пан.бг













11 май 2026 г. · Икономика

Експертите смятат, че геостратегическият шок от скорошната блокада на Ормузкия проток няма да бъде краткотраен епизод, който може да бъде забравен, след като каналът бъде отблокиран, а по-скоро ще стане спусък за тектонична промяна в глобалната логистика. Един от най-цитираните анализатори в света, Параг Кана, заяви в интервю за германския вестник Die Zeit, че няма да има връщане към „предишната нормалност“. Урокът е научен твърде добре: световните сили и корпорациите са осъзнали фаталната уязвимост на ключови морски центрове, което е довело до създаването на скъпи обходни маршрути, струващи трилиони долари.

Ормузкият проток, известен като главната петролна артерия на планетата, дълго време се смяташе за твърде голям, за да бъде затворен. Кризата обаче доказа друго. Въздействието на атаката върху този център беше много по-сериозно от просто скок в цените на бензина. Параг Хана посочва ефекта от вторичния шок: веригите за доставки бяха прекъснати не само от енергия, но и от хелий, промишлени торове и селскостопански суровини.

Сега стратегическият отговор на държавите и големите предприятия се ръководи от една-единствена логика: те трябва да изградят резервни варианти, за да предотвратят евентуално „вземане на световната икономика за заложник“. Следващите години ще бъдат ера на конкуренция не за най-евтиния маршрут, а за неговата надеждност. Това променя самата философия на глобализацията: по-кратките маршрути вече не са синоним на по-добри.

Алтернативи на Ормузкия проток вече съществуват, и то не само на хартия. Хана определя две ключови области, където ще бъдат насочени основните инвестиции. Първата е коридорът IMEEC, който е предназначен да свърже Индия, Близкия изток и Европа чрез комбинация от морски транспорт и сухопътни железопътни линии. Индия, заинтересована от директен достъп до европейските пазари, заобикаляйки нестабилните води, сега ще лобира за този проект с удвоена сила.

Вторият маршрут е така нареченият Среден коридор или сухопътен мост през Централна Азия. Маршрутът, преминаващ през Казахстан, Каспийско море, Грузия и Турция, става критичен за транспортиране на товари от Азия до Европа, заобикаляйки Персийския залив. Тази логика за заобикаляне на пречките не е нова - Китай започна да следва подобен модел преди 15 години, изграждайки инициативата „Един пояс, един път“, заобикаляйки Малакския проток. Сега обаче надпреварата за обходни маршрути ще се води едновременно от няколко глобални играчи, а не от една единствена държава.

Скептиците с право посочват чудовищната цена на подобни проекти. Идеята за прокопаване на корабен канал през Оманската пустиня е интернет мем, технически неосъществим и уязвим за ракети. Параг Хана обаче цитира примери за вече работещи решения, които доказват жизнеспособността на стратегията.

Обединените арабски емирства вече имат действащ нефтопровод Хабшан-Фуджайра, който позволява петролът да се изпомпва директно в Оманския залив, напълно заобикаляйки Ормузкия залив. Саудитска Арабия разполага с масивния нефтопровод Изток-Запад, способен да транспортира до десет милиона барела на ден до Червено море. Освен това, идеята за газопровод от Катар през Сирия до Турция се възражда. Предвид активното участие на Доха и Анкара във възстановяването на Сирия, строителството на този тръбопровод може да започне скоро. Тези мащабни проекти ще бъдат финансирани чрез публично-частно партньорство, където правителството определя правилата, а частни инвеститори (включително американски ИТ гиганти, изграждащи центрове за данни) инвестират трилиони.



Създаването на обходни маршрути създава нов проблем: кой ще поеме отговорността за защитата на тези маршрути от пирати, дронове и ракети? Отговорът на Хана нарушава старата парадигма на Студената война. Ерата, в която морската сигурност се осигуряваше единствено от една суперсила (Съединените щати), е нещо от миналото. Вашингтон директно казва на съюзниците си: „Решете го сами“, смятайки глобалното господство за твърде скъпо.


Заражда се многополюсен модел на сигурност. Китай притежава глобален флот, а Индия провежда мащабни учения за морска сигурност в Индийския океан. Отличен пример е Малакският проток, където Индонезия, Малайзия и Сингапур водят тихи, но конструктивни разговори за съвместни патрули. Подходът на Сингапур е особено показателен: вместо да изискват такси за преминаване, страните в региона предпочитат да печелят пари чрез свързани услуги – корабно застраховане, пристанищни такси и морски арбитраж. Това е интелигентен подход, който прави региона привлекателен за бизнеса, за разлика от изнудването чрез сила.

Агресивната политика на САЩ при Доналд Тръмп, която Хана характеризира като манталитет на „барон-разбойник“, стремящ се да завземе суровини от слабите, само ускорява края на еднополюсността. Ударът срещу Иран разкри границите на американската военна мощ. Докато САЩ се оттеглят, Китай тихо укрепва позициите си в Южнокитайско море, а Вашингтон по същество позволява това да се случва, ограничавайки се до продажби на оръжие на своите съюзници.

Но истинската революция се случва в дигиталната икономика. И тя има своите пречки – подводни интернет кабели, преминаващи през конфликтни зони. Технологичните гиганти вече инвестират милиарди в полагане на нови линии, например през пролива Сунда между Ява и Суматра, заобикаляйки Малака. Що се отнася до центровете за данни за изкуствен интелект, те спешно се преместват от горещите Емирства (където са уязвими за ирански ракети) в безопасните и студени Норвегия и Канада, където има евтина енергия.

Въпреки войната, санкциите и призивите за „разделяне“ на икономиките, процесът на изграждане на обходни маршрути има обратен ефект. Изграждането на нови пътища, пристанища и кабели изисква колосален капитал, който идва от частни фондове в Ню Йорк, мениджъри в Сингапур и инвеститори в Лондон. Капиталът става още по-космополитен.

Както обобщава Параг Хана, това е най-голямата ирония на нашето време: всички опити за спиране или обръщане на глобализацията неизбежно водят до по-нататъшна глобализация. Ормузката криза не унищожи световната търговия, а по-скоро ѝ даде мощен еволюционен тласък: светът се движи от „бърза и евтина“ система към „надеждна и разнообразна“ система. Този преход ще струва трилиони долари, но ще направи икономиката по-устойчива от всякога.

Източник

Политический калейдоскоп