42 ГОДИНИ ОТ ПОЛЕТА НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРИН В КОСМОСА: ЗА ГЕОРГИ ИВАНОВ - ОБИКНОВЕН, А НЕОБИКНОВЕН (ГАЛЕРИЯ)

Pan.bg 10 апр 2021 | 10:42 views (2495) commentaries(1)
img
Георги Иванов - обикновен, а необикновен
За списание КРИЛЕ и ПАН БГ - о.з. полковник Ц. Стойновски


Корицата е на списание КРИЛЕ - по случай 30 години от неговия полет - април 2009 година

Ще започна с един епизод, врязал се дълбоко в паметта ми. Летище Телиш. Дванадесети април 1961 година. По масите в стаята за предварителна подготовка за полети са разстлани карти, щурмански линийки, авиационни документи и справочници. Най-обикновен час. Готвехме се за започване на полети с курсантите. А има нещо празнично, което витае във въздуха, одухотворява лицата на летците - прекрасно време за полети. Самолетите отвън, огрени от слънцето, са в ръцете на техниците. Внезапно вратата се отваря и висок глас гърми „Човек в космоса, майор Юри Гагарин е в космоса”. Захвърлихме опасаните с маршрути полетни карти, инструкции и наставления. Човек в космоса! Летището зашумя като кошер. Летци и техници ликуваха. Бяхме горди, че в космоса лети наш събрат - военен летец. И през изстреляните реплики и въпроси, пред възторжените лица, денят ни се стори още по- светъл, а небето още по-високо, но вече по-близко. В това небе след няколко дни ще навлезем с курсантите от първият випуск висш профил. Ще започне втората им летателна година.Тогава никой и не помисляше, че между тях е бъдещият първи български космонавт Георги Иванов с името Георги Иванов Какалов.
Но нека се върнем две години назад. Октомври 1959 г. Полетите с курсантите завършиха. Зад гърба ни останаха три инструкторски години и вече имахме правото да се чувстваме опитни летци. С много неща се срещнахме във въздуха, с много трудности се справихме и най-важното - три поредни групи курсанти – летци поеха своя път в авиацията. А вече бяха приети младите курсанти. Из района на училището, в учебните зали и лаборатории се трудеше първия випуск висш профил. Всички трябваше да се преустройваме- преподаватели, инструктори, техници.

В бележника ми вече бяха записани следващите ми курсанти - Благовест Гатев Цонев от Севлиево, Георги Иванов Какалов от Ловеч, Иван Атанасов Бачев от Плевен. Практика беше още от есента инструкторите да знаят кои курсанти ще обучават през лятото. Предварителното опознаване е много важно за успешната индивидуална работа с всеки един курсант по време на летателното им обучение.

Първата ми среща с групата беше
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
за взаимно опознаване. Нищо особено. Момчета като всички останали.с подчертано желание за летене. В последствие ме интересуваше как се учат. Как те - Благовест, Георги и Иван се отнасят един към друг. Аз трябваше да им помогна да станат неразделни приятели. Много по-лесно за инструктора е да прецени теоретическата подготовка на курсантите, да помогне при овладяване на учебния материал или по-късно – при практическото усвояване на летателни умения и навици. По-трудно е да се овладее човешкия материал, да изгради другарските отношения в групата. В конкретния случай бях улеснен. Приятно беше да виждам, че се учат успешно. Но изключително бях доволен от факта, че през периода на теоретическата подготовка те станаха близки приятели.
Обикновени момчета с нищо не различаващи се от другите, а страничките на бележника ми постепенно се запълваха – „тих, скромен, ученолюбив”.
Много пъти са ми задавали въпроса откроявал ли се е Георги още от тогава като бъдещ космонавт. За мен той беше курсант като всички останали. Уравновесен, не много словоохотлив но с премерени думи, с голямо желание за полети. Изключително скромен, с добре развито другарско чувство. Поддържаше много добри отношения с колегите си. Нормално се вписваше в колектива. Не е конфликтен но отстоява мнението си. Нямаше проблеми с изучаваните дисциплини. Проявяваше интерес към техниката и техническите новости и активно се включваше в новаторски начинания в това направление.
Вярно е, че се открояваше в полетите, но всяка група, всеки випуск има своя „първи” и в тях винаги сме виждали бъдещи изявени летци. Във всичко останало той беше като другите, със своите достойнства и недостатъци, с младежките си пориви и вдъхновение.
Най- правдивият съдник за курсанта това е инструкторския бележник на който бележките се нанасят по време на полета. Той е безпристрастен. В него с шифъра на недописаните на коляно думи и цифрите са фиксирани стъпките на курсанта към летателната професия. А стъпките на Георги бяха сигурни.
При идването на летище Телиш за полети през пролетта на 1960 г., летателната група беше почти изградена. Полетите се провеждаха всеки ден и ние инструкторите от тъмно до тъмно бяхме постоянно с курсантите. Спяхме на летището. Това водеше до пълно взаимно опознаване. Отношенията стават много близки и курсантите споделят с инструкторите неща, които не споделят с никой друг. Георги съвсем искрено ми се доверяваше. Това продължава и до днес.
Изключителната скромност беше характерна и за тримата. Тази скромност те успяха да запазят. А скромността на Георги бе поставена на изпитание след завръщането му от космоса. И той устоя, запази я.

Започна и същинската дейност - полетите. Още с първите полети Георги показа, че има данни за отличен летец, а при първия полет показа, че запазва самообладание при критична ситуация. При излитането на този първи полет, където изцяло пилотира само инструктора, се получи частичен отказ на двигателя непосредствено преди отлепването. Нямаше да бъде критична ситуацията, ако в края на полосата не беше така нареченият „Женски дол” който е със стръмни скатове. При прекратяване на излитането - попадахме там. При продължаване и не отлепване - пак сме там. Успях да се измъкна и по съкратен заход кацнах нормално. Внимателно наблюдавах и за поведението на Георги. Никакви признаци на уплаха в полета и на земята. След отстраняване на повредата от техниците го запитах „Продължаваме ли или оставаме за утре?” Спокойно, все едно нищо не е станало той отговори „Няма проблем”. Някой друг в такава ситуация можеше и да се откаже от летене. За Георги все едно нищо не беше се случило, но след полета в космоса в книгата „Полети” той пише „Още при първия ми полет се наложи да гледам как инструктора ми се справя със сложна ситуация” И действително в това отношение той нямаше проблем. В самолета беше изключително спокоен. При извънредна ситуация запазваше самообладание, а когато създавах изкуствена „сложна ситуация” не трепваше, Бързо вземаше най-вярното решение. Имаше изключително чувство за единствено вярно решение. И тук ще добавя нещо. Три месеца преди полета на Георги в космоса писателя Серафим Северняк ме помоли да споделя спомени за Георги за книгата „Когато розите стават звезди” посветена на космонавта. Когато му казах, че Георги има изключително чувство за единствено решение, Серафим ме прекъсна и каза „ти цитираш командира му Рукавишников”.
От разборите които правех за полетите на всеки един курсант, се разбираше, че Георги върви по-напред, но той считаше, че лети както останалите. Скромността му беше силно изразена. Когато след полет го похваля, той навеждаше глава, усмихваше се едва забележимо и някак си виновно. А летеше. Много уверено летеше. С лекота усвояваше упражненията, излетя първи самостоятелно по кръга. Първи беше и във фигурния пилотаж. И най-важното-умееше сам да види допуснатите грешки, да ги анализира и отстранява.
Правеше впечатление откровеността му. Завръща се от самостоятелен полет, идва при мен и без да крие разказва къде и как е допуснал грешка. Не мислете, че не е допускал грешки. Но беше самокритичен и внимателно се вслушваше в указанията ми.
В края на летателният период той вече чувстваше, че е един от най-добрите, че летенето му се отдава, но никога не се самоизтъкваше. Продължи съвсем сериозно да се готви за полетите. Отнасяше се сериозно и към най-малките грешки които му показвах. Виждах как в следващите полети летателният му почерк ставаше по-чист и сигурен.
А на летателния изпит изненадващо получи оценка добър по петобалната система. След полета в космоса в книгата „Полети” той подробно писа за тази оценка. От написаното излиза че тя е обективна. Истината е друга. Това беше оценка на инат. Изпитващия го, майор Генов беше авторитет и изявено строг. Знаещ, но понякога заставаше на контра. Командира на ескадрилата го планираше или с най-добрите или с по-изоставащите. В случая аз и майор Кунчев бяхме уверени, че с Георги няма да има проблем. А може би, допуснах грешка, че преди да се качат в самолета между другото, аз подхвърлих, че Георги е най-добър. Потвърди го и майор Кунчев.Чу се една „Ще видим.”. След полета, сваляйки парашута, майор Генов ми каза „На най-добрия – добър.”. Аз не повярвах и казах „Не може да бъде!”. Той ми отговори „Не може, но може – добър.”. Отидох при майор Кунчев. Той се засмя и вика „Майтапи се.”. Отидохме при майор Генов. Той се подсмихва и повтаря „Добър” и обяснява защо. При изпълнението на полутоно, лупинг и имелман, Георги не заставал точно по направлението на линейния ориентир, а с разлика 5-10 градуса. Фигурите изпълнявал отлично, но не по ориентира, а под ъгъл. ( Такова изискване няма. Препоръчва се за подпомагане запазването но посоката). Нашите доводи не пречупиха ината на майор Генов. Такава е оценката на Георги - на инат. А той силно преживяваше случилото се. Вечерта на традиционният банкет по случай завършване се безпокоеше,че ме е изложил. Не можех да му кажа истината. С Иван и Благовест го успокоявахме. Не се получи. Не го спрях да посяга към чашата с вино и се наложи Иван и Благовест да му помогнат да стигне до спалното помещение. На сутринта рано бях до леглото му. Беше разстроен. Измислях неща за успокоение. С течение на време въпроса отпадна. Георги до скоро не знаеше истината.
През втората година отново на летище Телиш, Георги също беше един от първите и заслужено получи пълен отличен по всички елементи от полета.
Първите стъпки на Георги като военен летец той започна от кабината на самолет Як-11 №53. Те бяха уверени. Премина през седалката на инструктора и бойния пилот-изтребител и направи първата крачка на българин в космоса.

На стартовата площадка целия свят бе възхитен от неговото спокойствие. По време на полета в космоса успешно издържа най-тежкия изпит: създадената критична ситуация. След полета в космоса успешно издържа не по-лекия изпит – славата, не й се подаде. След завръщането от Москва и до сега, близките ни отношения не се промениха. Той запази онова прословуто уважително отношение на курсант към инструктор.

Достойно понесе ударите от повратностите на времето. След промените, новоизлюпените държавници и политици с помощта на покорни слуги от медиите, в стремежа си да отричат достиженията на отминалия период, обрекоха на забрава двамата български космонавти. Георги преодоля и забравата. В момента подрастващото поколение не знае нищо за космонавтите.. Но върховния съдник ИСТОРИЯТА – ще ги изхвърли зад своя борд тези които ги обрекоха на забрава, а Георги Иванов во веки веков ще бъде космонавт № 1 на България! Той…обикновеният…но НЕОБИКНОВЕН!.



Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!


42 ГОДИНИ ОТ ПОЛЕТА НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРИН В КОСМОСА: ЗА ГЕОРГИ ИВАНОВ - ОБИКНОВЕН, А НЕОБИКНОВЕН (ГАЛЕРИЯ)

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/7 СЛЕДВАЩА СНИМКА

loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    SSP 12 апр 2021, 13:03
     
    0
     
    1

    Над Маджестик - Последствията От Секретната Космическа Програма


    Продължението на филма "Над Маджестик" е "Космическата тайна"

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка