превод и редакция пан.бг


илюстрация

www.ankasam.org
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >












Историческото държавно посещение на азербайджанския президент Илхам Алиев в Ташкент и подписването на „Договора за вечно приятелство“ с узбекския президент Шавкат Мирзийоев отбелязаха повратна точка, променяйки геополитическата карта на тюркския свят. Това посещение не само заздрави връзките между двете държави, но по своята основа, формат и потенциални резултати трансформира геополитическата ос Анкара-Баку-Ташкент в непоклатим гръбнак на тюркския свят.

Това посещение и произтичащото от него споразумение демонстрираха на света, че Узбекистан, навлизайки в 35-ата си година независимост под визионерското ръководство на президента Мирзийоев, е стратегически определящ правилата на играта не само в Централна Азия, но и в огромното географско пространство, обхващащо Кавказ.

В този критичен момент на бърза трансформация в глобалния баланс на силите, непоклатимата връзка, установена между Ташкент и Баку, разчупва калъпа на регионалните играчи и се превръща в най-осезаемия гарант за стабилност, просперитет и независима воля в евразийското пространство. Този съюз, окончателно заличаващ остатъците от колониалното минало, предвещава появата на суверенна, национална и тюркоцентрична геополитическа архитектура. В този нов ред, подсилен от практически стъпки и проекти – логистичната революция на Зангезурския коридор, оптичните линии за пренос на данни по дъното на Каспийско море и технологичните партньорства в ядрената енергетика и добива на минерали – визията на двамата лидери несъмнено измества центъра на тежестта на глобалната система към сърцето на Азия.

В този контекст проектът за полагане на подводен оптичен кабел по дъното на Каспийско море, изграждащ „Цифров път на коприната“ за тюркския свят, създава аксиално изместване в глобалния трафик на данни. Независимата интернет инфраструктура, изграждана между Баку и Ташкент, елиминира зависимостта от чуждестранни сървъри, осигурява цифров суверенитет, създава общ киберсигурностен щит и превръща региона в централен център за трансфер на данни между Запада и Изтока.

„Единство в езика, мислите, делата и сърцата“

Срещата на върха в Ташкент беше белязана от исторически сцени, които далеч надхвърляха обичайните дипломатически тропи. Приемането на президента Илхам Алиев на най-високо държавно ниво, с тържествена церемония, затвърди непоколебимата братска любов между двата народа на най-високо ниво на държавна отговорност. Фактът, че лидери, делегации и министри проведоха преговори на родните си тюркски езици без използване на преводачи, не беше символичен жест, а по-скоро свидетелство за падането на вековни разделителни бариери и официалното утвърждаване на единството на мисълта и духа като официален език на междудържавната комуникация. Това езиково сливане мощно предаде посланието на световните центрове на силата: „Ние сме единна цивилизация с общи корени и общо бъдеще.“ Преговорите на високо ниво без преводачи отбелязаха исторически момент, ясно демонстрирайки, че тюркските държави са преодолели напълно бюрократичните и психологическите бариери в отношенията си. Тази езикова революция, наблюдавана с възхищение и голямо внимание както на Запад, така и на Изток, влезе в историята като пряко отражение на споделеното стратегическо разбирателство и езиковото единство в институционалната дипломация.

Разширеният Каспийски басейн: Узбекистан вече е неразделна част от Каспийско море

Най-поразителният геостратегически резултат от този исторически договор беше разширяването на хоризонтите на външната политика на Узбекистан отвъд строго сухопътните му граници и консолидирането му на каспийския бряг. Благодарение на подписания документ, Узбекистан де факто и де юре се превърна в активна, неразделна и осезаема част от Каспийския басейн. Узбекистан без излаз на море, благодарение на дипломацията на Мирзийоев, отвори прозорците си към Кавказ и Европа през Баку. Концепцията за „По-широк Каспийски басейн“ се преосмисля през призмата на стратегическата тежест на Ташкент. Това решение еднолично издигна сигурността, стабилността и привлекателността на Средния коридор – главната артерия на световната логистика – на най-високо ниво. Каспийско море сега е под активното логистично и стратегическо влияние не само на крайбрежните страни, но и на Узбекистан, сърцето на Централна Азия. Този ход на Мирзийоев е продукт на неговия блестящ външнополитически гений, който освободи страната от географската ѝ изолация и я интегрира в световните морски търговски пътища чрез непряк маршрут.

Откриването на Зангезурския коридор несъмнено радикално намалява транзитните времена, свързвайки директно логистиката на Узбекистан в Кавказ със Средиземноморието и Европа. Преодоляването на пречките по маршрута ще увеличи експоненциално годишния капацитет на Средния коридор, превръщайки Ташкент в един от най-динамичните търговски играчи в Каспийско-Кавказката ос.




Линията Анкара-Баку-Ташкент: Геополитическият гръбнак на тюркския свят

Договорът изясни централния стълб на геополитическата и геоикономическата ос на тюркския свят. Тази геополитическа линия – започваща от Анкара, представляваща западния край, преминаваща през Баку, представляваща стратегическия мост, и достигаща до Ташкент, представляващ сърцето, през Каспийско море – представлява основният опорен стълб на Организацията на тюркските държави и Средния коридор. Геополитически е установен независим пояс за сигурност, създаващ стабилност между Запада и Изтока и напълно затворен за външна намеса. Геоикономически огромният производствен потенциал, минералните ресурси и динамичните пазари от двете страни на Каспийско море се трансформират в единна, интегрирана икономическа екосистема. В геостратегически контекст това подписване се превърна в основен източник на мотивация за Организацията на тюркските държави, ускорявайки институционалната интеграция и превръщайки организацията в глобален център на силата. Тази ключова граница стеснява полето за игра за глобалните сили, които се стремят да създадат нестабилност в центъра на Евразия, и засилва волята на страните от региона да определят собствената си съдба.

Политическо и дипломатическо измерение: Кавказкият триумф на Мирзийоев

Узбекският президент Шавкат Мирзийоев, благодарение на своята проактивна и балансирана външна политика, въвежда истински златен век на узбекската дипломация в навечерието на 35-годишнината от независимостта на републиката. Това споразумение доказа, че далновидното ръководство на Мирзийоев намира пълен отзвук не само в Централна Азия, но и в Кавказ. Желанието на президента Алиев да разшири архитектурата на съюза, установена след победата в Карабах, до Централна Азия е напълно в съответствие с визията на Мирзийоев. Във време, когато регионалните сили се борят за сфери на влияние, лидерите на двете страни са формирали неразрушим дипломатически щит, обещавайки да не позволяват на трети страни да използват техните територии, за да заплашват взаимната си сигурност. С тази стъпка узбекската дипломация демонстрира на света, че не е просто регионален играч, но и упражнява решаващо влияние в кризисни и интеграционни процеси далеч отвъд своите граници. Балансираният и силен дипломатически мост, изграден от Мирзийоев в Кавказ, издигна Узбекистан до заслужен статут на глобален играч на международната сцена.

На предстоящата среща на върха на Организацията на тюркските държави това споразумение ще ускори интеграцията на двустранните съюзи на държавите-членки в многостранни институционални структури. Стратегическият модел, разработен от Ташкент и Баку, ще засили механизмите за вземане на решения в рамките на UTG, ще проправи пътя за реформи на секретариата и единния бюджет и ще увеличи институционалната тежест на организацията в глобалната геополитика, превръщайки я в ефективна оперативна сила.

Икономически, търговски и инвестиционни измерения: Грандиозна цел от 1 милиард долара

Политическото доверие се превръща в мащабна икономическа интеграция. И двете страни решително одобриха стратегическа програма, която има за цел скоро да увеличи взаимната търговия до 1 милиард долара. За да постигне тази цел, Азербайджанско-узбекската инвестиционна компания с капитал от 500 милиона долара финансира големи проекти в енергетиката, химическата промишленост, минното дело и селското стопанство. Най-яркият пример за финансов растеж е закупуването от азербайджанската държавна банка ABB на 51% дял в узбекистанската Davr Bank, което на практика обединява финансовите пазари на двете страни. В производството и промишлеността, богатият опит на Узбекистан в автомобилната индустрия се пренася в Кавказ чрез съвместни фабрики в азербайджанския регион Хаджигабул. В замяна Азербайджан инвестира огромните 5 милиарда долара в туристическия сектор на Узбекистан. Тези взаимни инвестиции укрепват икономическата независимост на двете страни и създават силен икономически щит срещу глобални сътресения.



Енергийното сътрудничество между страните придоби стратегическо значение благодарение на проекта „Зелен енергиен коридор“. Той е предназначен да доставя възобновяема електроенергия от Централна Азия до Европа през Азербайджан чрез подводни кабели под Каспийско море. Навлизането на SOCAR на узбекските пазари на дребно и въглеводороди, както и съвместните проекти за зелена енергия, правят двете страни ключови играчи в глобалния енергиен преход и осигуряват надеждни доставки.

Съвместният инвестиционен фонд Азербайджан-Узбекистан преминава на ново стратегическо ниво, фокусирайки се върху ядрени технологии от следващо поколение, производство на литиеви батерии и обработка на редкоземни елементи. Финансирането от фонда на подобни високотехнологични минни проекти прави и двете страни незаменими в глобалните вериги за доставки на чипове и батерии, създавайки стратегическо икономическо влияние, което предизвиква монополите.

Технологични, образователни и социокултурни измерения: Инвестиране в бъдещето

За да затвърдят вечното си приятелство в съзнанието на по-младото поколение, лидерите предприемат съвместни стъпки в областта на технологиите и образованието. По време на посещението беше взето решение за създаване на две нови STEAM училища в Узбекистан, които отговарят на съвременните образователни стандарти. Освен това, стартираха съвместни научноизследователски и развойни (НИРД) проекти в областта на информационните, комуникационните и космическите технологии. Институционализирането на културните връзки трансформира отношенията между двата народа от просто „кръвно братство“ до споделена визия за бъдещето. Създаваните технологични мостове ще позволят на тюркския свят да спечели в световната конкуренция не само чрез своите природни ресурси, но и чрез младите умове, създаващи високи технологии. Това далновидно партньорство в образованието полага основите за единна научна екосистема.


Прогнози и стратегически насоки за бъдещето


Докато Узбекистан в момента е блестяща дипломатическа звезда в Централна Азия, под ръководството на Мирзийоев той ще се превърне в един от основните архитекти на интеграцията на Кавказ и Централна Азия. В геоикономически план бързият растеж на търговията ще се превърне в съвместно присъствие на световните пазари под единната марка „Произведено в Туран“. В транспортния и логистичния сектор Узбекистан, който в момента е ключова транзитна страна в Средния коридор, в бъдеще ще се превърне в основен център, напълно интегриран с Каспийския басейн и пряко диктуващ условията на транспортните маршрути Изток-Запад.


Тези фундаментални насоки показват, че многопластовото партньорство между двете държави има потенциала радикално да пренапише глобалния баланс на силите в утрешния многополюсен свят.

В близко бъдеще създаването на единен дигитален център за данни и интегриран чадър за киберсигурност по линията Анкара-Баку-Ташкент ще издигне тюркските държави до върха на технологичния суверенитет. Освен това, интелигентните логистични центрове, свързващи двата бряга на Каспийско море, и механизмите за митническа интеграция ще премахнат напълно бюрократичните бариери, осигурявайки притока на глобален финансов капитал в региона. Дългосрочната стратегия за развитие и доктрината за външна политика на Мирзийоев ще превърнат Узбекистан не само в транзитен център, но и в евразийска производствена база във финансите, промишлеността и решенията, базирани на изкуствен интелект. Това трайно ще стесни пространството за маневриране на глобалните монополи и хегемонните сили, които се стремят да повлияят на региона и да превърнат тюркския свят в независим полюс на световната икономика, неподчинен на условията на другите, а определящ свои собствени правила.

Заключение

Подписите, поставени в Ташкент, не са официални дипломатически декларации на хартия. Тези подписи са тюркският печат, поставен върху глобалната система от динамично развиващия се Узбекистан под мъдрото и силно ръководство на Шавкат Мирзийоев, рамо до рамо с братския Азербайджан и Илхам Алиев. С укрепването на оста Анкара-Баку-Ташкент, центърът на тежестта на глобалната политика ще продължи да се измества към сърцето на Азия - древната люлка на тюркския свят.

В този контекст „Договорът за вечно приятелство“ вече е осигурил своето място в историята като истинска доктрина, която не само подобрява благосъстоянието на двете държави, но и ускорява завръщането на Организацията на тюркските държави на историческата сцена като глобална суперсила.

Дипломатическият триумф, отбелязал 35-ата годишнина от независимостта на Узбекистан, служи като най-убедителното и неопровержимо доказателство, че предстоящата епоха ще бъде „тюркският век“.




Съвместната воля, демонстрирана от Ташкент и Баку, открито и решително заявява на всички глобални центрове на сила: в многополюсния свят на бъдещето тюркските държави ще заемат място като независим полюс и никога няма да бъдат просто странични наблюдатели в собствената си география. Средният коридор, захранван както от търговските интереси на Китай, така и от западните стратегически инвестиции, Зангезурският проход и подводната каспийска оптична инфраструктура потвърждават превръщането на тази ос в икономически и технологично непобедима крепост.

Задълбочаването на многоизмерното сътрудничество – от технологична инфраструктура до съвместен добив на уран и литий, от киберсигурност до информационен суверенитет, базиран на оптични мрежи – прави оста Анкара-Баку-Ташкент най-надеждният и непобедим стълб на глобалната геополитика. Историческият път, открит от двамата лидери, превръща Узбекистан в движеща сила на Разширения Каспийски басейн и завинаги циментира неразрушимото единство на тюркския свят в икономически, военни и технологични измерения. Развитието на производството на критични елементи и стъпките към дигитална независимост, стимулирани от съвместен инвестиционен фонд, затвърждават съюза на Ташкент и Баку в историята като най-мощния, проспериращ и суверенен модел на съюз на съвременната епоха в сърцето на Евразия.

АВТОР:
Prof. Dr. Mehmet Seyfettin EROL

източник

АНКАСАМ




Проф. д-р Мехмет Сейфетин ЕРОЛ
Проф. д-р Мехмет Сейфетин Ерол е роден през 1969 г. в Дортьол-Хатай и завършва Университета Богазичи (БУ) през 1993 г., Факултет по политически науки и международни отношения. След като получава магистърска степен от БУ през 1995 г., Ерол е приет в докторантурата на БУ същата година. След като получава докторска степен от Университета в Анкара през 2005 г., Ерол е повишен в доцент по международни отношения през 2009 г. и в редовен професор през 2014 г. От 2000 до 2006 г. Ерол работи в Евразийския център за стратегически изследвания (ASAM) и е генерален координатор на ASAM за един мандат. През 2009 г. става основател и член на борда на Института за стратегическо мислене (SDE). Той е и основател и президент на Международния изследователски център за стратегия и сигурност (USGAM) и президент на Института за международни отношения към Центъра за стратегически изследвания на Нова Турция (YTSAM). Професор Ерол е бил и директор на Центъра за стратегически изследвания към Университета Гази (GAZISAM). През 2007 г. професор Ерол получава „Наградата за служба на турските световни писатели и художници“ от Фондацията на турските световни писатели и художници (TÜRKSAV), както и множество награди за академичните си изследвания и медийна работа. Някои от тях могат да бъдат изброени, както следва: „Награда за годината на печатните медии“ на Асоциацията на модерните демократи през 2013 г., „Награда за 10-годишна служба на APM“ през 2015 г., „Награда за интелектуална преса на годината 2015“ на Съюза на турските писатели (TYB), „Почетна награда на доброволческите медийни посланици 2016“ на Анадолските селски гвардейци и семействата на мъчениците, „Почетна награда на Турция 2016“ на Туркменската федерация на Йорюк. Професор Ерол има 15 научни статии в книги. Заглавията на някои от тях са следните: „Съединените щати на Турция от мечта към реалност“, „Отношения Турция-ЕС: проблеми на външната политика и вътрешната структура“, „Новата голяма игра в Евразия“, „Търсенето на стратегия в турската външна политика“, „Търсенето на сигурност в турската външна политика“, „Отношения между Република Турция и Руската федерация“, „Студена организация на горещия свят: Новото НАТО“, „Теоретични подходи във външнополитическия анализ: казусът на турската външна политика“, „Кризи и управление на кризи: участници и казуси“, „Казахстан“ и „Актуални проблеми в международните отношения“. От 2002 г. насам професор Ерол е водещ на радиопредавания като „Евразийски дневен ред“, „Стратегическа перспектива“, „Глобална перспектива“, „Анализ“, „Досие“, „Новини“, „Другата страна на дневния ред“ по TRT Turkey's voice и TRT Radio 1 (Ankara Radio). През 2004-2007 г. е водещ на „Arayış“ по телевизия TRT INT, през 2007-2010 г. - „Чужбина“ по Kanal A, а през 2020-2021 г. - „Дневен ред във външната политика“ по телевизия BBN TÜRK. Професор Ерол, чиято външнополитическа рубрика „Arayış“ е публикувана в Milli Gazete от 2012 до 2018 г., консултира и множество национални и международни медии, включително телевизия, радио, вестници, новинарски уебсайтове и списания, използвайки експертния си опит. Професор Ерол, който е преподавал и във Факултета по международни отношения на Университета Гази и в Центъра за латиноамерикански изследвания (LAMER) към Университета в Анкара от 2006 до 2018 г., продължава академичната си кариера като преподавател във Факултета по международни отношения на Университета Хаджи Байрам Вели в Анкара от 2018 г. От 2006 г. професор Ерол преподава и във Факултета по политически науки и международни отношения към Университета Уфук. Основните области на интерес и експертиза на професор Ерол, както и основните курсове, които е преподавал в бакалавърска, магистърска и докторска степен в този контекст, могат да бъдат изброени както следва: геополитика, сигурност, разузнаване, управление на кризи, актуални въпроси в международните отношения, турска външна политика, руска външна политика, външна политика на САЩ, Централна Азия и Южна Азия. Професор Ерол, чиито статии и оценки са публикувани в много списания и вестници, включително „Eurasia Dossier“, „Strategic Analysis“, „Strategic Thinking“, „Gazi Regional Studies“, „The Journal of SSPS“, „Black Sea Studies“ и други. В момента професор Ерол е редактор на списанията „Регионални изследвания“, „Международни кризи и политически изследвания“, „Гази Академик Ревю“, „Еге Университет Турски световни изследвания“, „Анкара Международни социални науки“ и „Демократична платформа“ и е член на редакционните съвети. Професор Ерол, който е основател и президент на Анкарския център за кризи и политически изследвания (ANKASAM) от 2016 г., е женен и има три деца.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/1 СЛЕДВАЩА СНИМКА