wordpress.com


Възходът на СИРИЗА не се обяснява само с кризата в еврозоната. Той се дължи и на бунта срещу местните олигарси

В кафенето в централата на СИРИЗА цигареният дим се извива в чудати форми. Ако те отразяваха образите, въртящи се в умовете на мъжете, вероятно щяхме да видим лицата на Че Гевара или на Арис Велухиотис, командващия Гръцката народна освободителната армия през Втората световна война. Тези мъже са ветерани левичари, очаквали кариерите им да приключат като професори по езотерични предмети като икономика на развитието, като адвокати по граждански права или историци, изучаващи кой кого е ликвидирал в гражданската война. Вместо това те са на прага на властта.

Кафенето предлага само черно кафе и твърди гевреци плюс възможността да хванеш рак на белите дробове. Но в навечерието на изборите усетих посетителите му самоуверени, макар и леко сащисани.

Всъщност централата на СИРИЗА не е най-подходящото място човек да научи що е „радикален“. Фактът, че една партия, която има централен комитет, печели властта, не е знак за внезапен завой на гръцката психика към марксизма. Той обаче е сигнал за три други неща – за стратегическата криза в еврозоната, за решимостта на гръцкия елит да не се разделя със системната корупция и за новия начин на мислене сред младите гърци.

Кризата в еврозоната е най-лесна за разбиране – заради последствията от нея, които лесно се разчитат от макроикономическите данни. МВФ прогнозира растеж в Гърция заради спасителния пакет през 2010 г. Вместо това икономиката й се сви с 25 на сто. С толкова паднаха и заплатите. Младежката безработица е 60 процента, и то сред младите хора, които все пак останаха в страната.

Икономическият срив, който е горчив хап и за левите, и за десните в Гърция, не се изразява само в материален колапс. Той демонстрира и пълното късогледство на европейския политически елит. В цялата история на драмата и комедията

няма по-смехотворна фигура

от богаташ, който не знае какво прави. През последните 4 г. „тройката“ ЕК, МВФ и ЕЦБ изнесе на гърците точно такъв спектакъл.

Колкото до гръцките олигарси, лошото им управление бе факт дълго преди кризата. Не става дума само за прочутите корабни магнати, които не плащат данъци за дейността си, но и за строителните предприемачи, енергийните босове и собствениците на футболни клубове. Както ми каза един гръцки икономист преди седмица: „Тези момчета не плащаха данъци при диктатурата на Метаксас, през нацистката окупация, гражданската война и военната хунта.“ Те не възнамеряваха да плащат данъци и след като „тройката“ започна да изисква от Гърция да си оправи счетоводните книги, поради което бремето падна върху плещите на трудещите се гърци – работната сила от 3,5 млн. души, която се сви по време на кризата на 2,5 млн. души.

Олигарсите позволиха гръцката държава да се превърне в бойно поле на противопоставящи се интереси. Както казва гръцкият журналист Янис Палайологос в книгата си за кризата, налице е „всепроникваща безотговорност, чувство, че никой не управлява, никой няма желание или възможност да действа като попечител на всеобщото благо“. Най-корозиращото им влияние обаче е върху обществените слоеве под тях. „Виж, виж, ето го Х“, шушукат си гърците, когато видят някой богат грък в заведение. „Той контролира У в парламента и върти любов със Z“. Всичко е като сапунена опера, но е истинско и твърде много гърци са направо като хипнотизирани от това.

При последните три кампании за общи избори постижението на СИРИЗА е, че успя да политизира темата за олигархията. Гръцката дума за това е „впримчен“, а олигархията наистина е впримчена в центристкия политически двуполюсен модел. СИРИЗА не дължи нищо на олигарсите и лидерът й Алексис Ципрас успя да превърне в риторика темите за корупцията и за укриването на данъци, които резонираха силно сред младите хора.

И ето защо успя

Във функционираща пазарна икономика класическата двойка в лъскавите ресторанти са млади хора, близки по възраст. При пътуванията ми по време на еврокризата – от Дъблин до Атина, забелязах, че класическата двойка в дисфункционалната икономика е мъж с прошарена коса и жена на двадесет и няколко години. Това е историята на стари мъже с олигархична власт, парадиращи безсрамно с богатството и влиянието си. Младостта е узурпирана, когато олигархията, корупцията и елитарната политика задушат меритокрацията. Внезапната поява на малки центристки партии, водени от харизматични млади професионалисти, е доказателство, че на това поколение му е дошло до гуша. Но докато те се опомнят, Ципрас вече ги бе изпреварил.

Погледната отвън, Гърция прилича на гигантски негатив, но това, което е в основите на възхода на радикалната левица, е появата на положителни нови ценности сред младите хора, които са много повече от естествената социална база на СИРИЗА. Става дума за класическите ценности на свързаното поколение – креативност, самостоятелност, желание да подходиш към живота като към социален експеримент, глобален поглед.

Когато „Златна зора“ се появи на хоризонта като плашеща, жестока неонацистка сила, която по едно време се радваше на 14 процента подкрепа, свързаните млади хора бяха поразени от начина, по който политическият елит я поощри. Хората, прочели историята, видяха налудничави нацисти, аплодирани от едрия бизнес, мечтаещ за ред.

Пиша за гръцката криза от началото й и новото за 2015 г. е следното – СИРИЗА вече спечели солидната подкрепа на около 25 на сто от избирателите по темите икономика и Европа. Но сега и друга част от гръцкия електорат, преди всичко младите, дадоха сигнал, че им е дотегнало от корупция и елити.

Гърция показва какво се случва, когато съвременният капитализъм се провали. Защото навсякъде има глупави бюрократи и корумпирани елити: само трилионите долари, изсипани в националните им икономики, за да се избегне колапс, ги пази от контрола, наложен на Гърция. Изправени сме пред избирателна несигурност в Европа в следващите 2 г., крайната десница и крайната левица се целят във властта в Испания, Франция и Холандия. Някои обявяват, че е дошъл „краят на неолиберализма“.

Не съм много сигурен в това. Сигурното обаче е, че Гърция показва как той би могъл да настъпи.

Статия на Пол Мейсън в „Гардиън“

Авторът е икономически редактор в новините на 4-ти канал.

Източник: http://probuzhdane.blogspot.com