Една година от смъртта на поета, журналиста, приятеля ПЛАМЕН ГРИГОРОВ

Pan.bg 25 окт 2021 | 09:34 views (263) commentaries(0)
img ПАН.БГ


Преди година ни напусна завинаги един голям български поет - Пламен Григоров. В неговите стихове, в романите му, по неподражаем начин пулсираше българската душевност,

българската космополитност, българската тъга.


До сетния си дъх той черпеше енергия от чистите извори на родната Бряговица, от достойния живот на предците си. Дори се опита там

да създаде малък свой рай, който раждаше най-библейските ябълки, най-поетичните домати, най-метафоричните череши. Вероятно и сега душата му си почива

някъде там сред дърветата на неговата селска градина и продължава да пише най-българските стихове.

Бог да е с теб, приятелю, поете, Пламене!










Пламен Григоров (Пламен Григоров Тодоров) е роден на 16 май 1956 г. в гр. Горна Оряховица. Средно образование получава в родния си град, а Висше военно училище завършва в Шумен. Офицер в БНА, журналист във в. „Народна армия”, „Експрес”, „Денят”, „Репортер 7″, „Нощен Труд” и др. Издател и главен редактор на сп. „Командос”. Издадени книги: „Не късай мрака” (стихове, 1991), „Адвента” (стихове, 1991), „Небесен корен” (стихове, 1992), „Прегръдката на чуждестранния легион” (1998, в съавторство), „Свръхчовекът от подземната академия на КГБ” (1998), „Червените барети: Тайните на Враня” (1998, 2015), „SAS: Къщата на убийците” (1999, в съавторство), „Омагьосано пладне” (стихове, 1999), „Командоси срещу терора” (2000, в съавторство), „Командосите - новите богове на войната” (2000), „Морските дяволи” (2000, в съавторство), „Ал Кайда и ислямският тероризъм” (2001), „Афганистан - войната на командосите” (2001), „Свръхчовекът от КГБ се завръща” (2001, в съавторство), „Балканските спецчасти” (2001), „Българските спецсили” (2002), „Диверсантите от ВИМПЕЛ” (2003, в съавторство), „Полудяло небе” (стихове, 2005), „АЛФА - най-секретното подразделение на КГБ” (2005), „Как да стана легионер” (2006), „Шпионските централи: От КГБ до МОСАД” (2007), „Подпис в небето” (стихове, 2008), Български риболовен атлас 2009, „Непобедимият спецназ” (2009, в съавторство), „Железният юмрук на САЩ” (2010, в съавторство), „Червените барети: Командосите от СОБТ” (2010), „Мирис на враг” (роман, 2010), „Нибиру и психотронната война” (2010, в съавторство), „Червени барети” (2010), „В огледалото на неведомото” (2011, в съавторство), „Душа на мисълта” (стихове, 2011), „Езотериката и шаманите на Кремъл” (2011, в съавторство), „Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ” (2011, в съавторство), „2012. Планетата Х. Потоп или спасение” (2011, в съавторство), „Ясновидците и техните пророчества” (2012), „Тайните оръжия срещу човечеството” (2012, в съавторство), „Спецназът на ГРУ” (2013, в съавторство), „Area 51: Свръхсекретният космодрум за НЛО” (2014, в съавторство), „До оня свят и обратно” (2014), „Азбука на ръкопашния бой” (2015), „Командосите на Израел” (2015), „Подземните градове” (2015), „Тайната на рождената дата” (кн. 1, 2015; кн. 2, 2016), „Третото око: Техники за отваряне на третото око и развиване на ясновидството” (2015, в съавторство), „Алфа и Вимпел. Спецназът на ФСБ” (2016, в съавторство), „Бодигард. Охрана. Сигурност” (2016), „Вдовицата на Бога” (роман, 2016), „Бели клади” (стихове, 2016), „Елитните части на Германия” (2016), „Новите зомби” (2016, в съавторство), „Специалните служби: Тайните господари на човечеството” (2017, в съавторство), „Ангели над Дойран. Повест за последните пет дни от Дойранската епопея.” (2018), „Кажи ми добра дума. Изкуството да общуваме” (2018), „Сълза за живия” (стихове, 2019), „20 реда за нощта над България” (публицистика, 2019), „Словото. Благословия и проклятие” (2019, в съавторство). Член на Съюза на българските писатели. Почина на 25 октомври 2020 г.




ПТИЦА

Гористият хлад нажежава кръвта
и думите никнат червени.
Перата й златни раздухват страстта
в крадци и ловци настървени.

А вечер пияната кръчма в захлас
говори за нейната хубост.
И сякаш заслушана в птичия глас
щастливо ума си загубва.

Децата, дочули от свойте бащи,
джобовете с камъни пълнят.
И всеки в гората гърми и крещи,
но птицата няма да клъвне.

Дори да засипят със жито света,
тя няма да кацне на мушка.
За нея животът е миг в песента,
а не в ненаситната гуша.

Зелената пазва на мирния ден
от всички лъжи я спасява.
И тя си остава завинаги в мен,
завинаги моя остава.


РАНА

Болна, разпокъсана, мъглива,
сякаш чума минала през нея,
зимен сън Родината заспива,
недочакала добрата фея.
Буренясала, неразорана,
с крастави магарета и тръни,
моята България е рана,
от която лее се кръвта ни.
Майка ми от срам се е смалила.
Всичко, дето имаше, го взеха.
И останала съвсем без сила,
тя дори не търси и утеха.
Гледа как небето се чернее,
как децата й не идват вече.
Къщата е тъмна и пустее,
а животът е печална вечер.
Бухалите бухат, неразбрали,
че и те са вътре във капана.
Може би душите си продали,
пият кръв от българската рана.



ЖЕРАВИ

Лятото внезапно си отива,
тихо, неподвластно на скръбта.
И не зная още ли сме живи
в люлката на есента.

А реката бавно се изтича.
Мъти се от моята вина.
Всяка бистра капка ме отрича
и умира в жълта равнина.

Жеравите кацат прималели
като сенки в селския ни двор.
Думите ми стават все по-бели,
все по-кратки дните ми - без спор.

Празниците гръмки ме притискат.
Свободата стана тежък кръст.
Съвестта на мъртвите е чиста
като шепа плодородна пръст.

Знам, че ще е трудно да ги стигна.
Трудно ще е и да съм щастлив.
Жеравите само да се вдигнат.
И да бъда - и да бъда жив.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка