майор о.р. Манол Тенчев

„Летците изтребители не умират, те отлитат!” Това написа преди години в паметната книга на „Шоуто на Слави” доайенът на българската изтребителна авиация, въздушният ас полковник о.з. Петър Манолев. На 19 март т.г. бойният пилот отлетя завинаги...
Едва ли е възможно само в една вестникарска публикация да се опише кариерата на един боен пилот, изкована в два доказано трудни и преломни периоди от развитието на Българските военновъздушни сили. Могат само да се маркират по-важните моменти, което само се опитвам да направя. Защото днес имаме нужда най-вече от примери за достойно извървян жизнен път, за себеотрицание и патриотизъм, които не се афишират с лозунги, а са заплатени с пот в учението и с кръв във боя.

Може да се каже, че пилотът изтребител Петър Манолев е възпитаник на полската изтребителна школа. Още като портупей-юнкер от 58-ми випуск, през 1938 г. той се обучава на л. Румя край Гданск, а през 1939 г., като подпоручик – на л. Боровина край Деблин. Избухналата на 1 септември 1939 г. Втора световна война прекъсва обучението му. То веднага е продължено в Школата за висш пилотаж на л. Марно поле, Карловско, където Манолев, единствен от випуска си, е назначен за инструктор. Съчетал в себе си най-доброто от полската и българската школа, младият български пилот вече е готов за реални бойни действия във въздуха. И това време не закъснява...

На 26 март 1942 г. Карловската изтребителна школа е преместена на л. Долна Митрополия, където Манолев дели една стая със Спаича – първата българска жива торпила Димитър Списаревски. Тук, подготвяйки десетки въздушни защитници на родното небе, Манолев посреща и първите набези на англо-американската бомбардировъчна авиация.
Денят е 30 март 1944 г. Въздушното ни пространство е нарушено от стотици „въздушни крепости” и прикриващи изтребители. Тогава без заповед и по собствена инициатива, с още трима колеги инструктори, поручикът Манолев излита срещу формация от около 40 четиримоторни бомбардировача, поели курс към София. Въпреки символично въоръжените си учебно-бойни чешки самолети Авиа 135, инструкторското звено преследва тежко въоръжените американски бомбардировачи и ожесточено обстрелва с картечен огън противника до пълното изчерпване на боеприпасите и горивото.
През юни 1944 г. всички инструктори от школата в един глас пожелават да попълнят местата на загиналите с безпримерна храброст изтребители от 3/6 орляк, базиран на л. Божурище. Тук поручик Манолев поема като боен командир 682-о изтр. ято на загиналия в неравен бой поручик Любен Кондаков. На 17 август 1944 г. поручикът Манолев, при смазващо превъзходство на противника извоюва въздушна победа срещу бомбардировач Боинг В-17F и въпреки тежкото си раняване в този бой, успява да спаси машината – верния му Месершмит „Стрела”. Наказва нарушителите на въздушното ни пространство и спасява от поредната бомбардировка българските градове. За този бой прославеният български ас генерал Стоян Стоянов (15 възд. победи) си спомня години по-късно: „... Обхванал един от бомбардировачите в мерника си, той (Манолев) не го изпуска. Рискът е очевиден, но той все повече го доближава. Противникът се отбранява ожесточено, но снарядите на Манолев са по-точни. „Крепостта” е обхваната в пламъци. Не остава незасегнат обаче и победителят. Един снаряд преминава през покривката на мотора и се пръска в бордното табло. Бронебойното предно стъкло се пръска. Парчета от метал и стъкло се посипват по лицето, врата, ръцете, коремната област и краката на пилота. Целият облян в кръв, Манолев не губи самообладание. Бързо се насочва към летището и каца успешно... Беше зарегистрирал първата си победа...”. Същият ден командването на 15-а американска въздушна армия отчита, че е загубило над Балканите 24 бомбардировача, като за 13 от тях не се знае на коя точно територия са паднали. Вероятно Манолев е поразил борд номер 42-97544 от 773-а ескадрила на 463-а бомбардировъчна група. Предполага се, че това е самолета, който се разбива край с. Царевец, община Мездра, област Враца.

Нещата бързо се променят и през септември 1944 г. България вече има нов враг – довчерашния си съюзник Германия. Поручик Петър Манолев, верен на офицерския си дълг, участва активно и в Заключителния етап на Втората световна война. Сега той воюва срещу частите на Вермахта, Луфтвафе и германската ПВО – едни от най-добрите в света. Откроява се участието му в храбрата атака на л. Прищина, при която са извадени от строя десетки самолети на Луфтвафе и успешно е преодоляна германската ПВО.
След войната Манолев продължава да служи вярно в Българските въздушни войски. През 1950 г. поема командването на секретно изтребително ято, базирано на л. Малево, Хасковско. През 1951 г. се създава 43-ти реактивен изтребителен полк, базиран на л. Доброславци. За началник-щаб на полка е назначен опитния пилот майор Петър Манолев. Кариерата му е прекъсната неочаквано през 1952 година. „Царският” офицер Манолев е подложен на тормоз, репресии и уволнение. Факт, който бойният пилот посреща като достоен кавалер на военния орден „За храброст” и истински български рицар на честта.

Така накратко преминава кариерата и живота на бойния пилот изтребител Петър Манолев. Кариера и живот, доказали се в най-трудните и славни години за родните ВВС - годините на Втората световна война. Живот, закален в интензивните и неравни битки с най-мощните въздушни сили в света – американските. Вероятно благодарение на въздушни бойци като Манолев, в продължение на цяло столетие Българската държава надеждно е охранявала въздушните си граници и е отстоявала въздушния си суверенитет. Малко военни летци днес биха могли да се похвалят с това, което той постигна, в две различни и противоречиви епохи от развитието на родните ВВС. Равносметката е достатъчно красноречива и не се нуждае от коментар – изпълнение на 18 бойни задачи, 8 въздушни боя, 3 въздушни победи, 2505 полета, 1464 часа във въздуха, прелетени на 27 типа български, полски, чешки, германски и съветски самолети.

Манолев отлетя... Вероятно защитникът на родното небе и рицарят-победител от Въздушната война 1943 – 1944 г. вече е преминал в небесния български въздушен полк. При приятелите си Стоянов, Списаревски, Кондаков, Бончев, Топлодолски, Костакев, Кюмюрджиев и още стотици достойни български орли. За да продължат заедно оттам да бдят над родното небе...