pan.bg

Италианците са ходели на „сафарита на смъртта“ в Босна, за да стрелят по цивилни.

Прокуратурата в Милано, Италия, започна разследване на така наречените „сафарита на смъртта“, след като беше открито, че богати италианци са пътували до мястото на войната в Сараево, Босна и Херцеговина, през 90-те години на миналия век, за да извършват нападения срещу цивилни. Журналистът Ецио Гавацени помогна за разкриването на тази информация. „Известия“ съобщава за ситуацията, включително дали замесените в тези пътувания могат да бъдат изправени пред затворнически присъди. За това пише и BBC. https://www.bbc.com/news/articles/c3epygq5272o

Те убиваха за забавление

„Сафарита на смъртта“, „Снайперски туризъм“, „Смъртоносни сафарита“, „Снайперисти през уикенда“, „Човешки сафарита“ – това са заглавията, които изпълват международните медии във връзка с разследването, започнато от прокуратурата в Милано.


Снимка: Getty Images/Francoise De Mulder

Благодарение на репортажите на журналиста Ецио Гавацени, наяве излязоха предполагаеми престъпления, извършени преди повече от 30 години, през 90-те години на миналия век, по време на Босненската война. Според него, между 1992 и 1996 г., по време на обсадата на Сараево, италиански граждани са платили между 80 000 и 100 000 евро (в днешни пари), за да бъдат разстрелвани цивилни.

„Услугата“ е била предлагана от посредници, които са се възползвали от хаоса на конфликта. Журналистът, подал жалба в прокуратурата, се е позовал на показания от тогавашния кмет на града, който е говорил за „богати чужденци, омагьосани от нечовешки начинания“. Въпреки че призиви за разследване са отправени още през 2022 г., сръбската съдебна система все още не е започнала такова.

Според Гавацени, италианците, дошли в Сараево на „сафари“, са се отдавали на жестоки действия не по политически или религиозни причини, а единствено за „забавление и удоволствие“.

Важно е също да се отбележи, че Сараево е разположено в низина, което създава благоприятна огнева позиция от околните планини. Пристигналите „на лов“ са стреляли безразборно по цивилни, дори убивайки деца. Съобщава се, че децата и войниците са получавали по-високо заплащане, жените са били оценявани по-малко, а възрастните хора са били уж безплатни мишени.


Снимка: Getty Images/Francoise De Mulder

Прокуратурата в Милано вече е започнала разследване срещу неизвестни лица за предумишлено убийство при отегчаващи вината обстоятелства. Тъй като тези престъпления са свързани с военни действия, давността не се прилага.

Адвокат Никола Бригида, който помогна на журналиста Гавацени да подготви делото, заяви, че събраните по време на разследването доказателства са основателни и биха могли да помогнат за идентифицирането на извършителите. Той отбеляза също, че досието по делото включва доклад от бившия кмет на Сараево.

Защо сега?

Гавацени обясни, че за първи път е прочел за туристи снайперисти в италианската преса през 90-те години на миналия век, но е започнал разследването си едва след като е гледал документалния филм от 2022 г. „Сараевско Сафари“ (или „Сафари Сараево“) на словенския режисьор Миран Зупанич.

„Отправната точка беше „Сараево Сафари“. Започнах да кореспондирам с режисьора и оттам разширих разследването си, докато не събрах достатъчно материали, които да представя на прокуратурата в Милано“, каза Гавацени.

Във филма се посочва, че по време на конфликта малцина са знаели, че освен армията, доброволците и наемниците, е участвала и „малка подземна група“. В нея са участвали „богати чужденци, които са плащали големи суми за привилегията да стрелят по жителите на обсаденото Сараево“.


Фото: TASS/David Brauchli

Заслужава да се отбележи, че сръбските военни ветерани категорично отрекоха твърденията, направени в документалния филм, според The ​​Guardian. По-късно BBC цитира британски войници, служили в Сараево през 90-те години на миналия век. Те твърдяха, че никога не са чували за „сафари на смъртта“ по време на обсадата на града от 1992 до 1996 г. Според един от интервюираните войници, твърдението, че на чужденци е било платено да стрелят по цивилни, е „градски мит“.

Политологът Илона Мизова е съгласна с тази гледна точка. В разговор с „Известия“ тя уточни, че западните страни надминават себе си в способността си да превръщат измислица в глобално разследване и шум. Експертът смята, че местните жители не биха могли да организират подобни пътувания за западни граждани, а сега те биват обвинявани в различни нередности.

„Добре си спомняме 90-те години на миналия век, когато образът на сърбите като „главни злодеи“ на Балканите беше активно използван за оправдаване на бруталните бомбардировки на Югославия без мандат на ООН. Обвиненията в „снайперски туризъм“ се вписват идеално в този отдавна установен и силно предубеден наратив. Това кара човек да се запита: не е ли това ново разследване удобен инструмент за повторно представяне на сърбите като кръвожадни варвари?“, твърди политологът.


Фото: TASS/David Brauchli

Илона Мизова ни напомня също, че всяко международно разследване с висок профил е кариерен тласък за участващите адвокати и политици, както и инструмент за натиск в голямата дипломатическа игра.

„Скоро ще може да се направят изводи защо италианците са започнали подобно разследване, по чие указание са го направили и защо чак сега“, казва Илона Мизова.

Шон Бетрозов, адвокат от Московската адвокатска камара и член на Руската адвокатска колегия, добавя, че италианците са успели да се справят с този проблем сега, защото темата вече не носи политическата и дипломатическа тежест, която е имала през 90-те години. Експертът смята, че медийното отразяване, документалният филм и други фактори също са допринесли за ситуация, в която тя е станала невъзможно да бъде игнорирана.

Кой може да е участвал в преследването на мъже в Сараево?

Броят на хората, които може да са участвали в „сафарито на смъртта“ в Сараево, е неизвестен, но Гавацени каза, че в него са участвали „много, много, много италианци“.

Самият журналист твърди, че е идентифицирал някои от евентуалните участници в трагедията. Очаква се разследващите скоро да ги разпитат.


Фото: TASS/Jerome Delay

Шон Бетрозов посочва, че военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцидът са специални категории зверства и за тях не важи давност. Следователно, ако бъдат идентифицирани участниците в „сафарито на смъртта“, те ще бъдат подведени под отговорност. Експертът също така посочва, че не само стрелците биха могли да бъдат наказани.

„От правна гледна точка, не само тези, които са извършили пряко убийството, са наказуеми. Отговорни са и тези, които са организирали пътуването, осигурили са достъп до позиции, раздавали са оръжия, получили са пари, охранявали са местопрестъплението и са прикрили доказателствата. В зависимост от ролята им това може да бъде съучастие, помагачество. Ако се докаже, че служител или посредник систематично е приемал пари от чужденци, доставял ги на снайперисти и по същество е продавал достъп до цивилни цели, отговорността им ще бъде максимална. По същество те са организаторът или един от лидерите на престъпната схема“, обяснява експертът.

Ако разследването продължи, обвиняемият може да се изправи пред много дълги присъди, до доживотен затвор, добавя Шон Бетрозов. При вземането на това решение съдът може да вземе предвид поведението на нарушителя, разкаянието му, сътрудничеството му с разследването, здравословното му състояние и възрастта му.

„Но в случаи от това ниво, когато става въпрос за стрелба по деца за забавление, съдилищата изключително рядко са снизходителни“, добавя адвокатът.

Разследващите сега ще имат много работа. Те ще трябва да намерят свидетели (бивши военнослужещи, преводачи, шофьори, служители на международни организации и местни жители) и да проведат разпити; ще трябва да прегледат и архивни данни (документи на военни части, снимки, видеозаписи, записи за наранявания и смъртни случаи, стари самолетни билети и друга информация).


Фото: TASS/David Brauchli

Предполага се, че в тези „туристически“ пътувания са участвали не само италианци, но и граждани на други европейски страни. Според Гавацени, там са пътували германци, французи, британци и заможни хора от други западни страни.

В тази връзка Шон Бетрозов не изключва възможността по време на италианското разследване да се появят имена на граждани на други държави, като в този случай прокуратурата би могла да предаде информацията на властите на съответната държава или да поиска международна правна помощ.

Източник: iz.ru Снимка: ТАСС/Владимир Веленгурин

Превод и редакция: pan.bg / Л. Вълев