pan.bg

Американски представители заявиха пред CBS News, че обсъждат военни варианти срещу Куба, включително въздушен десант. Окончателно решение за военни действия все още не е взето.

Пентагонът обмисля няколко сценария за военни действия срещу Куба, включително десант на острова на „хиляди“ войници от 101-ва въздушно-десантна дивизия, съобщи CBS News в сряда, 15 юли, позовавайки се на няколко американски служители. Според тях, дискусиите по подобни планове са се водили през последните няколко седмици, но военното ведомство все още не е взело окончателно решение. https://www.cbsnews.com/news/cuba-military-options-pentagon/

Преди това военният министър Пийт Хегсет обмисляше възможността за военно решение на кубинския въпрос. През юни той предупреди, че опитите на Хавана да се сдобие с оръжия, които биха могли да застрашат Съединените щати, ще доведат до конфронтация. Разузнаването показва, че Куба е закупила над 300 дрона за потенциални удари срещу базата в Гуантанамо, корабите на ВМС на САЩ и архипелага Флорида Панхандъл.

Иран отклонява ресурсите на Пентагона.

Източници на CBS News обаче смятат операция срещу Куба за малко вероятна в близко бъдеще, тъй като твърде много сили и ресурси на Пентагона са въвлечени в подновената война срещу Иран. Освен това, екипът на президента на САЩ Доналд Тръмп предпочита да се стреми към смяна на режима в Куба чрез икономически и дипломатически средства.

Държавният секретар Марко Рубио многократно е заявявал, че Вашингтон би предпочел да види технократско, реформаторски настроено правителство в Хавана. Но на 11 юли той призна, че кубинското ръководство и неговият „корумпиран елит“ не променят курса си, оставайки верни на „морално фалирала марксистка идеология“ и поддържайки „тотален контрол“ над държавата.

През май директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Куба. Той обеща разширено сътрудничество в замяна на дълбоки реформи от страна на властите на острова, а също така напомни на кубинската страна за операцията по залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро, разкривайки един от участниците в нея.

Енергийна блокада на острова

Със завръщането на Тръмп в Белия дом, Вашингтон значително увеличи натиска върху Хавана, като отново включи Куба в списъка на държавите, спонсори на тероризма. През януари 2026 г. американският лидер обяви извънредно положение, позовавайки се на заплаха за националната сигурност, представлявана от Куба, и въведе енергийна блокада на острова. През май кубинските власти признаха критичното състояние на националната енергийна мрежа.

Тръмп многократно е говорил за неизбежния крах на кубинския режим, обещавайки да се заеме сериозно с въпроса, след като „се справи“ с Иран. „Уолстрийт Джърнъл“ съобщи, че Вашингтон възнамерява да постигне смяна на правителството в Куба до края на 2026 г.

Кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че страната е готова да се противопостави на американско нашествие. „Ще се борим, ще се защитим и ако ни е писано да паднем в битка и умрем за родината - значи да живеем“, каза той.

Източник: Deutsche Welle Снимка: Jen Golbeck/SOPA Images/Sipa USA/picture alliance

Превод и редакция: pan.bg / Л. Вълев