pan.bg

Източник: Otbrana.com Снимка: Военна академия

Малко известен е фактът, че идеята за създаването на дървената българска артилерия през Априлското въстание е заимствана от черногорския опит. В спомените си Иван Тухчиев разказва за участието си в Черногорското въстание през 1874 – 1876 г., където са използвани черешови топчета. След завръщането в родното Панагюрище, по време на активната подготовка на Априлското въстание, при срещата си с Бенковски и други революционни дейци, той споделя идеята за създаването на черешовата артилерия, по примера на черногорци. За този и други интересни факти от отношенията ни с Черна гора говори началникът на Военна академия „Г. С. Раковски“ генерал-майор Тодор Дочев. На 20 септември той бе домакин на събитие на тема „Велики черногорци с принос за развитието на България“. Мероприятието се осъществи в сътрудничество с Посолството на Черна гора в Република България и с участието на вицепрезидента Илияна Йотова.

Слово на генерал-майор Тодор Дочев на срещата на Българо-Черногорската дружба

„Земя черногорска, уважавам те, земя бедна, горска, земя туркоборска, поздравлявам те! Поздравлявам твойте голи висоти, горите, усойте и във тях героите, що ги раждаш ти.“

Така, в едно от най-красивите си стихотворения, гениалният поет и Патриарх на българската литература Иван Вазов рисува Черна гора и нейният горд народ. И наистина Черна гора е географски феномен: планинска страна, върху чиято площ се намират повече от 30 върха с височина над 2000 м. Прорязана е от дълбоки каньони и клисури, от които каньонът на р. Тара е най-дълбокият в Европа - 1660 м.

Мистичното величие на тази природа е неописуемо, грандиозната суровост на каменната пустош внушава впечатление, че тук не живеят човешки същества. Всъщност на тази земя живее население, кораво колкото камъка, което векове неотстъпно и упорито е в схватка с природата.

Като изключим някои митични наслагвания от общата Балканска история, първите материални следи от преки връзки между Черна гора и България датират от XII век.

През XIV и XV век и двете държави попадат под удара на ятагана и стават част от Османската империя. Изолирана в ограничените си планински предели край Адриатика, Черна гора съхранява най-дълго своята патриархална и военизирана племенна структура, отстоява относителна самостоятелност от Османската империя и през 1830 г. постига своята автономия, а от 1852 г. придобива статут на княжество. През цялото това време черногорците водят непрестанни борби с османските нашественици и воюват непримиримо за своята свобода.

В епохата на българското възраждане, когато обществото ни започва да обсъжда публично въпроса за своето бъдеще, да търси примери за следване и реални съюзници — образът на Черна гора и черногорците като най-свободолюбиви сред балканските народи е почти митологизиран.

Неслучайно в един преглед на политиката на младите балкански държави винаги критичният Христо Ботев ще заключи по повод на Черна гора: „...нейното преминало ни дава право да мислим, че тя и занапред ще бъде първа поборница за свободата на Балканския полуостров.“

Идеологът на българската национална революция и патрон на Военната ни академия Георги Раковски познава добре борческото минало на Черна гора, възхищава се от героичния неин народ, сочи черногорците за пример на твърдост и решителност в дългата им и трудна борба срещу нашественика, който и докрай не успява да пороби страната им. Той предлага черногорци да бъдат привлечени като ръководители в борбата на българите.

Поддържа връзки с войводата Джура Матанович, използван многократно от черногорския княз Никола при различни дипломатически мисии.

През 1863 г. Раковски посещава два пъти столицата на Черна гора Цетине. Той води разговори с княз Никола и с висши длъжностни лица за изграждането на по-тесни връзки между балканските страни в бъдещите им отношения. Програмата на Раковски е наситена с редица срещи с княз Никола, с войводата Мирко Петрович, с архимандрит Никифор Дучич и др. Той е очарован от княза и го описва като твърде приятен младеж, с едър ръст и забележително развит ум, великодушен и храбър, добър политик, владеещ френски, италиански и немски език. Раковски пише - „Той ме прие най-благосклонно и през цялото време на тукашния ми престой ме викаше на трапезата си, като прояви към мене цялата своя искреност“.

Малко известен е фактът, че идеята за създаването на дървената българска артилерия през Априлското въстание е заимствана от черногорския опит.

В спомените си Иван Тухчиев разказва за участието си в Черногорското въстание през 1874 – 1876 г., където са използвани черешови топчета. След завръщането в родното Панагюрище, по време на активната подготовка на Априлското въстание, при срещата си с Бенковски и други революционни дейци, той споделя идеята за създаването на черешовата артилерия, по примера на черногорци.

На 18 юни 1876 г. Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. С намесата на двете балкански държави Източната криза, предизвикана от нестихващото въстание в Босна и Херцеговина и бунта на българите, се задълбочава. Подемът на национално-освободителното движение на Балканите превръща Източния въпрос в проблем номер едно на международните отношения. Раздвижва се и българската емиграция. Създаденото в Букурещ Българско централно благотворително общество (БЦБО) се ангажира с набиране и екипиране на доброволци. От различни градове на Румъния, Русия и Сърбия се стичат българи, от които трябва да се организират чети в Кладово, Зайчар и Брегово.

Българските доброволци се надяват, като подкрепят действията на сръбските и черногорските войски, да подпомогнат българското въстание и освобождението на България. До обявяването на войната от български доброволци са формирани десет чети с обща численост около 4000 доброволци начело с войводите Панайот Хитов, Жельо Чернев, Филип Тотьо, Цеко Петков, Ильо Марков и др.

През декември 1877 г., по време на Руско-турската война Черна гора ни връща жеста и намираща се във война с Османската империя, преминава от отбрана в настъпление с 11 000 бойци. В решителните боеве за освобождението на България се открояват д-р Анто Гвозденович и брат му Йован Попович Липовац. Редица черногорци, биейки се храбро, отдават живота си за българската свобода. Сред тях е кавалерийският офицер Лука Перович, брат на поета Стефан Перович Куце. Загиналите са погребани в обща братска могила. След победоносната Руско-турска война Черна гора получава своята независимост.

Част от участващите във войната черногорци, след нейното завършване остават в освободена България. Други идват и се включват в активното изграждане на държавата. У нас се създава черногорска общност, която се превръща в надежден мост между двете приятелски държави. Ще се спра на един от тях - д-р Петър Ораховац, лекар, който работи в Кула и Ловеч, след това в Пловдив и София. Председател е на Софийската организация БЧК. Включва се активно в политическия живот на България.

От листата на Демократическата партия е избран за депутат, а кулминацията на неговата политическа кариера е на 15. X. 1910 г., когато е избран за председател на Народното събрание, което е прецедент в българската парламентарна практика. Д-р Ораховац е един от създателите на Българският лекарски съюз. Неговият син Димитър Ораховац, изявен лекар, специализарал в Кеймбридж, а по-късно член на няколко чуждестранни академии е декан на Медицинския факултет в София, председател на Български Червен кръст и ректор на Софийския университет. Днес по същото време в Черна гора се представя книгата „Д-р Петър Ораховац – ярка личност в историята на българо-черногорските връзки“. Нейни автори са видните черногорски интелектуалци и приятели на България Драган Перович и Миролюб Орландич. Изпращаме нашите искрени поздрави и се надяваме в скоро време, когато книгата се отпечата на български език, да я представим и в нашата Алма Матер. На представянето е господин Съйков от Военноисторическата комисия.

Политическото сътрудничество и дипломатическите връзки между Черна гора и България започват след Берлинския конгрес, а първият контакт между черногорските и българските владетели се осъществява в средата на 1879 г. През юли българският княз Александър I уведомява княз Никола, че се е възкачил на престола, като изразява желанието си за установяване на сътрудничество между двете страни и насърчаване на приятелски отношения. Използвайки обичайната дипломатическа учтивост, княз Александър Батенберг заявява, че ще бъде особено щастлив и горд да поддържа връзки с владетеля, който е водил война срещу Османската империя и със своя християнски дух и благородство и благодарение на големите военни успехи печели заслужен авторитет.

Княз Никола също отговаря на тази дипломатическа любезност в писмо до българския владетел, като поздравява Александър I за възкачването му на престола и обещава, че ще направи всичко по силите си да установи искрени и сърдечни отношения. Княз Никола изразява радостта си, че след толкова много страдания България се е сдобила с владетел, който е в състояние да поведе своя народ по пътя на прогреса и да възстанови някогашното величие на държавата.

По това време Черна гора и България са естествени съюзници, обединени от характера на отношенията си с Османската империя, както и от политическите цели, произтичащи от тези отношения. Това е изразено официално по време на първото посещение на българския княз в Черна гора, през април 1883 г. В спомените си Александър Головин подробно описва сърдечното и приятелско посрещане на българските пратеници в Цетине. „По височините — пише той — запалиха огньове, населението започна да стреля с револвери и пушки, в знак на приветствие към високия гост.

Княз Никола и семейството му направиха всичко възможно, за да бъде пребиваването на княз Александър I приятно за него“. Кулминацията на пребиваването в Черна гора е церемонията по взаимното награждаване на държавните глави и приближените им. Най-високата степен на черногорския орден „Данило I“ (известен още като „Независимостта на Черна гора“) е отличие за поданици и чужденци с изтъкнати граждански и военни заслуги. Княз Никола I удостоява госта си, както с горепосоченото високо отличие, така и с медалите: „За храброст“ и „За заслуги във войната 1877—1878 г.“

Към края на XIX в. отношенията между Цетине и Белград не са особено интензивни, особено при доминиращата проавстрийска ориентация на Сърбия. Типичен пример за двойствеността в техните отношения, влияеща върху черногорското поведение спрямо България, е позицията на княз Никола в сръбско-българския конфликт през 1885 г. Тогава той декларира, че Сърбия му е по-близка, но запазва по собствените му думи „строг неутралитет“ заради „невинността на българите“.

В Сръбско-българската война на страната на българите се включват и черногорци. Начело на създадената през септември 1885 г. Брезнишка чета застават черногорците Петрич и Бакич.

През 1896 г. се поставя въпроса за установяване на дипломатически отношения между България и Черна гора. През септември за пръв български дипломатически агент в Цетине е определен Спас Константинович — по това време първи секретар в мисията в Цариград.

През октомври той е одобрен от черногорска страна, и на 2 ноември 1896 г. княз Фердинанд издава указ за неговото назначаване, а на 6 януари 1897 г. българският дипломат, посрещнат според церемониала за представител на независима държава, официално заема поста си. Спас Константинович остава в Цетине до пролетта на 1903 г., след което до 1913 г. български дипломатически агенти там са видните български дипломати Димитър Ризов, Андрей Тошев и Недялко Колушев.

Княз Никола се среща с българския княз Фердинанд в Опатия през 1898 г., а скоро след това българският владетел посещава Черна гора. И днес може да се види запазения герб на сградата на бившето българско посолство в Цетине, с надпис „Българско Царско Посланство 1879–1916 г., Българска Царска Легация.“

Черна гора, водена от свободолюбивите си стремежи и приятелска взаимност искрено се радва на независимостта, която България провъзгласява на 22 септември 1908 г. и първа поздравява българското правителство.

В телеграма, адресирана до българския министър на външните работи Стефан Паприков на 23 септември 1908 г. Колушев заявява: „Черногорското правителство прие с радост съобщението ми за обявяването на независимото българско царство. Министър-председателят ме помоли да изпратя моите най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания на правителството на Негово Величество българския владетел. Много хора и служители изпълниха мисията, за да изпратят поздрави и най-добри пожелания". Три дни по-късно, на 26 септември, Колушев информира министър Паприков за признаването на независимостта на България от правителството на Черна гора.

През 1910 г., княз Никола I е провъзгласен за крал на Черна гора. България е представена от цар Фердинанд I и принц Борис. Интересен факт е, че цар Борис III свързва България и Черна гора с роднинска връзка. На 25 октомври 1930 г. той се жени за Джована, внучката на черногорския княз Никола, която е дъщеря на кралица Йелена и италианския крал Умберто. Но родствените връзки между двете държави са с по-дълбоки корени.

Братът на българския княз Александър I принц Франц Йосиф пристига в България и като млад офицер по време на Сръбско-българската война се бие на фронта при Три уши в състава на първи конен полк. През 1897 г. се жени за Анна Черногорска, другата дъщеря на черногорския владетел Никола I.

През 1912 г. Черна гора застава редом с България, Сърбия и Гърция в Балканския съюз и първа започва войната с Османската империя. С устно съглашение, договорено на 15 септември 1912 г., в София българската страна приема предложенията на крал Никола да плати 2 250 000 лв. заем за военните разходи на Черна гора. За съжаление след времето на богати дипломатически и приятелски отношения идват войните, в които по стечение на обстоятелствата България и Черна гора, след съюза в Първата балканска война, се оказват на противници. Първо, битка един срещу друг на Брегалница, по време на Втората балканска война (1913), а по-късно и на Първата световна война.

Краят на Световния конфликт не е особено радостен за Черна гора, която макар и на страната на победителите е предадена, измамена и окупирана от същите съюзнически армии, с които воюва рамо до рамо по фронтовете на войната. След 1928 год. Черна гора е част от Югославия. Тя до голяма степен избягва насилствения конфликт, обхванал региона през 90-те години, и накрая стана независима от Сърбия през 2006 г. след мирен референдум.

България е сред първите държави, които признават независима Черна гора и в началото на декември 2006 г. открива посолство в Подгорица. В ново време концентрираме вниманието си върху динамичното днес, устремени към общото утре и може би пропускаме да отдадем заслуженото уважение и респект, а и да почерпим от знанията и опита на богатите ни културно- исторически връзки. С развитие на все по-интензивното ни партньорство и приятелство, установявам, че имаме голяма нужда по-често да се вглеждаме в общото ни минало и всичко, което ни е свързвало през вековете.

Имаме нужда от внимателно изучаване и изследване на миналото, ако искаме да бъдем днес успешни и на висотата на съвременните изисквания и предизвикателства.

Наличието на две начала в българо-черногорското дипломатическо общуване — историческо и съвременно — е ясен знак за прекъснатост, съпроводена от усложнения и обрати в двустранните отношения.

Повторното възобновяване на двустранното общуване след историческото му начало се случва в съвършено различен политически контекст. Днес то е подчинено не на дипломатическа игра за решаване на териториални въпроси и постигане на едностранни предимства, а на споделяна нова външнополитическа ориентация и сходни представи за общественото развитие.

Между България и Черна гора няма наследени проблеми и двете страни не се нуждаят в общуването си от опекуни и съмнителни посредници. Затова осмислянето на миналото може да стане в един нов европейски контекст, освободен от тоталитарното мислене и от инерцията на балканските противопоставяния.

Погледът напред е винаги по-ясен и следваната посока по-сигурна, когато знаем какво сме оставили зад гърба си.

Българо – Черногорската дружба е изграждането на мост от миналото към бъдещето, мост който да свързва двете държави, двата народа, общата ни история, настояще и бъдеще.