Горещи новини
- Курсантите-първокурсници от НВУ „В. Левски“ и приетите за срочна служба в доброволния резерв положиха военна клетва
- Китай осъди израелската атака срещу мироопазващите сили на ООН в Ливан
- Ердоган: Отново призовавам за признаване на държавата Палестина
- Министърът на отбраната Атанас Запрянов се срещна с посланика на Япония у нас Н. Пр. Хисаши Мичигами
- Президентите на Турция и Сърбия взеха участие в 4-то заседание на Съвета за стратегическо сътрудничество на високо равнище
- Загубите на ВСУ в граничната зона на района на Курск са достигнали 21,9 хиляди бойци
- /ВИДЕО/: Москва изрази безпокойство от ремилитаризацията на Япония
- 10 дни преди президентските избори, Фон дер Лайен обеща на Молдова най-големия пакет помощ
- НАТО обяви началото на ежегодни ядрени учения в Европа
- Разузнаването на САЩ преценява дали Иран работи за създаване на ядрени оръжия
хаджи Димитър СТАВРЕВ
pan.bg
По информация на europarl.europa.eu
Нахлуването на Русия в Украйна има сериозни последици за Европа и съседните страни. Войната показа колко изненадани и напълно неподготвени са страните от ЕС за руската военна инвазия. Повече от две десетилетия Европа живее в мир, с погрешно разбиране, че може да промени Русия чрез търговия и сътрудничество. „Промяната чрез търговия“ бе лозунгът на канцлерът Меркел и така милиарди евро бяха прехвърлени към Русия чрез „Северен поток“ и други „полезни“ за Европа сделки.
Междувременно изглежда, че Русия се е подготвяла за война от дълго време. През последното десетилетие Русия е увеличила военния си бюджет с 300%, а Китай с 600%. За същия период държавите-членки на ЕС колективно са увеличили бюджета си за отбрана с 20%. Още през 2007 г. държавите-членки се договориха за увеличение на съвместните инвестиции в отбраната с 35% , но до 2021 г. бяха постигнати само 18%. Оказва се, че по отношение на своята отбрана и сигурност Европа е напълно зависима и разчита изцяло на НАТО и САЩ.
Войната на Русия в Украйна промени драматично геополитическият контекст на Съюза. Стартирането на териториален конфликт и война с висок интензитет на европейска земя изисква от държавите-членки да преосмислят своите отбранителни планове и капацитет.
След началото на войната в Украйна страните-членки на ЕС обявиха рязко увеличение на своите бюджети за отбрана, възлизащи на 200 млрд. евро. Разходите за отбрана отново започват да растат. В рамките на ЕС те нараснаха до 214 млрд. евро през 2021 г., 6% увеличение в сравнение с 2020 г. и най-силният годишен темп на растеж от началото на възстановяването след COVID-19.
Но остава въпросът: дали войната на Русия в Украйна най-накрая ще тласне държавите-членки на ЕС да си сътрудничат рационално в сферата на отбраната, или са на път да похабят много ресурси в супата от допълнителни бюрократични регулации?
Европа се бори с редица предизвикателства в тази сфера. Бяха отчетени и признати грешки в 3 основни направления:
• Неадекватни бюджети – държавите-членки са инвестирали недостатъчно в отбраната през последните две десетилетия;
• Липсващи способности – на въоръжените сили липсват някои важни елементи,
• Неразвита промишлена база – производствени мощности в ЕС за отбранително оборудване и боеприпаси и са пригодени за мирно време.
За да подпомогне справянето с тези предизвикателства, Европейската комисията, заедно с Европейската служба за външна политика и Европейската агенция по отбрана, създаде работна група за съвместни обществени поръчки в областта на отбраната, която да оцени най-неотложните нужди на държавите членки и способността на отбранителната индустрия на ЕС да ги посрещне. Тя се стреми да насърчава и стимулира сътрудничеството между държавите-членки за общи обществени поръчки в областта на отбраната. Това сътрудничество ще подпомогне обединяването на ресурси и координирането на усилията за създаване на среда, която гарантира военната оперативна съвместимост между държавите от ЕС.
В резултат на това бе постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно регламент за създаване на инструмент за укрепване на европейската отбранителна индустрия чрез общи обществени поръчки (EDIRPA - European defense industry reinforcement through common procurement act). Съвместното общо снабдяване ще доведе до по-добри цени, ще оптимизира производството и доставките. Този подход може да позволи снабдяване на по-ниски цени и при по-добри условия сега, като същевременно осигурява доставки на по-късен етап, и не на последно място ще подобри сътрудничеството между европейските въоръжени сили чрез използването на еднакво оборудване. Като част от регламента EDIRPA, съвместната поръчка ще се извършва от един възлагащ орган от името на всички участващи държави. Възлагащият орган може да бъде например Европейската агенция по отбраната, но може да бъде и държава от ЕС.
Регламентът, който вече е съгласуван със Съвета на 27 юни 2023 г., установява краткосрочен инструмент за укрепване на европейската отбранителна индустрия чрез общи обществени поръчки до 31 декември 2025 г. Той ще помогне на държавите-членки да задоволят своите най-спешни и критични нужди за отбрана, които бяха увеличени в резултат на доброволни и съвместни трансфери на отбранителни продукти към Украйна.
• Бюджет: EDIRPA ще предостави най-малко 300 млн. евро до края на 2025 г. за подобряване на отбранителните способности в рамките на ЕС.
• Подход на сътрудничество: EDIRPA насърчава сътрудничеството между държавите-членки на ЕС, като изисква поне три от тях да формират консорциум за достъп до фондовете на ЕС. Това ще помогне за насърчаване на единството и съвместните усилия за укрепване на европейската отбрана.
• Подкрепа за МСП и компании със средна капитализация: EDIRPA позволява финансиране до 20 процента от бюджета на ЕС за обществени поръчки, когато в тях участват малки и средни предприятия (МСП) или така наречените компании със средна капитализация (компании със средна пазарна капитализация). Този подход признава значението, което този бизнес сектор играе в отбранителната индустрия.
Инструментът ще активира държавите членки, в дух на солидарност, да доставят съвместно и ще улесни достъпа на всички държави членки до спешно необходими отбранителни продукти.
Инструментът по-конкретно цели:
• Насърчаване на сътрудничеството на държавите-членки при обществените поръчки в областта на отбраната. Това допринася за солидарност, оперативна съвместимост и ефективност на публичните разходи; предотвратява изтласкването (невъзможност за държавите-членки да задоволят търсенето си от отбранителни продукти поради пиково търсене); и избягва фрагментацията.
• Увеличаване на конкурентоспособността и ефективността на европейската отбранителна технологична и промишлена база, по-специално чрез ускоряване на приспособяването на промишлеността към структурните промени, включително увеличаване на нейния производствен капацитет, в резултат на новата среда за сигурност след агресията на Русия в Украйна.
• Съгласно член 7(3) от EDIRPA , финансовите вноски, направени в рамките на всяко действие, са ограничени до 15% от прогнозната стойност на съвместния договор за обществена поръчка на консорциума.
• В допълнение, едно от последните проучвания показа, че по-тясното сътрудничество и координация на държавите-членки на ЕС би довело до икономии между 24,5 и 75,5 млрд. евро годишно. Следователно преминаването към сътрудничество има смисъл не само от гледна точка на сигурността и отбраната, но и от икономическа гледна точка.
EDIRPA ще подобри сигурността на ЕС в един свят, който става все по-опасен, ще спести парите на данъкоплатците чрез икономии от мащаба, ще подобри оперативната съвместимост на въоръжените сили на държавите-членки и ще помогне на страните да попълнят своите отбранителни запаси, изчерпани от трансфера на боеприпаси към Украйна.
Това е исторически крайъгълен камък в създаването на Отбранителен съюз на ЕС. Това е допълнителна стъпка за прехвърлянето на спешно необходимото отбранително оборудване към Украйна. С това споразумение за общо възлагане на обществени поръчки на европейската отбранителна индустрия, EDIRPA, държавите-членки ще повишат конкурентоспособността и отзивчивостта на отбранителната индустрия.
Това ще избегне конкуренцията между държавите-членки за едни и същи продукти и ще доведе до спестяването на разходи. Това ще засили оперативната съвместимост и на Европейската отбранителна технологична и индустриална база (EDTIB) да координира по-добре и да увеличи производствения си капацитет, за да доставя необходимите продукти. Инструментът ще подкрепя действия от консорциуми, съставени от поне три държави членки.
България може да използва новия европейски регламент за по-нататъшната си модернизация на армията. Тя може да се опита да си сътрудничи с две други държави от ЕС за общи обществени поръчки чрез регламента EDIRPA, което със сигурност ще доведе до по-добри цени, подобрена взаимозаменяемост и по-ефективен процес на обществени поръчки.
Доколкото това ще бъде мултинационална / G2G сделка, в допълнение към вече подчертаните има и други съществени ползи за България,:
• Ще се гарантира, че няма да се губи време при неуспешни търгове, както често сме виждали
• Ще се осигури високо ниво на прозрачност (без опити от страна на индустрията да повлияе на процеса чрез промяна на изисквания в своя полза и т.н.)
• И накрая, ще гарантира, че капацитетът ще бъде предоставен: тъй като всички страни ще бъдат ангажирани чрез международно споразумение.
В заключение, EDIRPA е обещаващо и много необходимо начало на стратегическата промяна на ЕС към консолидирана отбранителна политика. Регламентът управлява належали проблеми като фрагментация и оперативна съвместимост, като същевременно се стреми да засили конкурентоспособността на европейската отбранителна индустрия. Въпреки това, заедно с останалите изпълнени или предложени инициативи той се нуждае от допълване с допълнителни инструменти. Едва тогава ще бъде в състояние ефективно да преодолее препятствията, породени от фрагментацията, и да изгради съвместна и консолидирана отбранителна индустрия на ЕС, която е устойчива и свободна от ограниченията на зависимостта и децентрализацията. Тези критични развития и способността на ЕС да се адаптира към непрекъснато променящия се пейзаж на сигурността ще определят бъдещето на европейската отбранителна политика. Докато Европа прави тези стъпки напред, тя остава ангажирана с оформянето на бъдеще, което гарантира нейната сигурност и устойчивост в един нестабилен свят и България трябва да бъде част от него.
Други публикации
Напиши коментар