пан.бг







Кремъл все още се надява на преговори със САЩ на базата на руския проектодоговор за "разпадането на НАТО"
Неделя, 30 октомври 2022 г., 12:12 ч

Кремъл намекна, че би искал преки преговори между Путин и Байдън и се надява на преговори въз основа на своя декемврийски проект за „гаранции за сигурност“ за Русия, който призовава за неразширяване на НАТО и, освен това, намаляване на силите в териториите на съюзниците, които се присъединиха към алианса след 1997 г.

Както съобщава руският "Интерфакс", това каза по телевизията говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Говорейки за това какво може да стане платформа за преговори между Русия и САЩ, той каза, че това може да бъде „желанието на Съединените щати да се вслушат в нашите опасения, тоест да се върнат към състоянието януари-декември и да се запитат на въпроса: „Това, което предлагат руснаците, може да не ни удовлетвори, но може би все пак си струва да седнем на масата за преговори с тях.“ Имам предвид проектодокументите, които бяха изпратени в Брюксел и Вашингтон“, каза Песков.

Както "Украинска правда" съобщи по-рано, на Валдайския форум на 27 октомври руският президент Владимир Путин заяви, че рано или късно Западът ще трябва да започне "равноправен разговор".

Ще припомним, че на 17 декември 2021 г. Министерството на външните работи на Руската федерация публикува проект на споразумение за т. нар. „гаранции за сигурност“, които Владимир Путин поиска от НАТО, и които Москва предаде на Вашингтон.

В една от клаузите на този документ Руската федерация предложи на страните от НАТО да поемат задължения, които „изключват по-нататъшното разширяване на НАТО, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави“. Освен това Русия предложи да се откаже от "всяка военна дейност на територията на Украйна, както и на други страни от Източна Европа, Закавказието и Централна Азия" и поиска съкращаване на силите на НАТО във всички страни от Алианса, присъединили се след 1997 г.

Освен това Москва заяви, че иска преговори по този въпрос със САЩ изключително на двустранна основа, смятайки, че участието на други страни ще ги лиши от смисъл.

Както знаете, съюзниците, към които се отнасяше това искане, като Естония и Румъния, го нарекоха категорично неприемливо, то беше отхвърлено и на ниво НАТО, а Финландия и Швеция бяха убедени от руския ултиматум и последвалата открита атака срещу Украйна да изоставят дългогодишния си неутралитет.




източник

Українська правда