Горещи новини
- Температурите на повърхността на световния океан достигат исторически максимуми
- В Британия възобновиха производството на гаубици M777
- CBS: Израел е готов да нанесе военен удар срещу Иран, Техеран заплаши да отвърне със стотици ракети
- /ВИДЕО/ Путин: Русия създава отделни войски от безпилотни системи
- Кийт Келог: САЩ искат да спрат бойните действия по текущата линия на фронта
- Иран ще обмисли излизането си от Договора за неразпространение на ядрени оръжия
- Писториус: ФРГ планира да отпусне допълнителни 1,9 милиарда евро военна помощ за Украйна
- /ВИДЕО/: Камера е заснела момента, в който Boeing 787 Dreamliner излита и се разбива в Индия
- Контрабатарейна борба с радари Arthur - поуки от войната в Украйна в локализирането на оръжия
- Русия планира да разположи първата атомна електроцентрала на Луната и да изследва Венера

pan.bg
Министрите на ЕС в Брюксел решиха да не допускат преговорите да приключат без резултати, да увеличат натиска върху Кремъл и да засилят военната подкрепа за Украйна. Те вече разработват план за действие след прекратяването на огъня.
В Брюксел се проведе министерска среща в макси- или „джъмбо“ формат, както го наричат зад кулисите: министрите на външните работи и министрите на отбраната на страните от Европейския съюз се събраха в Съвета на ЕС в един и същи ден - вторник, 20 май. А основната тема и на двете срещи беше мирът в Украйна.
„Нашият основен приоритет остава безусловното прекратяване на огъня“, подчерта върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас на заключителната пресконференция. Тя и участниците в срещите говориха за необходимостта да се принуди руският президент Владимир Путин да седне на масата за преговори и да се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна, както вече направи Киев. Тъй като Путин очевидно не се интересува от това засега, министрите решиха, че трябва да увеличат натиска, за да има мотиви.
Те, както се очакваше, одобриха максимален пакет от санкции срещу Русия, както и на самата среща, в рамките на четири различни режима, веднага започнаха да обсъждат нови санкции. Освен това, според Калас, всички страни от ЕС настояват, че те трябва да бъдат развити възможно най-бързо.

Йохан Вадефул и Кая Калас Фото: Frederic GARRIDO-RAMIREZ/EU
Германският външен министър Йохан Вадефул призова „нищо да не се отказва в мислите ви“, когато се обсъждат нови санкции. „Аз съм „за“ да продължим да обмисляме всички варианти и да си позволим да мислим нестандартно“, каза министърът. Той е убеден, че Европа трябва да изпрати „ясен сигнал“ на президента Путин, че от него вече се очакват конкретни стъпки.
Колко ниско ще падне таванът на цената на петрола?
Известно е, че като една от ограничителните мерки Европейският съюз възнамерява да намали тавана на цената на петрола, който в момента е 60 долара за барел. В сегашния си вид експертите го смятат за неефективен, тъй като цената на руския петрол вече е по-ниска. Много министри, включително ръководителят на украинското министерство на външните работи Андрей Сибига, който пристигна в Брюксел, отбелязаха, че понижаването на горната граница на цената на петрола е най-ефективната мярка по отношение на Руската федерация.

Андрей Сибига и Кая Калас (вдясно) Фото: Frederic GARRIDO-RAMIREZ/EU
Но мненията за „правилния“ ценови таван сред участниците в тази дискусия все още се различават значително: Киев предлага радикално да го намали до 30 долара за барел, докато Европейският съюз, ако трябва да вярваме на неофициални източници, е готов само на 50 долара, тъй като тази стъпка изисква единодушната подкрепа на всички членове, както и координираното ѝ въвеждане на ниво страни от Г-7.
Както отбеляза Кая Калас, всички членове на Г-7 разбират, че таванът по същество трябва да бъде по-нисък от сегашната цена на петрола, но времето е минало и Западът не е направил необходимите корекции. Според нея, тази мярка е включена и в мащабния пакет от санкции, подготвен от Сената на САЩ. ЕС ще настоява за намаляване на тавана на цените на срещата на финансовите министри на Г-7 в Канада на 20-22 май.
„Коалицията на желаещите“ в Украйна е разширена с нова държава
Успоредно с необходимостта от продължаване на преговорите, като същевременно се увеличава натискът върху Кремъл, министрите обсъдиха гаранциите за сигурност за Украйна. Калас не навлезе в подробности за съдържанието на тази дискусия, но белгийският министър на отбраната Тео Франкен разказа пред журналисти за така наречената „коалиция на желаещите“ под егидата на Великобритания и Франция.
Според него, началниците на щабовете на страните-членки на коалицията разработват план и вече са „почти готови“. Франкен оцени тази стратегия положително и дори не изключи възможността Белгия да се присъедини към коалицията на украинска територия: „Веднага щом настъпи прекратяване на огъня, ние веднага ще можем да действаме заедно с „коалицията на желаещите“ на украинска земя“. Министърът подчерта, че Украйна може да разчита на своите европейски партньори.
Откъде Киев може да вземе 15 милиарда евро за отбранителната промишленост?
В същото време Европа залага на обучението и по-нататъшното снабдяване на украинската армия с оръжие, както и на развитието и разширяването на потенциала на украинската отбранителна промишленост. Някои държави настояват, че основната гаранция за сигурността на Украйна е мощната армия.

Пол Юнсън Фото: DW
Тъй като от руска страна няма сериозно намерение да участва в преговорите, Европа само се убеждава все повече, че на украинската страна е необходимо да се даде колкото се може повече военна помощ, заяви шведският министър на отбраната Пол Джонсън: „За да може да преговаря от позиция на сила и да осигури справедлив и траен мир“.
Юнсон и другите му колеги говориха с възхищение за постиженията на украинската отбранителна промишленост, но подчертаха, че тя се нуждае от инвестиции, за да увеличи производството на оръжие до необходимото ниво.
По-късно същия ден Андрей Сибига заяви пред министри, а след това и пред журналисти, че украинската отбранителна промишленост изпитва недостиг от 15 милиарда евро, „за да използва целия си капацитет“. DW попита шведския министър на отбраната откъде ЕС може бързо да намери такива средства, на което той отговори: сред замразените руски активи, а не само под формата на лихви върху тях, които вече се използват за подкрепа на Украйна. Въпреки това, все още няма единство по този въпрос сред членовете на Европейския съюз.
Източник: DW Снимка: SIERAKOWSKI FREDERIC/EU
Превод и редакция: pan.bg
Други публикации
Напиши коментар