Днес, 18 септември се навършват 108 години от рождението на оз полк.Петър Манолев!
Макар и на небето той завинаги ще остане в сърцата ни!
Бойният пилот-изтребител Петър Манолев, за съжаление не напуска небето и професията си, с подобаващата му се признателност от началници и политически лица. А той я заслужава!
Почивай в мир, Ореле! И там отгоре, от небето - пази и закриляй нашите ВВС!

Визитка:
Доайенът на българската авиация Петър Манолев е роден на 18 септември 1915 г. в село Каракьой, недалеч от град Драма, в будно българско семейство. Съдбата му отрежда участта от дете да живее на гръцка територия, да разговаря и учи на този език, докато завърши четвърто отделение.
На 12 години, той заедно с тримата си братя и родителите си се преселва в Неврокоп (днес Гоце Делчев). Тук бащата се захваща с търговия, а малките учат в българско училище. През септември 1929 г. Петър за пръв път в живота си вижда самолет и запленен от него решава да стане летец. Шест години по-късно се явява на изпит във Военното училище, но не успява са превари множеството привилигировани. Той не се отказва и след година става юнкер от 58-и випуск. При определяне на специалностите на обучаваните той пожелава и е приет в пилотния взвод. Вече като портупей-юнкер заминава да продължи обучението си в Полша.

На 16 юни 1939 г. е произведен в чин подпуручик, после пак заминава за Полша, за да специализира за летец-изтребител. Когато пламва Втората световна война, той и другарите му, млади български офицери, се завръщат в родината си, като продължават подготовката си за изтребители в Школата за висш пилотаж в Карлово. Той е първият от взвода удостоен да бъде инструктор към изтребителния полк.
Бойното му кръщене по време на войната е срещу многоброен противник – бомбардировачи. Истинското му изпитание във въздуха е на 17 август 1944 г. По време на ВСВ е с признати 3 въдздушни победи. След края на войната той заема последователно още по-отговорни длъжности в авиацията. Командва специално секретно ято, инспектор е по изтребителната подготовка във въздушните учебни части в София.
През 1951 г. майор Манолев е назначен за началник на Щаба на новосформирания 43-и реактивен изтребителен полк със седалище летище Доброславци. Произведен е в чин подполковник, но... скоро след това е уволнен.
Починал на 19 март 2013...



Полк. Петър Манолев на 97 години - снимка от 18 септември 2012 г.[/color]

На миналия си рожден ден - 18 септември 2012 г. по случай 100 години български ВВС полк.Манолев пожела чрез списание КРИЛЕ:
"100 години ВВС - расте, но не старее!
Пожелавам на младите български пилоти най-вече здраве и силен боен дух!
Нека изтребителите на които ще летят да бъдат нови!
Много е важно това! Защото само на нови изтребители летците ни ще се чустват истински добре!
Честит 100 годишен юбилей!"









За спомен в "Шоуто на Слави"


http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/thumb_31-11.jpg
На 18 септември 1915 г. в с. Кара кьой, Драмско, е роден Петър Димитров Манолев. Завършва Военното на Негово Величество училище на 16 юни 1939 г., випуск 58-и „Родопски“ с чин подпоручик. От 16 юни 1942 г. е повишен в поручик, от 15 ноември 1946 г. е капитан.

Авиационната си подготовка получава в Полша. След завръщането си в България служи във Въздушната школа в Казанлък през 1939 г., след това във 2-ри армейски орляк, командир на крило в Изтребителния полк. Завършва Изтребителната школа за висш пилотаж в Карлово през 1940 г. С Министерска заповед № 35/1942 г. е изпратен като старши инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия. Подготвя 7 випуска изтребители. С Министерска заповед № 103/1944г. е назначен за командир на 682-ро изтребително ято от 3/6 изтребителен орляк.

Участва във въздушните боеве, сваля 4-моторен бомбардировач Боинг Б-17, ранен успява да кацне по корем на летище Божурище. Във втората фаза на войната срещу Германия участва във всички бойни полети с изтребителния орляк. След войната е командир на юнкерско учебно ято 1946 г., от 1947 г. заема различни длъжности в Щаба на Въздушни войски, присвоено последно звание – полковник.

За участието си в отбраната на София по времето на Втората световна война е награден с военен орден „За храброст“ – IV степен, 2-ри клас. Уволнен през 1953 г. Умира на 19 март 2013 г.
===================================================================