Warning: getimagesize(): php_network_getaddresses: getaddrinfo failed: Не е известно името на услугата in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Warning: getimagesize(http://cache2.trud.bg/Images/Cache/224/Image_5474224_407.jpg): failed to open stream: php_network_getaddresses: getaddrinfo failed: Не е известно името на услугата in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Доц. Димитър Димитров, диригент на църковния хор в „Св. Ал. Невски“ и брат на патриарх Неофит, пред „Труд“: Майка ни беше жива мъченица

Pan.bg 06 май 2016 | 09:56 views (2440) commentaries(0)
img Доц. Димитър Димитров е главен диригент на хора в катедралата „Св. Александър Невски“ и преподавател по църковна музика . Брат е на Негово светейшество Българският патриарх Неофит.

Като богослов и преподавател доц. Димитров респектира със своята компетентност в областта на православната църковна музика и богослужение. Воден от дълбоката си вяра за мисията на всеки преподавател, той предава на младото поколение богослови и свещенослужители своите знания, умения и любов към църковно-певческата ни православна традиция, за да се съхрани тя и пребъде.

Цялата творческа дейност на доц. Димитров, белязана с неговия изключително фин и верен усет за “автентичност”, го нарежда сред най-значителните съвременни хорови диригенти.

Освен музикант и божи служител, Димитров е изключително добър и благ човек. С него времето спира. Докато разказва, очите му издават мъка, но широката му искрена усмивка не слиза от лицето му. На него и на брат му - патриарх Неофит, сякаш е писано да са божи служители. От срещата на родителите им до ден днешен те са свързани с храма „Св. Александър Невски“.

- Как премина вашето детство? Разкажете ми малко повече за брат ви - патриарх Неофит и семейството ви.

- Минали сме през много. Майка ни беше жива мъченица, клисарка в Румънската църква. Получаваше 30 лева и живеехме в една стая. Баща ми също беше беден човек - железопътен машинист. На 58 години се е оженил. Майка ми е била сираче. Живяла при леля си Хаджи Катя. Баща ми е от Асеновград, майка ми от Карлово, но един ден животът ги сблъскал в София. За пръв път се срещнали в „Св. Александър Невски“.

Баща ми и леля ми видели майка ми в храма. Леля ми му казала: „Хайде, Кольо, вземи си млада булка, да има кой да ни гледа“. Харесали я, била скромно момиче и въпреки че имали 33 години разлика, майка ми била на 25, се бракосъчетали. Като си спомням, се натъжавам и си казвам, гледай какъв наивитет. Питал съм майка ми, имали ли са дружба преди това, а тя ми е казвала: „Не, просто ми дожаля, аз самата нямах никого“. Така през 1941 година се женят в „Княжево“, където съм роден и аз.

Когато минава войната, преди 9 септември 1944-а, слизаме долу в центъра на София и родителите ми започват да си търсят работа. Баща ми намира работа в обущарска кооперация „Георги Димитров“ на улица „Пиротска“, тогава беше „Жданов“. Започва като портиер и отговорник за котелите на три сгради. От там му дават една стаичка, малка, но нямаше къде да живеем. На едната кушетка спеше баща ми, на другата - леля ми, а на легло - персон и половина аз, майка ми и брат ми. Когато пораснахме и тръгнахме на училище, майка ми почна да се чуди какво да прави и започва работа като клисарка в Румънската черква.

Помня, че един ден баща ми падна, наложи се да го оперират, тогава с брат ми поддържахме огъня в котлите и вършехме портиерската работа, за да не изгубим квартирата, защото нямахме дом. Той беше направил вноска през 1961 г. за жилище, а чак през 1971-ва го получихме и се преместихме в „Младост“, тогава там нямаше нищо.

След като завършихме прогимназия, постъпихме в Семинарията. Последва казармата. Тогава не ни даваха да казваме дори на родителите си къде сме разпределени. Аз бях в редовни войски в Симитли, а брат ми беше в ямболско - във ВВС.

Ако не беше Семинарията и духовната академия, не знам какво щеше да излезе от нас с брат ми. Затова винаги си повтарям думите на Апостол Павел - „Аз съм това, което съм благодарение на Божията благодат“.

- Как решихте да се насочите към музика?

- Обичам музиката още от малък, учих в Семинарията и в „Света Неделя“. Там имаше хор. Църковната музика ме е съпровождала през целия ми живот.

- Колко пари изкарва човек с църковни песни?

- Музикантите от хора не са на щат, ние взимаме хонорари. За участие ни дават 10 лева, но след удръжките остават 8 лева. Църковните служители у нас не могат да изкарат пари за препитание. Например в Русия диригент получава от 500 до 1000 рубли. Канили са ме да работя в наша църква в Чикаго, но аз съм си българин и искам да живея там, където съм се родил.

- Пътува ли хорът в чужбина?

- Пътувал съм много с моя хор. Били сме в Германия, Франция, Холандия. Бяхме и в българския храм „Свети Илия“ в Румъния, който вече не е наш. Ходили сме на честването на свети Киприян в Кремъл. Преди 3 години ни поканиха в Москва на техния рождественски фестивал, тогава те поеха всички разноски. Това е проблемът с пътуването, че трябва да се поемат разноските на целия хор, а ние сме 40 души, и е трудно.

- Ще ви върна към вашето място – храм-паметника „Св. Александър Невски“, сега правят ли се сватби в него?

- Требите не са разрешени. Преди години дядо Трифон беше писал писмо до Светия синод, за да разрешат сватбите, кръщенетата и помените, но нищо не стана. Не знам какви са мотивите. Дядо Максим не даваше да се издума по въпроса, било храм-паметник, но тези тайнства не го оскверняват. За мен е нелогично, но не съм аз този, който да решава. Нямаме пари, а връщаме желаещи. Така ще могат да се съберат и средства за реставрация на храма.

Може да се сложи по-висока цена, за да няма много треби или да се сложи лимит. Би могъл да се измисли компромисен вариант, така че всички да спечелят от това. Върховният клир обаче не дава и дума да се обели за това. Сватби като на фолкпевицата Мария са се правили тайно. Има и такива, които попадат в сивия сектор и се уговарят с поповете, но това не е редно. Трябва да си има официален ценоразпис. Само ползи ще има, ако се позволят требите.

- Какво е здравословното състояние на брат ви - патриарх Неофит?

- Нали го виждате, ходи неуморно по служби. Радвам се, ако имам възможност да го видя. Той все няма време. Виждаме се на събирания с митрополията, на които има много хора. Не е като да седнем и да пием по ракия като двама братя. Понякога чакам с дни да ми се обади. Много е натоварен, дърпат го отвсякъде и няма време за нищо. Казвам: „хайде да те изведа малко навън, лекарите казаха да дишаш свеж въздух, така ще се съсипеш“, но той няма време. Сам върши всичката работа. Много пъти съм го съветвал да се разтовари, все пак е на тежък пост, но все пак той си преценява. А това дава отражение. Преди няколко години се наложи да му сложат клапа на сърцето. Малко преди това пък аз получих аневризъм на аортата. Жена ми беше неотлъчно до мен. Благодарение на Бог съм жив. Лекарите тогава ми казаха, че съм приятел на Дядо Господ. Винаги съм се уповавал на него. Сега като съм сам, го моля само за здраве.

- След зарята в църквата изскочиха много информации, свързани с архимандрит Дионисий. Вярно ли е, че ви е наказал?

- Един от моите помощници по време на служба направил по-голяма пауза между изпълненията, аз не съм бил до него по това време. Повторил песента два пъти, архимандрит Дионисий не спирал да кади. Изпълнихме две херувимовски песни и след пауза продължихме. Ако службата ще е по-дълга, се разбираме предварително. Той обаче не беше предупредил преди това. Заради паузата Дионисий заяви, че сме го саботирали. След това наказа мен и двамата ми помощници с мъмрене. Това наказание не е сериозно, но е първото по рода си. През живота ми съм получавал само награди и медали.

- Според вас, трябва ли да се върне вероучението в училищата?

- Да, и трябва да се наблегне над християнските ценности и морал. Хубаво е България да има облик на християнска страна. Добре е децата да ги научат от малки на тях. Преди време излезе един сборник с царски вещи. Вътре беше снимана диплома на цар Борис за 3-ти клас. Той е учил на първо място „закон божи“, на второ „нравоучение“ и на 8-о място „църковен славянски език - четене“. Родителите ми са учили вероучение. Тогава образованието не е било религиозно, а масово, светско. Първото школо е създадено от Неофит Рилски и е било килийно училище, после го превръща в светско, не в религиозно. Вероучението ще направи младите културни хора с ценности.

- Според вас дали ще бъде прието предложението всички храмове, които не са православни, да не се наричат църкви?

- Това е много крайно. Аз наричам хора с такива идеи „православни талибани“.

- Ще се променят ли ценностите и вярата на европееца след навлизането на толкова много мигранти в Европа?

- Да се помогне е хубаво. Ако имаш една филийка хляб обаче, как да го направиш. Тия дето идват, не са чак толкова бедни. Не са всички бежанци, те са с пари - добре спонсорирани терористи. Това е инвазия на исляма. Богатите държави да ги приемат, ние нямаме пари за нас си. Ако тези, които ни управляваха, имаха морал, щяха да преосмислят много неща. Спомнете си за 10-те божи заповеди, никой вече не ги спазва, напротив, те са като правила за живеене. Ще дойде време, в което тези, които убиват, ще мислят, че това е в услуга на Господ. Ако човек за човека е вълк, светът ще загине. Нашите управници трябва да спрат да бъдат просто наблюдатели.

- През 2015 г. папа Франциск предложи католици и православни християни да празнуват по едно и също време Великден. Дали това ще стане някога?

- Относително е. Това е най-простият начин да се обединят всички християни. Аз също мечтая за подобно нещо. Трябва да се съберат самите ръководите и да изяснят начина на изчисляване и да възприемат един за определяне на датата на Великден. Трябва да се съюзим и да бъдем всички като един.

Нашият гост

Доц. Димитър Димитров е роден на 20.01.1943 г. в София и от ранна възраст се занимава с православно църковно песнопение. Завършил е Софийската духовна семинария през 1963 г. и Духовната академия (сега Богословски факултет на СУ) през 1969 г.

От 35 години е диригент на патриаршеския катедрален хор “Св. Александър Невски”, в продължение на 45 години диригент на камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел -­ Ангелогласния” и негов съосновател. Той е и преподавател по църковна музика.trud.bg/
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка