Мъжка Задушница...

Pan.bg 03 ное 2012 | 07:52 views (3908) commentaries(3)
img Агенция „Фокус”

Денят, в който в молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За войниците и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и безименни. Мъжете на България, оставили костите си по чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица...
Това е славата българска. Шуменски, Родопски, Приморски, Беломорски... Българските полкове разпъват на кръст полуострова. Победните им знамена вървят през вихрите на Балкана. От тях треперят минаретата на Одрин и приспивно им припяват вълните на Охридското езеро и тревите на Каймакчалан.
Ако имаме с какво да се гордеем, за тези повече от тринадесет века, преживени на бурния полуостров, това е Българската армия, това е честта на българското оръжие, това е силата на българския дух. Защото без тях днес нямаше да я има България. Без кръвта и окъсаните униформи по балканските фронтове днес нямаше да бъдем същите, нямаше да имаме какво да разказваме на синовете си.
Забравена, страшна и славна е българската военна история. Ние трябва да се гордеем с нея. Да я пазим в паметта си, да я предаваме от поколение на поколение, дотогава, докато има българи и в земите ни звучи българската реч. Докато на всяка мъжка задушница те, оцелелите и ние – приемниците запалим свещ, положим цвете и сведем глави пред подвига, пред паметта и истината, защото от безименните могили, разпилени в знайни и незнайни места, от запуснатите гробове, от скромните паметничета на войника с пушка “при нозе”, почти във всяко българско градче или село, започва България. Истинските духовни граници на Отечеството ни са изписани с победните щикове на бойните полкове, с костите на загиналите герои.

7444 български офицери, паднали във войните за национално обединение лежат във Военния мемориал–костница на софийските гробища...
В стената на църквата на Рилската света обител е вграден скромен паметник от черен гранит. Паметникът на загиналите поручици от Рилския випуск “паднали за свободата на брата роб в Македония”... Създали са го ръцете на оцелелите – един на всеки десет...
В двора на селската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, в самото подножие на Пелистер, стоят забравени от правителства и парламенти девет офицерски гроба на младши командири от бдинските полкове... Всички те са родени през 1896-а и са загинали през мартенските боеве на 1917-а. На гробовете им цигарата сама догаря за по-малко от минута...
По сипеите на Мокра планина и Галичица – от двете страни на Охридското езеро, протегнали ръце едни към други, из фронтовите окопи бродят сенките на едва навършилите двадесет години български синове...
Нека запалим свещ за всички тях.
Нека сведем глава.
Да помълчим пред паметта им, пред паметта на България. Защото това е България! Защото те са войниците и офицерите на България и камъка на постаментите не се трогва от политическите борби и противоречия.
Нека бъдем само българи, днес, на Мъжка задушница. Пред паметта, честта и славата на мъжете, дали живота си за България...
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 3

  1. #1
    zlpetrov 03 ное 2012, 15:17
     
    0
     
    0

    Прадядо ми Петър Димитров Цоканов на 22 год. е загинал край село Горничево Леринско от пряко попадение на френски снаряд.Лека му пръст на него и всички загинали за свободата,независимостта и при изпълнение на служебния си дълг в името на БЪЛГАРИЯ.ПОКЛОН.

  2. #2
    мисионер 03 ное 2012, 15:21
     
    0
     
    0

    Да сведем глави. На колене. Лека им пръст.

  3. #3
    ст.л-т.Ангел Александров 03 ное 2012, 18:19
     
    0
     
    0

    Покойници, вий в други полк минахте,

    де няма отпуск, ни зов за борба,

    вий братски се прегърнахте, легнахте

    и "Лека нощ" навеки си казахте -

    до втората тръба.



    Но що паднахте тук, деца бурливи?

    За трон ли злат, за някой ли кумир?

    Да беше то - остали бихте живи,

    не бихте срещали тъй горделиви

    куршума... Спете в мир.



    Българио, за тебе те умряха,

    една бе ти достойна зарад тях,

    и те за теб достойни, майко, бяха

    И твойто име само кат мълвяха,

    умираха без страх.



    Но кой ви знай, че спите в тез полета?

    Над ваший гроб забвеньето цъфти.

    Кои сте вий? Над сянката ви клета

    не мисли никой днес освен поета

    и майките свети.



    Борци, венец ви свих от песен жива,

    от звукове, що никой не сбира:

    от дивий рев на битката гръмлива,

    от екота на Витоша бурлива,

    от вашето ура.



    И тоз венец - той няма да завене,

    и тая песен вечно ще гърми

    из българските планини зелени,

    и славата ще вечно пей и стене

    над гробни ви хълми.



    Почивайте под тез могили ледни:

    не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

    ни славний гръм на битките победни,

    към вечността е маршът ви последни.

    Юнаци, лека нощ!



    1885

    ПОКЛОН!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка