70 ГОДИНИ ОТ ВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА НА СТРАНАТА ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Pan.bg 22 апр 2013 | 15:36 views (10849) commentaries(2)
img НЯКОИ ВЪПРОСИ, ПО КОИТО ВСЕ НЯМА ОЩЕ ЕДИННО МНЕНИЕ
Автор: И.Петков - брой 4 2013 г., сп."Клуб КРИЛЕ"


Периодът на въздушната отбрана на страната през Втората световна война е познат на моето поколение от крайния северозапад на България, над който прелитаха американските и английските самолети и се водеше въздушен бой. Ние, 10-12 годишните момчета от моето село, които пасяха добитъка си в землището, брояхме връхлитащите самолети, възхищявахме се, когато срещу тях излитаха другите (нашите) самолети. В района на селото ни беше свален американски бомбардировач, а летците се спасиха с парашути ( впоследствие получили статут на военопленници). Пак в нашия район прелитащите самолети хвърлиха 5 бомби ( нямаше жертви, казваха, че те се освобождават от товара си), но и досега стоят образувалите се ями.
image
В същия район през същата година 1943/1944 г. в неравен бой с фашистката полиция загиват 17 партизани от видинския отряд „Георги Бенковски”. Всичко това в нашето детско съзнание оформяше разбирането за добрите и лошите в тази война. Закономерна бе нашата радост, когато посрещахме слизащите от Балкана партизани, както и действията на съветските самолети, които помогнаха за отблъскването в небето над Видин на немското настъпление в септемврийските дни на 1944 г. тогава нашите бащи бяха в Опълчението, бранещо нашия северозапад, а жените и децата се подготвяхме за евакуация във вътрешностите на страната.

Споменавам тези факти, защото те имат отношение към някои от въпросите, по които в нашето общество все още няма единно мнение.
Към тези въпроси можем да причислим следните:
Съвместими ли са в нашата авиация в годините на войната двата процеса: отбраната на небето на България от нападащи го англо-американски самолети и участието в антифашистката борба в национален план, като част от световното антифашистко движение. Не влизат ли в противоречие? Кои са героите и предателите? Може ли летците, бранещи небето на България да участват в антифашистката съпротива, както и антифашистите да участват в отбраната на небето на България?
Противоречат ли си героите от двата процеса : Димитър Списаревски, Неделчо Бончев, Стоян Стоянов, Петър Манолев... и Никола Бонев, Жельо Манолов, Кръстьо Беленски... на кого да издигнем паметник и кого да славим.
Повод за този ред на мисли ми даде статията в един столичен вестник „Месершмид БФ-109” срещу „Либърейтър” на много уважавания от мен антифашист и интелектуалец Анжел Вагенщайн, в която той пише: „За кого да стискаме палци, когато бомбардираха София?... Тия горе бяха бойна единица на антифашистката коалиция, а другите долу – верни и всеотдайни съюзници на Хитлер...
В същото време, когато бе свален американския Б-24 Либърейтър с пилота му Роберт Реноар, плениха и разстреляха край село Литаково колегата му, действал под английски пагон – майор Франк Томпсън.
Та питам се, раздвоен между небето и земята, кои за нас са героите – Майор Томпсън или онези, които го разстреляха... Кой е по близо до сърцето ни – Екзюпери, загинал при изпълнение на бойна мисия, или онзи с Месершмида, който го е свалил. Търсейки отговор на този въпрос в юбилейната за отбраната на София 70 годишнина, прочетох всичко, което може да се намери за участието на българската авиация във Втората световна война; възстанових си спомените на много от участниците във въздушната епопея, с които имах възможност да разговарям, между които Стоян Стоянов, Михаил Григоров, Петър Манолев, Добри Доневски, Драгомир Стефанов, Дако Даков, Иван Орела и още много други.
Прочетох спомените за антифашистката борба в авиацията в издадените книги за Никола Бонев, Жельо Манолов и живите разкази на участници в нея.
image
Изповядвам разбирането, че :
- Летците, защитаващи небето над София изпълниха достойно своя синовен дълг и дадената клетва – изпълниха ги храбро, в неравен бий. Те не нападнаха никоя друга страна, браниха своята. Те са патриоти, които живяха, биха се и загинаха в името на България. Затова те получиха признателността на народа и заеха полагащото им се място в авиационната ни история.
- Антифашистите във ВВС се бориха срещу националния и световния фашизъм в годините на войната, проявяваха героизъм и саможертва и останаха завинаги в народната памет. Но те не приветстват, не приемат въздушните нападения над София и страната, напротив – много летци с леви убеждения храбро се сражават срещу противника и получиха признателността на Родината. Показателен е примерът на летеца Иван Бонев , известен с комунистическите си убеждения, който има 6 победи. За него Стоян Стоянов пише: „Иван беше чудесен пилот, а в боевете за родна София – храбър, безстрашен.” И пак ще повторя писаното за него:”Любовта към парчето земя е вечна и огромна жертвена клада, на която изгарят най-преданите, най-смелите нейни синове... Да, и ние изстребителите дадохме нещо на тази клада. Нашият списък е малък, но жертвоготовността е голяма. Ето го списъка... На него са нанесени знаци, кръгчета, дати, цифри. Ето, спирам погледа си на Иван Бонев.... За Никола Бонев той ще напише „ Отличен изстребител, антифашист, но бе обесен преди епопеята на българското небе”. А аз ще допълня, уверен съм, че щеше да бъде в бойния строй, заедно със своя съидейник Иван Бонев.
За тях, антифашистите, виновно за нападенията е българското правителство, което присъедини България към тристранния пакт. В резултат на това предостави територията на страната и ресурсите й на хитлеристка Германия. Нейната територия стана обект на въздушни нападения от страна на Англия и САЩ.
В потвърждение на горното ще приведа някои мисли на самите участници в бойните действия:
Димитър Списаревски: „Ние, изстребителите, сме обречени от бога да защитаваме небето на България”.
Михаил Григоров – в „Тревожно небе”: Сега и за най-неосведомените стана ясно, че в действията си на Балканите Германия се стреми да си осигури десния фланг за нападение срещу Русия, да разшири икономическите си ресурси за сметка на балканските народи, в т.ч. и нашият народ”.
Иван Бонев: „Москва може да счупи главата на Хитлер, така както я счупи Наполеон...Дългът ни да браним суверенитета на родните простори се преплита с чувството към Русия.”
image
Пак Михаил Григоров:”След поражението на 6-та армия на Германия при Сталинград и тридневния траур по този повод, офицерът от Луфтвафе и представители на „власовци” увещават наши летци да се включат на източния фронт за попълване на немските загуби. Всички до един отказаха да се бият срещу нашите освободители.””Ако недай боже бъдем изпратени на източния фронт, то ние знаем какво решение да вземем – заявяват летците Иван Стефанов, Иван Бонев, Стефан Конзов, Дако Даков и др.
Пак Димитър Списаревски в беседа пред войниците:” Не ни трябват никакви чужденци. Нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско в казармата. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцата ви.”
Такъв е духът на преобладаващия брой български летци.
И така стигаме до паметната дата 9 септември 1944 г., когато всички български летци, независимо от своите убеждения, влязоха в бой с довчерашните си съюзници. И ето отговорът на доайена на българските летци, носителят на орден за храброст Петър Манолев:
На въпрос на Слави Трифонов в неговото телевизионно шоу какво стана с теб на 9-ти септември:
- На 9-ти септември 1944 г. след обяд излетях срещу немските колони.
- А как стана тази бърза промяна?
- Аз не се бих за немците срещу англичаните, нито за англичаните срещу немците. Аз се бих за България срещу нейните неприятели.
Ето я голямата истина. Не всички знаят, че София е спасена от последваща бомбардировка с личната намеса на Георги Димитров, за което информира Стоян Стоянов във второто издание на книгата си.
И така изпълнението на своя клетвен дълг от българските летци, защитавали небето на София, не противоречи на антифашистката борба в същата тази авиация. Антифашистите в авиацията през войната участват на два фронта – срещу нападателите на българското небе от англо-американската авиация и срещу българския фашизъм, виновен за страданията, на които е подложен нашият народ.
В това е диалектиката на нашата родна авиация в годините на Втората световна война. Именно участието в антифашистката борба на нашия народ и на българската армия( в т.ч. авиацията) в Отечествената война, осигуриха териториалната независимост на България, въпреки, че тя беше съюзник на фашистка Германия. Двата горепосочени процеса се развиват в единство. Бранителите на София не са виновни за убитите антифашисти, както и антифашистите в авиацията не са виновни за жертвите на бомбардировките. Разбира се, тези процеси не се развиват еднопосочно. И тук трябва да се каже истината такава, каквато е, макар и болезнена:
Части от нашите ВВС участват като съюзници на Германия в отбраната на черноморското крайбрежие срещу съветски подводници. Пак наши летци участват в отхраната на Беломорието в Гърция – с всички последствия. Така е – „на война, като на война”.
Във вътрешен план отделни войскови поделения на ВВС участват в изпълнение на постановление N30 и изпратеното да частите упътване за борба с партизаните – от м.март 1942 г., за разузнаване и целеуказване на партизански колони (такъв е случая с Омуртажкия партизански отряд на 30 декември 1943 г., при Балванската битка и в Копривщица). При Балванската битка при преследването на партизаните е употребено самолетното въоръжение. При преследване на партизани в Карловско и Чирпанско са даени жертви.
Тук действат два закона: на войната – по принципа „на война като на война” и на гражданската война, водена по нейните закони, в т.ч. и последвалия Народен съд. Това обстоятелство обяснява някои последвали действия на властите след 9 септември 1944 г., когато наред със справедливостта са допуснати някои грешни решения при оценка на действията на отделни военослужещи от ВВС и незаслужени репресии, коригирани след 1989 г., но не това е основното.
Ключът към истината в националната ни авиационна история е именно в диалектиката между героичната защита и антифашистката борба, родили всяка своите герои. Този, който търси истината, тук ще я намери. В пантеона на нашата историческа авиационна памет има място и за Димитър Списаревски и Жельо Манолов, и за Георги Коюмджиев и Никола Бонев...Време е за национално помирение и в нашата страна, по примера на Европа, на територията на която се водиха две от най-ужасните войни в съвременната ни история.
Друг въпрос, по който дълго време нямаше еднозначно мнение, е за съдбата на бранителите на София и участниците в Отечествената война. По този въпрос иаскам да подчертая следните обстоятелства:
- Всички летци, бранили небето на България участват в отечествената война до един. И Стоянов със своите 15 победи, и Бончев, извършил втория таран над американски самолет, и Петър Бочев – вторият по въздушни победи, и Иван Орела с отрязаната ръка в боя и така до един. Това е изключителен факт.
- След войната голяма част от бранителите на София участват в създаването на новата военна българска авиация. В авиацията, без приемственост на поколенията, нищо не може да се постигне. Сега бранителите стават инструктори на следващото поколение български летци. А то ще остане навеки благодарно на своите учители по летене. Те понесоха тежко раздялата със своите инструктори, които преждевременно бяха освободени от авиацията.
- Редица от летците стават началници на новоизградените авиационни структури. Стоян Стоянов ще стане началник на изстребителната авиация и началник на команден пункт; Иван Демирев ще командва Четвърта изстребителна авиационна дивизия ; Михаил Григоров ще стане инспектор на техника по пилотирането на изстребителна авиационна дивизия, Петър Манолев – началник щаб на изстребителен авиационен полк; Дончо Димитров ще създаде своята забележителна авиационна школа. Всички те и още други имат своя принос в строителството на новата ни авиация.
В периода 1944-1956 г. в авиацията бяха уволнени редица летци, участвали във Втората световна война, с което ВВС се лишиха от опита на високоподготвени, с боен опит летци. Някои от тях с подложени на репресии. Според изследването на Никола Драганов, Йордан Цанков и Димчо Димов „Летяхме ние с нашето си време (Наръчник на българските пилоти 1911-2001г.) през периода от 29.09.1944 г. до 16.08.1948 г. са разстреляни по политически причини 13 летци( от тях 1944-1945 г. – 10 и 1948 г. – 3). След промените от 1989 г. те са реабилитирани. По някои от тях и досега няма единомислие. Не е приемливо реабилитацията на невинно осъдените да се съпровожда с клевети и рушене на паметници на антифашистите в нашата авиация. Всеки в тази най-тежка от всички войни на човечеството действа според своите убеждения и съвест. Той носи отговорност и има право на справедлива оценка.
image
Ето как след 60 години Петър Манолев ще изплаче уволнението и репресирането на своите бойни колеги:”Те бяха в разцвета на младостта и силите си. Мъже-патриоти с желязна устойчивост и жертвоготовност, които носеха в сърцата си безграничната си любов към България, верността си към народа. До този момент вече нищо не ги бе отминало – нито вярата, нито борбите, нито безстрашието, нито гневът, нито болката, нито радостта от победата. Но трябваше незаслужено да изпият още нещо страшно – да останат част от общия погром над българското офицерство. Това бе един изключително тежък удар по нашата авиация.
Глупаво ненужно беше унищожена цялата авиационна техника като „фашистка”. Не остана нищо поне за музеен експонат. Всички уволнени бяха напълно изоставени без грижи и внимание за тяхното физическо оцеляване. Част от тях минаха през затворите, лагерите, изселени далеч от домовете си.” Те останаха достойни и след промените от 1989 г. и не помислиха за реванш. „Реванш ли? Не. Нямах даже помисъл за това. Крепеше ме онази морална подкрепа, която получавах от съпругата, родителите, близките ми, и огромната ми вяра в доброто, високият ми български дух.” Макар и закъсняла, загиналите във войната получиха признателността на Родината. Изградиха се паметници в София и на лобните им места. На техните имена се нарекоха улици и училища. Живите бранители получиха правителствени награди по случай 60 и 65 годишнината от края на Втората световна война.
А те, живите – скромни, толерантни, велики в мисъл и дела за авиацията, са сред нас на първите редове. И така все по-рядко, останаха все по-малко. Остана поклонът на нацията към достойните й синове.
- Нашето поколение в авиацията е в дълг към героите на българската авиация във Втората световна война. Ние бяхме лишени и лишихме нашите следовници от техния пример. Това е наш голям грях. Притеснява ме фактът, че и сега не правим нужното за признателност и съхраняване славното ни авиационно минало, без което ще бъде ограбено и следващото авиационно поколение. Очаквам след този материал да се активизира нашата авиационна памет. Пълна оценка на причините и характера на този процес все още не е дадена. Нужен е задълбочен анализ на фактите и документите от онова време.
За мен към тази оценка имат отношение следните обстоятелства:
- Острото противопоставяне между двете противостоящи сили в света и страната в периода на Втората световна война (държавата- сателит на Германия и антифашистките сили – част от антифашисткия фронт), развръзката от което продължи и след войната със всички произтичащи последствия;
- Установяващият се съветски модел на строителство на българските ВВС след 9 септември 1944 г., което изискваше коренна промяна в строителството и кадровото осигуряване на ВВС;
- Ускорители на този процес станаха някои случаи на абдикация на български военни летци след 9 септември 1944 г. и въздушният терористичен акт срещу генералния директор на БГА Борис Ганев, след които следват нови уволнения и репресии;
- Наличие на отделни увлечения при провеждането на т.нар чистка във ВВС, срещу което се намесват лично Боян Българанов и Георги Димитров.
Следващият въпрос е свързан със защитата на честта на един от най- изявените бранители на нашето родно небе – в наши дни
Петър Бочев
Както е известно на изследователите на участието на българската авиация в отбраната на небето на София и страната във Втората световна война,вторият по признати победи е подпоручик Петър Бочев.
image
Още на 1 август 1943 г. в първия боен ден той води въздушен бой с четиримоторен бомбардировач, който пада в района на Сливница и записва в своя боен дневник 3 победи. До края на въздушните боеве за защита на българското небе те ще станат 13. Неговият боен полет ще продължи в Първа фаза на Отечествената война срещу немските войски. За него Стоян Стоянов пише:”След първата победа той бе посрещтнат с”УРА” и вдигане на ръце. Днес той е победителят.”А след последния полет:”Непринуден завършек бойния път на един пламенен боец”.
Петър Бочев загива на 5 октомври 1944 г. при изпълнение на бойна задача над немските колони. Стоян Стоянов ще запише: „Трагичният край на Петър Бочев – летецът с 13 бойни победи, който в листата бе след мен, ме правеше безразличен и безчувствен към всичко, което ме обкръжава. Борбата се водеше на живот и смърт.. Бочев го свалиха. Кацна в страни от шосето, но самолетът му избухна, сигурно е згинал. Не беше между нас един от най-бойно настроените, най-пламенните и най-жизнерадостните летци... Още един български орел изгоря в пламъците на борбата, но неговата жертва не отиде напразно.”
По-късно Петър Манолев ще каже:”В този въздушен бой аз бях и потвърждавам, че Петър Бочев загина като герой в смъртна схватка с немската артилерия.” В последствие по спомени на негови близки тленните му останки са им предадени лично от ген.Стойчев и погребани в района на Горна Оряховица(неговото родно място).
До тук всичко е ясно като че ли. Петър Бочев се бие храбро срещу въздушните пирати в небето на София и срещу вчерашните съюзници, както го иска от него родината. И загива със смъртта на героите. Да, така беше цели 6 десетилетия. Но ето какво стана по-късно. На 22 юни 2008 г. във в.”Атака” се появява статия със заглавие „Българската противотанкова бригада в състава на СС войските ” от автора Михаил Кожемякин. В нея се разказва за така опоменатата бригада и между другото пише: „Най-неочакваното бойно средство във въоръжението на бригадата е предоставеният по лично нареждане от Гъоринг самолет НЕ-129”ЩОРХ”. Той се пилотира от подпоручик от българските ВВС Петър Бочев, свалил на 1 август 1943 г. един от първите американски бомбардировачи”.
Ужас! Излиза, че Петър Бочев не е загинал, а се е предал на немците и лети в бригадата на СС, при което хвърля позиви над военните български части от първа българска армия при р.Драва, в които се призовава да не се бият срещу немците. Тази информация силно възмути нашата авиационна общественост. След написаното Петър Бочев трябваше да бъде изваден от списъка на героите и да се причисли към списъка на предателите. Никой не можеше да се примири с това. Тръгнахме по пътя на истината и справедливостта. От дневника на бойните действия на 5 октомври 1944 г, от написаното от Стоян Стоянов и казаното от Петър Манолев, участник в същия въздушен бой и свидетел на героичната му гибел до спомените на близките и скромния му гроб – всичко опровергаваше тази клевета. Търсенето на истината продължи до 25 август 2009 г., когато се получава коментар от самия автор, който пише:”Въз основанието на нови проучвания по темата сега можем абсолютно очевидно да констатираме, че посочените факти не съответстват на реалността...Досега не са открити западни архивни материали да потвърдят факта. В българските архиви те напълно липсват.. Аз трябва да призная, че през 1996 г., когато статията беше писана, се отнесох безотговорно към изворите. Сега, когато това писание става инструмент на идеологически манипулации, за което ме информираха моите български познати, аз утвърждавам следното: Нищо от посоченото в статията не е потвърдено, а значи не може да се схваща за истина...много съжалявам, че станах причина за това опасно заблуждение... Като автор аз признавам, че моята статия „Българската противотанкова бригада в състава на СС войските ”, излязла през 1998 г.на Интернет- ресурса „Генщаб.ру” не отговаря на историческата истина и не може да се смята за историческо изследване. С уважение. М.Кожемякин-автор”
Не искам повече да зная нищо за този разкаял се клеветник. Нека тежи на съвестта му.
За нас е важна истината и честта на героите в нашата авиация, която ще браним с всички средства( в т.ч. и с този материал). Твърди се, че истината и златната пара ръжда не хващат. Мисля, че всички авиационни поколения следва да защитават честта и паметта на нашите авиационни герои в бой и в мир, ако искаме да не загасне огънят на нашето авиационно настояще и бъдеще.
И сега, след всичко казано за Петър Бочев, да сложим нещата по местата им. На 5 октомври 2014 г. се навършват 70 години от геройската гибел на Петър Бочев. За овековечаване на паметта му, би следвало дотогава да се извършат следните действия:
В подходящ материал да се опише животът и бойната му дейност с помощта на спомените на неговите бойни колеги;
Да се зпознаят с неговия живот и подвиг младите хора от родния му край и от военната ни авиация;
Да се приведе в подходящ вид гробът му
Да се нарече на негово име улица и на подходящо място да се постави паметна плоча в родния му град.
За организирането на честването да се обединят усилията на властите и обществеността на Горна Оряховица, командването на ВВС, авиационните обществени организации, близките, потомците на героя.
Всичко да се провежда под мотото:” Нищо не е забравено, никой не е забравен”.
Такива мисли ме вълнуваха, когато писах статията за 100-годишнината на нашия всепризнат въздушен ас на България, за хората и личностите в цялата ни 100 годишна авиационна история.
Призовавам нашата авиационна общественост през 2013, 2014 и 2015 г, да не остане нито един герой от Втората световна война не зачетен – и от двете страни на барикадата; да не остане нито един гроб и паметник запустял!
70 години след ония славни времена на саможертва и героизъм да съхраним паметта и пренесем в бъдното огъня на обичта към Родината и авиацията, за да ги има навеки!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 2

  1. #1
    Румбата 23 апр 2013, 18:28
     
    1
     
    0

    Напълно споделям написаното от автора. Нашите летци са героите от въздушните битки с налитащите англо-американски бомбардировачи, а след 9.IX,44 год. и с хитлеристките войски. Герои са и антифашистите, които до 9.IX,44 год. се бият срещу монархо-фашистката власт, направила Родината ни съюзник на Хитлерова Германия, а след това и обявила война на Великобритания и САЩ. Война напълно безсмислена... но донесла само бедите от бомбардировките.

  2. #2
    S-125 23 апр 2013, 22:01
     
    1
     
    0

    Американофилите помнители това ?? Защото ви няма ТОНИ и Докторов къде сте ? Заради "съюзниците" тези хора са си дали живота.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка