50 години от трагичната смърт на полк.Калъпчиев

Pan.bg 11 мар 2014 | 15:38 views (8939) commentaries(5)
img “Който не рискува, той не обича живота”
Парашутист от авиацията
Полковник о. р. Любомир Пръвчев


За авиацията и парашутизма, за летците и парашутистите, колкото и да се пише, каквото и да се напише, никой не е в състояние да каже всичко.

От създаването на ВВС в България съществува Парашутно-десантна служба (ПДС). Основна задача на парашутистите от авиацията е обучението на летателния състав за принудително напускане на самолетите и вертолетите и поддържане в изправност на спасителните средства.
За да изпълняват успешно основните си задачи парашутистите от авиацията трябва да усъвършенстват личната си теоретична и практическа подготовка. Доверието на летателния състав в спасителните средства се постига с личния пример на парашутистите. Те изпълняват парашутни скокове с различни типове парашути, по различни способи, от различни типове самолети и вертолети, при различни скорости от различни височини при всякакви метеорологични условия с приземяване над различни местности или приводняване. Паршутистите имат готовност за оказване на помощ за търсене и спасяване на екипажи, които са напуснали принудилно летателните си апарати.
И в наше време съществува “Отделение за търсене и спасяване” към 24-а авиобаза Крумово за оказване помощ и съдействие на бедстващи летци и цивилни граждани.
Ние, парашутистите от авиацията, сме се стремили стриктно да изпълняваме своите служебни задължения. Един от нас, когото можем да наречем достоен и любим учител за положителен пример във всяко отношение е полковник Стефан Костадинов Калъпчиев.
Добър учител е този, който възпитава добри ученици. Добрите ученици са тези, които се учат както от постиженията, така и от грешките на своите учители. Такъв беше и полковник Калъпчиев, такива бяхме и ние парашутистите от авиацията.
Полковник Калъпчиев е роден на 22 януари 1921 г. в Благоевград. През 1941 г. постъпва в армията. Изпратен е в българския окупационен корпус в Югославия. През 1943 г. е назначен за командир на интернационален партизански батальон. Участва в първата фаза на Отечествената война. След завършване на военното училище през 1946 г., като капитан доброволно отива на служи в парашутната дружина в Божурище. През 1947 г. е назначен за командир на парашутната дружина, а в последствие и за началник на ПДС на ПВО и ВВС.
За полковник Калъпчиев е разказвано и писано доста много, но не всичко е казано. За него може да се каже, че в парашутизма, той винаги
беше първи, първи, първи.
image
Аз имах щастието да започна обучението си като парашутист под негово ръководство, но малко време сме служили заедно. Ще споделя някои спомени, които са ме впечатлили. Всеки парашутист си спомня човека, който последен го е изпратил на вратата на самолета при първия му парашутен скок. Това е спускачът. Добрият спускач, след като направи разчета за скока, освобождава вратата и с ръка показва на парашутиста, че може да скочи. За спускачите, които крещят, блъскат дори ритат парашутиста с намазани с вар обувки ми е трудно да намеря обидни думи в българския език.
През 1946 г., когато изпълнява първия си парашутен скок на летище Божурище, капитан Калъпчиев казва на спускача капитан Алайков: “Ако обичате отидете до кабината на летците аз сам ще скоча.” Вероятно е предвиждал възможните обидни действия на спускача. В моята дългогодишна практика никой не ми е крещял, не ме е блъскал, нито ме е ритал. Аз като спускач никога не съм си позволявал обидни действия от подобен характер. Всеки може да си направи правилния извод.
През есента на 1962 г. по инициатива на полковник Калъпчиев се проведе курс за обучение на инструкторите по физкултура от авиацията като парашутисти. Основната цел е била включването им в групите за търсене и спасяване на катапултирали се летци в планински условия или над водна повърхност. Практическата подготовка проведохме през лятото на 1963 г. на летище Балчик. По същото време полковник Калъпчиев обучаваше своя 11-годишен син Валери за парашутист. Ние истински се възхищавахме на това момче и не по-малко на татко му. Изпълняваха скокове от различни височини до таван 5000 m. Валери е най-малкият парашутист в света, абсолютен рекордьор по младост и смелост в парашутизма. Какво да кажем за баща му? Колко бащи биха се решили да обучат синовете си за парашутисти на такава възраст?
Като началник на ПДС полковник Калъпчиев беше незаменим. Винаги казваше: “Внимавайте показвам!” След успешните скокове от различните самолети по различните способи, от различни височини, при различни метеорологични условия и много други особености, той даваше път на своите ученици.
Пред летателния състав, ние парашутистите показвахме това, на което ни беше учил полковник Калъпчиев. Изпълнявяхме скокове от всички видове самолети и вертолети (дори от такива в инструкциите, на които не се разрешаваше изпълнението на парашутни скокове).
Катапултирането като единствен начин за спасяване на летците при големи скорости е един от рискованите способи. Първите показни учебно-тренировъчни катапултирания пред летателния състав изпълнява полковник Калъпчиев. Такива катапултирания могат да се изпълняват от втората кабина на самолети, при които процесът на катапултиране не е напълно автоматизиран както е при съвременните самолети. Когато разрешават на полковник Калъпчиев да изпълни показно катапултиране, той избира за пилот, не кой да е, а Ангел Кибарски, защото той вече имал едно успешно катапултиране. Изборът не е случаен, тъй като в авиацията всичко може да се случи, но нищо не е случайно.
Освен показни учебно-тренировъчни скокове и катапултирания, парашутистите, начело с полковник Калъпчиев, изпълняват парашутни скокове от големи и малки височини. С тези скокове те усъвършенстват своето майсторство и доказват сигурността на спасителните парашути и другите аварийно-спасителни средства.
Най-много единични и групови скокове от големи височини са изпълнявани от фотолюка на самолет Ил-28, който не е предназначен за скокове, а ние за по-голям авторитет наричахме бомболюк.
Българските парашутисти са участвали в подобряването на девет световни и 18 републикански рекорда. В тях вземат участие 24 парашутисти, а лично полковник Калъпчиев участва в подобряването на пет световни и осем републикански рекорда при парашутни скокове от големи височини. Скокове от ной-големи височини от самолет се изпълняват от учениците на полковник Калъпчиев.
Полковник Иван Крумов изпълнява нощен парашутен скок чрез катапултиране със забавяне на разтварянето на парашута от височина 15 963 m и разтваря парашута на 1119 m.
Капитан Чавдар Джуров изпълнява дневен скок чрез катапултиране с незабавно разтваряне на парашута от височина 15 413 m.
За ознаменуване на постиженията на българските парашутисти при изпълнение на скокове от големи височини през 1974 г. бе учредена купата “Калъпчиев, Крумов, Джуров”, за която се проведоха шест международни състезания по парашутизъм. Скоковете от големи и от малки височини привличаха вниманието не само на парашутистите от България, но и от други страни.
Както полетите на авиацията, така и парашутните скокове от големи и малки височини имат голямо значение за бойното използване на авиацията и парашутните войски.
През 1963 г. на летище Балчик всички се възхищавахме на техниката и проявата на героизъм от полковник Калъпчиев и Тодор Попов парашутист от националния отбор. Те се състезаваха, кой ще разтвори парашута си най-ниско над земята. Секунди след разтварянето на основните парашути те се приземяваха. Всички, които са имали щастието да служат с полковник Калъпчиев знаят, че разтварянето на парашута ниско над земята беше неговата “запазена марка”. В това отношение, ние, възпитаниците на полковник Калъпчиев, останахме верни на неговите героични примери.
През 1976 г. и 1977 г. група от шест парашутисти с конструирания от българския летец Георги Йовчев парашут УП-9 изпълниха по четири скока на вода от височина 60 m като снижението беше в границите на шест секунди.
Много са примерите, които потвърждават, че ние българските парашутисти бяхме достойни ученици и последователи на своя славен учител – полковник Стефан Калъпчиев.
Полковник Стефан Костадинов Калъпчиев е изпълнил над 2000 парашутни скока, от които пет чрез катапултиране. Удостоен е със званието “заслужил майстор на спорта по парашутизъм”. Той е първият българин, награден от FAI (F?d?ration A?ronautique Internationale – Международната авиационна федерация) за особени заслуги към авиационните спортове с почетен диплом “Пол Тисандие”. Носител е и на голям брой високи правителствени награди и отличия.
Полковник Калъпчиев загива при изпълнение на служебния си дълг на 25 февруари 1964 г. на летище Божурище, където е изграден паметник в негова чест. На паметника, редом с паметната плоча, е поставена и емблематичната значка, на която е изобразен орел, символизилащ авиацията и парашут – символ на парашутизма. Един ентусиаст донесе от Берковица розов мрамор, от който изрязахме петолъчка за паметника, която дълго време остана червена.
Описаните кратки спомени за полковник Стефан Калъпчиев за някои биха могли да се сторят странни, но за нас, които носим авиацията и парашутизма в сърцата си, те са много скъпи и незабравими.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 5

  1. #1
    Onzi 11 мар 2014, 16:10
     
    1
     
    0

    Бог да прости Стефан!
    Сега паметника на 'Летището' е недостъпен! Обрасъл с храсти защото охраната на новите собственници не допускат никого там! Скандалната заменка за летището раследвана от прокуратурата продължава да е актуална сред любителите на авиацията и парашутизма в България!!!

  2. #2
    Бг 11 мар 2014, 17:21
     
    1
     
    0

    Вечна слава на полк. Калъпчиев!
    Добре би било някой да осветли как загива, това "загинал при изпълнение на служебните си задължения" е твърде безлично и формално...

  3. #3
    БЕЗОПАСНОСТ 11 мар 2014, 18:32
     
    0
     
    0

    Чест и почитания към полковник Калъпчиев, но има едно понятие БЕЗОПАСНОСТ."Разтварянето на парашута ниско над земята беше неговата “запазена марка”" - не знам какво да кажа, думи нямам. И сега има началници, дето се възползват в пълна степен от служебното си положение и правят каквото си искат. Ще си позволя да припомня на многоуважаваните читатели, че през 90те години от едно напускане не по правилата на вертолет един подполковник (няма да му споменавам името от уважение) закачи стабилизацията на парашут УП-9 за колесника на машината. В резултат на случилото се дълго време бяха спрени скоковете от вертолет. Крумувци още не могат да пробият. Само оният от Тихина успяха с 300 зора. Дано не съм засегнал някой! Моля за извинение!

  4. #4
    ИСТИНСКАТА ДАТА 20 мар 2014, 22:30
     
    2
     
    0

    Полковник Стефан Костадинов Калъпчиев е роден на 22.01.1921г.Това е датата на неговото раждане!
    Валери Стефанов Калъпчиев-негов син!

  5. #5
    Preslav 20 мар 2014, 22:42
     
    1
     
    0

    Благодаря ви г-н Калъпчиев, променям датата. Лека вечер и поздрави от сп.КРИЛЕ.

Социални мрежи

Поръчайте с до -25% отстъпка

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка