pan.bg

Европейските членове на НАТО, предвид социалните си разходи, трудно ще отделят 5% от БВП за отбрана, както иска Доналд Тръмп. Експерти обясниха пред DW на какво се дължи това искане.

Искането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп съюзниците от НАТО да изразходват 5% от годишния си БВП за отбрана разтърси европейските столици две седмици преди републиканецът да се върне в Белия дом. „Мисля, че НАТО трябва да има тези 5%“, каза Тръмп на пресконференция във вторник, 7 януари. „Всички те могат да си го позволят“.

Германският министър на отбраната Борис Писториус нарече тази цифра „твърде висока“. Говорейки на среща на контактната група за Украйна в Рамщайн в четвъртък, 9 януари, той отбеляза, че такава цел би означавала за Германия инвестиции в отбраната на ниво „около 40%“ от целия федерален бюджет. Не знам коя страна може да си позволи това“, заключи Писториус.

Анализатори: 5% са непосилни дори за богатите страни

Цифрата на Тръмп представлява значително увеличение от ангажимента от 2%, за който съюзниците от НАТО се съгласиха, но който някои европейски членове на Алианса трудно изпълниха. По време на първия си мандат като президент Тръмп призова за цел от четири процента.

На срещата на върха на НАТО през 2024 г. във Вашингтон представители на НАТО съобщиха, че най-малко две трети от военния блок е изразходвал 2% от своя БВП или повече за отбрана през тази година, като само Полша е надхвърлила границата от 4%.

Въпреки това в Европа има мълчаливо признание, че европейските членове на алианса ще трябва да бръкнат по-дълбоко в джобовете си, за да съживят своя муден военно-промишлен комплекс и да се противопоставят на потенциалната руска заплаха. Междувременно няколко анализатори казаха пред DW, че увеличаването на военните разходи до 5% от БВП в сегашния икономически климат изглежда невъзможно дори за относително богатите страни от НАТО.

Подходът на Тръмп: Изисквайте 5%, но се задоволявайте с 3,5%?

Според Рафаел Лос, сътрудник в Европейския съвет за външни отношения (ECFR), специализиран по въпросите на сигурността и отбраната в евроатлантическия регион, оптимистичният прочит на искането на Тръмп е, че това е просто неговата тактика на преговори и че НАТО, като равноправни участници в алианса, ще се споразумеят по взаимно съгласие.

„Мисля, че увеличаването на разходите за отбрана до 3,5% от БВП може да изглежда по-реалистично за европейците”, каза Лос за DW.

Последното искане на Тръмп изглежда „по същество начален гамбит“ и той може да се задоволи с по-малко, прогнозира Ян Лесер, ръководител на офиса в Брюксел на Германския фонд Маршал на Съединените щати (GMF ). „Но дори 3% или 3,5% ще бъде невъзможна задача за много членове на НАТО“, призна Лесър.

Генералният секретар на НАТО: Не забравяйте за Русия

Миналия декември генералният секретар на НАТО Марк Рюте напомни на европейската общественост разходите за отбрана на Русия, които, според него, през 2025 г. ще възлизат на 7-8% от БВП и подчерта, че Европа трябва да премине към „военно мислене“ и „да даде силен тласък "на вашия военно-промишлен комплекс.

Рюте също така призова страните членки на алианса да отделят част от бюджетите си за социални нужди и да отделят повече средства за отбрана. "Средно европейските страни лесно харчат до една четвърт от техния БВП за пенсии, здравеопазване и системи за социално осигуряване. Имаме нужда от малка част от тези пари, за да направим защитата си много по-силна и да запазим начина си на живот", каза секретарят на НАТО.

Как вървят нещата във водещите европейски страни от НАТО?

Според алианса, нито един от членовете му в момента не харчи 5% от БВП за отбрана. Най-много харчи Полша - 4,12%, следвана от Естония (3,43%) и САЩ (3,38%). Италия отдели само 1,49% от БВП за отбрана през 2024 г., което вероятно беше темата на срещата на италианския премиер Джорджи Мелони с Доналд Тръмп в имението му Мар-а-Лаго. Въпреки идеологическата близост на Тръмп и Мелони, от Рим също ще се очаква да увеличи военните разходи, каза Лео Горети, ръководител на италианската програма за външна политика в аналитичния център Istituto Affari Internazionali (IAI).

"В най-добрия случай, Мелони може да постигне някои отстъпки - например отлагане на крайния срок за увеличаване на разходите за отбрана", каза той за DW, добавяйки, че искането на Тръмп поставя италианския премиер в трудна ситуация у дома. „Италия наистина иска да харчи повече за отбрана, но проблемът е, че има много ограничено пространство за маневриране в бюджета“, обясни Горети, „Социалните разходи, особено за здравеопазването и пенсионната система, не оставят много свобода на действие“.

Великобритания, един от най-могъщите във военно отношение членове на алианса, е изправена пред същия проблем. Въпреки че Лондон е похарчил 2,33% от своя БВП за отбрана тази година и непрекъснато надхвърля границата от 2% през последните години, той все още не е достигнал целта си от 2,5%. Увеличаването на тази цифра до 5% е особено предизвикателство, тъй като британското правителство обеща на избирателите скъпи социални програми, включително намаляване на времето за чакане за преглед при лекар и изграждане на повече жилища.

Франция и Германия в момента са изправени пред политически сътресения поради икономически проблеми, докато крайнодесните сили, симпатизиращи на Русия, се увеличават и в двете страни. През 2024 г. Париж е похарчил 2,06% от БВП за отбрана, докато настоящата политическа нестабилност във Франция, която видя трима премиери през последната година, подкопава плановете й за увеличаване на военните разходи.

Мерц: Нека нуждите на отбраната определят военните разходи

Германия, която ще проведе предсрочни парламентарни избори на 23 февруари, отчасти причинени от проблеми в икономическата и фискалната политика, похарчи 2,12% за отбрана. И всяко увеличение на военните разходи от властите вероятно ще предизвика противоречия.

По време на първия си мандат като президент Доналд Тръмп директно призова Берлин да увеличи разходите си за отбрана. Федералният канцлер Олаф Шолц каза в тази връзка, че алиансът има „регламентирана процедура“ за определяне на необходимите военни способности. „Важно е да сме заедно и да действаме заедно по тези въпроси“, каза канцлерът, който представлява Социалдемократическата партия (СДПГ).

Основният съперник на Шолц на предстоящите избори в Германия, лидерът на консервативния Християндемократически съюз (ХДС) Фридрих Мерц, нарече целите за военни разходи като процент от БВП остарял подход. "2%, 3% или 5% по принцип нямат значение. Основното е, че правим необходимото за нашата защита", подчерта Мерц в сряда, 8 януари, в интервю за телевизия Байерн 2.

Да увеличим военните разходи, за да купим европейски или американски оръжия?

Анализаторите казват, че очакват дълги, тежки преговори между бъдещата администрация на САЩ и нейните европейски съюзници, добавяйки, че как и за какво ще бъдат изразходвани допълнителните средства може да доведе до компромис.

Ако Доналд Тръмп накара европейските членове на алианса да увеличат военните разходи до 5% от БВП, те може да решат да похарчат по-голямата част от тези пари за развитието на отбранителната индустрия на самата Европа, вместо да купуват американски военно-промишлени продукти. Въпреки това, според наблюдатели, може да се сключи сделка, която ще изглежда така: европейците ще се съгласят да похарчат по-малко от 5%, но по-голямата част от тези средства ще отидат в американските производители на оръжия и военно оборудване.

Източник: DW Снимка: picture-alliance/NurPhoto/J. Arriens

Превод и редакция: pan.bg