АЛМИМЕДИЯ













Променената среда за сигурност поставя нови изисквания пред българската отбрана – повече способности, модернизация, технологична трансформация и по-голяма готовност за колективната отбрана. Това беше акцентът при откриването на академичната година във Военната академия „Г. С. Раковски“. Пред офицерите министърът на отбраната Димитър Стоянов очерта приоритетите на правителството и плановете за развитие на въоръжените сили.

Войната в Украйна, технологичните промени и все по-сложната среда за сигурност променят изискванията към въоръжените сили. За България това означава едновременно да развива националния си отбранителен потенциал и да изпълнява поетите ангажименти в НАТО и Европейския съюз. В такива условия започна новата академична година във Военната академия „Г. С. Раковски“. За бъдещите командири това означава подготовка за вземане на решения в среда, в която традиционните способности вече трябва да работят заедно с нови технологии.

генерал-майор Стайко Прокопиев – началник на Военната академия „Г. С. Раковски“:

„За нас учебната година започва в момент на ускорена трансформация на Българската армия. Този процес е продиктуван от измененията в средата за сигурност, съвременното схващане и разбиране на оперативната среда, новите способи и методи на водене на бойните действия, нововъведените системи, домейни и измерения като среда за използване, новите технологии, измененията в структурите на НАТО и Европейския съюз и при непрекъснато отчитане на поуките от практиката.“

Предизвикателствата пред България вече са не само военни. Те включват икономически, технологични, енергийни, информационни и хибридни рискове. На този фон растат и военните разходи, а според министъра на отбраната Димитър Стоянов страната трябва да адаптира политиката си за сигурност и отбрана към новата реалност. В тази среда министърът постави акцент върху мястото на България в НАТО и върху промяната в разпределението на отговорностите в Алианса.

Димитър Стоянов – министър на отбраната:

„За да има достойно място в НАТО 3.0, България трябва да концентрира своите усилия в изграждането на способности за изпълнение на член 3 от Вашингтонския договор. Това предполага укрепване на националния отбранителен потенциал в рамките на засилващия се европейски съюз на Алианса. Именно на това са посветени нашите усилия през следващия четиригодишен период, който имаме като амбиция да бъде оценен един ден като градивен етап от българската отбрана.“

Правителството вече има национален план за постепенно увеличаване на средствата за отбрана до 5 процента от БВП през 2035 година. Сред приоритетите министърът постави хората в отбраната, изпълнението на съюзните ангажименти и модернизацията. Предвидено е и поетапно увеличаване на инвестициите в отбрана, както и използване на европейския инструмент SAFE за реализация на приоритетни проекти.

Димитър Стоянов – министър на отбраната:

„От нас се очаква ново, отговорно и дългосрочно отношение към състоянието на въоръжените сили, ускорена модернизация, подготовка на добре обучен и мотивиран личен състав и тук е мястото на преподавателския състав от Военната академия. За изпълнение на поставените цели сме заложили редица конкретни, ориентирани към резултата законодателни инициативи. Първо, хората за нас са най-важният от всички компоненти на способностите. Това е заложено във философията на управлението. Новата военна техника е безполезна без добре подготвени и мотивирани кадри.“

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов очерта практическите измерения на необходимата промяна. Според него поуките от войната в Украйна вече се отразяват върху планирането и развитието на въоръжените сили. Необходимостта е от боеготови сили, устойчива логистика, модерна инфраструктура и способност за продължителни действия. По думите му технологичното превъзходство вече не зависи само от отделните платформи, а от способността различните системи да работят заедно.

адмирал Емил Ефтимов – началник на отбраната:
„Технологичното превъзходство ще зависи все по-малко от отделната платформа и все повече от способността различни системи да бъдат интегрирани и бързо адаптирани. Дронове, изкуствен интелект, космически способности, електромагнитна война и цифрови мрежи трябва да бъдат свързани с традиционните в единна система за командване и управление, разузнаване и въздействие.“

В ход е и преглед на структурата на въоръжените сили, който трябва да очертае новия им облик до 2032 година. Той е свързан както с придобиването на нови платформи и способности, така и с изпълнението на новите цели на НАТО.

адмирал Емил Ефтимов – началник на отбраната:
„Освен това прегледът трябва да даде отговор на въпроса „Необходима ли е адаптация на командната структура на въоръжените сили в контекста на провеждането на операции в многодоменна и нова среда?“

Именно тук е ролята на Военната академия. Да подготви офицерите, които ще трябва да управляват тези способности и да вземат решения в многодомейнна среда.