Реалната власт е в американското посолство (Първа част)
От a-specto.
Интервю на Антоанета Киселинчева с Валентин Вацев, експерт по политически анализ, геополитика и международни отношения, преподавател по европеистика и политическа философия в Европейския колеж и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

По-долу ви представяме част от интервюто на Валентин Вацев, за цялото интервю кликнете тук:
http://a-specto.bg/realnata-vlast-e-v-amerikanskoto-posolstvo/

Г-н Вацев, лицемерно ли е или шизофренично това, че сред първите ходове на новия председател на БСП Корнелия Нинова бе това да поднесе цветя на паметника на Тодор Живков в родния му град Правец, и същевременно да върне натовците в ръководните органи на партията?

Първо, „натовците” си бяха вече там, и второ – от технологична гледна точка така се прави. Тя трябва да укрепи позициите си, авторитета си и ако желае да бъде ефективен ръководител, за да реализира големите си цели, ще трябва първо да преодолее недоверието към себе си, а то е очевидно. Погледнато отстрани – да, това е лицемерие, но общо взето половината политика включва тези ходове. Всички видяха, че тя беше избрана поради категоричната воля от страна на руския почетен консул Георги Гергов и на почетния консул, но не на Русия, а на „Газпром” Румен Овчаров. За да има мир там и да не се създават излишни проблеми трябваше и американската „малка партия” да бъде представена.

Вижте, това е печално, но между действителната, неогласената идеология на БСП и тази на ГЕРБ няма кой знае какви принципни разлики. ГЕРБ акцентират върху прононсирания си антикомунизъм, а в БСП от по-близка дистанция се вижда, че са също антикомунисти, макар че от по-далеч това не се вижда. Но на комунизма и антикомунизма днес в България никой не обръща особено внимание, и вероятно с право – защото комунизмът като теория е в миналото. Маркс е в XIX век, Ленин е в началото на XX век. От комунистически позиции днес могат да работят само троцкисти, което и се случва в действителност. Впрочем, американските неокони са именно троцкисти и това дори не се крие в американската политическа мисъл. Тоест, между БСП и ГЕРБ има множество реални точки на взаимодействие, тъй като и двете политически сили са кастрирани от всякаква идеология. Те не носят никаква идеологическа отговорност и това отдавна е така.

Когато един друг председател на БСП съобщи на гласоподавателите: вие поискахте да бъдем коалиционни партньори с ДПС и НДСВ, това беше проба за толерантността и критичното мислене на съмишлениците. Оказа се, че и двете качества са под необходимия минимум. Така че на българите спокойно може да им се обясни, че историята е пожелала политически блок или голяма политическа коалиция между БСП и ГЕРБ. Няма значение на мен какво ми харесва, въпросът е какво е възможно.

А защо е необходимо това да се прави?

Защо трябва да стане нещо от този род – съществуват множество причини и начини това да се направи. Първо, Русия няма начин да помогне на Борисов, без да освирепее американското ръководство на България. Не могат да му дадат нито пари, нито открита подкрепа. Но може, когато Борисов тръгне по нанадолнището да бъде подпрян от единия край. Извършителят на тази деликатна операция очаквам да бъде Георги Първанов. Той отдавна не се бои, защото мокър от дъжд не се бои. Човек, който веднъж е върнал мандат, след това няма никакъв проблем да ви продаде и бъбреците на майка си, или там каквото е необходимо и се изисква от политическата целесъобразност. Така че в момента ГЕРБ и БСП са в сложни любовни отношения, водещи към един бъдещ политико-брачен съюз, който се подготвя, има и високотехнологична сваха – АБВ.

Няма да бъде нарушен нито един от законите на сегашната българска политика. Ставали са и по-гнусни неща в България. Съвсем друг обаче е нормативният въпрос – какво трябва да бъде. Но това е друга тематика. Аз очаквам Бойко Борисов да продължи да губи политическото доверие на американското ръководство на българската държава. Боя се даже, че вече май го е загубил – ето, наскоро се оказа, че Jane’s Defence – издание с много ярък профил, военно-аналитичен център с огромен авторитет, публикува информация, че силите на „Ислямска държава” могат да демонстрират българско оръжие. Само по себе си, това нищо не означава, защото навсякъде може да се намери българско оръжие. То е евтино, достъпно и не е лишено от качества. Но това, че Jane’s Defence споменава България във връзка с „Ислямска държава” е зловещ симптом за ръководството на България. Борисов сега ще бъде възпитаван, защото му предстои огромно приключение и даже не знам как ще го преживее. Важното тук е, че съвсем скоро предстои Борисов да посети Варшава и да поеме ангажимент от името на България с новото НАТО, което се създава в момента.

Какво по-точно имате предвид под ново НАТО?

Създава се ново НАТО, тъй като е преценено, че нито Германия, нито Франция могат да бъдат надеждни партньори при едно бъдещо изостряне на отношенията между НАТО и Русия. Очевидно е, че Германия ще хитрува и няма да желае да ескалира напрежение с Русия. В Германия са по-вдъхновени от идеята да има „Северен поток-2”. Във Франция също не могат да бъдат накарани вече да се конфронтират с Русия, просто защото там отношенията са други. С други думи, нужно е ново НАТО – НАТО-2, то е в проектна фаза и даже проектът вече се реализира. Представете си, от Прибалтика, през Полша, Украйна, Молдова (там има един проблемен регион, който се нарича Приднестровска Молдавска Република, където има руски въоръжени сили) и надолу до Турция и Азербайджан. Ако разположите цялото това многообразие на картата, ще видите нещо като крик, който повдига Русия от долния край, от юг и запад. И освен това е тампон, който прекъсва влиянието на Русия в южно и югоизточно направление. Разбира се, това е антируски блок, тъй като старото НАТО беше престанало да бъде антируско. Беше загубило инерция и интенция да се бори срещу Русия, и честно казано нямаше и защо да се бори. Приет е Основополагащият акт Русия-НАТО, който не е просто акт и документ за намерения, а е договор, който работи сравнително успешно вече 20-тина години. Интересно е дали сега ще бъде подновен. За всички заинтересовани сили – и в Съединените щати, и в Русия, има два хода – да бъде или да не бъде подновен. Ако се реализира НАТО-2, очевидно този договор ще бъде заобиколен. Естествено, военно-промишлените комплекси ще тържествуват.

Каква е нашата, българска роля в този проект?

В проекта за НАТО-2, ако си го представите на картата, има едно липсващо звено, една празна брънка – държавата България. Може ли България да носи отговорността да свързва северната и южната част на НАТО-2, защото тя е разположена точно там? Никой не бива да се изненадва от това, че България е важна геополитическа земя. Ако някой все пак е изненадан, то това са българите. Те забравиха, че живеят на геополитическа територия. Но големите български ръководители винаги са знаели това. Вземете примери даже не от далечната история, а от тази от ХХ век – това беше известно и на Тодор Живков. За това не е нужно блестящо образование. Нужен е политически талант и интуиция. Борис III, разбира се, също го знаеше и се опитваше да се съобразява с мъката на тогавашната геополитика. Е, не успя да се съобрази, и плати по скъпата тарифа. Вероятно не е имало и друг начин. Той се опитваше да разрешава неразрешими противоречия, а Живков просто отказа да ги разрешава.

Но България наистина е геополитическа земя и Борисов сега ще трябва да плаща за тази съдба на България, а той е човек напълно безпомощен в тези неща. Ако става въпрос да се регулира скарването на две банди, той знае как се прави. Или пък в това да се сдобрят тези или онези от българската сива икономика, по-добър от него няма. Борисов е крайно ефективен в тесния си периметър. Но тук става дума за сложни, непосилни геополитически уравнения, които затрудняват дори Джон Кери и Лавров. Борисов има две възможности, или две опции, както казват културните хора (т.е. българоамериканците) днес. Едната е да отиде във Варшава и да поеме отговорност от името на България, че: да, ние сме лоялни, даже най-лоялни членове на всички възможни антируски инициативи. Това веднага ще се види в Москва, която още отсега любопитства как се кани да реагира Борисов. Ако пък каже: България няма да участва, оправяйте се, той може да бъде уволнен за един следобед и по телефона да му се нареди да напусне кабинета, да подаде оставка и да се пръждосва. Борисов обаче няма никаква готовност да бъде мъченик и да си къса нервите по тези въпроси. Той иска да живее спокойно, и ако може с парите си.

В тази проблемна ситуация, Jane’s Defence съобщава, че България май е изнасяла оръжие за Абсолютното Зло, което днес приехме, че се нарича „Ислямска държава”. А това означава – Борисов, съвсем скоро ще се явяваш на изпит! Нали се сещаш, какво ще научи светът за теб? Банкови сметки, документални данни, биографични факти, свидетелски показания, неопровержими доказателства за това, че ти не си онова, за което се представяш. Борисов не може да противостои на тази машина. А ако пък ангажира България с НАТО, тогава пък втората половина на Московския консенсус няма да бъде доволна. Защото НАТО-2 означава край на Московския консенсус, т.е. на практическото съгласие между Москва и Вашингтон относно това, че военният и военно-политическият контрол над България е изцяло американски, а руското капиталово присъствие по българските земи е общо взето безпроблемно. Затова аз държа вече да знаем какво е Московски консенсус – това не е просто научен политологически въпрос и не е музейна проблематика. Това е въпрос от днешния ден – защото НАТО-2 няма да търпи никакво изявено руско капиталово присъствие в България. То ще превърне България в прифронтова зона, в място, където не може да има глезене и намигане с Русия. Така че не е лесно днес да си Бойко Борисов…