36 години от катастрофата с Ту-134 на БГА "Балкан"

Pan.bg 16 мар 2014 | 10:52 views (10452) commentaries(2)
img standartnews.com

Мародери грабят разбития ТУ-134
Тайната за катастрофата от 16 март 1978 г. е в черната кутия, циментирана с двигателя


Враца. Къпини с човешки ръст. Трева до гърдите. Останки от римска крепост. Река Бриша. Водата е до колене и все не може да измие позеленелите камъни. В тази пустош е забравеният и от Бога, и от хората паметник на загиналите в най-мистериозната самолетна катастрофа в България. До него е невъзможно да се стигне без специална екипировка и без опит в трудни преходи. Фаталното място е в идеалния център на три също така забравени врачански села - Габаре, Тлачене и Вировско. 32 г. след злокобния 16 март 1978-а никой не знае какво превърна самолета на БГА "Балкан" ТУ-134 в бомба. И го направи авиоковчег на 73 души на борда. В него загиват 27 българи, 39 поляци и 7-членният екипаж.


Полетът от София за Варшава в 13,20 часа на 16.03.1978 г. е последен за треньорката ни по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, помощничката й Румяна Стефанова и момичетата от тима. Той е фатален за полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми - брат на известния актьор Роман Вилхелми. Гибелен е за юношеския отбор по футбол на България и за юношеския отбор по баскетбол на Полша.
"В този слънчев, ясен пролетен ден погребвахме млада жена. Тъкмо я полагаха в гроба, когато се чу страхотен гръм като от оръдие. Гробарите изпуснаха ковчега и всички се затичахме към кариерата. Уплашихме се, че е станала злополука и са загинали работниците". Това си спомня Татяна Павлова, главен специалист в отдела за техническо обслужване в кметството на село Габаре. Докато тичали към кариерата, започнали да вият сирени. Линейките от Плевен и Червен бряг пристигнали по-бързо от врачанските. Но стотиците жители на трите села изпреварили и докторите, и милиционерите, и военните. Те първи пристигнали на мястото край река Бриша. Единственият свидетел на катастрофата овчарят Христо Динкин повтарял като обезумял: "Самолетът идваше от изток. Чух бученето му и побягнах, но изведнъж въздухът пламна и той експлодира". Огън паднал и върху него, подпалил дрехата му, та човекът се търкалял по земята, докато се изгаси. Това пък разказва кметът на Габаре д-р Цольо Митков. Според него самолетът се е пръснал на парчета още във




въздуха, а двигателят му, заедно с черната кутия, се е забил дълбоко в река Бриша. После се понесли слухове, че мястото нарочно е циментирано, за да не се извадят никога. "На нас ни казаха, че двигателят е паднал до една скала. Отидохме да копаем там, но избликна кръв. Изплашихме се и избягахме", спомня си пък Татяна Павлова. Тя е човекът, който по онова време отговарял за строителството на паметника - първия в памет на загинали от катастрофи. Поръчали го от БГА "Балкан" за първата годишнина от смъртта на пътниците и екипажа. "Успяхме да го направим навреме, облагородихме мястото, оградихме го и даже поставихме портичка", връща лентата Павлова. Но точно на помена станал скандал. Близките се разгневили, че кръстовете, които били поставили, са измъкнати и подредени край реката. Започнали да се карат с шефовете на авиацията и заради ковчезите, натъпкани с пръст, които им дали. "Моето детенце тежеше 40 кг, а вие ми докарахте сандък с един тон земя", крещяла една от майките. Сега паметникът трудно се вижда от треви и храсти, няма помен от оградата и портичката.
Още в деня на авиотрагедията някой накарал учениците от трите села да събират в найлонови чували останките. "Това бяха късчета месо и кости, никога няма да забравя нежно ходило на момиченце с лакирани нокти", просълзява се сега Татяна Павлова. Трънаците и тревата са били посипани със златни пръстени и гривни, както и с много долари, разказа възрастен човек от Габаре, който забранява да се цитира името му. Според него именно мародерите, които награбили валутата, златото и непокътнатите дрехи в куфарите, Бог вече е наказал. Разболели се и измрели. "И по онова време имало метална мафия", сеща се докторът кмет. Предвидливи хора от селото събрали алуминиевите парчета от самолета и ги нахвърляли в пропастта Моргата в местността Въртопа. След време изтеглили с въжета ценния метал и го предали за отпадъци.
От разказите на местните хора може да се стигне до извода, че не е правено кой знае колко сериозно разследване на причините за катастрофата. Самият факт, че мястото не е било отцепено и са пускани дори ученици да събират плът и кости, е показателен. Заключението на комисията по разследването, че самолетът се е взривил от авария в електрозахранването, се оказва неубедително както за специалистите, така и за хората от трите села, които по някакъв начин са се докоснали до пораженията. Това вероятно е дало храна на няколко чудовищни версии за гибелния полет. В една от тях се намесва дългата ръка на КГБ. Според нея съветските секретни служби отвлекли хората в самолета за опити с ядрени устройства. Друга хипотеза пък залага на терористичен акт, макар че няма логика той да е насочен срещу спортисти. "Аз съм по-склонен да мисля, че в самолета е била заложена бомба". Така разсъждава шефът на пожарната във Враца през 1978-а Трайко Нецов. Той пристигнал на мястото с джип около час след катастрофата. Чул с ушите си разказа на овчаря и бил потресен от останките, разпръснати в диаметър около 2 км. "Човекът каза, че самолетът се е взривил високо в небето, а не се е забил в земята, за да се смята, че е станала някаква авария", припомня си офицерът от запаса.
Дали наистина е бил миниран този прокълнат ТУ-134, от кой и защо? Това все още остава загадка. Тя не е била разплетена и в първите години на демокрацията. Тогава по настояване на близките на загиналите комисията по човешките права към Великото народно събрание е направила опит да разбули мистерията. Но не й се е удало. Това, което до този момент не буди съмнение и е установено категорично, е много малко. А то е, че на 16 март 1978 година точно в 13,24 часа командирът Христо Христов получава разрешение за излитане. В следващите няколко минути полетът протича нормално. Към Голяма Брестеница на височина 4900 метра обаче изведнъж се отклонява от курса, завива наляво и тръгва на запад. Точно в 13,52 часа - 28 минути след излитането, ТУ-134 избухва. В резервоара на самолета е имало 11,5 тона керосин. Движил се е с 850 км/ч. Другото е мистерия.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    ?! 16 мар 2014, 15:24
     
    2
     
    0

    До кога мистерия?! Който знае нещо да пише!!

  2. #2
    tot 20 авг 2016, 16:55
     
    2
     
    0

    Кой да пише като там всички са неграмотни. Дори да ги попиташ не можеш да разбереш нищо от съчиненията им. Тези хора имат огромна вина защото са обирали като маймуни останките. Няма да се изненадам ако са прибрали и някоя друга човешка глава.

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка