capital.bg


Проектозаконът за Националната охранителна служба, който настоящото политическо мнозинство внесе в парламента, за жалост се оказа проекция на всички лоши практики, станали навик на държавните охранители през последните години. От 9 септември 1944 г. до днес службата, която пази властимащите, винаги е била и инструмент за предоставяне на огромни привилегии.

Архивите на Държавна сигурност също потвърждават, че още през 50-те години на миналия век охранителите на партийните величия са получавали неща, недостъпни за простосмъртните, не само по повод служебните си задължения, но и в частния си живот. В текстовете на настоящия проектозакон личи много отчетливо философията, на която се подчинява тази служба: да задоволява прищевките на политиците - да ги вози служебна кола, да пътува пред синя лампа, да почиват в резиденциите на властта. Това е всичко, което прословутото УБО вършеше за върхушката и което трябваше да си отиде с комунистическия режим.

Сега филмът като че ли се повтаря, но пречупен през "демократичен" филтър - с подкрепата на народните избраници, които с парите на данъкоплатците съвсем законно ще финансират глезотиите на властта. А всъщност нормалната логика сочи, че НСО, ако изобщо трябва да съществува, е редно да стане компактна структура, която пази тримата важни във властта - президент, премиер и председател на парламента. Всички останали, които са се подредили на държавната хранилка, е редно да отпаднат.

Защото няма никаква логика членовете на Конституционния съд, омбудсманът на републиката, столичният кмет, зам.-председателите на парламента и още други знайни и незнайни политици да ползват услугите на държавната охрана и привилегиите, които вървят в комплект с нея. С това трябва да се приключи и приемането на закона е най-удобната възможност то да бъде направено. Просто е крайно време НСО да престане да бъде транспортна фирма и кетъринг на партокрацията.