ФОТОФАКТ: Две писма писани лично от ген.Стоянов

Pan.bg 12 мар 2013 | 14:12 views (11852) commentaries(1)
img Представяме ви 2 писма писани лично от ген.Стоян Стоянов.
Както вече съобщихме - днес се навършват 100 години от рождението на най-големия български въздушен ас!!!
Дали не е редно сайтът на МО да оповести това събитие?
Вес пак и България има своите достойни пилоти, участвали във Втората световна война, а един от тях е най-добрият!
И неговото име трябва да се слави днес и от официалните институции!

Документите ни са предоставени от сина на ген.Стоянов - Веселин Стоянов.

По-долу публикуваме и неговия текст писан за брой 3 на сп."Клуб КРИЛЕ"


Писмо 1
imageimage

Писмо 2
imageimage


100 години от рождението на ген. Стоянов

Точно преди 100 години в малка стара къща в с. Галата /днес квартал на Варна/ се ражда полусиракът Стоянчо. Бащата на Стоянов- подофицер Илия Стоянов, едър и снажен мъж, избран за полкови знаменосец на 8-ми Приморски пехотен полк е убит 5 месеца преди раждането на сина му в кръвопролитна битка на Балканската война, близо до Люлебургас. Макар и кръстен Стоян, всички близки от Галата ще го наричат Илия в чест на загиналия му баща.
Стоян расте в интернат-училище за сираци от войните, където е най-добрият ученик и завършва с отличие. Поради голяма бедност той често продава вестници по улиците на Варна. Още тогава мечтае да стане офицер, но полученото дотук образование му дава право да постъпи само в професионални училища, откъдето не може да се влезе във Военното на Н.В. училище (ВНВУ). Затова той избира да учи в Духовната семинария в София, откъдето вече ще може да кандидатства за ВНВУ. Приет е и получава пълна стипендия.
image
Стоян завършва семинарията през 1933 г. Обучението в семинарията обаче не е на достатъчно високо ниво, а в това време има слух, че завършилите семинарията няма да имат право да кандидатстват за ВНВУ и затова на втората година той губи желание да постигне висок успех, какъвто не му е необходим за да стане свещеник. Поради това той не е успява да се подготви добре за приемните изпити на ВНВУ и не е приет за юнкер. Той не иска обаче да става свещеник и си намира работа в Шумен като писар в местното архиерейско наместничество. Там той се записва в местният клуб "Юнак" където се подготвя отлично физически на всички гимнастически уреди. Тази подготовка му помага решително в следващата 1934 г., когато кандидатства за Школата за запасни офицери в София, като кавалерист в 1-ви конен полк. Приет е заради отличното си представяне. Оттук в края на същата година той отново кандидатства за ВНВУ. Този път е приет. През същата есен в ВНВУ се сформира въздушен взвод за офицери-летци като кандидатите се подбират измежду новоприетите юнкери, след преминаването им през сериозни медицински и психотехнически прегледи. Стоянов е между първите пожелали да станат летци, извикани пред строя. Заедно с него пред строя излизат още няколко юнкери, между които е и Димитър Списаревски. Двамата имат най-добри медицински показатели, измежду 25-те явили се кандидати. Оформя се взвод от 10 души. В края на 1935 г. на летище Божурище са първите им полети заедно с инструктори. В 1937 г. той е произведен в първия офицерски чин - подпоручик. В началото на 1938 г. най-добрите от взвода им се обучават в школата за изтребители в Пловдив, а през лятото на същата година шест летци-изтребители са изпратени в Германия на специализация. Стоян е първенец на курса, затова е избран без жребий, какъвто теглят останалите летци за останалите пет места.
image
В Германия при пристигането им в учебното летище Кауфбойрен до Мюнхен българите са подложени на изпити за уменията им да летят като пилоти-изтребители. Там минават своя първи курс на обучение. Стоянов се представя отлично - издържайки изпита 15 дни по-рано от другите си колеги.
През септември 1938 г. той и останалите започват втори курс на обучение във Висшата школа за изтребители в градчето Вернойхен до Берлин. При оценяването от инструктора им, поручик Рьодерс, Стоянов е с оценка по-висока от останалите. В симулиран въздушен бой между поручик Венд (заместник на Рьодерс) и Стоянов, последният е победител, затова немският поручик е отстранен от началника на школата /подполковник Тео Остеркамп/, защото един инструктор не може да е победен от ученика си. Междувременно Стоян е придобил правото да асистира немския инструктор при обучението на двама свои колеги, които идват след него във Вернойхен - кап. Чудомир Топлодолски и подпоручик Димитър Списаревски. Стоянов се обучава да лети на всички немски бойни самолети: Gotta, BUcker Ви-181 Bestman, Stiglec, Focke-Wulf, Arado¬45, Arado-68, Heinkel Не 51, Focke-Wulf Fw 56, Stоssеr.
Тук той става и първият българин летял на най-бързия самолет в света за тези години: Messerschmitt Bf-109 D и Messerschmitt Bf-109 E. Изкарва и курс за летене на безмоторници. През 1939 г. Стоянов завършва школата, включително и курс за инструктор на изтребители.
През лятото и есента на 1939 г., вече в България, той обучава около двадесет млади летци на новополучените самолети Месершмит 109-Е, в създадената Школа за изтребители в летище Марино поле до Карлово. Тук през почивните си дни, той се запознава с Мина, за която се оженва през август 1940 г. В следващите месеци Стоянов служи последователно в с.Асен-Казанлъшко, в Сарафово, в родното си място с. Галата, където е поставен за свръзка с германска локаторна част, базирана на нос Галата. После е прехвърлен в ескадрилата в Балчик, която охранява северният български бряг на Черно море. През 1943 е върнат на служба в Карлово като поручик и командир на ято от 3/6-и изтребителен полк.
Оттук той ще излети за своята първа въздушна битка, която е на 1 август 1943 г. На този ден, групи от огромна армада от около 170 американски четиримоторни бомбардировачи Б-24 "Либърейтър" преминават над България. Те изпълняват забележителната въздушна операция "Приливна вълна" - летят от базите си в Либия над Балканите и пресичат северозападна България по маршрут към целта им - петролните рафинерии до гр. Плоещ, Румъния. След като ги бомбардират на отделни групи те се връщат обратно през България към своята база. Българските летци-изтребители са задължени да се бият с тях, тъй като България е съюзник на Германия. В битка срещу група от 16 съюзнически бомбардировачи (група "Пирамайдърс" от 15-та В А на САЩ) Стоянов, Бочев и Кръстев постигат първaта победа за българската военна авиация във ВСВ.
Атаката на Стоянов е изненадваща и челна срещу водещата вражеска машина, именована "Вещицата" (Тhe WITCH). Той я прострелва отблизо, поразявайки носът и корпуса на същата, след което се спуска рязко надолу, за да избегне обстрела от съседните бомбардировачи. Резултатът му в този ден е следният:
image
В-24 е свален над с.Копърци, Трънско където каца по корем, 6 летци са пленени а останалите 4 бягат при югославските партизани. Друг В-24 е повреден и напуска формацията.

image
Мина, жената на ген.Стоянов все още е жива, но за съжаление не в добро здравословно състояние. В момента се грижат за нея в Карлово

След тази победа, Стоянов е декориран лично от Цар Борис III с първи орден за храброст на 7-ми август на церемония в Царския дворец. При церемонията царят, роден в Евксиноград - северно от Варна, разбира че Стоянов му е земляк, роден южно от Варна и че е син на герой от Балканската война. Стоянов, Бочев и Кръстев са наградени и от немското аташе в България с германски железен кръст.
Битките оттук нататък са напълно неравни. 15-тa ВА на САЩ разполага с 1200 бомбардировачи и около 700 изтребители, разположени вече в бази в Италия, докато българските изтребители, годни за бой са обикновено 30 до 50.
В следващите месеци България е вече обект на нападение на мощната авиация на Съюза. София е бомбардирана 11 пъти, както и много други градове на страната. Но българските летци се бият храбро в защита на своето небе.Много от тях загиват пред очите му.
Стоянов регистрира още победи:
В-24 Либерейтър повреден над Своге -"-
Р-38 Лайтнинг повреден над София -"-
В-24 повреден над Радомир -"-
Р-38 свален над София , 1 пилот-пленен
В-24 свален западно от Скопие , 10 летци пленени
В-24 свален съвместно с друг български летец над Самоков , 10 летци пленени
Р-38 свален над с. Пафла до Враца - Този "Лайтнинг" Стоянов приближава и прострелва от 50 метра, двутелият изтребител експлодира пред него, от което носът на самолета на Стоянов почернява, от пръсналият се маслен резервоар на врага. След тази победа той е награден с втори орден за храброст.
След смяната на властта на 9 септември 1944 г. и обявяването на война на Германия, българските ВВ започват сражения с наземните немски части, оттеглящи се в Югославия. Изтребителите постигат много успехи, но дават и свидни жертви.
В края на ноември 1944 г. при завършване на въздушните действия срещу немците, Стоянов е произведен в чин майор и получава трети орден за храброст, като е обявен за герой на въздушната ескадра.
Така през цялата Втора световна война, Стоянов единствен става кавалер на три български военни ордени за храброст.
image
Каква е съдбата му след края на войната при новата власт:

В началото на 1945 г. той приема в летище Балчик съветските изтребители Як-9М, пръв преминава на този изтребител и обучава много от младите български летци да летят с него. В 1946 г. се прибира в летище Карлово. На първият военен парад след войната Стоянов лети над парада, като водач на групата изтребители.
През 1947 г. е произведен в чин подполковник и е изтеглен в щаба на ВВС като инспектор на изтребителната авиация у нас, през 1949 г. е началник на бойната подготовка на ВВС. През 1951 г. е произведен в чин полковник и е назначен за зам-командващ на противовъздушната отбрана на страната.
Паралелно със службата му той и семейството му са обект на разработка и наблюдение от 3-ти отдел на ДС. Причина са връзките му с царските офицери: Пейчев, Топлодолски, Маринополски, познанствата му с някои немски офицери, служили в България и пр. В годините на службата му до уволнението му през 1956 г., агенти на ВКР на ДС донасят за ироничното и критично негово отношение към новите му началници в щаба на ВВС. Тази разработка продължава и когато той е вече цивилен - до 1989 г.
При тази липса на политическо доверие към него, той е отдалечен от командването на ВВС като от 1954 г. е назначен за началник Управление Въздушен спорт на ДОСО. През 1956 г. само на 42 години е уволнен с малка за чина му пенсия и без право за постоянна работа като цивилен.
Поради това, той започва да търси работа, за да изхранва семейството си. Работи като строителен работник на строежите на жилищните блокове в парка Заимов, после става статист и осветител в два столични театъра, за кратко е служител във Военно-историческия музей, а накрая успява да намери постоянна работа като регистратор, екскурзовод и уредник на музей в Рилския манастир, където остава да работи над 30 години.
В Рилския манастир той написва и своите спомени за войната в книга със заглавие "Ние бранихме тебе, София". След период от 15 години на трудности по издаването най-после книгата е издадена през 1972 г.
image
Още след първото издание той пише лично писмо до Тодор Живков, да му се разреши да включи във второто издание на книгата описание на подвига на поручик Списаревски. Това е разрешено и второто издание излиза през 1986 г.
Потокът от българи и чужденци , посетители на манастира и контактите му с много от тях са негово ежедневие - той върши работата си на екскурзовод с желание и сред посетителите се запознава с известни личности като съветският ас Ал.Покришкин, космонавтката В.Терешкова, певеца Никола Гяуров и др. Посещават го и издатели и историци, които пишат материали за участието му във въздушната война.
След демократичните промени, през 1992 г. България почете много от своите забравени въздушни герои от ВСВ, като повиши в чин загиналите и останалите живи от тях. Стоянов е произведен в чин генерал-майор от запаса на ВВС.
Вече на възраст над 80 г. той със съпругата си отново е в Карлово, от където някога бе започнал бойната си кариера. Там заживява със своята жена в старата къща на нейните родители.
Ген. Стоянов почива на 13 март 1997 г., ден след 84-тия си рожден ден. За да го изпратят в Карлово пристига целият щаб на ВВС и много летци-ветерани. Над гроба му прелита двойка изтребители МиГ и отекват залпове за последна почит.
В родното му място пред дома му в Галата е поставена възпоменателна плоча в негова памет.

Веселин Стоянов,
син на ген.Стоянов
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    fen 13 мар 2013, 08:36
     
    1
     
    0

    Без думи ...Поклон пред Светлата му Памет...Герой ... Да си спомним за Неръкотворния Пушкинов Паметник - Той е Вечен !!!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка