пан.бг
Източник: Музей на авиацията - Крумово

На 10 септември 1905 г. в с. Поповяне, Самоковско е роден полковник Кръстю Атанасов (1905 – 1978) - български летец-герой

Завършва основно училище в съседното село Ковачевци, а гимназия в Самоков. От 1921 г. учи в Морското училище във Варна. Заедно с група ученици се явяват на летище Казанлък, за да помагат като аеромонтьори. Младият Кръстьо Атанасов се запалва по авиацията и три пъти кандидатства в Авиационното училище. На третия опит е приет и през 1928 г. полага първия си пилотски изпит. Завършва Военното училище в София на 6 август 1932 г., 51-ви випуск и получава чин подпоручик. Поручик от 3 октомври 1935 г., капитан от 6 май 1941 г., майор от 1ноември 1944, подполковник от 9 август 1945 г.

През 1939 г. е назначен за началник на Изтребителната школа и обучава стотици защитници на българското небе.

От есента на 1941 г. командва 682-ро изтребително ято за охрана на Черноморското крайбрежие, а от март 1942 г. отново е началник на Изтребителната школа.

Начело на четворка учебни изтребители „Авиа-135“ се включва в действията по отразяване на въздушния удар срещу София на 30 март 1944 г. В района над Берковица – Враца заедно с подпоручик Димитър Сотиров атакува и поврежда американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“.

От 9 август 1944 г. поема командването на 3/6 орляк и на следващия ден влиза с него във въздушен бой с противника. Над Пирот заедно с подпоручик Петър Бочев сваля Б-24 „Либърейтър“, който пада при Нишка баня.

На 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 6-и изтребителен полк и участва в първия период на войната срещу Германия. За проявен героизъм е произведен в чин майор на 1 ноември 1944 г. До 1948 г. командва смесената авиационна дивизия, след което е уволнен. До края на Втората световна война участва в 13 въздушни сражения и постига 8 въздушни победи. Награден е с военен орден „За храброст“ ІV степен 2 клас.


Полковник Кръстю Атанасов се пенсионира през 1948 г. като най-възрастния летец-изтребител до този момент във Въздушни войски, награден е с два ордена „За храброст”.

Умира на 3 април 1978 г.