БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ДЕЯН ДЕШКОВ: ИСКАМ ДА ВИДЯ ПЛАМЪКА В ОЧИТЕ И ГОРДОСТТА НА ВСИЧКИ, КОИТО СЛУЖАТ В БРИГАДАТА!

Pan.bg 14 ное 2020 | 17:04 views (3138) commentaries(8)
img
Искам да видя пламъка в очите и гордостта на всички,
които служат в бригадата
Бриг. ген. Деян Дешков, командир на
61-ва Стрямска механизирана бригада, пред сп. „НАТО и България“

Интервюто е взето през месец август 2020, събитията са актуални за този месец


Екипът на сп. „НАТО и България“ ви среща с командира на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Деян Дешков в откровен разговор за бригадата, ученията и перспективите пред едно от двете най-големи формирования на Сухопътни войски на Република България.

Биография:
Бригаден генерал Деян Дешков е роден на 25 ноември 1975 г. в Чирпан. През 1993 г. завършва СОУ „Яне Сандански“ в Гоце Делчев. Между 1993 и 1998 г. учи във Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“. Военната си служба започва като командир на механизиран взвод в 61-ва Стрямска механизирана бригада. От 2000 до 2001 г. е помощник-началник на щаба по бойната подготовка на механизиран батальон. От 2001 до 2002 г. е помощник-началник на секция „Тактическа“ на механизиран батальон. Между 2002 и 2005 г. е командир на рота в механизиран батальон. През 2005 г. е назначен за командир на рота в 4-ти пехотен батальон в мироопазващата мисия в Ирак. От 2005 до 2006 г. учи в Армейския командно-щабен колеж на САЩ. След това е назначен за началник-щаб на механизиран батальон. В периода 2007–2009 г. е заместник-командир на механизиран батальон. През 2009 г. е назначен за командир на 5-а рота на летище Кандахар в мироопазващата мисия в Афганистан. От 2009 до 2010 г. е заместник-командир на механизиран батальон. След това, през 2011 г., е командир на 9-а рота на летище Кандахар в мироопазващата мисия в Афганистан. След завръщането си, до 2014 г., е командир на механизиран батальон. От 2014 до 2015 г. учи във Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Карлайл. От 2015 до 2016 г. е началник-щаб на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Между 2016 и 2018 г. е заместник-командир на бригадата. От 1 август 2018 г. до 1 юни 2019 г. е заместник-началник на щаба на Сухопътните войски. От 1 юни 2019 г. е командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.


- Генерал Дешков, какви са основните мисии и задачи, поставени пред 61-ва Стрямска механизирана бригада?
Основните задачи пред 61-ва Стрямска механизирана бригада са същите, които са поставени пред Българската армия, и в частност пред Сухопътни войски. Основните са 3:
- мисия „Отбрана“ – готовност за участие в колективната отбрана на територията на страната и извън нея и участие в съвместни операции за борба с тероризма;
- мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ – поддържане на способности за участие в операции по поддържане на мира от различен характер под егидата на ООН, НАТО, Европейския съюз и други международни организации като декларирано формирование;
- мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – поддържане на сили и средства за подкрепа на държавната и местната власт за подпомагането на населението при преодоляване на кризи и аварии в мирно време.
През 2020 г. в кои учения/обучения/тренировки вече участваха или ще участват формированията на 61-ва Стрямска механизирана бригада?
През 2020 г. планираните учения са доста. Към началото на юли няма участие в съвместни или международни учения и тренировки, с изключение на Съвместните стрелби по въздушни и морски цели „Шабла 2020“, където участваха всички видове Въоръжени сили на България. За тази половин година обаче проведохме множество вътрешни учения, до ниво батальон/дивизион. Те натовариха осезаемо нашите формирования, въпреки че за тях нямаше широка обществена разгласа. Те създават целогодишно голямо натоварване на личния състав, което личи най-вече при използване на почивките и отпуските. Основното учение за 2020 г. за 61-ва Стрямска механизирана бригада предстои в края на октомври и то е „Балканска стена 20“/Balkan Wall 20. Името е и с вариант на английски, защото се очаква и чуждестранно участие. Нашата бригада ще осъществи първото от около 20 години бригадно тактическо учение с бойни стрелби. Тя ще участва на полигон „Корен“ с почти целия си личен състав, с много придадени формирования от родовете войски на Сухопътни войски и със сили и средства от Военновъздушните сили. Учението ще се проведе на няколко етапа, при това ще стартира не от полигона, а месец по-рано и с напускането на пунктовете за постоянна дислокация. За „Балканска стена 20“/Balkan Wall 20 е характерно това, че то е планирано още от етапа на напускане на пунктовете за постоянна дислокация (в дислоцирания гарнизон), маршовете от заповяданите изходни пунктове, заемане на заповяданите райони на и около полигон „Корен“, провеждане на планираните операции от батальоните и дивизионите и след това с маршове завръщане до пунктовете за постоянна дислокация. Тук искам да подчертая, че обикновено казваме, че едно занятие започва с напускане на пунктовете за постоянна дислокация и завършва с връщането в тях, при „Балканска стена 20“/Balkan Wall 20 това е не само практически, но и така е планирано, разчетено и заложено в оперативния план.
- Пандемията от COVID-19 отрази ли се по някакъв начин на процеса на подготовка на бригадата, има ли отложени или отменени учения/обучения/тренировки?
Пандемията оказа малко влияние на ученията на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Едно батальонно учение е отменено към момента, това може и да звучи фрапиращо, но на фона на броя на планираните такива за годината не бих казал, че влиянието на COVID-19 е съществено. За сметка на това, всички учения от батальон надолу – рота, взвод, батарея – бяха проведени на 100% и отгоре. Причината е в това, че пандемията ни накара бързо да осъществим препланиране на учебните ни приоритети. Така бяха ограничени някои видове подготовки, но пък бяха увеличени други. С една дума, може да се обобщи, че формированията на 61-ва Стрямска механизира бригада не са страдали от липса на заетост и ангажименти. Мога ясно и твърдо да заявя, че не сме намалили като цяло подготовката на личния състав на формированията на бригадата.
- Кои от формированията на бригадата са сертифицирани по CREVAL от НАТО, предстои ли потвърждение през 2020 г.?
Всички формирования от 61-ва Стрямска механизирана бригада са сертифицирани по CREVAL (Combat Readiness Evaluation). Ежегодно, по график, се преминава през потвърждаване на сертификата. През 2020 г. трябваше да бъде потвърден сертификатът на 2-ри механизиран батальон чрез батальонно учение на полигон „Корен“ – това, за което споменахме, че бе отложено. Очакваме решението на НАТО, потвърждението на сертификация, да бъде отложено за 2021 или 2022 г. Това е чисто административен акт, наложен заради COVID-19. Това не влияе на нашата готовност, който акт, ако не се случи през 2020 г., ще се случи в следващите години.
- Генерал Дешков, стигаме до тежките въпроси. Първият – какъв е некомплектът по категории военнослужещи в 61-ва Стрямска механизирана бригада, има ли предвидени конкурси за попълване на незаетите бройки през 2020 г.?
На този въпрос не мога да отговоря конкретно, защото това е класифицирана информация, но процентът е голям. За съжаление, некомплектът създава трудности и на другите командири на формирования от Сухопътните войски. Това е така, защото, когато една дейност е за 4–5 човека, а я изпълняват двама или трима, това определено създава затруднение и трудности, а специалистите са различни, невинаги са взаимозаменяеми. Имаше предвидени конкурси за приемане на кадрова служба на нови военнослужещи, но бяха отложени заради COVID-19. С отхлабване на противоепидемиологичните мерки те отново продължават. В следващите 2–3 седмици (средата на юли 2020 г. - бел. ред.) ще извикаме кандидатите за настоящия подбор, за да проведем изпитите с тях. До края на тази година, ако не се объркат плановете, трябва да проведем поне още един конкурс за попълване на свободните бройки. Другото събитие, което чакаме със стиснати палци, е постъпването на попълнението от випускниците на военните училища и Военна академия. Ние сме подали свободните места, но вече зависи от техния успех и тяхното желание в кой гарнизон искат да служат. Стига да искат, имаме места за всички. Заради COVID-19 бяха отложени стажовете, за да се избегне смесването на военнослужещи от различни гарнизони. Чакаме курсантите да дойдат през август за практически стажове.
- Какво е положението с техниката и въоръжението, има ли дефицити и проблеми с ремонтите и резервните части?
В момента проекти и програма за ремонт и модернизация на съществуващата в бригадата техника няма. Причината е, че основните проекти за модернизация на Сухопътните войски са насочени именно към 61-ва Стрямска механизирана бригада. Това включва, след като свършат процедурите и бъде избран изпълнителят, новата бойна машина на пехотата. По принцип тя е за декларираното формирование, а ние сме именно такова. Ето защо се надяваме и смятаме, че всички машини ще постъпят в 61-ва Стрямска механизирана бригада. Поне такава е информацията, която имаме към момента, но докато не се качим на машините и не ги заведем в инвентарните списъци, не можем да сме сигурни на 100%. Има доста други проекти – нови средства за разузнаване, нова инженерна техника, нова транспортна техника, други проекти. Иска ни се да стават по-бързо, но важното е, че се движат. Това, което най-много ни радва, е, че всеки момент трябва да приключат процедурите и да получим ново лично снаряжение за войника. Участвах в процесите по неговия избор и съм запознат с детайлите. В момента в Сухопътните войски най-новата част от личното снаряжение на войника е каската и тя е от над 40 години, да не говорим за шанцовия инструмент, който е от 1914–1915 г. Слава богу, можем вече да го кажем с усмивка, а не с оплакване – новото лично снаряжение на войника е избрано от комисии, тествано във войските и трябва да започне да постъпва до няколко месеца. Така войникът, сержантът и офицерът ще изглеждат по различен начин. Дай боже, да може да демонстрираме новото снаряжение още на „Балканска стена 20“.





- Какво е взаимодействието с местните власти в Карлово и Казанлък, какви са резултатите от работата с децата чрез инициативата „Приятели на армията“?
Взаимодействието с местните власти в Карлово, Казанлък и Сопот е прекрасно. Преди вие да влезете, имах разговор с Община Карлово за взаимодействие на местна почва, получихме го без никакъв проблем. Имаме прекрасни взаимоотношения с кметовете и администрациите на трите общини, разбираме се от половин дума. Ние, от наша страна, без значение дали е лято или зима, сме готови да откликнем на техните молби за помощ. И то не защото сме длъжни, а защото голяма част от нашите военнослужещи живеят в тези общини. Партнираме си често за отбелязване на патриотични инициативи. Знаете, че Сопот, Карлово, Калофер и Казанлък са родно място на бележити българи – братята Вазови, не само поета, но и генералите; Васил Левски; Христо Ботев, и арена на значими събития от българската история, като боевете за Шипка и Шейново; наследството от 23-ти пехотен Шипченски полк и 5-а танкова бригада. Една значима част от българската история е свързана с двата гарнизона Карлово и Казанлък.
- Г-н генерал, известно е, че 61-ва бригада е в основата на инициативата „Приятели на армията“. Бихте ли дали малко повече подробности?
Клуб „Приятели на армията“ е учреден преди повече от 10 години и включва над 15 средни училища в общините Карлово, Казанлък, Сопот, Хисаря, Габрово и Брезово. Общият брой на членовете надхвърля 300 ученици, преминали и преминаващи общовойскова (начална) подготовка. Предстои времето, когато голяма част от възпитаниците ни, които в момента се обучават в НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, да се влеят в редиците на Българската армия като младши офицери и командири.
Подготовката на клуба протича според предварително изготвен годишен план, в който са заложени основните военни дисциплини за обучение, което дава на учениците знанията и уменията да се справят както в цивилния, така и в живота на военнослужещия.


image



Клуб „Приятели на армията“ се ръководи единствено и само от главните сержанти на формированията от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
- Генерал Дешков, вие станахте най-младият генерал в България още преди да навършите 44 години. Каква отговорност е да командвате едно от двете най-големи формирования на Сухопътните войски?
Надявам се за мен да важи поговорката „Питай патило, а не старило“, а не „По годините посрещат, а по акъла изпращат“ – това, разбира се, в кръга на шегата. Надявам се, че съм си заслужил мястото. Приемам това не като нормален завършек на труда ми, а като следваща задача. Така доверието е двойно – веднъж от тези, които са те предложили и назначили, и втори път от тези, които водиш. Запомнил съм една фраза по време на обучението в САЩ, казана от един пенсиониран генерал: „Човек, когато расте нагоре, трябва да гледа надолу“. Тези думи ми се запечатаха в съзнанието и съм убеден, че са абсолютна истина.
- Като „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски – човек не трябва да забравя откъде тръгва.
Много точно казано, същият смисъл. Каза го човек от кариерата, офицер. Той използва вътрешна армейска терминология, защото всички военни по света сме еднакви, различаваме се само по езика, който говорим. Армията като структура и култура е еднаква навсякъде, 90% се припокрива, даже начинът на мислене. Затова дадох този пример, защото ми е по-близък. Ето защо не е важно дали съм млад или стар, интересува ме дали имам достатъчно познания да мога да изпълня задълженията си качествено, така че да няма празен ход и ниска ефективност, казано с други думи – да има полза за Българската армия и за страната. Страната има полза, когато армията е подготвена. Това е и моята цел – 61-ва Стрямска механизирана бригада да е подготвена. Стремя се там, където имам празнини, да ги запълня, за да мога да изпълня поставените ми задачи с чест и достойнство.

image

- Какво ви даде в професионален план участието в международни мисии в Ирак (една) и Афганистан (две) и обучението в САЩ (Армейския командно-щабен колеж на САЩ и Военния колеж на Сухопътните войски на САЩ)?
Считам, че и мисиите, и обучението в САЩ ми донесоха доста знания и опит по няколко направления. Да започнем с мисиите – имах честта и удоволствието в тези мисии, особено тази в Ирак, да съм с хора от бригадата. За мисиите в Афганистан бях зам.-командир на батальона, който изпрати над 90% от личния състав на контингента. Така че нормално и редно бе да тръгна с тези хора. Мисиите ми дадоха възможност да видя друго естество на дейност и работа. В чисто професионален план видях, че всяко едно планиране и изпълнение, ако не е проведено качествено, е възможно да доведе минимум до неизпълнение на поставената задача, а като повече – до нараняване и не дай боже, до загуба на личен състав и техника. Трябва да се осъзнае, че нищо не е наужким, а е реално – и куршумите са реални, и мините, и взривните устройства. Ето защо трябва да се мисли какви решения се вземат и те да се вземат на базата на информация, която е проверена, защото винаги има последствия и не може да се казва „Карай, това другия път ще го направим“, защото няма друг път. Има само един начин за правене и само една възможност. Това съм го казвал на моите подчинени: разликата между мисията и учението в страната е начинът на изпълнение. Ако използваме постулата „Повече пот в учението, по-малко кръв в боя“, той е напълно приложим в България и не трябва да има жал към никого по отношение на подготовката, за да се види какъв е лимитът и на какво е способен даден войник или техниката, то при мисията е точно обратното – трябва да се съхранят способностите на личния състав и техниката в максимална степен, защото не се знае кога ще потрябват, и трябва да има готовност за такива случаи, т.е. не можем да си позволим да караме „на резерви“, защото не знаем кога ще са ни необходими пълните способности.
По отношение на обучението ми в САЩ – доволен съм за тези възможности, защото и в двете учебни заведения се работеше в силно международна среда, има слушатели от целия свят, например в Command and General Staff College (CGSC) във Форт Левенуорд (Канзас) бяхме от 70, а в United States Army War College Карлайл (Пенсилвания) бяхме представители от 80 държави. Това обогатява изключително много, защото дава знания и поглед към различни култури, различно мислене, различни подходи за разрешаване на проблеми, най-малкото разширява мирогледа. Чисто от учебна гледна точка, като се видят плановете и програмите, излиза, че те са доста по-различни от българските, дава ти възможност да видиш как се преподава и как се подхожда към определени казуси, както и че има и друг вариант и друга гледна точка. Мисля, че и мисиите, и обучението в САЩ ме обогатиха професионално и в личен план.
- Г-н генерал, поддържате ли връзка със съвипускниците си от Военното училище в Търново?
Завърших с випуск от 19 души пехотинци и от първия ден във ВВОВУ и до ден днешен сме заедно, а семействата ни са приятелски. Срещаме се поне 2–3 пъти годишно, а поне 1–2 пъти седмично се чувам с някои от тях по телефона, дали за съвет, или за шега. Така че поддържаме постоянни взаимоотношения.
- Какви са амбициите ви като командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада, къде искате да е тя след 2–3 години?
Мечтата ми е да я видя максимално окомплектована. Голяма част от проектите за модернизация да са реализирани и да се използват на ежедневно ниво. Искам да видя вяра и пламък в очите на военнослужещите от бригадата, да има още по-голяма инициативност и предложения от личния състав не само за службата, но и за промяна и развитие. Армията е консервативна структура и тя може да стъпи на краката си и да върви напред само ако се променя и развива. Искам да видя най-вече пламъка в очите и гордостта на всички, които служат в 61-ва Стрямска механизирана бригада и носят емблемата на ръкава си.

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 8

  1. #1
    колега 27 ное 2020, 19:42
     
    6
     
    6

    Той от 19 випусници се оказа най толерирания по частите От мисия на мисия не му остана време да завърши ВА Раковски но американските курсове се считат за израстмване в кариерата .
    Половината време от кадровата служба е преминала по мисии ..
    Да не забравя че няма незаменими и несменяеми .Лошото е когато паднеш от високо .

  2. #2
    Сашо 29 ное 2020, 19:13
     
    6
     
    2

    Град Гоце Делчев. Това казва всичко

  3. #3
    гражданин 29 ное 2020, 19:24
     
    5
     
    1

    Навярно Гоце Делчев е ковачница на политически и военни кадри .

  4. #4
    Сашо 29 ное 2020, 20:02
     
    7
     
    1

    За военните кадри до тази година беше най-важно да са родени или израснали в Гоцето

  5. #5
    Sliven 01 дек 2020, 22:10
     
    2
     
    0

    Дългата ръка на генерал Самандов си казва думата, не само за бр. ген. Дешков, а и за доста други "супер" заслужили офицери в БА! Цялата измислена система за кадрово развитие е опорочена от 100 години - ако си приближен до началниците и командирите си "готин и отговаряш", ако ли не ..............да го духаш (все нещо е виновно ВОС-ове, курсове или нещо друго)!!! Весели празници на всички колеги и на "успелите" колеги (благодарение на https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2)!

  6. #6
    volxov5 02 дек 2020, 00:21
     
    0
     
    0


    Значи моята е лесна.
    Имахме си едно `` Мото стрелкови``профил.

    И повечко усмивки

    p.s

    Кеф ти въртолетче,самолетче,корабче,бтр че,танкче,
    А ракети имахме.....

    Всичко,пеша не ходихме

    19 души пехотинци

    Не бях партиец ,но го видях !!!!!

  7. #7
    РЕЗЕРВИС 03 дек 2020, 18:23
     
    1
     
    0

    Лека му пръс на покойния му татко полковни Дешков приживе на колко ли началници е осигурявал ловни излети по границата докат беше кадрови старши началник ЕТОЙ НЕ УСПЯ ДА СТАНЕ ГЕНЕРАЛ НО СИНЧЕТО СТИГНА зА ЖАЛОСТ НЕ ДОЖИВЯ ДА ГО ВИДИ В ГЕНЕРАЛСКИЯ МУНДИР .

  8. #8
    volxov5 05 дек 2020, 00:10
     
    0
     
    0

    Какво му е семейното положение на

    БРИГAДНиЯ ГЕНЕРАЛ Д

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка