Честта, удоволствието и отговорността да пилотираш МиГ-29

Pan.bg 30 яну 2014 | 13:01 views (9273) commentaries(36)
img Полковник инж. Димитър ПЕТРОВ,
военен пилот първи клас


image

Нямам много типове самолети в летателната си биография. Стигат пръстите на едната ми ръка, за да ги изброя, и сигурно като кажа – този ми е любимият, не звучи достатъчно авторитетно. Но както не е нужно да си имал 100 жени, за да оцениш достойнствата на една, така не е нужно да си летял на какво ли не, за да почувстваш, че един самолет е съвършен. Като че ли е създаден за тебе или ти за него, един за друг и не за полети, а за мечти, за сбъдване на мечти. МиГ-29 не е обикновен самолет, това е небесно създание. То привлича, омагьосва жадния за полет, за да го превърне част от себе си. Дава му силата да се движи в трите измерения, свободата да го прави като че ли напук на земните закони, опиянението да си като у дома си в небето. Самолет, който те кара да се чувстваш избран. Това със сигурност може да се каже за всяка летяща машина, стига тя да те е оставила да я опознаеш, да оцениш нейните качества и да се приспособиш към недостатъците й. Колкото са по-малко недостатъците, толкова по-бързо свикваш с нея, а колкото са по-добри качествата й – толкова повече й се радваш.

image
За МиГ-29 бях чувал и чел много, преди да го видя. Събирах всичко, което излизаше в пресата. Мечтаех за него... Още тогава имах специално отношение към този самолет. Може би защото беше най-добрият изтребител, за който се намираха данни, а аз винаги искам най-доброто. Освен това ми се стори много по-различен от всичко, което летеше в момента. Сякаш беше дошъл от бъдещето.
Срещнахме се през 1989 г. в Равнец. Бях курсант, летящ на МиГ-21ПФМ, дошъл тук на тренажор, а той беше току-що пристигнал от Съюза. МиГ-29 с борден номер 17. Въпреки че имах снимки и някакви приблизителни чертежи, въпреки че знаех наизуст геометричните му размери и всички данни, които бяха излезли за него, в съзнанието си бях изградил образа на огромен лъскав изтребител с кабина, пълна с монитори. Оказа се не толкова голям, колкото очаквах, и не толкова лъскав. Но докато обикалях около него, докато прокарвах ръка по още свежата боя, очите ми се пълнеха с изяществото, силата и съвършенството, по-скоро почувствани, отколкото разбрани и осъзнати. И една-единствена мисъл: „Той е, искам го!” Когато си тръгнах, вече бях избрал къде и на какво ще летя и бях готов на всичко, за да го постигна.
image
Наистина беше различен и много красив. Но разбрах какво имам едва когато полетях. Малко са машините, от които можеш да видиш зад гърба си полосата в план веднага след излитане, за които терминът загуба на скорост не важи, защото просто включваш форсажа и вече ускоряваш. На пръсти се броят изтребителите, с които можеш да събереш вираж между полосата и рульожката, да летиш в двойка с вертолет и да догонваш залязлото вече слънце, за да го видиш отново как залязва.
В техническата документация се води като изделие, в популярната литература е изтребител, в по-сериозните военни издания го наричат авиационен боен комплекс, а човекът в кабината би трябвало да е управляващият му модул. Ние имаме други имена за него: двадесeт и деветката, големият, МиГ-ът, двуцевката... И човека в кабината наричаме различно: Петърчо, Гошко, Вики, Краси, Стоян...
Вървиш към него. Красив е. Всяка негова извивка, всеки контур ти показва съвършенство. Той те очаква. Той не е твой, но след миг ще сте едно цяло, което е много повече от това да го притежаваш. Тялото ти е пристегнато от противопретоварващия костюм, шлемът е все още в ръката ти, шлангът на маската се поклаща в такт с крачките. Това са първите белези на започващата метаморфоза – превръщането на влюбения в небето мечтател-романик в управляващ модул на авиационен боен комплекс. Самолетът няма нужда от емоциите ти - нужни са му нервите ти, няма нужда от любовта ти, а от уменията и разума ти. Така ти оставяш своите мисли, своите радости и проблеми, оставяш своята любов, своята жажда за полет, оставяш себе си там, на края на самолетната стоянка. Те са те довели дотук, помагали са ти, мотивирали са те, но за тях няма място в изтребителя. Ще ги имаш отново, когато се върнеш по-богат от видяното и по-мъдър от преживяното.
Техникът те посреща. Разменяте делнични думи... метаморфозата напредва. Предполетен преглед на самолета – задължителен, подреден, описан до най-малка подробност в ръководството по летателна експлоатация. Техникът е на крачка от тебе. Той е подготвил тази машина, той се е грижил за нея, сега е твой ред. Ръката ти минава като ласка по носовия обтекател, по атакуващия ръб на крилото, но вече е все по-трудно да се види възхищение и нежност във все по-студените регистриращи очи. Прегледът завършва, самолетът е изправен, обръщаш се към техника и му казваш: „Ще го взема, този ми харесва.” Усмихвате се на шегата, но метаморфозата продължава.
Качваш се по стълбата и оглеждаш кабината, преди да седнеш. Вече не мислиш колко е хубава, колко е подредена и като че ли направена точно за тебе, не се прехласваш от аромата й, по който си копнял през дългия си престой на земята (за летеца всеки престой на земята е дълъг). Сега проверяваш. Всеки превключвател, всеки предпазител има зададено положение. Прибори, ръчки – всичко трябва да бъде проверено, а не възпято.
Сядаш в кабината, техникът ти помага с коланите и остава до тебе. Гледа какво и как го правиш. Два чифта очи виждат по-добре. Може и да те сравнява с пилота, седял на това място преди тебе. Ако ти мине подобна мисъл – метаморфозата ти не е завършила. Всъщност не знам за какво мислят техниците в този момент. Обикновено, ако има време, питат с кого ще си в група или пък колко е дълга задачата, която ще изпълняваш, за да знаят кога да те чакат. Но аз знам, че те ще проследят с поглед излитането ти, ще те гледат, докато изчезнеш от погледа им. Ще са с тебе в мислите си (дори и да не го показват), ще оценят кацането ти и когато приближиш отново стоянката, ще ги намериш там, където са те изпратили. Те правят това не от притеснение, от недоверие или по задължение, а от съпричастност. Уважавам тези хора и се нуждая от тях.

Връзка с ръководителя, запускът е разрешен. Техникът сваля чеките, проверява заключването на фанара и вече си сам в своята кабина или самолетът е сам със своя пилот и въпреки че още няколко минути ще имаш непрекъсната връзка с техника и ще го информираш за действията си с поведението на машината, ти си сам и нещата са в твои ръце. Започваш да редиш своя монолог: „Отдясно всичко включено, екран – годен...” В паузите техникът успява да вмъкне своето: „Разбрано.” Усещаш нарастващото напрежение на запускащите двигатели, но ушите ти са глухи за тяхната песен. Запускът за тебе е поредица от събития, температури, лампи и обороти. В този момент влюбеният в небето романтик, който си оставил там, накрая на стоянката, слушайки тътена на двигателите, би се изпълнил с възторг. Гледайки как машината навежда нос при пробата на входовете, ще се опива от мощта, събрана в нея. Той не знае, че двигателите се извеждат последователно едва на 85%, не знае, че не възпираш това небесно създание да излети от мястото си, а просто следиш дали две малки зелени лампи в самия край на кабината ще светнат при обороти 81-83%, при което процеждаш едно: „Левият – норма. Десният – норма”, а романтикът би крещял от превъзбуда, усетил самолетния тътен в гърдите си. Той не знае за страниците наизустен от тебе текст, описващ пробите на системите и оборудването, не знае за безкрайните, неусетно отлетели минути за влизане в готовност на навигационната система, не знае, че не трябва да помръднеш от мястото си, преди да светне таблото: „Ускор. Готов”, не знае...
Разменяш последни реплики с техника, благодариш за краткото и простичко „Лек полет” и вече предвкусваш минутите на истинско единение с машината. Виждаш връзката чеки и вдигантия палец на техника и се понасяш по рульожките, поклащайки се леко, сякаш се покланяш на публиката от приятели. Отправяш се към мястото, от което се отива в небето.
Спираш за малко на полосата. Но това не е колебание. Просто последна проверка на системите и още куп други действия или може би ритуал, в който получаваш благословията на ръководителя на полетите: „Излитайте за...” Извеждаш двигателите на максимал, носът на машината се навежда надолу. Оставаш само миг така, за контрол на оборотите и температурата, пускаш спирачките, носът се повдига и... Твоята метаморфоза вече е завършила. Вече си едно с МиГ-а и това е завинаги. Нищо че физически ще сте заедно само за времето на полета. Дори да слезеш от него, дори да си отидеш от авиацията, ти ще си останеш в неговата кабина, в спомените, в мечтите, в сънищата си, защото си оставил там сърцето си...
За да летиш на МиГ-29, наистина си струва да жертваш много. Всеки полет е различен, но оставя у тебе чувството за сбъдната мечта, независимо дали си правил пилотаж на малка височина, разгон или таван или сте спретнали купон за четирима на тема: „Въздушен бой с изтребители”. И то благодарение на невероятната маневреност, съхранена в огромната част от височинно-скоростния му диапазон, който сам по себе си е забележителен. Малко са нещата, които могат да се окажат невъзможни за МиГ-29. С тази машина наистина може да си сбъднатият кошмар за всеки въздушен противник независимо от количественото и качественото му състояние.
Полетите с МиГ-29... Налага се да викам своите спомени. Всъщност за полети може да се говори само така. На живо не става. В полета не е време за приказки и описания. Не е време да се удивляваш и възхищаваш. Не е присъщо на един управляващ модул. Ако го прави, комплексът не функционира добре. Изкушавал съм се понякога да се прехласна по неземна гледка или да се позабавлявам около пухкав облак, но тогава не съм бил нищо повече от едно непораснало дете с много, много скъпа играчка. И въпреки че е било забавно, истинското удоволствие и удовлетворение са идвали от перфектно изпълнената задача, от изчистения и от най-малки грешки полет. Защото тогава най-добре проличава единственото между човека и машината, превръщането им в едно цяло, подчинено на една воля... Тогава на тебе, човека-машина, може да се разчита, ти можеш да помогнеш, да спасиш, да защитиш, да съхраниш. Ти си полезен и нужен на хората, на страната си. А дали земните го осъзнават, си е чиста суета, разбира се, до момента, в който вземат от тебе онази част, без която в небето не може. Когато отделят пилота от самолета, тогава боли, много боли.
Виждал съм как летец слиза за последен път от кабината. Независимо от причината – пенсия, забрана, пари... Въпреки усмивките и шегите, когато му стиснеш ръката и го погледнеш в очите, усещаш болката, болката от разкъсаното живо тяло. Това не е поза, не е някакво преиграване, лош театър, сълзлива история за жълт вестник. Ние отдаваме живота си за това да летим с една машина, променяме и поддържаме тялото си така, че да е най-подходящо за тази работа. Изграждаме навици и рефлекси, нужни за полета и неприложими за друго летателно средство, камо ли на земята. Летенето не е професия, то е начин на живот. Самолетът също се нуждае от своето и както ти получаваш от него спомени, които никой и нищо друго не може да ти даде, така трябва да платиш за тях от себе си. МиГ-29 не е капризен самолет, той не иска много от тебе – той иска всичко. Трябва да му се отдадеш и ще го владееш. От теб зависи да решиш дали си струва.
Помолиха ме да разкажа за някой полет с двадесет и деветката. Мисля си, че ако е от гледна точка на пилота, ще останете с впечатлението, че четете методическата схема на изпълняваното упражнение. Ако е през погледа на романтика - ще е като разказване насън. Но да опитаме все пак да си поговорим за полетите.
image
Както летателният апарат има своя система за събиране и съхранение на параметрите от последните няколко полета и поведението на всички агрегати, системи и оборудване, така и в някакво ъгълче на моето съзнание се записва всичко регистрирано от сетивата ми по време на полета, без никаква емоционална окраска. После на земята вече мога да се насладя на гледки и случки. Мога да оценя по достойнство красотата на трите самолета пред мен, обърнати по гръб, спускащи се към един неописуемо красив хоризонт, и земята над главите ни или крайбрежието нощем, когато се връщам от маршрут над морето на малка височина, сякаш са посипани бисери върху черно кадифе. Или побелелия от кондензии гръб на водача и процедената през зъби реплика на самолета-цел: „Тоя май се заяжда...” Да, това беше на едно учение и целта МиГ-21 от Добрич реши да се поотбранява чрез стегнато маневриране. Постара се човекът (нищо лично към техниката му на пилотиране), даже доста се стара. Личеше си, че добре познава и владее самолета си, та просто стана по-интересно за нас.
Най-ярко достойнствата на МиГ-29 проличават при въздушен бой и то при маневрения въздушен бой. През цялата експлоатация на самолета у нас това са може би най-често и най-масово изпълняваните задачи. Те са един вид жалон, отправна точка в подготовката на летеца. Ниво, което, като достигнеш, ставаш пилот от по-висша класа. Нещо като първия самостоятелен полет, като първото обръщане по гръб, като първия разгон, като първия прехват – все стъпки нагоре.
Най-често се „биехме” поединично. Имахме достатъчно гориво да проиграем упражнението за въздушен бой с изтребители с комбинирано използване на въоръжението по веднъж за всеки от участващите, след което да се разделим и всеки самостоятелно да изпълни сложен пилотаж в зона на малка височина, така че съвместявахме двете упражнения в един полет. Така поддържахме два вида подготовки и то на доста добро ниво. Правихме и въздушен бой с изтребители в двойка, но рядко се случваше да се „бием” двама на двама. Обикновено целта се обозначаваше от единичен самолет.
Та що за бой водихме? Ето ви един спомен: във въздуха съм. Летя на изток, радарът е на „Еквивалент”, има безопасна серия, минавам между Бургас и Меден рудник на 1000 метра (да видим кой ще ме обвини, че хулиганствам). Стоян иска „излитане и зона”, изчаквам да се разберат с ръководителя на полетите и търся КП за връзка. Те ме прехвърлят на друг канал, за да не пречим на останалите. Вече съм над Созопол, ще работя пръв. Стоян също е на канала, но в западния край на зоната. Той е на 1500 метра и ще бъде моята „цел”. Разстоянието между нас надхвърля 70 километра, започва наводката. Завиваме един срещу друг. Още в завоя съм включил на „Встреча” и >Н на +1, минавам на „Излучение” и включвам „Главния”. КП започва насочването, дава ми азимут, превишение и дистанция до целта. Виждам целта на индикатора на челното стъкло – хубава, тлъста метка. Отговаря. Налагам строба и пробвам захвата, междувременно докладвам на КП, че наблюдявям цел (така и те са спокойни), давам моите данни за целта. КП ги потвърждава, съветва ме да опитам захват, аз нямам нищо против. И така в дружески разговор вече имам „захват” и дистанцията клони към тази за пуск на подкачената ракета (всъщност това е малък имитатор, който заблуждава бордния компютър, че си имаме такава). Купонът се завихря, защото Стоян маневрира, за да ми срине захвата, но така е по упражнение, не че се заяжда. Ако утре срещу мен е реален противник, няма да ми стои като за снимка. Так в момента с действията си Стоян намалява шансовете на утрешния противник да ми избяга (то къде ли да бяга?!).
Вече съм в зоната за разрешен пуск и цялата машина сияе, на прицела мигат символи, „Наташката” и тя се обажда. Остава само да натисна бойна кнопка и да се похваля по радиото какво правя. След малко „пускам” и втора ракета и вече си отварям очите на четири, за да открия визуално целта. Ориентирам се за мястото й по данните от радара, от КП също помагат. Виждам го – димната следа на двигателите го издава.
Превключвам радара на „Близък бой”, минавам в режим „Взаимодействие” и оттук нататък ще работя основно с топлопеленгатора. Стоян се приближава доста бързо, включвам ББ на топлопеленгатора, донасочвам се. Трябва да мина на интервал, по-малък от радиуса на завоя на целта, иначе има шанс да загубя предимство още при първата фигура.
image
Той е почти на траверз, кратка размяна на любезности от рода на „Безопасна, атака отляво” и „Атакувай” и следва една въртележка, в която, за да разбереш какво става, трябва да участваш, но и тогава не е гарантирано. Понятия като небе, земя, горе, долу нямат особено значение. Важна е една цел, която се опитва да ми се изплъзне (не на всяка цена, разбира се, защото боят е учебен) и аз периодично трябва да я намествам в прицела и да я „обработвам” ту с оръдието, ту с ракетата.
След като завърша, се разделяме в двата края на зоната и всичко се повтаря, но сега целта съм аз. След като и Стоян завърши, се разделяме за самостоятелно изпълнение на сложен пилотаж в зона на малка височина. Единият късметлия взема ума на летуващите (ако им е останал) по бреговата ивица от Созопол до Приморско, а другият над полосата обира овациите на техниците под строгия, но справедлив поглед на ръководителя Дошев.
Шоуто за тези, които са на земята, завършва с няколко тона и аз се отправям към третия завой, готвейки се за кацане. Енергичното пилотиране с големи претоварвания и ъглови скорости е заменено с привидно спокоен, едва ли не вял полет. Малките скорости, малките наклони, плавните движения - съвършенството тук е с други измерения. Трябва да поддържаш много точно режима, ако искаш да имаш хубаво кацане. Колесник, клапи, фар, хидросистеми, спирачки, докладвам и изпълнявам третия завой. Старая се. Спомням си думите на инструктора ми в Каменец: „Ако развалиш третия – разваляш кацането.” И се старая. Излизам от третия и облекчавам двигателите на 80%, без да пускам носа, вертикалната веднага се заковава на 5 м/сек (Макето ме научи на този номер). Хубава видимост - оттук се вижда полосата, а вляво се вие ято щъркели, при това голямо ято. Те са далече - гледай си режима, че... Докладвам за ятото, така и тези след мене ще са предупредени. Мястото на четвъртия - ръководителят каза, че е тихо, значи без поправки. Слагам носа малко преди началото на полосата и следя как синхронно намаляват скоростта и височината. Далечната, пропищява маркерът, височината е 250, скоростта - 320. „Далечната, за кацане 4-13”, след това носът скрива близката (150 м), после близката 80/310, вече влизам в уловката, последен поглед на скоростта – мъничко под 300. Добре, РУД-овете плавничко на малък газ и после обирам луфта на лоста, както ми казваше Бяндата. И ето че имаш своето кацане – такова, каквото си го направил. Огледалото на твоя полет, това, което всички виждат.
Хубав спомен, нали?! Лошото е, ако ти застаряват спомените.
Е, полетяхме заедно в мислите си, няма да е зле да полетим и наяве. Надявам се, че няма да чакаме дълго, но всъщност нали знаете – за авиатора всеки престой на земята е дълъг.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 36

  1. #1
    Yegor 30 яну 2014, 14:09
     
    0
     
    0

    Любовта на авиацията, това е за цял живот. Късмет и успех ДИМИТЪР!

  2. #2
    Васил Тодоров 30 яну 2014, 14:46
     
    0
     
    0

    Щастливец! Желая още много безпроблемни часове във въздуха и дълги пенсионерски години!

  3. #3
    Грешка 30 яну 2014, 15:30
     
    1
     
    0

    Митака отдавна е полковник.

  4. #4
    Дельо 30 яну 2014, 15:59
     
    2
     
    0

    Ееех,Митак,хубави спомени!!! Само,че да знаеш,този с 21-то от Добрич не съм бил аз...Ха-ха...

  5. #5
    КП 30 яну 2014, 18:20
     
    1
     
    0

    Митак ,бива те да разказваш на внуците.ми и това ти пожелавам да доживееш.

  6. #6
    todorb2000 01 фев 2014, 19:21
     
    1
     
    0

    Прекрасен разказ за МиГ-29!

  7. #7
    щурман 01 фев 2014, 20:19
     
    0
     
    0

    Мите да си жив и здрав! И все такъв!

  8. #8
    Швейк 02 фев 2014, 21:11
     
    0
     
    2

    Ей мустакатият!Този самолет без обслужващ персонал не лети - купчина желязо е.Не те прочетох да ги споменаваш (май е нещо нормално).Бъди добър и спомени за "Честта, удоволствието и отговорността да обслужваш" МиГ-29 !

  9. #9
    до експертите 02 фев 2014, 23:01
     
    3
     
    0

    Да, МиГ-29 е красив и маневрен, но това го прави победител в авиошоутата, но не така стоят нещата в далечния ракетен бой, май?!

  10. #10
    До Швейк 03 фев 2014, 18:08
     
    1
     
    0

    Ми да седнат от обслужващия персонал и те да споделят мислите си по подобен начин!!! Не само да чакат някой да ги спомене.... Сигурен съм, че и за техните писания ще има място в този форум!

  11. #11
    До #9 03 фев 2014, 18:19
     
    2
     
    0

    Прав си #9! Ах колко си прав! Но на старите коне е трудно(невъзможно) да бъдат променени схващанията!

  12. #12
    Хей Администраторе, не тр 03 фев 2014, 20:54
     
    0
     
    0

    Целта на тази статия не е да се постигне омаскаряване, а да се предотврати възможността за създаване на идоли и кумири чрез погрешни внушения.
    Чудя се колко от преждепубликуващите своите гениални мнения познават лично и достатъчно добре полковник Димитър Петров-пилот първи клас на изтребител МиГ-29?
    Безспорно опитът и дългогодишния стаж в областта на военната авиация допринася даден индивид да се изгради като професионалист. Безспорен е и фактът, че когато упражняваш редовно дадено занимание няма как да не си достатъчно добър в наго. Полковник Димитър Петров е изграден като военен пилот в годините, когато българската военна авиация се радваше на изобилие от подготвени инструктори, авиационна техника, резервни части и какво ли още не.
    ЕВАЛА, АШКОЛСУН, МАШАЛА, БРАВО МИТАК.
    Но както всяко нещо в този живот си има цена, така и успехите на които се радва полковникът си имат своето обяснение.
    Уважаемите читатели сигурно вече се питат как в условията на тежък недоимък в армията като цяло, такива достойни синове на майка България поддържат професионалната си подготовка на най-скъпия във финансово отношение боен самолет във ВВС.
    Ами ето как драги читатели:
    - когато имаш властта да решаваш колко и какви ресурси да отделиш за своята лична подготовка от и без това оскъдните разполагаеми такива, безпаричието не е твой професионален проблем
    - когато можеш да орязваш от подготовката на младите пилоти и вместо да ги изпратиш да налетят на учебни самолети 20 часа (който нальот е жизнено важен за тях) и заставяйки ги да дават безсмислени дежурства, губейки им времето, ти със същото количество гориво изпълняваш само 1 полет за разузнаване на времето на изтребител (който полет в никакъв случай няма да допринесе за съществен ръст в твоята подготовка), това не е никак трудно
    - когато си удобен, когато нямаш свое собствено мнение (камо ли да отстояваш какова), когато те е страх, когато си проводник на кадровата политика на еди кой си, това не е особено трудно.
    Много от вече напусналите редиците на военната авиация като мен могат да кажат още и още, и още за това какви са методите на работа, действие и кадрови подбор на уважаемия полковник.
    Няма как да не си добър в "занаята" когато имаш възможност да гребеш с пълни шепи от него и същевременно не даваш на болшинството от другите си колеги (особено на най-младите) дори да припарят до възможността за професионално развитие.
    Обаче колкото и да си добър, винаги може да се намери някой, който да е още по-добър от теб. Всички знаещи си спомнят как един дядо-резервист на възраст над 60 години натупа със своя учебен самолет уважаемия полковник по време на едно двустранно българо-английско учение преди няколко години. Понякога прекалената самоувереност може да изиграе лоша шега на своя притежател, независимо от факта, че същият пилотира един от най-маневрените изтребители.
    И да не забравяме, че точно въпросния полковник летеше във втора кабина на МиГ-29 по време на авиошоуто на летище Крумово преди няколко години, когато друг "опитен", но в същото време неутолимо жаден за слава и безкрайно обичащ фотосесиите "АС" от родните ВВС при излитане изпили соплата на двуместния самолет в пистата, и ако не бяха Божията милост и дуракоустойчивото конструктивно решение на съветските специалисти да покрият хидроцилиндрите на системата за автоматично управление на соплата с дебели и яки предпазни ламарини .......... страх ме е да си представям по-нататък какво щеше да се случи с двамата "асове", с техните семейства, а да не говорим и за горката публика. А и от телевизионния репортаж не се видяха много подробности.
    Мъдрите хора, както и хитреците ще кажат - е добре де, ама никой не е застрахован от грешки, и ще са безкрайно прави.
    Бедата обаче е там, че на някои хора никой не търси отговорност, независимо от нарушенията, които правят. Напротив, техните грешки се прикриват и вместо да бъдат детайлно разучавани на разборите (както това се правеше навремето) с цел недопускането им в бъдеще, същите се премълчават, като по този начин се създават предпоставки за тяхното повтаряне.
    Една година по-късно беше хвърлен цял боеготов изтребител. Слава богу колегите са живи и що-годе здрави.
    Извод: Военен пилот без гордост не е никакъв военен пилот. Но не е добре годростта да прераства в горделивост, надменност и тежкария.
    Желая на всички бивши колеги здраве, лично и семейно щастие и най-вече разум


  13. #13
    Хей #12 03 фев 2014, 22:12
     
    0
     
    1

    Нещо не ти се разбират противоречивите писания.Нормално е! След 20.00ч лабилните хора не могат да мислят с повече от 50% от капацитета си! Зачекваш много теми, но в общи линии личи злобата и обидата с които си напуснал армията... Сигурно се чувстваш недооценен, а всъщност си достигнал предела си като военен и той явно не е бил много висок! Демонстрацията на познаване на информация (отчасти) от кухнята не е признак на висок професионализъм.... Познавам всички, за които пишеш! И Димитър и Николай, и Илия, и Петър! Е защо не обясниш по-подробно за инцидента в Крумово?! Явно имаш "подробна" информация?! Не ти прави чест да пишеш по подобен начин! Сигурно Димитър е виновен и за загубата на спарката през следващата година?! А всички тези мъже, които споменаваш инкогнито са се доказали в професията! Щом си бил в авиацията би трябвало да знаеш колко самолета са загубени поради пилотска грешка от 70-те, 80-те и 90-те години! Е тези, за които говориш оцеляха въпреки оскъдното летене!И въпреки това, че се премълчаха много истини около двата инцидента! Така дадоха хляб на такива като теб! И само да те "светна" - път на младите се дава, когато докажат, че го заслужават!!! А не просто така защото са млади! И ти си бил млад, но за съжаление някой по грешка ти е дал шанс.... Радвай се на пенсийката и продължавай да завиждаш, но благородно!А асовете, тях историята ги определя, а не твоята ирония и кавичките ти! Поздрави на морето!

  14. #14
    Bg 03 фев 2014, 22:14
     
    1
     
    0

    Нека има повече коментари като №12 защото в спора се ражда истината!

  15. #15
    do 13 03 фев 2014, 22:18
     
    1
     
    0

    Хич не ми се намесваше,но много от казаното от 12 е вярно,а на 13 бих казал че той е комплексарче,много мога да кажа,но има ли смисъл...

  16. #16
    25ИБАБ 03 фев 2014, 23:19
     
    1
     
    0

    Напълно съгласен съм с казаното от 12. А 13 очевадно не е в кухнята , затова пише глупости.

  17. #17
    Xasan 03 фев 2014, 23:32
     
    0
     
    1

    Към 10!!!

    Понеже не е сам !!
    Има обслужващ персонал на Миг 21 и 29 и аз между тях.
    Понеже след полетите имах и оценка-Факт


    P.S
    Т.е.джентълмени или железни като мене ...

  18. #18
    Един летец 04 фев 2014, 09:22
     
    0
     
    1

    Митак, Кольо, защо се оставяте подобни дърдорковци да говорят врели не кипели по ваш адрес??? Защитете се бе, хора! Кажете това, което всички знаем, но явно на някои не им изнася. Нали имаше организатори на събитието със сини пагони и от ГЩ и от ВВС?! Защо се покриха?! Нали ТРЯБВАШЕ да има брифинги за разучаване на тази НЕПОСТАВЕНА задача?!Нали имаше разбор от ВП, в който се изтъкваха и основната причина и способстващите такива?! Тези, които не участвахме, а бяхме в публиката можехме да слушаме радио разговорите по една малка станция! Ясно се чу, как ви забраниха излитане и всичките последвали абсурдни команди…. Подобна глупост само в България може да стане! И всичко това преди демонстрационен полет пред огромна публика! Направихте безплатна реклама на болида и неговия шофьор. А знае ли човек?! Може би някой, някъде прибра някакви пари за тази реклама. Но вие отнесохте парсата! Защо ви защитавам ли?! Първо, защото ви познавам добре и дълбоко ви уважавам! Второ, защото обиждайки вас, обиждат и мен! И аз наравно с вас и останалите летци опъвам каиша…. И трето, защото ми писна някакви пенсионирани комплексари да си позволяват да плюят по повечето, които останахме на служба! Ако са толкова качествени методисти да бяха останали в армията, че да оправят авиацията!

  19. #19
    Николай Русев 04 фев 2014, 18:20
     
    1
     
    0

    Няма как да остана безучастен след такава „критика”! Като член на екипажа на самолет МиГ-29 на летище Крумово аз носих и своята отговорност и кръста си! И нямам нужда от напомняне! Интересно защо някои хора периодично ни в клин ни в ръкав се връщат към случилото се?! Явно доста омраза са събрали?! Благодаря на всички онези, които тогава безрезервно ни подкрепиха, защото имаше и такива, които мишкувайки злорадстваха и искрено се надяваха да „паднат главите” на екипажа! Благодаря и на хората, които ни гласуваха доверие, понесоха огромната отговорност и разрешиха въпреки всичко МиГ-29 да изпълни програмата си със същия екипаж! Винаги съм приемал критика, но не и анонимна! Защото тя е злобна и продиктувана от страх! Страх, че ако застанеш с името си все ще се намери някой като теб, който да разкаже и твоята история….. Така че по-добре да сме анонимни герои и съдници на онези, на които винаги сме завиждали в някаква степен! А това какво обичам и за какво съм жаден със сигурност не е работа на мишоците...
    Дали сме асове или не времето ще покаже! За мен асовете са всички онези пилоти, които въпреки многото проблеми останаха в авиацията и оцеляват на пук на трудностите и малкото летене! И уважаеми #12 (Марио Николов или който и да е там монтански пенсионер) сбъркал си адресата! Аз все още не определям кой и колко да лети, но категорично подкрепям решенията на онези, които имат правото и способността да определят! Защото по-добре младите летци да се прибират живи и здрави при семействата си, отколкото да остават завинаги някъде там, горе в устремно преследване на мечтите си…. Те със сигурност не са нито забравени, нито „отписани”, както се изразяват някои „доброжелатели” и евтини популисти!
    Искам искрено да благодаря на шепата летци, които продължават да носят бойното дежурство (което според #12 е безсмислено). Колеги, още малко търпение! Сигурен съм, че промяната към по-добро предстои много скоро!
    Благодаря на модераторите на форума за предоставената ми възможност да изразя своята позиция!

  20. #20
    Енчо Добрев 04 фев 2014, 20:54
     
    0
     
    0

    А малиииии, тука стана напечено....замириса на керосин!

  21. #21
    ?! 04 фев 2014, 22:14
     
    0
     
    0

    Господа офицери, пишете ясно и изяснявайте темите до край!
    №12 пише за "изпилени сопла на МиГ-29" в Крумово
    №18 пише за забранено излитане" и някаква "безлатна реклама на болида"
    №19 пише "въпреки всичко МиГ-29 изпълни програмата си"
    КАК НЕПОСВЕТЕНИТЕ В СЛУЧАЯ ДА СГЛОБЯТ ПЪЗЕЛА?!

  22. #22
    Швейк 04 фев 2014, 23:23
     
    1
     
    0

    Напълно съм съгласен с #12,много точно го е написал!

  23. #23
    Xasan 05 фев 2014, 00:43
     
    0
     
    0

    ``КАК НЕПОСВЕТЕНИТЕ В СЛУЧАЯ ДА СГЛОБЯТ ПЪЗЕЛА``

    В авиацията,както и в армията случайности няма..Xa.xa..xa

  24. #24
    opinion 05 фев 2014, 08:25
     
    0
     
    0

    Жалка и съсипана авиация.
    Много яд и злоба, но и много истина в коментарите.
    Скоро ще закрием и държавата.

  25. #25
    opinion 05 фев 2014, 08:38
     
    0
     
    0

    До 18 Един летец,
    Може и да сме комплексари, но авиацията не може да се оправи от летци.
    Авиацията, както и държавата зависят от политиците.
    Та точно затова напуснахме ВВС, защото няма никаква вероятност авиацията да не затъва постоянно.
    Какво като опъваш каиша? Какво ти е КПД-то и какъв е смисълът от дежурството и рисковите полети с минимален нальот?
    Ако се притеснявате, че навън няма да се оправите, стойте си и търпете манипулациите на които е подложено всекидневието Ви в Графа.

  26. #26
    Емил Костов 05 фев 2014, 13:18
     
    0
     
    0

    Почувствах се наистина приятно, когато прочетох тази изповед на полковник Петров. Като че ли и аз бях там. Но явно няма как приятното усещане да продължи дълго. След хубавите думи на читатели изведнъж се сменят посоката и темата на дискусията. Г-н #12 го постига успешно. Той пише компетентно за важни неща, които вероятно са така?! Но ме впечатли нещо друго. Като че ли Петров и Русев са събрали в себе си всички негативни черти на българския пилот, а другите две момчета, които реално са унищожили самолет, са безкрайно добри и съвестни (така поне проличава от топлите думите на #12)! Именно тук си пролича личното отношение на г-н #12. Много жалко, че зад почти професионално изложените проблеми и загубеното пред компютъра време се крие елементарната цел просто да омаскарите някого само защото лично не го харесвате. Учудвам се и, че за проблемите на авиацията пишат все пенсионери (поне така се представят). Толкова ли е страшно да се казват истините докато сте на служба, момчета и момичета? Щом принципно сте безпристрастни и обективни значи няма проблем! Странно е също защо почти всички се крият за псевдоними! Кажете си имената, бе хора! Може пък да се познаваме и да направим една полезна дискусия, а не просто да се заливаме с обиди. Липсва ни културата на общуване! Някои успешно са усвоили техниката да впечатляват публиката с изтъкване на вече несъществуващи проблеми и пикантерии гарнирани с доза загадъчност. И целият този „миш-маш” само, за да покажем, че еди кой си много, ама много го ненавиждаме! Елементарна тактика предназначена за елементарна публика! Винаги съм смятал, че ВВС са най-интелигентния род войска! Но явно „болестта” е обхванала цялата армия! Обидно ми звучат и думите на г-н #25. Вие сте направили личния си избор. Пенсионирали сте се по някакви причини! Защо мислите, че останалите момчета все още служат?! Може пък да не е защото няма какво да правят в цивилния живот?! Може би има и по-висши цели и чувства?! Защо им вменявате вашата апатия, липса на мотивация та дори и начин на мислене? Уважаеми български летци, да сте ми живи и здрави! Не губете време в комуникация със слаби, самосъжаляващи се и озлобени хора! Не се поддавайте на евтини провокацийки! Запазете достойнството си и знайте, че никой не е безгрешен! Вие сте част от най-доброто на тази нация!

  27. #27
    Тони 05 фев 2014, 13:53
     
    1
     
    0

    Напълно съм съгласен с #12!

  28. #28
    Preslav 05 фев 2014, 14:05
     
    0
     
    1

    И кои са съгласни с 12? Анонимниците, дето цял живот ще си останат такива...
    Подп.Русев влезе и отговори с името си, а вие?

  29. #29
    Енчо Добрев 05 фев 2014, 14:46
     
    1
     
    0

    Aми и ние... :)

  30. #30
    Su-22M4 05 фев 2014, 15:37
     
    1
     
    0

    Орешарски към генералите: Бих искал да сме реалисти по отношение на възможностите...демек, няма да има никакъв изтребител...Оправия няма!

  31. #31
    Кой е Марио Николов? 05 фев 2014, 15:48
     
    0
     
    0

    Кой е Марио Николов?Военнослужещ ли е?

  32. #32
    По много за всички 05 фев 2014, 19:23
     
    0
     
    0

    Аз бих си позволил да предположа кои са съгласни с #12! Това са хора, които или вече не са в системата, или никога не са били! Такива са наблюденията ми и от коментарите им под други теми! На тези, които не са били в системата просто са им интересни писанията на другите, а бившите военни все още живеят с някогашните проблеми и смятат, че та не са решени……
    Колеги (вече бивши), отдавна в нашата авиация летят и младите летци (поне в Графа е така)! Е, не правят по 150ч на година (никой не ги прави), но не са и само два или пет полета. Значително повече са! Разбира се не могат всички да полетят на реактивен самолет, но и не всички биха се справили! По тази причина във ВВС се поддържат няколко типа летателни апарати. Така за всеки се намира машина! Знаете обаче, че обидени за нещо винаги ще се намират! По въпроса за прикриването на пилотски грешки с користни цели бих споделил следното: В нашата авиация няма инцидент или катастрофа, които да не са разследвани подробно и получените резултати да не са били достояние на летателния състав и друг състав на принципа „need to know”. Явно колегата #12 не е бил в нито една от групите. Това не означава, че дори и компетентно може да се пишат неистини! Оставам с впечатлението, че Димитър Петров е виновен, че когато се е учил на авиация е имало достатъчно ресурси и той е попаднал на добри инструктори?! Или бъркам?! Ми естествено е да гребе с шепи човекът… По тази причина и той сега е добър инструктор! Или пък ще ме опонирате, че Петров е „некоректно” оцелял в авиацията?! Николай Русев пък остъргал соплата?! И за това си има причина. И тя е намерена! Чудно защо после пак му разрешиха да изпълнява подобни полети и да обучава други летци като е толкова некадърен?! Е да, той не е като Петров, но пък сигурно има големи връзки?! Коментирам тези имена, защото виждам, че те са обект на дискусията, нали?! Но мога да включа и доста други, които вие пак ще омерзите! Скъпи пишещи, повечето от вас добре знаят, че с некоректност, подмазване и връзки в изтребителна авиация не може да се оцелее! Но просто на някои така им изнася да си говорят! Така като че ли прикриват или оправдават лични слабости и комплекси?! Никой командир не би си позволил да допусне неподготвен, недоучен или …….. летец във въздуха. Това са само безпочвени приказки на я обидени, я завистливи бивши или просто некомпетентни „минувачи”! Спирам до тук, за да дам шанс на 1-2 чакащи бездомни „кучета” да излаят върху мен „категоричните” си факти и да ме опровергаят! Не че ще ме впечатлят, но нека спазим демократичните принципи!

  33. #33
    Su-22M4 05 фев 2014, 21:45
     
    0
     
    0

    Дълго време се чудех дали отново да драсна някой ред или да "замълча" завинаги. Лично Аз след толкова дълги коментари, кой крив,кой прав се НАТОВАРИХ СЕРИОЗНО ПСИХИЧЕСКИ от глупостта на цялата ситуация.И като се сет,че това е примитивност кой колко летял кой какво правил, а големите неща изобщо не се обсъждат...
    Добре,че не ставаше дума за стратегически съществени неща също не по-малко важни от ВВС като:
    - изтичането на мозъци от България
    - кризата в ядрената енергетика
    - банковия механизъм в България
    - липсата на иновации
    - а това,че не участваме в консорциуми като AIRBUS
    - липсата на тежката промишленост
    - демографския проблем
    - мястото ни в Европа, НАТО и света
    - липсата на пряка демокрация и т.н.
    Определено и номер 12 е прав и номер 32 не по малко е прав. Ситуацията не е еднозначна и е въпрос на гледна точка. Мислете хора,мислете... а опасенията от коментарите ЗА или ПРОТИВ истината във ВВС нямат и няма и да имат никаква тежест, защото понякога има неща като СЪДБА, КАРМА, КЪСМЕТ или ПРОСТО НЕ СИ СЕ РОДИЛ В ТОЧНОТО ВРЕМЕ И МЯСТО.Всичко е толкова относително.
    И отново искам да завърша с Орешарски към генералите: Бих искал да сме реалисти по отношение на възможностите... ( четете между редовете, това означава много и понякога там се крие цялата истина и пряко значение на дадена фраза или израз)!

  34. #34
    Preslav 05 фев 2014, 21:49
     
    0
     
    0

    Браво за последните 2 коментара. Много истини, много...

  35. #35
    opinion 06 фев 2014, 13:27
     
    0
     
    0

    До №26 Емил Костов
    Лично сме казвали в очите голяма част от тези истини, но ефектът е много малък и за кратко.
    Относно висшите идеали, по-голямата част от нас си ги имаме все още.
    Основната причина за проблемите е скапаната държава, а не Д.Петров. Просто обвиненията към него са, че толерира себе си и хора около себе си, но той не е единствения.
    За съжаление,от този форум, той стана отдушника за натрупаната мъка на много летци, които не можаха да се осъществят като такива и на пренебрегваните достойни хора във ВВС, които не са летателен състав.
    Д. Петров наистина живее с любовта към авиацията, но никой не е съвършен(с малки изключения)

  36. #36
    Марио Николов 07 мар 2014, 21:48
     
    0
     
    0

    Уважаеми колеги и приятели на българската военна авиация,
    днес прочетох коментарите по повод статията за полк. Димитър Петров по-горе и останах потресен.
    Не знам дали полковник Николай Русев е имал в предвид Марио Николов с когото е служил в Доброславци и в Граф Игнатиево или някой друг, но се чудя защо моето име е замесено в тази история.
    Искам да пожелая на всички колеги, включително и на полковник Димитър Петров, както и на полковник Николай Русев успех в личен и в професионален план.

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка