АДМИРАЛ ЕМИЛ ЕФТИМОВ, НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА: ХОРАТА СА НАЙ-ЦЕННИЯТ НИ КАПИТАЛ! (Интервю за списание Клуб ОРЪЖИЕ)

Pan.bg 15 окт 2020 | 11:40 views (964) commentaries(0)
img
Хората в отбраната са най-ценният ни капитал
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов
пред сп. „Клуб ОРЪЖИЕ“

Интервюто взе Димитър СТАВРЕВ
Материалът е записан през месец август 2020


- Г-н адмирал, като началник на отбраната, как оценявате днешното състояние на Българската армия по отношение на човешките ресурси, техниката и нивото на подготовка и мотивировка на военнослужещите?

Военното и политическото ръководство на Министерството на отбраната (МО) полага значителни усилия за преодоляване на ниското ниво на окомплектоване на Въоръжените сили (ВС) и за създаване на условия за по-висока мотивация, като резултатите са обнадеждаващи. Хората в отбраната са най-ценният ни капитал. Срещаме разбиране и подкрепа в тази насока и ще продължим да търсим пътища за повишаване мотивацията на личния състав и спиране на отлива на подготвени хора от редиците на Българската армия (БА). Ще продължим да работим за издигане престижа на военната професия и статуса на военнослужещите.
Изправени сме пред редица предизвикателства, свързани с логистичното осигуряване на ВС. Голяма част от тях е свързана с тромавите процедури в Закона за обществените поръчки, което води до допълнително забавяне на процеса по тяхното приключване. Това бави сключването на договори за осигуряването на стоки и услуги, което създава проблеми в подготовката на формированията и поддържането на оперативната им готовност. Друга част от проблемите е свързана с недостатъчното финансиране, използването на амортизирана техника, липсата на резервни части и неритмичното извършване на ремонти. Значителна част от техниката в Българската армия е руско производство и е произведена преди няколко десетилетия. Това затруднява неимоверно намирането и доставката на резервни части и поддръжката на машинния парк в оперативна готовност.
Въпреки увеличението на разходите за отбрана те все още остават недостатъчни, за да компенсират натрупаните в последните 30 години дефицити в способностите на ВС. Реализацията на трите основни инвестиционни проекта – „Придобиване на нов тип боен самолет“, „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“, ще даде основа за преодоляване на дефицита от критично необходими отбранителни способности. За цялостното му преодоляване е необходимо реализирането и на останалите проекти за модернизация, които са допълващи и осигуряващи способности на тези по трите основни проекта. Участието ни в проекти по различни инициативи на НАТО
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >




и Европейския съюз (ЕС) съдейства за преодоляването на част от недостига от критични за страната ни способности и в подготовката на декларираните формирования при споделяне на разходите със съюзни държави.
Подготовката винаги е била и ще бъде наш основен приоритет. Нивото на подготовка на формированията е добро, отчитайки съпътстващите проблеми при провеждането й. Приоритет е подготовката на декларираните формирования, както и на войските за съвместно участие в операции по трите мисии на ВС. Ще продължим да увеличаваме броя на проведените учения, тяхната комплексност и сложност. Активно ще участваме в учения на Алианса, ЕС и съвместни подготовки с нашите партньори, за да поддържаме висока степен на подготовка и оперативна съвместимост на войските.

- Какъв е некомплектът на видовете Въоръжени сили и какви са пътищата за неговото преодоляване?

Към моментa ВС са комплектувани с над 80% личен състав от военнослужещи и цивилни служители, което позволява изпълнението на поставените им мисии, функции и задачи. Най-много са незаетите места за военнослужещи в Сухопътните войски. Най-висок е процентът на некомплект сред войниците и матросите. Сериозни са предизвикателствата пред управлението на човешките ресурси в МО, определени от демографската криза в страната, мобилността на човешките ресурси, проблемите с набирането и подбора на личен състав и конкуренцията на пазара на труда.
МО продължава да полага усилия за усъвършенстване на условията и процедурите за приемане на военна служба, както и на тези за развитие и задържане на квалифицирания персонал. Проведохме националната комуникационно-информационна кампания за популяризиране на военната професия „Бъди войник“ в 31 града в цялата страна. Тя изигра положителна роля за повишаване броя на кандидатите за приемане на военна служба.
За три поредни години доходите на военнослужещите се повишиха средно с по 10% и не можем да не отбележим факта, че стартовата заплата на войниците вече гони 1000 лв. Преди 3 години беше 600 лв. Претърпяха развитие и допълнителните възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители. Положителното е, че некомплектът вече не се увеличава, а ефектите от предприетите комплексни мерки за намаляването му във ВС се забелязаха в началото на тази година предвид продължаването на кампанията по набиране на военнослужещи и увеличаването на възрастта за приемане на военна служба на войниците и матросите.
Всяка криза дава и възможности, които бихме могли да използваме. В обстановката на световната пандемия от COVID-19 МО дава сигурност на служителите си относно техните работни места, както и готовност за приемане на служба на български граждани, освободени от работа в резултат на икономическите последици от новия коронавирус.
Ако досега винаги сме подчертавали връзката между липсата на кадри и доходите, искам да преместя малко акцента. Модернизацията има пряка връзка с липсата на хора. Има много млади българи, които искат да служат във ВС, но технологичното ниво, с което се сблъскват те, има отрицателен ефект. Технологичното развитие на армията има пряка връзка с некомплекта. ВС предоставят възможности за кариера, доходи и сигурност на младите хора, но за да бъдем истински привлекателни – техниката, с която те ще боравят, трябва да отговаря на нашето време. Вярвам, че хората могат да бъдат привлечени с предизвикателства.

- Как оценявате съвременната среда за сигурност за България, кои са основните предизвикателства пред националната и военната сигурност пред страната?

Съвременната стратегическа среда на сигурност се характеризира с нарастваща непредсказуемост, сложност, динамика и тенденция за задълбочаване на дестабилизиращите процеси в глобален и регионален аспект.
Комбинираното използване на класически и хибридни инструменти води до все по-трудното идентифициране на произхода и обхвата на заплахите и рисковете. Тероризмът, миграционните вълни и организираната престъпност, както и киберзаплахите, остават сред главните предизвикателства пред националната и съюзната сигурност. Продължаващите процеси по промяна на договорно-правната база, на която се основава глобалната архитектура на сигурност, създават нови предизвикателства към страните и въоръжените им сили. Прекратен бе Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък радиус на действие. Аналогичен процес се наблюдава и по отношение на Договора за цялостна забрана на ядрените опити, който поставя под заплаха и Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
Използването на хибридни стратегии е насочено главно към ерозиране на общественото доверие към колективната отбрана и способността на Алианса за справяне с предизвикателствата на съвремието ни. Като отговор на тези внушения са успешно провежданите учения на НАТО в Черноморския регион, както и засиленото и адаптираното предно присъствие на Алианса на Източния фланг. Военният инструмент запазва своето ключово значение, но остава недостатъчен за справяне с хибридните заплахи. Необходимо е синергичното използване на всички инструменти на националната мощ. Киберпространството все повече се използва като поле за противопоставяне и за налагане на политически и икономически интереси. То трайно се наложи като нов, пети домейн за провеждане на операции.
Енергийната сигурност остава един от най-важните аспекти на сигурността, а дефицитът на суровини и природни ресурси се превръща във все по-сериозно предизвикателство. С оглед на бъдещата диверсификация на източниците и маршрутите за пренос на природен газ за Европа, все по-голямо значение придобива ускореното изграждане на енергийни връзки със съседните държави и развитието на регионални инфраструктурни проекти.
Регионът на Близкия изток и Северна Африка продължава да се характеризира със значителна нестабилност. Процесът на задълбочаване на европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани остава ключов фактор за стабилността в региона. Показателни са успешното прилагане на договора от Преспа, преодоляната институционална криза в Босна и Херцеговина и декларираната готовност на Сърбия и Косово да продължат диалога за урегулиране на двустранните си отношения. Положително влияние в региона оказва приемането на Република Северна Македония в НАТО.
Макар и в условията на забавяне на икономиката, причинено от COVID-19, от критична важност е да продължим с изпълнението на основните инвестиционни проекти за превъоръжаване и модернизация на БА. Не бива да допуснем кризата от здравен характер да прерасне в криза на сигурността.

- Какви са мисиите, заложени за Българската армия в „Програма за развитието на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032“ и „План за развитие на въоръжените сили 2026“ и доколко те отговарят по ваше мнение на съвременната среда за сигурност?

Колективната отбрана в Алианса е основният инструмент, гарантиращ националната сигурност на страната. ВС ще развиват отбранителни способности, позволяващи им провеждането на операции по определените мисии. БА изгражда, развива и поддържа способности, адекватни на съвременните предизвикателства, рискове и заплахи за изпълнение на конституционното си задължение да гарантира суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитава нейната териториална цялост, допринася за колективната сигурност.
По време на Стратегическия преглед бе отчетено, че дългосрочните тенденции в средата на сигурност и характерът на рисковете и заплахите не налагат необходимост от промяна на мисиите на ВС, респективно на БА, и те продължават да бъдат „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“. Задачите по трите мисии намират своето детайлизирано измерение в посочените стратегически документи.

- В кои мисии на НАТО, ЕС и ООН ще участва Българската армия в следващите години?

Участието ни в мисии зад граница цели споделяне на нашите ангажименти към създаването на сигурна и спокойна среда на сигурност в Алианса, но и в съседни страни и региони. Това е възможност за повишаване на професионалните умения на нашите военнослужещи чрез придобиване на ценен опит от действия в бойна, вражеска среда, взаимодействие в коалиционен формат и за повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците ни. Участието на ВС е в съответствие с националното ниво на амбиция по мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и се конкретизира в участие в мисии и операции на НАТО и ЕС.
Текущото участие на ВС в мисии и операции на Алианса е в Мисията за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан Resolute Support, където страната ни участва с до 160 военнослужещи, както и в Операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово KFOR с до 30 военнослужещи и с рота, и национален елемент до 140 военнослужещи като оперативен резерв. Следват Операцията за морска сигурност в Средиземно море SEA GUARDIAN, в която България участва с един кораб клас „фрегата“ и екипаж до 150 военнослужещи в рамките до 60 денонощия, както и небойната мисия на НАТО в Ирак с до 4 български военнослужещи за период до 3–4 години. Ще добавя участието ни в Постоянната военноморска група на НАТО № 2 (Standing NATO Maritime Group 2 – SNMG2) с кораб клас „фрегата“ проект Е-71 в състава на Втората постоянна военноморска група на НАТО за период от 20 дни по време на развръщането на SNMG2 в Черно море и с 1 военнослужещ в състава на плаващия щаб на групата. Също участието ни в Щаба на постоянната противоминна военноморска група на НАТО № 2 (Standing NATO Mine Countermeasures Group 2 – SNMCMG2) с кораб клас „минен ловец“ с два периода на участие, от по 20 дни всеки, по време на развръщането на SNMCMG2 в Черно море и с 1 военнослужещ в състава на плаващия щаб на групата.
Участваме в Операцията на ЕС в Босна и Херцеговина EUFOR ALTHEA с до 14 военнослужещи в района на операцията, както и с рота в състава на Междинен регионален резерв с национален поддържащ елемент до 140 военнослужещи на територията на нашата страна. Също във Военноморската операция за възпрепятстване, предотвратяване и възпиране на пиратски действия край бреговете на Сомалия EU NAVFOR ATALANTA с 1 военнослужещ в състава на оперативния щаб в Нортууд. Във Военноморската операция EU NAVFOR MED IRINI имаме 1 военнослужещ в оперативния щаб на операцията в Рим. В Тренировъчната мисия на ЕС в Мали страната ни поддържа екип от четирима медици Роля 1 към щаба на мисията в столицата Бамако. Ще добавя участието ни в Гражданската мисия за наблюдение в Грузия с до 12 военни наблюдатели, както и това на българската механизирана рота, която периодично застъпва в дежурство като част от бойната група на ЕС HELBROC. 

- Как COVID-19 се отрази на подготовката на Българската армия, има ли отменени учения, обучения и подготовки?

ВС стриктно спазват указанията и разпорежданията на държавните институции в отговор на епидемичната обстановка в страната, без да прекъсват изпълнението на функционалните си задължения. Подготовката на войските винаги е била приоритет и няма да бъде прекъсвана.
Извънредното положение на територията на страната наложи прекратяване на всички занятия с предислоциране на големи групи военнослужещи от един гарнизон в друг. Всички полеви занятия в пунктовете за постоянна дислокация, гарнизонните учебни центрове и тактически учебни полета се провеждаха съгласно утвърдените планове за дейността на формированията. Осъществяваше се целенасочена подготовка по поддържане и повишаване готовността на ВС за оказване подкрепа на органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) за защита на държавната граница и подпомагане на населението при кризи, бедствия и аварии. Усилията бяха съсредоточени към провеждането на занятия, учения и тренировки, свързани с носенето на бойно дежурство и сертифитициране по стандартите на НАТО. Всички задгранични командировки и участие на военнослужещи в учения зад граница бяха отменени до изтичане срока на извънредното положение.
Добрата работа на органите по планиране и факта, че в утвърдените планове за подготовката и дейността на ВС основните учения на щабовете и формированията са предвидени за второто полугодие на тази година, до момента са отменени само 9% от националните и международните учения с участието на български военнослужещи, а много малка част отложени. Това не оказва съществено влияние на способностите и готовността ни за изпълнение на възложените мисии.


- До края на 2020 г. в кои международни учения и подготовки ще участва Българската армия?

Част от международните учения, планирани за първото полугодие, бяха отменени. Други бяха отложени за есента и за тях продължава планиращият процес. Съгласно предприетите схващания за водене на съвместна подготовка в коалиционен формат – на четни години основните учения на НАТО са на север, а през нечетните години тези учения се провеждат на югоизточния фланг на Алианса (Балканите и Черноморския регион) в периода август–ноември 2020 г. Ще вземем участие в следните учения извън страната: в Германия (през август в SABER JUNCTION 20, а през септември – COMBINED RESOLVE XIV), Грузия (NOBLE PARTNER 20 – през септември); Украйна (SEA BREEZE – юли и RAPID TRIDENT 20 – през септември); Румъния (SCORPION LEGACY 20 и DACIAN FLOW 20 – през ноември); в акваториите на Егейско и Средиземно море (KURTARAN 20 и NUSRET 20 – през октомври; AEGEAN SEAL 20, NIRIS 20 и MAVI BALINA 20 през ноември).
Продължи подготовката на някои традиционно провеждащи се на наша територия учения с международно участие: военноморските учения „Бриз“ през юли и POSEIDON през ноември, военновъздушните „Тракийска есен“, GREEN BRIDGE и BLUE BRIDGE през август–септември, както и тактическото учение с бойни стрелби на механизирана бригада BALKAN WALL – през октомври. Разбира се, всичко зависи от развитието на епидемичната обстановка у нас и в страните домакини и участници в ученията.

- Като началник на отбраната как оценявате развитието на проектите за модернизация на Българската армия?

Въпреки ограниченията, свързани с разпространението на коронавируса, работата по реализирането на основните проекти за трите вида ВС продължава съгласно планираното.
Проектът за придобиване на нов тип боен самолет се изпълнява в съответствие с подписаните четири договора за доставка на самолети F-16 Block 70, сключени с правителството на САЩ през 2019 г. През април тази година американската страна сключи договор с Lockheed Martin Global Inc. за производството на самолетите за България. Уточниха се допълнителни въпроси по производството и осигуряването на оборудването на самолетите. Бяха координирани и подписани технически споразумения по спазването на изискванията за сигурност и за осигуряване на документация за изграждане на необходимата инфраструктура за F-16 и последващото й сертифициране. Извършват се дейности по проектиране, съгласуване и координирано изпълнение на строително-монтажни дейности на територията на военни формирования от състава на Военновъздушните сили (ВВС) за подготовка на необходимата инфраструктура за експлоатация на F-16 и носене на бойно дежурство. През следващите три години предстои реализирането на редица проекти, финансирани по линия на Програмата за инвестиции в сигурността на НАТО, както и с национални средства. След реализацията на тези проекти българските военни летища ще отговарят на всички съвременни изисквания за осигуряване на безаварийна експлоатация и поддръжка на авиационната техника, както и осигуряване на съвместните тренировки, учения и изпълнение на реални мисии.
Първите четирима пилоти от ВВС заминаха за САЩ. След приключване на езиковото обучение, до средата на 2023 г. се предвижда пилотите да преминат подготовка в различни авиационни бази на територията на САЩ за повишаване и постигане на изискваната квалификация за използване на самолети F-16 Block 70. Обучението на следващите 8 пилоти се очаква да започне през 2021 или 2022 г. Все още се уточняват параметрите на обучението на инженерно-техническия състав за новия изтребител. След получаване на съответната информация ще бъде организиран подбор и командироване на одобрените военнослужещи.
В средата на юни започна преговорният процес по договора за производството на два многофункционални модулни патрулни кораба за нуждите на Военноморските сили (ВМС) с класирания на първо място участник немската корабостроителна компания „Люрсен“ (Fr. Lurssen Werft GmbH & Co. KG). В състава на междуведомствената работна група, която участва в преговорите от българска страна, са включени експерти от Командването на ВМС, МО, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Държавната агенция „Национална сигурност“. При подписване на договор с избрания изпълнител през 2020 г. се очаква първият кораб да бъде доставен до края на 2024 г., а вторият до края на 2025 г.
По проекта за придобиване на бойни машини за Сухопътните войски (СВ), съгласно утвърдената методика след приключване на първия етап от процедурата за избор на изпълнител, класираните на първо и второ място компании ще продължат своето участие във втори етап на оценяване, който ще включва провеждането на полеви тестове за проверка на техническите и бойните способности на предложените от кандидатите образци на бойни машини. В документацията на проекта са включени изисквания за индустриално сътрудничество, позволяващо местно производство, поддръжка и ремонт на бойните машини. Те са в съответствие с политиката на МО за осигуряване на възможно по-голямо участие на българската отбранително-технологична база в процеса на изграждане на отбранителни възможности за нуждите на ВС, което да допринесе за максимална възвръщаемост на изразходваните средства. Индустриалното сътрудничество е един от основните показатели, по които се оценяват кандидатстващите фирми и компании.

- Доколко е оправдано влагането на средства за ремонт на съществуваща техника, какво е развитието на отделните проекти в това направление?

Успоредно с реализиране на основните проекти за модернизация на БА, МО отделя съществено внимание на ремонта и поддръжката на наличните въоръжения и техника, осигуряващи пълното използване на техните възможности през целия им жизнен цикъл. Максимално се използва капацитетът на дружествата с държавно участие, в които министърът на отбраната упражнява правата на собственост на държавата при стриктно спазване на Закона за обществените поръчки и другите приложими национални и европейски нормативни актове.
Ще посоча продължаващото изпълнение на договор на Министерството на отбраната с „Терем-Холдинг“ ЕАД за ремонт на 18 броя танкове Т-72. До момента в завода „Хан Кубрат“ в град Търговище са ремонтирани 13 танка и предстои да бъдат ремонтирани още 5. Разработен е проект за модернизация на танк Т-72.
Полагат се усилия по поддържане на летателната годност на вертолети и самолети от състава на ВВС. След извършване на основен възстановителен ремонт на 2 броя вертолети Ми-17 в завод „Летец“ в София започна и ремонт на вертолет Ми-24. Продължава изпълнението на договорите за ремонт на имущество и доставка на резервни части за МиГ-29, подписани с руската корпорация РСК „МиГ“ по условията на сключеното през 2018 г. рамково споразумение. Успешно се изпълнява договорът с белоруското дружество ОАО „558 АРЗ“ за възстановяване на летателната годност на 8 самолета Су-25 и 16 двигателя за тях. Първият ремонтиран Су-25 трябваше да бъде доставен през юли 2020 г. и всеки следващ месец по още един самолет. В резултат на пандемията от COVID-19 обаче постъпи искане от белоруската страна тези срокове да бъдат коригирани с 3 месеца.
След като през последните години, поради недостиг на финансови средства, беше нарушена в известна степен периодичността на извършване на докови ремонти на корабите от състава на ВМС, има значителен успех от края на 2019 г. Бяха сключени 7 договора за доков ремонт на кораби, като 5 от тях приключиха. Основен изпълнител е „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал – Варна“. Предприятието построи мишена за ракетна и артилерийска стрелба и участва във възстановяването и ремонта на бреговия ракетен комплекс „Рубеж“, с който след 18-годишно прекъсване през юни бяха проведени успешни стрелби. До края на годината е предвидено провеждане на процедура за докови ремонти на фрегатата „Дръзки“ и на новопридобитите от Кралство Нидерландия минни ловци, както и сключване на договор с „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал – Варна“ за преоборудване на малък военен транспорт „Сириус“ в минен заградител. Предстои сключване на рамково споразумение с „Терем-Холдинг“ ЕАД за доставка на главни двигатели за базовите миночистачи, с което се предвижда да бъде удължен ресурсът им за експлоатация. Очаква се в най-скоро време да стартират преговорите за сключване на рамково споразумение за сервизно обслужване на газотурбинните двигатели, които са на въоръжение на минен ловец „Цибър“ и на новопридобитите минни ловци.
- Каква е вашата оценка за военно-образователната система, нейната адекватност на съвременните тенденции и осигуреността й с кадри, материална база и технологии?
Военно-образователната система е в процес на постоянна трансформация и актуализация на съдържанието и методиките на образованието и квалификацията. Тя се влияе от променящата се геостратегическа среда за сигурност и от колебанията на пазара на висше образование в страната и чужбина. За провеждането на пълноценна и ефективна подготовка на военнослужещите системата на военното образование се нуждае от висококвалифициран академичен състав. Некомплектът във ВС оказва негативно отражение и в комплектуването на академичните длъжности, макар да е сведен на около 10%. Считам, че системата е в състояние да изпълнява своята основна мисия да осигурява високоподготвени кадри. Военно-образователните ни институции имат своето достойно място в рейтинговата система на Република България. В тази на Световната асоциация на морските университети Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е на второ място в света.
Необходимо е изграждането и поддържането на подходяща учебно-материална база според световните тенденции и съвременните технологии. За да бъдат постигнати високи резултати, трябва да осигурим ресурси и поддръжка не само за сградния фонд, но и за нови технологии за обучение и организиране на учебния процес. С постановление на Министерския съвет (МС) са одобрени допълнителни разходи/трансфери за държавните висши военни училища, чрез бюджета на МО, за обновяване на сградния фонд и осигуряване на подходящи битови условия за обучаемите.
Военно-образователната система реагира адекватно и адаптивно на възникналата криза с разпространението на коронавируса. В най-кратки срокове обучението премина в дистанционна форма, осигури се непрекъснатост на учебния процес и успешно приключване на учебната година. В дистанционна форма бе проведена и част от приемната кампания на висшите военни училища.

- Какви са вашите очаквания от Международната изложба за отбранителна техника и технологии „Хемус 2020“?


„Хемус 2020“ ще отбележи 25-годишния юбилей на най-голямата българска изложба на отбранителна техника. Тя се доказа като успешен форум и платформа за представяне на възможностите на българските и чуждестранните компании за демонстриране на развитие и иновативни постижения в областта на отбраната и сигурността. С участието си в организирането и провеждането й МО подпомага представителите на българската отбранителна индустрия за разширяване и задълбочаване на контактите в национален и международен мащаб, споделяне на знания и опит, развитие на индустриалното сътрудничество. Очаквам събитието да предложи и повиши възможностите за съчетаване на интересите на националните институции, Въоръжените сили, българската отбранителна индустрия, европейските и международните производители и потребители, научните институции и академичната общност. Очакванията ми са за едно успешно и динамично международно събитие в интерес на националната и колективната сигурност, на българската отбранителна индустрия и международното индустриално сътрудничество. Събитие със силен евроатлантически и европейски акцент и значими послания към международната общност.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


АДМИРАЛ ЕМИЛ ЕФТИМОВ, НАЧАЛНИК НА ОТБРАНАТА: ХОРАТА СА НАЙ-ЦЕННИЯТ НИ КАПИТАЛ! (Интервю за списание Клуб ОРЪЖИЕ)

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/6 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка