Nixon maintained an ambitious schedule of speaking engagements and writing,[216] traveled, and met with many foreign leaders, especially those of Third World countries. He joined former Presidents Ford and Carter as representatives of the United States at the funeral of Egyptian President Anwar Sadat.[216] On a trip to the Middle East, Nixon made his views known regarding

    khm-khm ...

    Saudi Arabia

    and Libya,

    which attracted significant U.S. media attention;

    The Washington Post ran stories on Nixon's "rehabilitation"

    .[243] Nixon journeyed to the Soviet Union in 1986

    and on his return sent President Reagan a lengthy memorandum containing

    foreign policy suggestions
    and
    his personal impressions of Mikhail Gorbachev.[216]

  15. #15
    неназован съконспиратор 08 май 2015, 08:04
     
    0
     
    0

    Никсън

    Роден
    9 януари 1913

    Починал
    22 април 1994 г. (на 81 г.)

    От което си вадя заключение че за Никсън тогава( 1994) войната още не е свършила.

    В Русия се счита, че отказа да се преследва Никсън е до някъде единственото положително нещо което се случва след цялата му одисея в президентството, макар да има и някоu дребни стъпки km подобряване на положението на "малцинствата" поне на книга - integration of public schools in the South.[180 ,
    (Nixon Shock and 1970s energy crisis, advocated a "New Federalism", War on Drugs, Operation Menu and the Cambodian campaign -Operation Menu was the codename of a covert United States Strategic Air Command (SAC) bombing campaign conducted in eastern Cambodia and Laos from 18 March 1969 until 26 May 1970, during the Vietnam War., 1969–70 Khmer Rouge & Vietnam. etc...)
    защото по този начин САЩ запазват своя авторитет и предотвратяват възможен негативен поврат на събитията в САЩ, които биха могли да доведат до разпад на страната им.

    Наистина Никсън "наследява" Войната във Виетнам ( бидейки преди това вице на Айзенхауер ), но не я спира. Фактически тя навлиза в най-ужасяващата си фаза, макар че е трудно да се класифицира ужаса на ада.

  16. #16
    тити 08 май 2015, 08:33
     
    1
     
    0

    Абе кой муе автора на туй?

  17. #17
    Системата... 08 май 2015, 08:41
     
    0
     
    0

    може да се спаси само чрез война, а тези които биха я инспирирали нямат националност и човешките животи са само цифра...кой ще умре ги интересува още по-малко.

    Но това може и да е края на света.

  18. #18
    Таласъм 08 май 2015, 10:34
     
    2
     
    1

    Публикация за евентуален сблъсък между Русия и Америка с източник познайте кой - русофили.бг....
    Много сте сладки ПАН.БГ.
    Да ви се ненарадва човек.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка