Преди 22 години загинаха летците капитан инженер Дойчин Бояджиев и капитан инженер Емил Тодоров

Pan.bg 28 яну 2014 | 10:37 views (4348) commentaries(9)
img Майор от резерва Стефан Груев*, otbrana.com

Пак е месец януари, пак времето застудя и зимата влезе в нормално състояние и пое по естествения си логичен ход на сезоните.

Пак сме се събрали пред гроба на Дойчин в Карлово. Отново сме тук, за да запалим по една свещ и да почетем паметта му. Понатежали снаги, леко поприведени рамене, доста посребрели коси и мустаци. А в очите и сърцата се чете и се чувства и една неудовлетвореност, но личи и желанието да се направи нещо и да се излезе от това състояние.

Напевният, но ясно отчетлив глас на отец Христо от църквата „Света Богородица”, в която през 1859 год. Васил Левски е ръкоположен в дяконски сан, ни отнася към спомена за Дойчин и към онзи мразовит 28 януари на 1992 год., когато на брега на язовир Студен кладенец – Кърджали, в близост до с.Калоянци забилия се в склона на възвишението самолет прекъсна полета и отне живота на двама прекрасни млади воини – летците капитан инженер Дойчин Бояджиев и капитан инженер Емил Тодоров.

Пламъчето на запалените свещи, което е крехко и несигурно и което крием с шепите си от подухващия вятър, но и което пламъче ни сгрява дланите – като факел ни води в лабиринта на спомени и преживявания.

Вече цели 22 години те не са сред нас – техните роднини и близки, другари и приятели, колеги и съратници. Да, материално и физически те не са сред нас, но духовно и емоционално не са ни напускали. Защото бяха светли, чисти и одухотворени личности.

Преливаме по едно вино на гроба на Дойчин, полагаме венци и цветя, поднасяме към уста по залък от питката, който залък обаче с мъка преглъщаме, защото засяда в гърлото… Гледаме се в очите – навлажнени и замъглени от сълзи, които не бършем и не крием, и от които не се срамува никой. Значи – живи сме.

Жив е и Дойчин в нас. Защото в каквато и посока да тръгне разговора ни, той все е там, винаги присъства в него. Спомени, впечатления, мисли, разсъждения – всеки е с разбиранията си, всеки е с проблемите и мечтите си. Един е загубил вяра в настоящето – Дойчин, ако беше с нас, щеше да му вдъхне кураж. Друг се е уморил да тича срещу вятъра и да се бори с несправедливостите в живота – Дойчин, ако беше тук, щеше да го подкрепи и да го насърчи да продължи. Трети са разочаровани от хората, които в „Ганкиното кафене” вечерта са готови за юнашки подвизи, а на сутринта и не искат да си спомнят обещаното – на тях Дойчин щеше да обясни с един дълбок философски и чисто човешки смисъл – „Да бъдеш Бог е трудно, а човек – още повече…”

Улавям се в мислите си, че сякаш Дойчин днес е нужен на всеки един от нас точно там и точно в това, в което ние самите сме загубили вяра, или от което сме неудовлетворени, или за което на нас самите не достига за да продължим напред. Защото от дистанцията на времето човек много по-вярно и по-точно може да направи преценка. И да осъзнае какъв човек тогава сме загубили – чист и светъл, открит и почтен, интелигентен и умен, целенасочен и деятелен.
image
Но щом и след 22 години, откакто не е сред нас, ние пак сме на гроба му и го помним – значи не е живял напразно, значи е жив в нас, значи още ни е нужен.

И тази година на гроба на Дойчин в Карлово се събрахме всички, които го помним, уважаваме и почитаме: най-близките му от семейството; роднини и сродници; колеги от съвместната им служба на летището в Узунджово и от годините на зараждащата се тогава и направила първите си силни и смели стъпки Българска офицерска легия „Раковски” – тук са и наследниците на Дойчин като председатели на Легията полк. о.р. Руси Гоев и полк. о.р. Димо Димов, както и секретари и координатори през годините – хора от Хасково и София. Тук сме и ние – членовете на създаденото преди 11 години дружество на СОСЗР – Карлово и приели за свой патрон името на Дойчин Бояджиев, както и представителя на ръководството на Общинската организация на запасните в Карлово – заместник-председателя на Общинското ръководство полковник о.р. Ненко Чернооков.

Няма ги настоящите членове на Легията, наследниците на Дойчин от създадената от него и съмишленици офицерска общност. Те не бяха сред нас и миналата година, и по-миналата, и по-предишната, и още по-по-предишната… Вероятно са изключително много заети с всестранната си дейност в Легията, ръководена днес от майор Иван Милов. Или пък не смеят вече да дойдат на гроба на Дойчин в Карлово и да застанат пред неговия поглед от лика на поставения нов портрет на паметника му, който заедно с паметната плоча за Дойчин тържествено открихме с военен ритуал в родното му село Свежен през месец август миналата година. Защото погледът на Дойчин – макар и от камъка, може да е и мек и благ за едни, но може да е и твърд и непреклонно укорен, за други – зависи от това, ти самия какъв си.

Колеги от Легията от сегашния и състав – бъдете офицери с достойнство и чест, когато поемате обещания и ангажименти – изпълнявайте ги с гордо вдигнати глави, бъдете граждани с пагони – това ви завеща и Дойчин, не го забравяйте. В Карлово търсим контакт с вас от доста време – или по-точно това се опитваме да направим с ръководството на Легията, но усилията ни вече доста време – близо 4 години, са безрезултатни. Обадете ни се, свържете се с нас, изпълнете ангажиментите си. Обръщаме се в множествено число, с надеждата да ни чуе не само председателя на Легията, а и другите ? членове. Надяваме се, усещането, което се е загнездило в мнозина от нас от доста време да не е точно – че председателя на Легията е цялата Легия. … Легийо ????

Светла ти памет, Дойчине! Помним те, Дойчине! Нужен си ни!

* Авторът е председател на дружество „Дойчин Бояджиев” в Общинската организация на СОСЗР - Карлово
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 9

  1. #1
    цецо 28 яну 2014, 11:29
     
    0
     
    0

    защо не пишете нищо за Емо.поредното своеволие на Бояджиев доведе до....айде вече е много късно да се казват някои работи.СВЕТЛА ИМ ПАМЕТ.

  2. #2
    5kof 28 яну 2014, 12:10
     
    0
     
    0

    Единият ми е съвипусник. С другият живеехме на един етаж и работехме заедно 5 години. Истината за тази катастрофа никога няма да излезе наяве. По "обективни "причини. Язък за момчетата.

  3. #3
    oficer 28 яну 2014, 12:43
     
    0
     
    0

    Защо не се направи друг прочит - кои бяха те навремето и вследствие на това какво се случи с тях? Поклон пред тях!

  4. #4
    ?! 28 яну 2014, 13:45
     
    0
     
    0

    Господа офицери, не пишете с недомлъвки! Ако знаете нещо повече, то точно СВЕТЛАТА ИМ ПАМЕТ ви задължава да го напишете ясно! ЗА ИСТИНАТА НИКОГА НЕ Е КЪСНО!

  5. #5
    todorb2000 28 яну 2014, 14:10
     
    0
     
    0

    Първо, да отговоря на "цецо"!
    Който е правил плановата таблица би трябвало да оцени простия факт, че между двама съвипускници няма "задръжки", но минало и заминало. Едно е, да ти е инструктор Киряков, а друго е Емил Тодоров.

    Второ, скръбта по тях е нормална човешка емоция, но вече всичко е изравнено със земята.
    Няма Легия, поради простия факт, че няма потребност от такава професионална организация.
    Липсва усещането за защита на права. Просто всичко е отминало...
    А, Дойчин беше радетел за офицерите да бъдат граждани в униформа. Но нейсе, офицерите останаха едни консуматори, чакащи свеждане "отгоре".
    Това е горчивата истина!

  6. #6
    стефан ТЕО 28 яну 2014, 17:14
     
    0
     
    0

    Помня го този януарски ден Възможно ли е Баджо да има предчувствие. Пиша това. До този момент не съм споделял с никой.

    Тогава Дойчин и други колеги подготвяха документи за покупка на военните жилища и често пътуваха до държавните институций. Ако не се лъжа , предните дни , бяха ходили по окончателното финализиране.

    Та на тази задача се засекохме с Баджо на старта. Беше ме подминал, отиваше към самолета.
    Попитах го- нещо от рода-.." КАКВО СТАНА В СОФИЯ "...
    обърна се към мен и каза-..." А ДА НЕ СЕ ВРЪЩАМ-, ПОСЛЕ ЩЕ ВИ КАЖА "...тъй излетяха завинаги и въпреки , че не ни казаха, - скоро който имаше право и пари си закупи жилище от фонда на МО

  7. #7
    5kof 28 яну 2014, 17:25
     
    0
     
    0

    Двамата загинали на днешния ден колеги не са съвипускници. Емо Тодоров е випуск 1981 - Аспаруховски. Баджо е випуск 1982 - Димитровски.

  8. #8
    todorb2000 28 яну 2014, 20:17
     
    0
     
    0

    Тео, помниш ли командира на пловдивския корпус, който ходатайстваше на двама офицери от 3 ескадрила на 19ИАП, че не са присвоявали керосин.
    Генералът и командир на корпус неистово ги бранеше...
    Но, офицерите в залата, събрани по заповед на генерала казваха на генерала, че нито могат да обвиняват, нито да оправдават, щото затова си има специални служби...
    Но, генералът не разбираше от дума, и си пееше своята песен: "Те не са крали керосин..."
    Това беше за мен най-гадния момент от службата си в Узунджово...

  9. #9
    todorb2000 28 яну 2014, 20:22
     
    0
     
    0

    После в средите на Легията се разбра, че Дойчин е бил по следите на присвоявания с керосин...
    И, не само това.
    Нещо е притеснявало Дойчин в това време, което по-късно разбрахме...

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка