Warning: getimagesize(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Apostol-Andrey-Pervozvannyj.jpg/200px-Apostol-Andrey-Pervozvannyj.jpg): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 403 Forbidden. Please comply with the User-Agent policy: https://meta.wikimedia.org/wiki/User-Agent_policy in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Днес Църквата почита Свети Андрей Първозвани

Pan.bg 30 ное 2023 | 09:58 views (320) commentaries(0)
img Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият сред 12-те апостоли, призван към тази роля лично от Исус Христос.

Той е брат на Свети Петър и също като него по занаят е рибар. Предполага се, че преди да стане Христов е бил ученик на Йоан Кръстител.

Според разпределението на света (ойкумене), което апостолите правят помежду си, относно местата, на които ще проповядват, на Андрей се падат околностите на Черно море, включително - Мала Азия (силно елинизирана), Грузия (тогава населена с колхи и ибери) и Скития (по събирателното име на населението й - скити). Съответно той развива значима мисионерска дейност в земи, които впоследствие попадат в съвременните държави Украйна, Румъния и Русия (и поради това е представян като първи проповедник на християнството, посетил варягите и славяните), България (по земите, сега представляващи Българското Черноморие, и осеяни в Древността с гръцки колонии) и Турция (в онази й част, която преди основаването на Османската империя е представлявала малоазийските владения на Византия). Поради това е смятан за основател на на Руската православна църква и е представян, като първи константинополски патриарх (предполагаем основател на църквата във Византион и първи епископ на града). На основата на последното и на третирането на първозваността на Андрей и като негово първенство измежду апостолите се градят претенциите на Вселенската патриаршия за световно религиозно доминиране.

Андрей Първозвани загива с мъченическа смърт (разпънат на кръст с особена форма) и е честван на празника Андреевден - 30 ноември.

В България на Андрей Първозвани са посветени няколко храма - енорийската църква на квартал "Банишора" в София, построена през 1926 година, храм във Варна, осветен през 2011 година, както и параклис в град Батак, изграден през 1992 година.

из Уикипедия



БНР

Андреевден – легенди, поверия и обичаи
публикувано на 30.11.17 в 08] Автор: Албена Безовска

Голям празник е Андреевден. На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей Първозвани. В православните храмове се отслужва празнична литургия, част от нея е песнопението, отправено към светия апостол. Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на Вселената, и на душите ни велика милост.

За българите Св. Апостол Андрей Първозвани е много тачен светец, избиран в миналото за семеен покровител. Има сведения, че апостолът е проповядвал и по днешните български земи. Почитали го и българите, които се преселили в Италия през VII в., отбелязват някои историци. На 30 ноември своя имен ден честват Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан … На гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен. Затова празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина. Разположен на границата между есента и зимата, Андреевден се свързва с обичаи, извършвани за здраве и плодородие.

В българските фолклорни представи свети Андрей е свързан с мечката – най-едрият хищник, който обитава горите ни. Една от най-популярните легенди разказва как той се оттеглил в планината на пост и молитва. Около него често се появявала мечка. Светецът я опитомил и един ден яхнал животното, за да отиде до близкия манастир и да вземе причастие. Според друга история, също много разпространена, в едно ранно утро свети Андрей впрегнал един вол в ралото и започнал да оре нивата си. Но от гората се появила мечка и изяла вола, впрегнат в ралото. Тогава светецът хванал силното животно, надвил го и го впрегнал. Така с мечка вместо вол довършил работата си.

Фолклорните обичаи на Андреевден са посветени на мечката, както и на представата, че денят започва да се увеличава с едно просено или царевично зърно. Затова празникът се нарича още Мечкинден, Едрей, Едревдън и пр. В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Това обяснява забраната младите булки да не работят на празника. Косъм от мечка използвали за лечение на уплах. Най-често плащали за малко от козината на дресираните животни, с които мечкари обикаляли селата до късна есен. Посещението на мечкаря и мечката се смятало за добър знак – ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря „да ги погази мечката за здраве“. Мечка и мечкар има и сред персонажите на кукерски игри и карнавални обичаи.

Народът казва, че мечка се убива само, ако е станала стръвница. Иначе тя е най-силното животно и от нея се боят дори вълците. Разбира се, никой не би искал да го срещне мечка в гората. Затова има и един фолклорен анекдот. Една баба предложила на селянин да му бае, за да не го закача мечка, ако го срещне. А той отвърнал: „По-добре, бабо, побай ми да ме не срещне!“

На Андреевден в много селища и до днес се сваряват в общ съд различни зърнени култури. Най-добре в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко – боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Разпространен е и обичаят да се хвърля варена царевица „из комина“. Тя е предназначена за мечката: „На ти, мечко варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“ Големият български етнограф Димитър Маринов пише, че в отделните краища на България съществували различни обичаи, които не са общи. Например в Новозагорско на този ден правели пуканки и варели жито – също наречено за мечката и за берекет. На други места варели само жито и раздавали на роднини и съседи. В някои селища в Тетевенско, освен царевица, в гърнето слагали плодове – круши, сливи, тиквени семки… В Панагюрище пък, докато хвърляли “из комина“, викали: „Да си здрава, Баба Мецо!“ На някои места на този чистели житото, което по-късно трябвало да бъде смляно – за да е едро житото и да дава повече брашно.

Снимки: архив




loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка