Евгени Генов, вестник "Преса"

Във Военновъздушните сили отдавна се говори, че сделката за закупуване на нови вертолети „Кугър“ и „Пантера“ е изяла парите за нови изтребители. Ако не беше тя, сега ВВС можеха да разполагат със съвременен боен самолет. След 2000 г. вертолетната авиация започна да изпитва трудности, защото изтече ресурсът на повечето руски транспортни вертолети Ми-17. Преговорите с израелската фирма „Елбит системс“ за ремонта им се провалиха тотално и армията остана едва с няколко вертолета.

Затова през 2005 г. МО сключи договор с „Юрокоптер“ за доставка на общо 18 нови вертолета - 12 броя „Кугър“ за ВВС и шест броя „Пантер“ за ВМС. Цената на сделката бе 358 млн. евро. Колко е платено досега, е трудно да се каже, тъй като първото правителство на ГЕРБ поради липса на средства намали броя на „Пантер“-ите от шест на три. И досега финансовата част на контракта между ведомството и компанията още не е изчистена окончателно. Ведомството се мъчеше да се измъкне от мъртвата хватка на контракта, която го душеше като „френски ключ“. Защото условията бяха заробващи: да изплатим сумата ударно за шест години, докато световната практика в такива случаи е да се погасява за 10-15 години.

Сега от 12 „Кугър“-а летят три-четири. Поддръжката им е много скъпа и дере по три кожи от Министерството на отбраната, а във военния бюджет парите са кът. След като пролети 500 часа, всеки вертолет се спира от полети и му се прави техническа инспекция. Доскоро цената за такава профилактика бе половин милион лева за вертолет. Операцията включва подмяна на кабелите против обледеняване, чиято цена е 70 000 евро. Тези машини са и капризни. Не бива да домуват под открито небе, а в хангар с определена температура и влажност на въздуха. Докато за руските вертолети не са познати такива капризи. Освен това „Кугър“-ите не са пригодни и за истинска бойна мисия зад граница, защото нямат надеждна защита. Можем да ги пратим в мисия навън с ниска степен на риск като Босна и Косово, но не и в Афганистан.

Преди време НАТО ни запита с официални писма можем ли да предоставим вертолети за Кабул или Кандахар, но му бе отговорено, че все още „нямаме готовност“. След дълго ходене по мъките доставчикът „Юрокоптер“ си изпълни ангажимента да построи хангар в авиобаза „Крумово“. Но министерството не може да намери около 400 000 лв., за да го узакони и да пусне тока и водата на модерната сграда.

Бивши военни министри

Ангел Найденов: Можело е да се изчака
Парите за тези сделки не са хвърлени на вятъра. Рано или късно пак щяхме да ги дадем. Друг е въпросът защо е предпочетено да се купят транспортни средства, а не бойни платформи. Всяко превъоръжаване се съгласува с НАТО. Мисля, че се е решило армията да придобие първо транспортни способности, за да не ни искат да пращаме бойци в горещи точки с висок риск. Купуването на транспортни вертолети е важно, но не е най-важният приоритет. Те са необходими на армията, но е можело да бъдат отложени във времето.

Николай Цонев: Армията способна ли е да ни защити
Армията ни трябва да се развива и модернизира - по това не бива да има спор. Във всички планове се залагат намерения за придобиване на определени бойни способности. А това няма как да стане без купуване на нови системи бойна техника. Превъоръжаването на войската трябва да се извършва умно, без самоцел. Международната обстановка се усложни, около нас стана горещо и едва сега се сетихме за проблемите на армията. Казвам това, защото в обществото вече се забелязва видима тревога дали въоръжените ни сили могат да защитят страната?

Николай Свинаров: За сигурност се плаща

Закупуването на вертолетите „Кугър“ не е моя приумица. Транспортните Ми-17 бяха с изчерпани възможности за разлика от бойните Ми-24. Това бяха оценките на военната експертиза. Но думата ми е за друго. Получава се парадокс - ЕС е абониран за НАТО да му гарантира сигурността, но не си плаща. Европейските сили за отбрана се реализират с американски пари. Всяка армия трябва да се превъоръжава. По мое време военният бюджет бе 2,6% от БВП, а сега е 1,1%. Затова много проекти останаха на хартия.