Летяхме като израелците в ''зоната на смъртта''!
в.ПРЕСА, Евгени Генов

О.р. ген. Иван ДОЧЕВ:Това са полети на 30 м височина над морето. Ако изпуснеш изтребителя, при тази голяма скорост и секунда е много, за да отреагираш и да се спасиш.

Генералът от резерва Иван Дочев е роден на 30 май 1947 г. в София. Завършил е Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Учил е във Военната и в Генералщабната академия „Г.С. Раковски“. Служил е в Чешнигирово, бил е командир на дивизията за ПВО (противовъздушна отбрана - б.а.) в Божурище, началник на авиацията в щаба на ВВС, командвал е и корпуса за тактическа авиация в Пловдив. Летял е на Л-39, МиГ-15, МиГ-17, МиГ-23 (като бомбардировач и като изтребител) и на СУ-25.
В правителството на Сергей Станишев 4 г. е бил секретар на междуведомствения съвет по въпросите на отбранителната промишленост и мобилизационната готовност на страната.
В момента е заместник-председател на партия „Движение за социален хуманизъм“

Юношеската ми мечта бе да стана военен летец. Но никога не съм имал връзки с авиацията, не съм познавал армейски летци, не е имало кой да ме насочи и да ме ориентира как да постъпя. Завърших средно образование, кандидатствах във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия и ме приеха. Изпитите бяха по математика, български език, физическа подготовка и медицински преглед. Конкуренцията беше много голяма. За 40 места кандидатствахме 1400 души. Много момчета, преминали през различни аероклубове и авиошколи, се провалиха на изпитите и не ги приеха във военното училище. Аз обаче успях. И бях щастлив, че в моя випуск колективът бе задружен и сплотен. Учих с бойци, които после станаха известни авиатори като Георги Йовчев, Стефан Стефанов - който беше депутат, Любчо Стоилов - той пък беше главен щурман на авиацията, ген. Иван Парапунов и др.



Като лейтенант ме разпределиха в Чешнигирово, в 25-и изтребително-бомбардировъчен авиополк. Там служих 16 години - тръгнах от младши пилот и стигнах до командир на полка.

Тогава се летеше много. Правехме по 100 часа на година, за да поддържаме подготовката си.

Ставаха и катастрофи

Имаше жертви. Първият от нашия випуск, който загина, бе Деньо Денев. Отиде си през септемеври 1970-а. Случи се по време на нощни полети. Преди тях задължително се почива по 4 часа. Даже заедно почивахме. Тръгнахме към старта и той започна да ми разказва какво е сънувал. Говореше ми: „Уж летим със самолетите, а вие трима от випуска ме изпреварихте. Аз вървя пеша и ви викам да ме изчакате, че се изморих, но се скрихте зад един баир.“ Сякаш бе пророчески сън. Излетяхме и Деньо не се върна. Как се е случила трагедията? Влязъл в ниски облаци и се блъснал в Родопите до лагера Гонда вода. Като се издигнеш над ниските облаци, отгоре е луната. Тя ги осветява и изглеждат като море - изключително красива гледка. Под облаците е тъмно, но където е голям град, отдолу се вижда като зарево. Ние сме си говорили често за тези красоти, вероятно той е решил да види как е. Но предполагам, че във фаталния полет под облаците е объркал Асеновград с Пловдив. Снижил се, искал да излезе от тях, за да се ориентира, но се ударил в планински хребет.

В службата ни имаше и весели армейски моменти. Главната ни задача на учения бе да хвърляме бомби и да стреляме. Като кацнем, си разказваме кой какво е свършил. Един пилот веднъж ни обясняваше, че стрелял толкова точно, че чак напълнил мишената и тя даже преляла от попадения, както се изрази. После се оказа, че няма нито едно попадение, но лафът му стана нарицателен - „преляла мишена“ .

Тогава всяка година ходехме на морски полети. Тренирахме задачи в „зоната на смъртта“. За какво става дума? Това са полети на 30 м височина над морето. Ако изпуснеш изтребителя, при тази голяма скорост и секунда е много, за да отреагираш и да се спасиш. Всяка грешка се наказва със смърт. Просто пилотираш

на ръба на бръснача

27.03. 2002 г. - минути след последния полет на ген. Иван Дочев във военната авиация. До него са синът и снахата.

образно казано. Лети се на малка височина, за да не те прихванат радарите. Способът за първи път са го използвали израелците във войната с Египет. Те прелетели на тази пределно малка височина, за да не ги прихванат, и ударили по Египет и Сирия. Тогава това ни стана известно и се спусна разпореждане и ние да овладеем полети на пределно малки височини над море. Значи летим на 30 м над водата и отиваме на полигон навътре в морето, на 60 км от устието на река Камчия. Там се слагаха бели варели, вързани в кръг, а на 2 км от тях стои катер. Хвърляме бомби по тях и стреляме.

Веднъж излетяхме двойка изтребители и по команда на водача хвърлихме бомбите. Но варели нямаше. Поне аз не ги видях. Кацнахме и след минути се приземи следващата двойка. И те хвърлили бомбите, но не забелязали варели. И така - първа, втора, трета двойка. Никой не видял варели. Само един пилот заяви: „Как бе !Видях ги, бяха там.“ Ние се учудихме, защото никой не потвърди това. След известно време катерът се върна. Попитахме морския офицер и той ни обясни, че не са хвърлили варелите, защото имало голямо вълнение. Голям смях падна. После майтапехме колегата, който твърдеше, че стрелял по варели.

Спомням си и следния комичен случай. Бях командир на полка в Чешнигирово. Веднъж на портала пристигна журналист от в. „Народна младеж“. Дойде той при мен, както си му е редът, и аз го попитах: „Момче, за какво идваш?“ А той ми отговори: „От МО дадоха вашето поделение като първенец в соцсъревнованието за икономии на гориво. По този показател сте първи в цялата армия.“ Гледам го, слушам го и доста се учудих. Извиках инженера на полка и го попитах как така сме на първо място, защото не знам да сме реализирали такива икономии. Той веднага ми отговори: „Шефе, станал е голям гаф.“ Какво се бе случило? За всеки полет изтребител МиГ-23 се

зарежда с 4 т гориво

но трябва да кацне с 1,5 т - такива са техническите правила за безопасност. Като сме планирали годината, сме умножили броя на полетите по 4 т, а сме забравили да извадим остатъка от 1,5 т. И ни го отчели като икономии. Затова пратили журналист да ни снима и да ни популяризира като първенци. Помолих го да напише друго, каквото иска. Ще му съдействаме, но само не и за икономии, защото се излагаме. Така стана. И се получи хубав репортаж за полка във в. „Народна младеж“.

(в. Преса, печатно издание, брой 117 (468) от 28 април 2013)



Евгени ГЕНОВ