АРМИМЕДИЯ









Сливница – битката на капитаните, която спаси България

ноември 2, 2025


ИЦ на МО

Петър Александров

На 2 ноември (14 по нов стил) 1885 г. Кралство Сърбия обявява война на Княжество България – младата държава, която само два месеца по-рано извършва Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Този акт изправя пред изпитание не само българската армия, но и самата идея за независима България.

Преди бурята – Съединението и заплахата от северозапад

Съединението от 6 септември 1885 г. е посрещнато с възторг от българите, но с тревога от Великите сили и съседите. Сърбия, виждайки укрепването на България, обявява война с претекст, че е нарушено „балканското равновесие“. На 2 ноември сръбските войски преминават границата при Трън, Цариброд и Връшка чука.

Тогава България е неподготвена – основната ѝ армия е съсредоточена на юг срещу Турция. На запад остават едва няколко хиляди войници и доброволци. Но именно там започва една от най-героичните страници в българската военна история.

Боевете при Сливница – „Малката Шипка“

От 5 до 7 ноември 1885 г. край Сливница се води решителната битка, влязла в историята като „битката на капитаните“, защото повечето командири са млади офицери, без генералски опит.

Княз Александър I Батенберг лично пристига на фронта, за да поведе войската.Той казва пред бойците:

„Аз идвам не да ви командвам, а да се бия с вас. Ако някой иска да бяга – да тръгва сега. Аз оставам!“

Войниците го посрещат с възгласи „Ура!“, а линиите на Сливница се превръщат в непристъпна стена. При село Алдомировци, при Братушково и при Гургулят, българските батареи сразяват настъпващите сръбски полкове.

Капитан Олимпий Панов, командир на 2-ра батарея, заповядва: „Нито крачка назад! Зад нас е София, зад София – България!“

Контраударът и победата при Пирот

След три дни ожесточени сражения при Сливница, българите преминават в настъпление. На 14 ноември (по нов стил) те превземат Цариброд, а на 15 ноември – Пирот. Сръбската армия е разгромена и отстъпва към Белград, като едва намесата на Австро-Унгария спира българите от по-нататъшен марш напред.

Полковник Атанас Бендерев си спомня в дневника си:

„Селяните по пътя ни посрещаха с хляб и сълзи. Не знаеха кой е победил, но усещаха, че България е оцеляла.“

Цената на победата

България плаща скъпо – над 700 убити и 4 500 ранени, но спасява Съединението и доказва правото си да бъде обединена и свободна държава.

Младите офицери – капитан Олимпий Панов, майор Атанас Узунов, капитан Коста Паница, поручик Иван Кавалджиев – стават символи на българския дух и чест.

Значение и признание

Победата в Сръбско-българската война променя отношението на Европа към България. Дори чуждестранната преса пише с възхищение за „малката, но храбра армия“.

Френският вестник Le Figaro отбелязва през ноември 1885 г.:

„Българската армия показа, че народът, който се бори за свободата си, не може да бъде победен.“

А проф. Иван Шишманов пише : „България беше млада, но имаше сърце на велика държава.“

Памет, която вдъхновява

Днес, повече от век по-късно, героите от 1885 г. продължават да ни напомнят, че Съединението не е просто политически акт, а завет, защитен с кръв и смелост.