Горещи новини
- Знаете ли, че...
- Politico: САЩ не изключват възможността Украйна да атакува Крим
- ДНР: ВС на РФ и съюзническите сили вече бият по полската армия в района на Херсон
- /ВИДЕО/: Кадиров се изказа за "кръвното отмъщение" на Зеленски
- В РФ предложиха да върнат на ВМФ на Русия тактическите ядрени оръжия
- Премиерът на Косово: Белград и Прищина могат да разрешат своите различия
- Sankei: Японският премиер Кишида реши да се срещне със Си Дзинпин
- Командирът на отряд "Троя": Доставките на оръжия за Киев са почти неограничени
- Foreign Affairs: В САЩ казаха условието, при което могат да изпратят войски в Украйна
- Днес изпращаме военен контингент за "Алтеа"

„Летците изтребители не умират, те отлитат!” Това написа преди години в паметната книга на „Шоуто на Слави” доайенът на българската изтребителна авиация, въздушният ас полковник о.з. Петър Манолев. На 19 март т.г. бойният пилот отлетя завинаги...
Едва ли е възможно само в една вестникарска публикация да се опише кариерата на един боен пилот, изкована в два доказано трудни и преломни периоди от развитието на Българските военновъздушни сили. Могат само да се маркират по-важните моменти, което само се опитвам да направя. Защото днес имаме нужда най-вече от примери за достойно извървян жизнен път, за себеотрицание и патриотизъм, които не се афишират с лозунги, а са заплатени с пот в учението и с кръв във боя.

Може да се каже, че пилотът изтребител Петър Манолев е възпитаник на полската изтребителна школа. Още като портупей-юнкер от 58-ми випуск, през 1938 г. той се обучава на л. Румя край Гданск, а през 1939 г., като подпоручик – на л. Боровина край Деблин. Избухналата на 1 септември 1939 г. Втора световна война прекъсва обучението му. То веднага е продължено в Школата за висш пилотаж на л. Марно поле, Карловско, където Манолев, единствен от випуска си, е назначен за инструктор. Съчетал в себе си най-доброто от полската и българската школа, младият български пилот вече е готов за реални бойни действия във въздуха. И това време не закъснява...

На 26 март 1942 г. Карловската изтребителна школа е преместена на л. Долна Митрополия, където Манолев дели една стая със Спаича – първата българска жива торпила Димитър Списаревски. Тук, подготвяйки десетки въздушни защитници на родното небе, Манолев посреща и първите набези на англо-американската бомбардировъчна авиация.
Денят е 30 март 1944 г. Въздушното ни пространство е нарушено от стотици „въздушни крепости” и прикриващи изтребители. Тогава без заповед и по собствена инициатива, с още трима колеги инструктори, поручикът Манолев излита срещу формация от около 40 четиримоторни бомбардировача, поели курс към София. Въпреки символично въоръжените си учебно-бойни чешки самолети Авиа 135, инструкторското звено преследва тежко въоръжените американски бомбардировачи и ожесточено обстрелва с картечен огън противника до пълното изчерпване на боеприпасите и горивото.
През юни 1944 г. всички инструктори от школата в един глас пожелават да попълнят местата на загиналите с безпримерна храброст изтребители от 3/6 орляк, базиран на л. Божурище. Тук поручик Манолев поема като боен командир 682-о изтр. ято на загиналия в неравен бой поручик Любен Кондаков. На 17 август 1944 г. поручикът Манолев, при смазващо превъзходство на противника извоюва въздушна победа срещу бомбардировач Боинг В-17F и въпреки тежкото си раняване в този бой, успява да спаси машината – верния му Месершмит „Стрела”. Наказва нарушителите на въздушното ни пространство и спасява от поредната бомбардировка българските градове. За този бой прославеният български ас генерал Стоян Стоянов (15 възд. победи) си спомня години по-късно: „... Обхванал един от бомбардировачите в мерника си, той (Манолев) не го изпуска. Рискът е очевиден, но той все повече го доближава. Противникът се отбранява ожесточено, но снарядите на Манолев са по-точни. „Крепостта” е обхваната в пламъци. Не остава незасегнат обаче и победителят. Един снаряд преминава през покривката на мотора и се пръска в бордното табло. Бронебойното предно стъкло се пръска. Парчета от метал и стъкло се посипват по лицето, врата, ръцете, коремната област и краката на пилота. Целият облян в кръв, Манолев не губи самообладание. Бързо се насочва към летището и каца успешно... Беше зарегистрирал първата си победа...”. Същият ден командването на 15-а американска въздушна армия отчита, че е загубило над Балканите 24 бомбардировача, като за 13 от тях не се знае на коя точно територия са паднали. Вероятно Манолев е поразил борд номер 42-97544 от 773-а ескадрила на 463-а бомбардировъчна група. Предполага се, че това е самолета, който се разбива край с. Царевец, община Мездра, област Враца.

Нещата бързо се променят и през септември 1944 г. България вече има нов враг – довчерашния си съюзник Германия. Поручик Петър Манолев, верен на офицерския си дълг, участва активно и в Заключителния етап на Втората световна война. Сега той воюва срещу частите на Вермахта, Луфтвафе и германската ПВО – едни от най-добрите в света. Откроява се участието му в храбрата атака на л. Прищина, при която са извадени от строя десетки самолети на Луфтвафе и успешно е преодоляна германската ПВО.
След войната Манолев продължава да служи вярно в Българските въздушни войски. През 1950 г. поема командването на секретно изтребително ято, базирано на л. Малево, Хасковско. През 1951 г. се създава 43-ти реактивен изтребителен полк, базиран на л. Доброславци. За началник-щаб на полка е назначен опитния пилот майор Петър Манолев. Кариерата му е прекъсната неочаквано през 1952 година. „Царският” офицер Манолев е подложен на тормоз, репресии и уволнение. Факт, който бойният пилот посреща като достоен кавалер на военния орден „За храброст” и истински български рицар на честта.

Така накратко преминава кариерата и живота на бойния пилот изтребител Петър Манолев. Кариера и живот, доказали се в най-трудните и славни години за родните ВВС - годините на Втората световна война. Живот, закален в интензивните и неравни битки с най-мощните въздушни сили в света – американските. Вероятно благодарение на въздушни бойци като Манолев, в продължение на цяло столетие Българската държава надеждно е охранявала въздушните си граници и е отстоявала въздушния си суверенитет. Малко военни летци днес биха могли да се похвалят с това, което той постигна, в две различни и противоречиви епохи от развитието на родните ВВС. Равносметката е достатъчно красноречива и не се нуждае от коментар – изпълнение на 18 бойни задачи, 8 въздушни боя, 3 въздушни победи, 2505 полета, 1464 часа във въздуха, прелетени на 27 типа български, полски, чешки, германски и съветски самолети.

Манолев отлетя... Вероятно защитникът на родното небе и рицарят-победител от Въздушната война 1943 – 1944 г. вече е преминал в небесния български въздушен полк. При приятелите си Стоянов, Списаревски, Кондаков, Бончев, Топлодолски, Костакев, Кюмюрджиев и още стотици достойни български орли. За да продължат заедно оттам да бдят над родното небе...


loading...
Други публикации
Напиши коментар
dostoen balgarin, bog da go prosti.
ПОКЛОН ПРЕД ЖИТЕЙСКИЯТ МУ ПЪТ...
ДА ДАДЕМЕ ЖИВОТ НА ЕДНА ИНИЦИАТИВА: ПАМЕТНИК НА ЕДНО ЯТО, ОРЛИ БЪЛГАРСКИ - МАНОЛЕВ, ПОПГАНЧЕВ, СПИСАРЕВСКИ, СТОЯНОВ, МИЛКОВ, ПРОДАНОВ, ЙОРДАНОВ, И ОЩЕ, КОИТО ВИЕ ЩЕ ДОНАПИШЕТЕ ...КОЛКО МУ Е ??? ТА НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ЛИ ??? НАПРАВИХМЕ БАРЕЛЕФ НА ТЕЗИ, ОТ КОИТО МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НИ БЯГАХА ПРЕЗ 1944-ТА ...НЕКА НАПРАВИМ И НА НАШИТЕ, ТЕЗИ, КОИТО ГИ ГОНЕХА ... ИСТОРИЙО, ИСТОРИЙО ...