Непокорно смелите умират в полет!

Pan.bg 21 дек 2013 | 08:11 views (4386) commentaries(1)
img 70 години от безсмъртния подвиг на капитан Димитър Списаревски
Непокорно смелите умират в полет!
Подп. / р/ д-р Петър Ненков


На 20 декември 1943 година, по Никулден, София изпитва ужаса от четвъртото по ред, въздушно нападение на англо-американската авиация за далечно действие..В излъсканото като полир, зимно небе над столицата, увис¬ват 150 четиримоторни бомбардировачи "Либърейтър" Б-24 « Освободители» от 376-та тежка бомбардировъчна група, охранявани от 50 тежки двумоторни, двутели изтребители Локхийд П-38 "Светкавица" от 82-ра изтребителна група на 15-та въздушна американска армия.
image

В бойният дневник на 3/6 изтребителен орляк за този паметен ден е записано: „Либърейтърите" идват към София откъм Панчерево в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта”. Българските летци смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески самолета . Формират боен ред, ешелонирани по ята, по четворки, в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. 3/6 орляк има в състава си 17 германски изтребителя Ме-109G-2 . Вдига ги всичките във въздуха и има за задача да завърже бой с противниковото изтребително прикритие .По същото време 2/6, орляк , който има в състава си 24 френски изтребителя Девоатeн D-520 трябва да атакува бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Българските летци знаят, че с малобройните си сили нямат никакъв шанс да разбият вражеската въздушна армада. Те обаче искат да спечелят време за мирното население да се укрие в противобомбените скривалища и да свалят колкото се може повече вражески самолети, като по този начин разстроят противниковата формация и я отклонят от курса.
В 20,30 часа над летище Враждебна се извива червена ракета -сигнал за опасност. Веднага след нея излитат в югозападна посока дежурните "месери" пилотирани от летците на елитния 3/6 орляк. Един от дежурните български изтребители на летище Божурище в този ден е поручик Димитър Списа¬ревски от 3/ 6 орляк . Той гори от нетърпение да влезе в боя, тъй като това ще бъде неговото бойно кръщение, за което се готви отдавна . Обхванат е от неистова жажда да накаже врага, сеещ смърт и разрушения в столицата. Самолетът му не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, след другите летци. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече е в разгара си. Нашите изтребители дръзко се врязват в строя на бомбардировачите и във въздуха се извива истинска вихрушка от огнени трасета и бясно преследващи се самолети. Декемврийската синева се превръща в апокалиптично пано от ада . С умел маньовър Списаревски се измъква от два американски изтребителя и се насочва към група от 16 бомбардировачи които са успели да се измъкнат невредими от боя с българските изтребители и необезспокоявани поемат към София, за да я бомбардират . Списаревски се залепва за опашката на един от бомбардировачите и го взема на прицел. Атакува устремно, без да се интересува от огъня на изтребителното прикритие. С непрекъснат точен огън вкарва дълга серия едрокалибрени куршуми от бордовата си картечница в "Либърейтъра" и го подпалва. Списаревски обаче така и не вижда дали „ летящата крепост” пада край Панчарево, защото вниманието му е концентрирано към следващия бомбардировач, в който лети команди¬ра на американската ескадрила и прославен въздушен ас. Същият миг установява, че е привършил боеприпасите в ожесточения бой, за по-малко от две минути и че самолетът му е сериозно прострелян . Секундите му се струват ця¬ла вечност, но решението вече го е взел .Решава да направи въздушен таран, на "летящата крепост". Без колебание насочва изтребителя си и нанася унищожителен удар по водещия формацията бомбардировач. Страшен гръм, ослепително зарево и дъжд от самолетни отломки - са трагичният епилог на един безумно смел подвиг, на първия в нашата военна история въздушен таран. Вражеският бомбардировач е разцепен и са разпада във въздуха. Спасява се, като по чудо само бордовия стрелец на картечница, който се намира в опашката на бомбардировача. Той е изхвърлен от ударната вълна и скача с парашут. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният четиримоторен американски бомбардировач. За свалянето на тежкия бомбардировач са му признати три въздушни победи. Той е произведен посмъртно в чин капитан и е погребан тържествено в Алеята на летците в Централните софийски гробища. Единственият очевидец на този въздушен таран е американският пилот на «Лайтнинг», лейтенант Джон Маклендън от 97-а изтребителна ескадрила, който в този бой също е свален и пленен. Той казва за подвига на Списаревски следното:„Шест минути преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и страшно. Летящият, като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката и? и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния...Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"Пилотът от противниковото изтребително прикритие, лейтенант Едуард Тинкър споделя по-късно за този въздушен бой: "Българските летци се бият с такова ожесточение,сякаш защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията!”Единственият оцелял от екипажа на вражеския бомбардировач след тарана на Списаревски, бордови картечар, подофицер Робърт Хенири Ренър казва: „Настана истински ад. Ударът на вашите летци беше изключително лют.“
В този бой загива и подпоручик Георги Кюмюрджиев. При бомбарди- ровката на София от американската авиация са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Убити са 64 души, а други 93 са ранени. Българските изтребители успяват да разстроят вражеската формация и да й попречат на точното бомбардиране по планираните предварително за поразяване цели .
Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 го¬дина. Произхожда от прославен родолюбив род. Баща му Cветозар Списаревски и чичо му, дипломатът Коста Списаревски са българи, родом от Кюстенджа. Другият чичо на Димитър Списаревски е поет и офицер. Той подло е заклан от сърбите, като парламентьор в края на Междусъюзническата вой¬на 1913 г. , край Злетовска река , защото не е позволил на пияните сръбски войници да хулят България и да се гаврят с офицерската му чест. След Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. родният град на Списаревски заедно с цяла Добруджа са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и най-накрая се установява в София. След завършване на Втора мъжка гим¬назия в столицата Димитър Списаревски постъпва във Военното училище . Той е буен и непокорен по характер и остро реагира на всяка несправедливост. Затова, още преди да завърши първата година, го изключват от Военното училище и го изпращат да служи, като войник в Ямболския гарнизон. Там проявява отлична войнска дисциплина и след няколко месеца е възстановен, като юнкер във Военното на Негово Величество училище. Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 до юли 1939 г. той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм, а през 1939г. завършва престижната изтребителната школа във Вернойхен край Берлин.През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят от тях модерната тактика на въздушен бой. Той завършва и Изтребителната Школа за висш пилотаж в Пловдив . По-късно войнският дълг го изпраща на карловското летище край село Марно поле. Полетите той извършва на максимални обороти, а в учебните боеве се влага на сто процента, атакува неудържимо и винаги иска да побеждава. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Поручик Списаревски обичал да споделя на своите другари от 6-ти въздушен изтребителен полк: „Ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него.“ Друт път пък казвал : : „Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“ Генерал-майор от запаса Стоян Стоянов, казва за своя приятел Списаревски следното : „За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!“.
Неговото изострено чувство за справедливост и патриотизмът му създават много неприятности. Челичените му юмруци, често са респектирали подле¬ците и гамените. Веднъж на летище Карлово забелязва, как един пи¬ян федфебел гони войник с летва в ръка. Спаичът, както го наричали близките му, го настигнал, грабнал от ръцете му летвата и я счупил в гърба на сприхавия фелдфебел с думите: "Това момче е тук да защи¬тава България, а ти го биеш! Кой ти дава това право?"
В Скопие пък накарал прославен немски летец, да пие за паметта на двама загинали бъл¬гарски авиатори, катастрофирали в сложна метериологична обста¬новка. Когато тевтонецът надменно отказал и присмехулно отбеля¬зал, че щом не са успели да кацнат - са калпави летци,
След тези думи Спаичът, изпаднал в ярост и нокаутирал немеца.
По случай освобождението от румънското владичество на неговата роден Добрич, на 21 септември 1940 г., без разрешение излита от летището, минава с бръснещ полет над тепетата на Пловдив и прави фигури от висшия пилотаж над насъбралото се множество, заради което е наказан от командира на орляка, полковник Сапунов.
Той бил любимец на жените, но въпреки многото изкушения, останал верен на своята голяма любов Ефросина Каблешкова, потомка на известен копривщенски род.
След освобождаването си на 9 септември 1944 г. от лагера за пленени англо-американски пилоти край Шумен, подофицерът Робърт Хенри Ренър – единствения оцелял от тарана с още един американски пилот посещават майката на Списаревски – Елисавета. Те целунали ръка на опечалената жена, изказали своето съболезнование и преклонение пред героичния под¬виг на сина й и казали че трябва да бъде горда, че е родила и възпиталата такъв смел орел. В знак на безкрайно уважение към подвига на Списаревски, той предава на майка му своите ордени и медали
В хода на въздушната война със САЩ и Великобритания подвигът на поручик Димитър Списаревски е повто¬рен от поручик Неделчо Бончев, който остава жив след тарана на вражеската „летяща крепост” и скача с парашут .Заедно с капитан Стоян Стоянов и майор Чудомир Топлодолски, капитан Димитър Списаревски днес фигурира в световната енциклопедия на най-добрите въздушни асове през Втората световна война
На 27 години Димитър Списаревски завинаги записа своето име в блестяща¬та фаланга от български летци- герои, защита¬вали небето на България и записали със златни букви имената си в Пантеона на безсмъртието!
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    аноним 21 дек 2013, 19:32
     
    1
     
    0

    Само и единствено хора с такъв дух и любов към Родината,могат да я изправят на крака.Вечна слава на героя ! Бог да го прости!

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка