БЪЛГАРСКИТЕ ВВС: Славно минало и тъжно настояще !

Pan.bg 18 яну 2014 | 11:01 views (6006) commentaries(1)
img Българската бойна авиация навлезе в своята 102 годишнина
Славно минало и тъжно настояще!
За ПАН.БГ - подполковник от резерва, д-р Петър Ненков


При обявяването на мобилизацията на 17 септември 1912 г. за Балканската война . Въздухоплавателният парк на Царство България се състои от Щаб с началник, майор Васил Златаров, Балонно отделение с командир, поручик Йордан Казанджиев и Аеропланно отделение с два балона, с командир, поручик Симеон Петров. В хода на войната общият брой на самолетите достига цифрата 29, а на летците-26.От тях 12 са българи и 14 са чужденци - осем руснаци, двама французи, един англичанин и един италианец. По това време бойната авиация е все още в начален стадий на своето развитие. Поради тази причина германският фелдмаршал Хинденбург смята, че бъдещето принадлежи на цепелина, а френският фелдмаршал Фош е не мнение, че самолета може да се използва само за спортни цели . Българските генерали обаче мислят по този въпрос по друг начин. Те за първи път в света формират аеропланни отделения към всяка отделна полева армия и за първи път в света използват самолета, като бойно средство за разузнаване, фотографиране, бомбомятане и коригиране огъня на артилерията и с това се внася от българите огромен принос за развитието на световното военно изкуство.
image

На 15 октомври 1912 г. пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев получават заповед да разузнаят турския гарнизон на Одринската крепост На 16 октомври 1912 г. със самолет "Албатрос те извършват първия в историята на българската авиация боен полет. Преди полета пилотите взимат и бомби, които са поставени в кошове, отстрани на самолета. Полетът продължава час и двайсет минути на около 500 метра височина . Достигайки до Одринската гара - Караагач, бомбите са пуснати по влаковите композиции, натоварени с войсково имущество. При вида на летящите от самолета, бомби аскерът се разбягва панически с вика:” Шейтан!” След това се окопитва и започва да обстрелва самолета. С четири пробойни в корпуса «Албатросът» успява да се приземи успешно и разкрива разположението на турските резерви при с.Кадъкьой. Тази дата става празник на българската авиация. Италианското списание “Л Аеро” и хърватският вестник “Новости” написаха за подвига на българските летци следните редове: ”Първата и най-голяма слава в авиацията принадлежи на българското въздухоплаване, понеже то първо в света през Балканската война, при обсадата на Одрин употреби аеропланни бомби и загатна за голямата роля на въздухоплаването в бъдещата война”.
Самарянката Райна Касабова стана първата жена в света, участвала във въздушна, бойна мисия. На 12 ноември 1912 година от летището на Мустафа паша /дн. Свиленград/ тя извършва 43 минутен полет заедно с летеца Стефан Калинов над обсадената Одринска крепост. ”Албатросът” на двамата летци е обстрелван със стрелково оръжие от низамите на Шукри паша и без малко да споделят трагичната участ на пилота Христо Топракчиев.Над обсадения гарнизон Райна Касабова изсипва от коша на самолета хиляди позиви ,апелиращи турските войници да прекратят своята по-нататъшна съпротива. След завръщането си на летището в Свиленград, авиомеханиците от 1-во аеропланно отделение преброяват по тялото и крилете на самолета десетки пробойни от турските куршуми.
image
На 19 октомври 1912г. самолетът на поручик Христо Топракчиев е обстрелян от противника при прелитането му над крепостта, запалва си и се разбива на земята. Така той става първият загинал пилот в световната военна история. Негова е идеята да се бомбардират от въздуха противникови военни обекти. За тази цел се изготвя бомба, наречена „Христо Топракчиев”.За да се подобрят попаденията от въздуха пилотът, поручик Симеон Петров разработва също авиационна бомба. При обсадата на Одрин, българските летци използват руските бомби „Гелер” и български бомби, изготвени от капитанът от инженерни войски Величков. Неговата авиобомба е прототип на първата авиационна бомба в света. С незначителни подобрения тя е приета на въоръжение в други европейски армии.
На 17 ноември 1912 г. италианския авиатор Джовани Сабели и наблюдател майор Васил Златаров със самолет "Блерио XI" извършват въздушна бомбардировка на турските позиции край Одрин. По своята същност тя се явява 2-ра в световната военна история тъй като през 1911г. в италияно-турската война в Либия, италиянците бомбардират от въздуха турско-арабските войски в пустинята . Пилотът Симеон Петров извършва първият нощен полет в историята на авиацията, а фотографът Стоян Терзийски за първи път в света извършва разузнаване и заснемане от въздуха на турските укрепления при Одрин, което се използва от щаба на 2-ра армия при бъдещите бойни действия. Балонното отделение, освен за наблюдение на бойното поле при Одрин се използва и за коригиране огъня на артилерията.
image
През втория период на войната Въздухоплавателния парк на Царство България се състои от 3 аеропланни и 2 балонни отделения. Първо аеропланно отделение е придадено към Втора армия и изпълнява задачи в района на Одрин, като извършва 19 бойни полета. Второ аеропланно отделение е придадено към Трета армия, базирано е в Черкезкьой и се използва за разузнаване на Чаталджанската позиция, между Мраморно и Черно море.През периода отделението извършва 27 бойни полета.Трето аеропланно отделение е придадено към Четвърта армия и изпълнява задачи в района на Галиполския полуостров. През периода то извършва 9 бойни полета. На 14 ноември 1912 г. се извършва първата в историята групова атака. Четири самолета в групов полет бомбардират Одринската крепост.На 22 януари 1913 г. пилотът, поручик Милчо Митев с италианския доброволец Сабели, като наблюдател прелитат над Мраморно море, откриват и бомбардират турския броненосец "Хайредин Барбароса". Това е първата във военновъздушната история атака от въздуха на военен кораб.На 14 март 1913 г. е извършено първото въздушно нападение над османската столица Цариград. Поручик Симеон Петров хвърля бомби и позиви над града , в които се съобщава за падането на Одрин.
По време на Балканската война 1912-193г. българската авиация извършва общо над 200 полета.Двете балонни отделения през този период от войната извършват ограничена бойна дейност, като 1-во отделение е придадено към Първа армия, а 2-ро към Трета армия.
През Първата световна война 1915-1918 г. Военновъздушното отделение на Българската армия е ситуирано на летището в Куманово, за да подкрепи настъпващите български части. С разширяването на фронтовата линия, българската авиация е пренасочена към летищата край Белица и Ксанти. Използват се чисто новите германски самолети LVG. Авиацията на Антантата започват разузнавателни мисии и бомбардировки над българските пехотни части на Македонския фронт.На 30 септември 1916г. френски самолет "Farman" навлиза във въздушното пространство на България, за да бомбардира София. От летището в Божурище излитат няколко "Fokker EIII", за да го пресрещнат . Един от тях е управляван от поручик Марко Първанов. Френският самолет успява да пусне бомбите си, без да нанесе материални поражения и жертви всред населението. Самолетът на Първанов атакува вражеския "Ferman" и му нанася повреди. Френският самолет е принуден да направи аварийно кацане, а екипажът му е пленен. Българите успяват да заловят и един британски самолет "Armstrong Whitworth F.K.3", който каца принудително и екипажът му е пленен. По-късно този британски бомбардировач е използван за нощни бомбардировки срещу съглашенските войски на Македонския фронт. Извършва 42 полета преди да бъде свален.. Пилотът Иван Узунов и неговият навигатор, подпоручик Попатанасов успяват да приземят повредената машина и я подпалват. Екипажът остава 3 дни в тила на врага, но успява да се добере до българските позиции.
Ньойският диктат от 27 ноември 1919 г.орязал драстично българска армия и унищожил бойната и техника. През 30- те години на миналия век сухопътните войски започват постепенно да се превъоръжават и реорганизират .Успоредно с това се създават и Въздушните войски. В плана от 1929 г. за военновременната организация и мобилизация на българската войска се предвижда всяка една от 4-те отделни армии да разполага с по един въздушен полк-общо 120 самолета. В разпореждане на Главното командване се предвижда да има една нападателна въздушна бригада, която да разполага с 302 самолета и един балонен полк. За нуждите на военноморския флот се предвижда да има един смесен морски орляк - общо 56 самолета.
По-нататъшното развитие на структурата на въздушните сили е свързано с сформирането през 1930 г. на въздухоплавателен полк. По-късно полкът се преименува на въздушен полк, но остава с явното си наименование „Дирекция на въздухоплаването”. На 10 януари 1934 г. комисия към Щаба на войската прецизира плана за въздушните сили от 1929 г. и изготвя доклад за по-нататъшното им развитие. Съгласно плана, се предвижда военновременните ВВ да се състоят от два основни компонента: войскови въздушни части, които се придават към отделните армии и флота и самостоятелни въздушни части в разпореждане на Главното командване.
Войсковите въздушни части включват 4 смесени армейски въздушни полка и 1 морски орляк със смесен състав. Смесените армейски въздушни полка се състоят от 5 отделни разузнавателни ята, 2 изтребителни и 1 щурмово ято и една балонна рота Смесеният морски орляк има 4 ята. Самостоятелните въздушни войски включват въздушна нападателна бригада, в състав: разузнавателно ято, два бомбардировъчни полка, нощен бомбардировъчен полк и изтребителен полк. Предвижда се частите да се базират в района на Карлово и Пловдив и да имат 261 самолета. Мирновременните войсковите въздушни формирования са сведени до 4 армейски орляка - общо 120 самолета. Флотската авиация се състои от едно морско ято - 16 самолета. Към щата на войсковите въздушни части се числи и една балонна рота с 2 балона. Мирновременните самостоятелни ВВ се свеждат до един нападателен въздушен полк от 101 самолета.
Със заповед №78/28 юли 1934г. съществуващият въздушен полк се преименува на Въздушни войски в следния състав: Щаб в София, 1-ви армейски орляк-Божурище, 2-ри армейски орляк - Пловдив, учебен орляк- Пловдив, морско ято-водолетище „Чайка”- Варна. През 1936 г. комисия изготвя план за периода 1936-1939г., съгласно който Въздушните войски се разделят на: 1.Спомагателни ВВ за съдействие на земните войски и флота, като към всяка от 4-те армии има по 1 армейски орляк, а към флота едно морско ято. 2.Самостоятелни ВВ, включват 1 нападателен полк и са предназначени за действия по план на Главното командване.
Със Закона за Военните сили, приет на 30 май 1940 г., Въздушните войски са определени като 4-ти род войска в БА.След присъединяването на България към нацистка Германия на 1 Март 1941г. страната ни предоставя въздушното си пространство за предстоящата инвазия на германските войски в Югославия и Гърция. В отговор на това 4 югославски самолета "Dornier Do.17Kb-1" на 6 април 1941г. нанасят въздушен удар по Кюстендил и неговата ж.п. гара. При атаката са убити 47 души, а 95 - ранени.
През декември 1941 г. България обявява „символична война“ на САЩ и Англия. На проведеното на 19 октомври 1943 г. под председателството на английския премиер Уинстън Чърчил, заседание на Имперския комитет за отбрана, се стига до решението да бъдат извършени серия въздушни нападения над София, чиято цел е на България да бъде даден „суров урок” и тя да капитулира, като съюзник на Райха. Чърчил заявява «времето на “символичната война” е изтечe и вече на дневен ред е “денят на разплатата!» Привлечени са част от съюзническите бомбардировачи, действащи над Италия и Германия и е формирана нова 15-а въздушна армия.Планирана е и реализирана в два основни етапа въздушно-настъпателна операция срещу България, като част от плана за въздушно настъпление в Европа „Пойнт Бланк”. Първият етап на операцията започва на 14 ноември 1943 г. и завършва на 20 декември 1943 г., а вторият етап стартира на 4 януари 1944 г. и завършва на 17 април 1944 г. Във въздушната война с Англия и САЩ българските летци безстрашно влизат в неравен двубой с огромни въздушни армади от “летящи крепости” и изтребители на съюзниците, които подлагат българските градове на жестоки бомбардировки. В хода на бойните действия са свалени 53 самолета, от които 37 тежки бомбардировача и 16изтребителя. Четири бомбардировача на противника са свалени от ПВО. Триста тридесет и седем вражески летци са пленени и отведени в лагера, край Шумен. В тези боеве се ражда подвигът на поручик Димитър Списаревски, извършил първия в българската бойна авиация, “въздушен таран” на четиримоторен бомбардировач “Либърейтър В-24”. Свалените противникови летци до последно са вярвали, че се сражават с асовете на “Луфтвафе”. Научавайки истината, те били изумени.
Поручик Ст.Стоянов с 15 въздушни победи,”живата торпила поручик Д. Списаревски и командирът на 3/6 изтребителен орляк, майор Ч. Топлодолски влизат в световната енциклопедия на най-добрите майстори на въздушния бой.
Непосредствено след Втората световна война българските ВВС въвеждат на въоръжение различни видове витловите съветски машини от типа Як-9, Ил-10, Ту-2 и др.След Корейската война настъпва „реактивната ера” и в българските ВВС навлизат изтребители Миг-15, Миг-17, МиГ-19, бомбардировачи Ил-28, както и вертолетите Ми-1.През 70-те години на миналия век в бойната авиация постъпват щурмови вертолети Ми-24 и самолети Су-25К и Су-22М4. Българските военно-въздушни сили стават най-силните на Балканите и всяват респект у приятели и противници с броя на авиобазите, самолетите и вертолети приети на въоръжение в бойната авиация , както и с високите тактико-техническите параметри .
Днес арсеналът на българските ВВС е съставен предимно от изтребители МиГ-21 и МиГ-29. И макар да сме вече в НАТО, недостигът на средства продължава и това влияе негативно върху бойната подготовка на летците.
Такива се фактите от историята на българската бойна авиация.Те са доказателство за героизма на българските летци, които в продължение на 101 години бранят родното небе от неканени гости!

Използвана литераратура
1. С т о я нов, Ст. Ние бранихме тебе, София, С, 1993;
2. Р о з е в, Т. Записки на летеца, С. , 1990,
3. Р у м е н и н, Р. Летящи крепости над България, С. 2009;
4.Н е д я л к о в, Д. Въздушната мощ на Царство България, С., 2009;
5.М и л а н о в, Й. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912-1945, С., 1997
6. Джоргов, Кр. ,Асовете на въздушната война, С., 1996
подполковник от резерва, д-р Петър Ненков
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    георги каракачанов 19 яну 2014, 19:02
     
    0
     
    0

    Състоянието на българската армия и българската авиация е резултат на политическо решение на всички досегашни правителства на прехода който най вулгарно се опитват да се оправдават еднно с друго.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка