пан.бг
Източник: Музей на авиацията - Крумово

През лятото на 1912 г. българските офицери Симеон Петров, Никифор Богданов и Христо Топракчиев се обучават за пилоти в летателното училище на Луи Блерио край Етамп, Франция. Целият курс е съпроводен с почти ежедневни полети над Париж и околността, летателни изпити и връчване на няколко бревета. Информация за етапите на обучението им, както и за полетите им получаваме от спортния ежедневник „Л‘Аеро“, който е и главен печатен орган на „Аероклуб дьо Франс“.
В началото на месец август българските офицери вече завършват летателните си курсове. В брой № 546 от 1 август се посочва, че „въпреки силният вятър, училището Блерио вчера беше много оживено: българските лейтенанти С. Петров, Н. Богданов и Х. Топракчиев тренираха на двуместни самолети…“, като въпросните двуместни самолети са Блерио ХХI, упоменати в брой № 547 от 2 август. В края на своето обучение българските офицери вече притежават пилотско майсторство. В брой № 548 от 3 август се посочва, че „лейтенант Симеон Петров от българската армия управлява аероплан Блерио XXI на надморска височина от 1400 м, като осъществява спускане с планиране спирално надолу.“. Българските пилоти получават последния си бревет на 02.08.1912 г. За събитието научаваме от брой № 549 от 4 август, където се посочва, че „Комисията по аеронавтичен спорт се срещна в петък на 2 август под председателството на г-н граф дьо Воуг, неин президент. По предложение на Аероклуб дьо Франс тя издаде бревет на пилота на авиокомпанията, г-н Баярт де Мендонка, и бревети за пилот-авиатор на господата Лангерон, Гарбере…Топракчиев, Петров, Богданов…“. След тази дата – 4 август 1912 г. – имената на българските офицери С. Петров, Н. Богданов и Хр. Топракчиев престават да фигурират в по-нататъшните броеве на „Л‘Аеро“, което най-вероятно означава, че са приключили обучението си в училището на Луи Блерио и се завръщат в България.
Същевременно българското правителство подготвя следващия етап от развитието на българската авиация, в който отново участва френската държава. В брой № 560 от 15 август 1912 г. е публикувана цяла статия, озаглавена „България - Военната авиация“. От нея се разбира, че френското правителство работи съвместно с България „…като доставяме на армията пилоти и самолети, от които тя се нуждае. Неотдавна бе обявен конкурс както за офицери, така и за войници, с оглед преминаването им в служба на авиацията. Съвсем скоро ще бъде насрочен и авиационен курс. Вече са направени поръчки за машини: във Франция - един самолет Блерио и един Воазен, в Германия - един Райт Флайер. Ще бъдат изпратени в съответните заводи и 8 офицери и 3 подофицери, за да се обучат да боравят с уредите и машините. Предвидена е и втора поръчка от 5 самолета, като от идния септември идеята е те да участват в специализирани операции. Освен това, голям брой офицери и подофицери ще бъдат изпратени на стаж във Версай за срок от година и половина в нашите авиобази и терени за въздухоплаване с аеростати.“.
Избухването на Балканската война в началото на месец октомври възпрепятства част от програмата, тъй като за нуждите на българската армия по това време са мобилизирани всички авиатори, техници и инженери – включително и тези, които са в процес на обучение. Въпреки това българската авиация влиза във войната с малък брой, но добре обучени пилоти и технически персонал, благодарение на които успехите й не закъсняват, а постиженията й скоро стават известни из цяла Европа.