ор. полк. Иван Петков - специално за списание "Клуб КРИЛЕ"

Началото - 7 ноември 1952 г., със самолет Як-23
Краят - 11 август 1998 г., със самолет МиГ-23 МЛД

Със заповед от 5.11.1952 г. базираният на летище Доброславци 11-и иап (изтребителен авиационен полк) се пребазира на летище Габровница на 7 ноември същата година. Това е началото със заповед №0515/1998 г. на министъра на отбраната, считано от 1.09.1998 г. Втората изтребителна авиационна база се трансформира във Втора авиотехническа база Габровница. Последните 3 самолета прелитат на 11.08.1998 г. Това е краят. Началото е в късната есен на 1952 г. За него поетът на Габровница Любен Овчаров ще напише:


Беше есен.
В равнината,
гдето лъх отронва сребриста Огоста
и шуми над нея белоснежен Ком,
в равнината,
гдето спят зарити септемврийските кости,
свило свое орлово гнездо.

Беше есен
и земята тръпнеше под облак гола,
вятър шибаше стоманени крила.
Беше есен...
Сетне зима. Сетне белоцветна пролет
от Огоста до планинските била.

А ние бяхме млади, много млади (90% от състава бяхме на 22-26 години. Доведоха ни “старците”:
- командирът Борис Петков – “старец” на 35 години (роден през 1917 г.);
- инженерът на полка Иван Драганов – “старец” на 35 години (роден през 1917 г.);
- началник щаба Боян Кръстев – набор на “старците”;
- ЗКПЧ на полка Вълкан Дапчев бе на “междинната” възраст 26 години (роден през 1926 г.).
И оттук почват младите, силните, смелите, умните, оптимистите, ентусиастите, всеотдайните, обречените в служба на род, родина – тук, на това северозападно летище – щастливи...



А краят?
На 11.08.1998 г. летецът Тодор Найденов сякаш проплака: “Това е най-драматичният ден в историята на летище Габровница. След отлитането на трите последни самолета над полето настъпи непоносима тишина... Завинаги!”
И те бяха млади, и те бяха висококвалифицирани, и те бяха влюбени в небето българско, но обезверени, над техните крила се насочват ножицата на унищожението.
Бурна, драматична, славна и тъжна е историята на летището ни. В нея има всичко, което има в родната ни военна авиация, и нещо съвсем наше. Имаше първокласна за времето авиационна техника (от Як-23 до МиГ-23). Имаше първокласни летци, техници и други авиационни специалисти, гарантиращи сигурността на въздушната граница на северозападната част на родното ни небе. Имаме ни и наши, габровнишки, генерали – Р. Гърбачев, С. Станев, В. Дапчев, Иван Бинев, К. Радев. И космонавт си имаме – първият български – Георги Иванов, и заслужили летци си имаме. Наши авиационни учени си имаме – к. в. н. Цветан Доганов. Габровница даде на ВВС 4 командири на дивизии и 14 командири на полкове. Имаме си поети – Любен Овчаров, Владимир Пампоров. И марш си има 2-ра ескадрила. И рецитатори си имаме – Райчо Васев и Иван Иванов, и артисти – бате Пано, Вальо и бай Марко. И футболен отбор “Ракета” си имаме. И приятели си имаме – великия Константин Кисимов, майката светица – баба Елена Вапцарова... Имахме си и родно огнище, наречено “гарадок” – наш колективен дом. И бай Генади си имахме...
За Габровница написаха книги Любен Овчаров, Вълкан Дапчев, Иван Петков, Райчо Васев, Владо Пампоров...
И реорганизации си имахме – авиополк, авиационна ескадрила, авиационна база.
И погроми си имахме – един, че и два чак. Първият – през 1963 г., когато летище Габровница стана жертва на формирала се грешна стратегия, от която още през 1964 г. започна възраждането. Вторият и последен - през 1998 г. поради така наречената реформа в армията, от която няма възраждане.
Имаме си незавърнали се от последен полет – Йордан Шишманов (1953 г.), Иванко Григоров (1955 г.), Григор Алексиев (1956 г.), Румен Христов (1962 г.), Иван Василев (1966 г.), Петър Петров (1968 г.), Йордан Арнаутски (1988 г.).
И много обич, и много мъка си имахме, с които един по един си отиваме от този свят, за да се съберем там горе, който е нашият небесен дом.
Имахме си и над 100 зетьове, даже бяхме създали командване на полка “в сянка” от зетьовете.
Кои бяха първите, които кацнаха на току що завършената бетонна писта на летище Габровница: Борис Петков (командир на 11 иап), Пенчо Пиринов (началник на въздушно-стрелкова подготовка – ВСП), Кръстю Димитров (щурман на полка), Любен Кузманов (командир на ескадрила), Стефан Славчев (командир на ескадрила), Николай Кирилов, Звездомир Тодоров, Вичо Стоев, Григор Алексиев, Петър Иванов, Йордан Шишманов, Цветан Петров, Захари Божков, Илия Илиев, Стефан Георгиев, Петьо Пеев, Димитър Божинов, Иван Ангелов, Иванко Григоров.
Посрещнаха ги братята техници от ятото на бай Иван Драганов – обичан от летци и техници, и атрактивният капитан Митев. И оттук започва дългият списък на току що завършилите Военнотехническото училище – Ловеч, и Военното училище за щурмани и радисти във Враждебна – всичките на 21 и 23 години. Сред посрещачите на първите кацнали екипажи ще видите Димитър Митев, Стоил Стоилов, Йордан Тодоров, гъдуларя Борко Стоименов, легендарният техник на “Баба Настя” (Як-17). Тук са двамата Гошовци – Кирев и Балев, тук са Милчо, Любо, Нанков, Маринчо... И парашутистът Станко Димитров е тук – той ни приюти първата нощ в парашутната, пак той ни запали по парашутизма. Наши хазяи бяха всеотдайните воини на майор Василев, Сапунджиев, Мечкарски...

Всичките ентусиазирани, непретенциозни, амбициозни, влюбени и обичани, водени от една цел – да защитим името на нашето летище... И го защитихме!
Впоследствие крилатото ято на Габровница ще се попълва няколко пъти. Първия път – през 1953 г., когато ще прелетят от Толбухин (Добрич) Милко Йорданов, Джонко Джонков, Върбанов, Лальо Енчевски, Кънчо Томов, Васил Вурков, Петър Несторов, Никола Копаранов, Руси Панайотов.
Същата есен пристигнаха и съветникът на полка, летецът от Великата отечествена война Петър Степанович Дубинин, Виктор Атанасов, Руси Гърбачев и Кольо Кърджилов – направо от курса за приучване на самолет МиГ-15 в СССР.

(Следва - специално за списание "Клуб КРИЛЕ")