СТАНОВИЩЕ
по
проекта на актуализираната
Стратегия за национална сигурност
Ген.майор оз Стоимен Стоименов



Проектът на актуализирана стратегия за национална сигурност е разработен, в изпълнение на препоръката на Консултативния съвет за национална сигурност( КСНС) при Президента на Републиката, състоял се на 30 май тази година. Становището на Консултативния съвет, Стратегията за национална сигурност да се актуализира е компромисно. То е продиктувано от желанието да се постигне консенсус на заседанието на КСНС.
Анализът на направените допълнения и изменения в Стратегията за национална сигурност (СНС) показва, че работната група е положила усилия за изпълнение на поставената й задача. Една трета от общия брой на точките в актуализираната Стратегия са изцяло нови. 4% са отпаднали точки. Включени са и две нови секторни политики - за киберсигурността (макар и само от една точка) и за управление при кризи. Най-сериозно са актуализирани разделите „Политика за сигурност“- 35 нови и 15 актуализирани точки и „Среда за сигурност“- 30 нови и 7 актуализирани точки. В процентно отношение, 85% от новите текстове са в посочените два раздела. В тях са и 70% от допълнетите текстове. Тези факти и цифри красноречиво говорят в каква посока са били насочени усилията при актуализацията на Стратегията.
Анализът на актуализирания проект показва, че работната група нее отстранила някои сериозни пропуски и недостатъци на действащата Стратегия за национална сигурност, по които експертната общност реагира още при приемането й и които се откроиха през изминалите почти седем години. Най- съществената претенция към Стратегията е, че тя нее в необходимата степсн адекватна на дълбоките промени в глобалната среда за сигурност. Новите реалности, налагат да се разработи и приеме нова Стратегия за национална сигурност. Но тъй като решението на Правителството е друго, в това Становище поставям акцента върху излагане на най- съществените слабости и пропуски на проекта на Стратегията. Същевремено, правя и конкретни предложения за промяна в нейната структура и съдържание, като фомулирам нови текстове, които, ако се вземат предвид, ще допринесат актуализираната Стратегия, в по- голяма степен, да придобие качеството на стратегически документ.
Бележките и предложенията ми са от принципен характер и се свеждат до следното:
1. Структурата на актуализираната стратегия не е приведена в съответствие с изискванията на системната методология. Тя е оставена в досегашния си произволно подреден вид, който не се подчинява на никаква логика. Всички раздели са с различна структура. А известно е, че структурата до голяма степен определя обхвата и съдържанието на документа. Вярно е, че няма международни стандарти и национално решение за структурата и съдържанието на такъв стратегически документ. Прието е обаче в много страни, наши партньори, стратегиите за национална сигурност да включват следните елементи:
-определяне на националните цели и интереси, свързани със сигурността и отбраната ;
-определяне на параметрите на международната и националната среда за сигурност при идентифициране на заплахите, рисковете и предизвикателствата и възможностите за гарантиране на сигурност в тази среда;
-определяне на визията за политиките и общите действия за постигане на целите и удовлетворяване на интересите на нацията в съществуващата среда за сигурност.
Актуализираната Стратегия е съобразена в общи линии с възприетите стандарти, но са допуснати и някои отклонения. Тя се състои от шест раздела със съответните подраздели. Уводът, Общите положения и Заключението, което е само от една точка, са обозначени като раздели на стратегията, което е неоправдано. Още по-неприемливо е в раздел със заглавие „Общи положения“, да се разглеждат същностни въпроси на Стратегията, каквито са националните интереси и принципите на политиката за национална сигурност. Първият подраздел на четвърти раздел е озаглавен също „Общи положения“. Другите раздели на Стратегията нямат такива подраздели. В трети раздел има подраздел „Общи изводи за средата за сигурност“. Другите раздели не завършват с общи изводи. Тези примери показват, че в структурно отношение стратегията не е подредена добре. Това изначало понижава нейното качество на ръководен национален стратегически документ. По-надолу са направени съответните предложения за актуализиране на структурата и съдържанието на Стратегията.
2. Проектът на Стратегията за национална сигурност нее балансиран. Ето как изглеждат в количествено отношение основни части на Стратегията. На „Политиката за сигурност“ са отделени 115 точки, тоест над 50% от целия обем на Стратегията, а на основния пети раздел - “Система за национална сигурност“-33 точки, тоест три и полвина пъти по- малко, като само само шест от тях са нови. Този раздел се нуждае от най- голямо внимание, защото той съдържа общите действия за реализиране на политиките за сигурност. Предложението е да се посъкрати обема на разделите „Външната и Вътрешна среда за сигурност“ и „Секторните политики за сигурност“, които са обременени с някои ненужни подробности.
3. Стратегията разглежда редица въпроси, особено рисковете и заплахите за външната и вътрешната сигурност, в статично положение, такива каквито са към момента. Не са очертани тенденциите на развитие и прогнозите за засилване или отслабване на заплахите за сигурността и отбраната на страната през предстоящия 10 годишен период. Не се посочва кой и как от Националния интегриран сектор за сигурност ще противодейства на тези заплахи и предизвикателства и какви способности трябва да притежава за тази цел.
4. Не става ясна философията на актуализацията на Стратегията за национална сигурност. Тя няма вид на завършен и издържан в качествено отношение стратегически документ. Нее посочено какво искаме да постигнем през предстоящия 10 годишен период, как ще го постигнем, с какви ресурси и способности. Стратегията трудно се чете и най-важното, не става ясно кое е главното, кои са приоритетите в съответните области и какъв е планът и пътя по който трябва да вървим, за да изградим сигурно и проспериращо общество.
5. В актуализираната Стратегия няма текстове, които да определят , какво произтича за сигурността и отбраната на страната от навлизането на света в четвъртата технологична революция, в ерата на изкуствения интелект, на роботизацията, на новите информационно-комуникационни технологии. Отражението на тази революция върху военното дело и върху системите за сигурност е много голямо. Би било добре в Стратегията за национална сигурност да има заложени политики в тази област.
6. Не са очертани политиките за промяна по отношение на държавния монопол върху системата за национална сигурност. Държавата безспорно е решаващия фактор в областта на сигурността и отбраната на страната. Но живота ежедневно дава свидетелства, че тя сама не може да се справи с предизвикателствата например по отношение на обществения ред и вътрешната сигурността. Затова е актуален въпроса дали държавата ще предостави някои от своите компетенции и функции в областта на сигурността на бизнеса и гражданското общество, както и по кои дейности може да има поделена компетентност и отговорност. Няма ги и политиките за развитие на публично-частното партньорство в областта на националната сигурност.
7. Един от най-сериозните недостатъци на проекта на актуализираната Стратегия за национална сигурност е, че и в него не са посочени националните цели в областта на отбраната и сигурността, които трябва да се постигнат през 10 годишния период, какъвто е обхватът на Стратегията. Не може да има стратегически документ, без стратегически цели. Политиката за национална сигурност в крайна сметка е процес на вземане на решения, дефиниране на цели, създаване на условия за тяхното осъществяване и заделяне на ресурси. Стратегически цели на политиката за сигурност могат да бъдат:
- Осигуряване надеждна защита на правата, свободите и сигурността на българските граждани;
- Защита на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на страната;
- Осигуряване на условия за демократично функциониране на държавните институции;
- Пълноценна интеграция на страната в европейските и евроатлантически структури;
- Създаване на условия и благоприятна среда за реализиране на националните интереси и цели;
- Поставяне на корупцията по високите етажи на властта в поносими граници;
- Противодействие на хибридните и на информационните войни;
- Справяне с най-острите проблеми в областта на образованието, демографията и здравеопазването, които имат непосредствено отношение към сигурността и отбраната;
8. В раздела „Среда за сигурност: рискове и заплахи“ се заобикалят фундаменталните изменени, които определят развитието на световните процеси и на международните отношения. Най-съществената промяна в глобалната среда за сигурност е неизбежната замяната на установения след 1991 година световен ред с нов такъв, преминаването от еднополюсен към многополюсен свят, което означава, че САЩ не могат повече сами да вземат решения за световната политика и обстоятелството, че либералния модел е изчерпил своите възможности. Никак нее случайно, че в Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и политика за сигурност, приета миналата година, се посочва, че“Европейският съюз работи за световен ред, основан на международното право...Стремежъте е за трансформиране, а не просто запазване на съществуващите системи.“Точно тези дълбоки промени доведоха до приемането на нови стратегически документи, включително от САЩ, Китай и Русия.
Актуализираната Стратегия не дава отговор на такива особено чувствителни и от стратегически характер за националната ни сигурност въпроси, свързани с измененията в глобалната среда за сигурност, каквито са:
- Поставя ли България националните си интереси над колективните в рамките на НАТО и ЕС;
- България и Русия врагове ли са и заплаха ли е Русия за нашата национална сигурност;
- Ще се запази ли през предстоящия 10 годишен период статута на България на прифронтова държава;
- България ще предоставя ли своята територия, въздушно и морско пространство на войски, тежки оръжия и ядрени средства на други държави;
- Ще продължи ли политиката за изграждане и поддържане на чужди бази у нас, независимо от това как те се наричат;
- България ще участва ли в регионални военни структури като например Черноморска флотилия и други от този род;
- При въоръжен конфликт, България ще участва ли с войски в бойни действия срещу Русия, или ще си запазим правото на специални отношения с Руската федерация.
9. Нее добре разработен раздела „Политика за сигурност“. Предложението е да няма подраздел “Общи положения“, а вторият подраздел вместо „Приоритети“, да се нарече „Обща политика за сигурност“. Логично е след като следващия подраздел е „Секторни политики“, предхождащия го да е „Обща политика“. Още повече, че в точка 13 на Стратегията, политиката за сигурност се определя като обща и секторни политики. В тази връзка е необходимо да се посочи, че е много спорно определението на политиката за национална сигурност, направено в точка 67 като „комплекс от взаимно свързани приоритети и секторни политики“.
В подраздела “Обща политика“ трябва да има текстове по общата политика за сигурност, които да очертават процеса на формиране и провеждане на политиката за сигурност и да разграничават функциите и компетенциите на органите и институциите от сектора за сигурност. Наоционалната сигурност включва сигурността на гражданите, на обществото и на държавата.Трябва да има текстове по тези три нива на сигурност. Тук е мястото и на политиките в областта на управлението, като с отделни текстове трябва да се разграничат функциите на подсистемата за управление, която задава стратегическия курс, формира политиката за сигурност и разпределя ресурсите и на подсистемата за изпълнение, която създава средата за реализиране на националните интереси и цели. Тук е мястото и на Гражданската сигурност, състоянието на която съгласно точка 148 на Стратегията, е „основен критерии за ефективността на Системата за национална сигурност.“ В този подраздел не на последно място трябва да дойде киберсигурността и управление при кризи, които неправилно са изведени като секторни политики.
10. Спорни и заслужаващи по- сериозна дискусия са посочените приоритети на политиката за сигурност. В актуализираната Стратегия, те са такива, каквито са формулирани през 2011 година. Трите приоритета ( утвърждаване на принципите на доброто управление, справедливо правораздаване и насърчаване на стопанската дейност) могат да бъдат приети за такива на политиката за сигурност, само при едно много широко разглеждане на категорията „сигурност“. В случая това не е така. Затова тези приоритети могат да бъдат приоритети на системата от най-висок ранг, каквато е Общополитическия курс на държавата. Системата за национална сигурност (СНС) се явява нейна подсистема. Органично присъщи на политиката за сигурност могат да бъдат следните приоритети:
- Развитие на Въоръжените сили и поддържането им в постоянна готовност за изпълнение на възложените им мисии. Приемане на комплекс от мерки за укрепване на връзката народ-армия, за повишаване на престижа и привлекателността на военната професия и на професиите на служителите от органите за сигурност и отбрана. Попълване на огромния некомплект от войници, сержанти и офицери също е задача с приоритетно значение. ;
- Осигуряване на надеждна защита на населението и критичната инфраструктура при бедствия и терористични удари;
- По-нататъшно развитие на интеграционните процеси на страната в колективните системи за сигурност и отбрана. Активно участие в изграждането на общата европейска отбрана;
- Изграждане на национален потенциал в областта на киберсигурността и киберотбраната и за противодействие на хибридните войни;
- Укрепване на службите за разузнаване и контраразузнаване и повишаване качеството на тяхния информационен продукт.
11. От най-сериозна намеса при актуализацията на Стратегията се нуждае пети раздел „Система за национална сигурност“, който е целесъобразно да се нарече “Общи действия на държавата, бизнеса, НПО и гражданите за реализиране на политиките и визията за сигурност и отбрана“. Първият подраздел да стане “Изграждане, развитие и функциониране на СНС“. Да има нов втори подраздел „Ресурсно осигуряване на СНС“. Тези изменения произтичат от обстоятелството, че политиката за национална сигурност е единство на стратегическо мислене, обща визия и общи действия за постигане на националните интереси и цели.
И в двата варианта на Стратегията липсва визия за общите действия за осигуряване на сигурността и отбраната. Тук трябва да се предвидят конкретни мерки и действия по изграждането и развитието на системата за национална сигурност, които да се осъществят през прдстоящия 10 годишен период. Такива могат да бъдат:
- Извършване на цялостен преглед на Системата за национална сигурност и на тази основа формулиране на основните принципи, цели и приоритети за изграждането, развитието и функционирането на единна СНС;
- Разработване на Концептуалния модел на СНС. Той трябва да съдържа визия за йерархическите нива, архитектурата, статута и обхвата на дейностите и елементите на Системата за национална сигурност и да определя правомощията, функциите и задачите на органите с ръководни и управленски ангажименти, на изпълнителните органи, на тези с координиращи и съвещателни функции и на органите за контрол;
- Определяне на функциите и задачите на системите в областта на национална сигурност, на техните подсистеми, елементи и компоненти;
- Определяне на въпросите от концептуален, институционален, нормативен и ресурсен характер, които са свързани с успешното функциониране на СНС;
- Приемане на устройствен закон на eдинната СНС;
- Разработване на Визия за създаването и развитието на Интегриран национален сектор за сигурност и отбрана. Изграждане на такъв сектор в който всички влизащи в него органи и структури да имат общи правила за действие, подготвен състав и способности в определени области на общата работа;
- Изясняване и окончателно решаване на въпроса какъв тип армия ще развиваме - професионална, наборна или смесен тип;
- Поставяне на дейностите от сигурността и отбраната в единно правно пространство. Извършване преглед на нормативната уредба регламентираща въпросите на сигурността и отбраната. Сега в тази област действат над 20 различни закона. В някой от тях има противоречащи или взаимно отричащи се текстове. Други са остарели и са загубили актуалност. Назрял е моментът да се сложи ред в законодателството, свързано с отбраната и сигурността и др.
Във втория подраздел да намерят място действията за ресурсното, финансовото, материално-техническото и информационното осигуряване. Трябва да се определи график за изпълнение на колективното решение за заделяне на 2% от БВП за отбрана.
Посочвайки слабостите и излагайки предложенията за подобряване на актуализираната Стратегия, искам още един път да изразя категоричната си позиция, че ние се нуждаем от нова Стратегия. Ето само още един аргумент в подкрепа на тази теза. Ако се приеме предложения Проект ще се наруши едно важно правило, според което, в случаите на актуализация на стратегически документ, ако 25% от текстовете са нови, то тогава се пристъпва към разработване на нов документ. Анализът на актуализираната Стратегия за национална сигурност показва, че 34% от общия брой на точките в нея са изцяло нови, а в 14% са внесени някакви изменения. Само този факт е достатъчен за да се вземе решение за разработване на нова Стратегия.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност е предоставена за обществено обсъждане. Наред с позициите и гледните точки по едни или други въпроси залегнали в Стратегията, би било добре да се вземе отношение и по основния въпрос - от каква Стратегия България има нужда - от нова или актуализирана.Моето мнение е изцяло в полза на разработването на нова Стратегия, която да е адекватна на новата среда за сигурност и на новите реалности в света и у нас.