Коментар на к.д.п. Христо Папукчиев

Персийският залив и Ормузкия пролив са едни от най-натоварените и стратегически важни морски коридори в света. Тези води са ежедневно пресичани от стотици търговски кораби, включително големи танкери и контейнеровози.

Освен това, в района оперират военни кораби и брегови системи на страните от региона, включително иранските ВМС. Една от темите на интерес за морската навигация и безопасността е до каква степен военните радари или електронните системи на Иран могат да повлияят на корабните навигационни радари на цивилните кораби.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
1. Видове кораби и радари:

1.1 Търговски кораби

Използват предимно X-band (~9 GHz) и S-band (~3 GHz) навигационни радари;

Мощност: 10–25 kW пикова мощност, кратки импулси;

Предназначение: безопасно плаване, избягване на сблъсъци, идентификация на брегови линии и други кораби.

1.2 Военни кораби на Иран

-Разполагат с различни видове радари [1];

-Обзорни и многофункционални системи;

-Ръководещи системи за огън;

-Пасивни и активни електронни системи за разузнаване (ESM/ECM).

-Мощност: стотици kW до MW, с възможности за фазово-матрични лъчи и скрит режим (LPI Low Probability of Intercept).


2. Механизми на влияние


2.1 Случайна интерференция

Когато два или повече радара работят на близки честоти и в близост, могат да се появят:

-фалшиви цели;

-радиални линии на дисплея;

-краткотрайни „бели зони“.

Реално, съвременните навигационни радари имат филтри за отхвърляне на чужди импулси, така че ефектът е ограничен.

2.2 Активно електронно заглушаване (jamming)

Иранските военни системи могат да излъчват шум или фалшиви сигнали в навигационния диапазон. Последствия за търговския радар:

-загуба на цели;

-поява на фалшиви цели;

-намален обсег.

Това е част от електронната война (EW) и се наблюдава периодично в стратегически проливи.

2.3 Фалшиви цели чрез DRFM (Digital Radio Frequency Memory)

-Системите DRFM прихващат радарни импулси, връщат ги обратно със закъснение;

-Ефект: търговският радар може да „види“ кораби, които не съществуват.

2.4 GPS смущения

-В района се наблюдават масови spoofing и jamming на GNSS сигнали, които влияят директно на позиционирането на кораба.

-Това често e по-голям проблем за навигацията от самото радарно смущение.

3. Практическо влияние върху търговските кораби

-Обикновено навигацията не се компрометира напълно;

-Основните ефекти се проявяват като шум, краткотрайни фалшиви цели или странни отблясъци на екрана;

-Реални инциденти поради директно радарно смущение са редки;

-Най-рискови ситуации:

-тесни проливи;

-нощна навигация;

-лоша видимост;

-За безопасността се използва комбинация от навигационен радар, AIS, GPS и визуално наблюдение.

4. Заключение

Военните радари и електронните системи на иранските ВМС могат да оказват влияние върху търговските навигационни радари, но това влияние е временен и локален феномен. Основните рискове за безопасната навигация в Персийския залив идват не от радари, а от GPS смущения, човешки фактор и атмосферни условия.

Практиката показва, че съвременните корабни радари и протоколи за безопасност са проектирани да работят ефективно дори при голяма концентрация на кораби и радари. Няма универсално „магическо“ решение – ефектите от гъстия корабен трафик се управляват чрез комбинация от технически средства, процедурни правила и добре обучени екипажи.

Особено важно е обучението и квалификацията на операторите – офицерите и моряците на мостика трябва да разпознават фалшиви цели, радиални линии и засегнати зони на радара. Този опит и подготовка значително увеличават безопасността и намаляват риска от инциденти.

С правилна комбинация от технологии, процедури и човешки контрол, ARPA радарите остават надеждни дори в най-натоварените проливи, като Ормузкия.

[1] например радар Asr 3D PESA на иранските фрегати тип Moudje или радар Plessey AWS на иранските фрегати тип Alvand

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА