превод и редакция ПАН.БГ










Николай Гапоненко за това дали американски войници ще влязат в Иран и как американската администрация се е озовала в капан на ескалацията

Николай Гапоненко, доктор по икономика, доцент, катедра „Икономическа сигурност“, Институт по право и национална сигурност, Руска президентска академия за национално стопанство и публична администрация
12:00
© AP Photo/Lee ​​​​Jin-man




Какво възпира САЩ от нахлуване?



Първият и най-важен фактор е вътрешната политика. Междинните избори за Конгрес, насрочени за ноември 2026 г., наближават. Администрацията на Доналд Тръмп е изключително чувствителна към военните загуби. Според анкети 53% от американците са против войната с Иран, а 75% са категорично против сухопътна операция. Всякакви военни жертви биха могли да струват на републиканците мнозинството им в Конгреса, а демократите вече активно използват тази реторика, за да дискредитират Белия дом.


Вторият фактор е военният. Иран е коренно различен от страните, където САЩ са провеждали сухопътни операции преди това. Територията му е почти четири пъти по-голяма от Ирак, населението му надхвърля 90 милиона, а планинският му терен създава идеални условия за партизанска война. Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР, елитното подразделение на иранските въоръжени сили) и милицията Басидж се подготвят за сценарий на инвазия от десетилетия. Според различни оценки иранците с нетърпение очакват сухопътен десант, за да наложат продължителни битки на врага и да нанесат загуби, надвишаващи тези в Ирак, Афганистан и Виетнам.

Третият фактор е регионален. Инвазията неизбежно би провокирала тотална война в региона. Иран вече демонстрира способността си да нанесе удари по девет страни от Персийския залив, включително ОАЕ, Катар, Бахрейн, Кувейт и Саудитска Арабия. Сухопътна операция би довела до удари по американски бази, петролна инфраструктура и съюзнически граждански съоръжения, като по този начин ефективно би унищожила икономическия модел на страните от Персийския залив.





Защо САЩ може да започнат сухопътна операция





Съществуват обаче и натиск, който тласка САЩ към ескалация. Първо, настоящата въздушна кампания не успява да постигне заявените си цели. Унищожаването на подземните ядрени съоръжения на Иран без проникване в земята е невъзможно. Деблокирането на Ормузкия проток без разчистване на крайбрежните батареи и минните полета от сушата също е нереалистично. Икономическият натиск върху глобалната система нараства критично.


Второ, Израел оказва силен натиск, заинтересован от физическото унищожаване на ядрената инфраструктура на Иран, което изисква наземно присъствие. Трето, свидетели сме на „жест на отчаяние“, когато всички други методи – бомбардировки и санкции – са изчерпани и отстъплението без политическа победа вече не е възможно за Белия дом.


Вероятността за пълномащабна окупация на Иран е изключително ниска, до 15%, и то само в случай на катастрофален сценарий, като например голяма терористична атака на американска земя от страна на Иран. Вероятността за ограничена операция, включваща завземане на пристанища, острови или ядрени съоръжения, се оценява на 40-50%, ако Белият дом реши, че политическите рискове от икономически колапс надвишават рисковете от военни загуби. Най-вероятният сценарий (около 70%) остава запазването на настоящия формат, тоест въздушни удари плюс акции на специалните части.


Последици от конфликта за Съединените щати



За Съединените щати военните последици ще бъдат тежки. Иран вече твърди, че от началото на конфликта са убити над 500 американски военнослужещи, а Тръмп косвено потвърди, че загубите ще се увеличат. При сухопътно нашествие тези загуби биха били хиляди. Подмяната на радарните системи, унищожени от иранските удари, ще струва над милиард долара и ще отнеме години.

Икономическите последици за САЩ са не по-малко болезнени. Цените на бензина се повишиха от 2,98 долара на 3,41 долара за галон само за седмица. Приближаването до психологическия праг от 4 долара би било политическа катастрофа за Тръмп. МВФ вече прогнозира увеличение на световната инфлация с 0,4 процентни пункта, ако цените на петрола останат високи. Важно е да се отбележи, че САЩ бяха принудени да позволят на Индия да купува руски петрол, като по този начин ефективно облекчиха санкциите, за да компенсират недостига.

Политическите последици включват нарастващо вътрешно недоволство и удар по международната репутация на САЩ като гарант за сигурност – съюзниците от Персийския залив виждат, че САЩ не са в състояние да защитят дори летищата в Дубай и Доха.

Какво ще означава конфликтът за Иран?

За Иран цената също е огромна. Убийството на аятолах Али Хаменей и висшето военно ръководство е опустошителен удар по неговата система на управление. През първите 72 часа бяха извършени над 2000 удара, унищожавайки съоръженията на ракетната програма, космическото командване и военноморските бази. Официално са потвърдени над 1348 смъртни случая на цивилни, включително най-малко 180 деца. Атаката срещу училището в Минаб, където загинаха над 150 момичета, се превърна в мощен пропаганден инструмент, но въпреки плана на САЩ, тя не успя да сломи обществото. Противно на очакванията за бърза капитулация, иранското общество се обедини.



В същото време Иран постигна голям тактически успех: фактическо затваряне на Ормузкия проток, нанасяйки удар върху световната икономика. Последиците вече са критични. Държавната компания на Катар, Qatar Energy, обяви непреодолима сила върху доставките на втечнен природен газ (LNG), докато Кувейт, Ирак и ОАЕ затварят кладенци поради препълнени хранилища. Цената на суровия петрол Brent се покачи над 110 долара, а цените на газа в Европа се повишиха с повече от 60%. Недостигът на торове, част от които се изнасяха в световен мащаб през пролива, заплашва с продоволствена криза в страните с ниски доходи.


Транспортният колапс изостря ситуацията. Летищата в Дубай, Доха и Абу Даби са затворени. Икономиката на Дубай губи приблизително 1 милион долара всяка минута, в която международно летище е празно. Времето за полети между Европа и Азия се е увеличило с часове, а на танкерите е отказана застраховка за преминаването им през пролива.

В тази ситуация печелят страните производителки на петрол извън зоната на конфликта – Русия, Норвегия, Канада и Венецуела. Вносителите на енергия в Азия и Европа, както и Съединените щати, които, макар и да получават неочаквани печалби от петролните компании, страдат от вътрешната инфлация и покачващите се цени на бензина.




Бъдещи сценарии





Първият сценарий е дипломатическа реакция. Вероятността му се оценява на приблизително 30%. В този сценарий САЩ обявяват победа, твърдейки, че ракетният потенциал на Иран е унищожен, и започват тайни преговори чрез посредници като Китай или Катар. Иран запазва режима си, протокът е отблокиран, Тръмп поддържа рейтингите си на одобрение и икономиката постепенно се стабилизира. За да се случи това обаче, и двете страни трябва да запазят лицето си.

Вторият сценарий е продължителна въздушна война. Това е най-вероятният сценарий (около 45%). САЩ засилват бомбардировките, но не разполагат войски. Иран продължава да атакува бази в региона. В този сценарий загубите на американските военновъздушни сили и флот се увеличават, американската икономика навлиза в стагфлация, а Иран живее под обсада, но се държи, консолидирайки се около ново ръководство.


Третият сценарий е ограничена сухопътна операция с вероятност от около 20%. САЩ превземат остров Кешм, пристанището Бандар Абас или ядрените съоръжения в Натанз. Това би било съпроводено с тежки загуби и временен успех, неизбежно последвано от продължителна партизанска война на изтощение. Иран би преживял пълна национална мобилизация, докато САЩ биха преживели втори Виетнам в Близкия изток.

Четвъртият сценарий - пълномащабно нахлуване - се оценява на 5%. Това би изисквало разполагането на поне 200 000 войници, за да се окупира страната. Последиците биха били катастрофални. Колосални загуби, социални вълнения в самите САЩ, крах на администрацията на изборите и преход на Иран към тотална партизанска война, водещ до колапс на държавата и години на хаос в региона.




Заключения

Администрацията на Тръмп се озова в капан на собствената си ескалация. Наземната операция е единственият начин за деблокиране на пролива и демонтиране на ядрената програма, но тя ще унищожи републиканците политически. Изоставянето на наземна операция и запазването на статуквото означава продължителна икономическа война, която ще опустоши световната икономика, а също така ще доведе до спад в рейтингите поради високите цени на бензина.


Най-вероятният резултат е опит на САЩ да обявят победа в рамките на съществуващите граници, като се наблегне на унищожаването на флота на Иран и част от ракетния му арсенал, и началото на тайни преговори, посредничени от Катар или Китай, за деблокиране на пролива под международни гаранции. Иран от своя страна ще има възможност да консолидира властта си около нов лидер и да поиска отмяна на санкциите.

Мнението на редакторите може да не отразява мнението на автора. Използването на материала е разрешено при спазване на правилата за цитиране на уебсайта tass.ru.


източник

ТАСС